№ 1215
гр. П., 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Д.а
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20245220102887 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.4, ал.1, във вр. с чл.3,т.5, във вр.с чл.2 от Закона
за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба от Й. С. К. с ЕГН *********** от село М., община П.,
ул.“Д.“№21 срещу А. Д. К. с ЕГН ********** от село М., ул.“Д.“№21, в обстоятелствената
част на която се твърди, че ответникът е син на молителката. Твърди се, че ответникът и
неговата приятелката Лилия Кандева живеят на третия етаж от къщата на молителката в
село Мокрище, а молителката обитава приземния етаж на тази къща. На 08.07.2024г около
20:00 часа молителката, прибирайки се вкъщи, се засякла на входната врата със сина си и
му казала като пуши да не си хвърля фасовете навсякъде , а да ги събира и изхвърля.
Ответникът взел една метла и с дръжката на метлата започнал да чупи една от щайгите,
които малко преди това молителката била свалила от колелото си.След това с дръжката на
метлата започнал да удря молителката по гърба и главата и да и крещи:„Мамичката ти да
еба! Ще те утрепя!“. Молителката успяла да избяга на улицата. Спасил я съседа и Заприн
Николов К., който се обадил на телефон 112. Дошли полицаите и и казали да е спокойна, че
А. повече няма да я закача. Молителката била много изплашена от случилото се и същата
вечер преспала у една нейна приятелка. Твърди се в молбата, че това не е първият случай , в
който синът и я обижда, ругае и заплашва. Това продължавало от месеци като от доста дълго
време молителката е подложена на психически тормоз от страна на ответника. По същия
начин с нея се държи и приятелката на сина и , поради което изпратила покана да освободят
къщата и. На 09.07.2024г ответникът и казал“Ще те утрепя! Ще те пратя при брат ми!“ и я
напсувал с думите „Мамичката ти да еба!“.
Моли съда да постанови решение , с което да се наложат мерки за защита.В подкрепа
1
на твърденията си молителката ангажира доказателства.
В съдебно заседание молителката, чрез пълномощника си , поддържа молбата.
Подробни съображения по същество са развити в хода на съдебните прения.
В съдебно заседание ответникът оспорва твърденията, изложени сезиращата молба
като отрича на 08.07.202 не е удрял молителката по главата , респективно на 09.07.2024г.
не и отправял описаните закани.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в молбата фактически
твърдения , след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност,прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а и от приложеното удостоверение за родствени връзки се
установява, че ответникът е син на молителката. Установява се от представения по делото
титул за собственост/ нотариален акт №59, т.VIII,н.д.№3349/91 по описа на нотариус при
РС-П., съдържащ се на лист 58 от делото/, че молителката се собственик на триетажна
масивна жилищна сграда , находяща се в село Мокрище.
Към молбата, инициирала настоящото съдебно производство, е приложена
декларация по чл.9 , ал.3 от ЗЗДН, изхождаща от молителката. Съдържанието на тази
декларация е напълно идентично с обстоятелствената част на молбата.
За изясняване на спорните по делото обстоятелства от страните са ангажирани
гласни доказателствени средства.Свидетелят Г. М. заяви ,че добре познава страните по
делото, тъй като е от същото село. Свидетелят живее през една улица от дома на
молителката. Свидетелят обясни ,че миналият месец към 10 юли 2024г докато се разхождал
покрай дигата на реката, минавайки покрай къщата на молителката видял ответникът да
излиза с една метла. В този момент Й. се прибирала с колелото и ответникът започнал да я
удря по гърба с дръжката на метлата, която дръжка била метална. Й. се стъписала от
случващото се и захвърлила колелото. Ответникът напсувал молителката на майка и и се
заканил, че ще я пребие. Свидетелят допълни ,че Й. и синът и живеят в една къща като Й.
живее на първия етаж, а ответникът, заедно с приятелката си живее на третия етаж. Според
свидетеля този инцидент не е единствен. Ответникът постоянно навиквал майка си за
дребни работи, псувал я и я обвинявал. Свидетелят заяви ,че ответникът злоупотребява с
алкохол.
От разпита на свидетелката К. А. се установи, че на 08.07.2024г Й. отишла в дома на
свидетелката. Й. била много притеснена, пребледняла. Двете се познават от дълги години,
но свидетелката за пръв път я вижда в такова състояние. Молителката разказала на
свидетелката какво се е случило, след което се обърнала се с гръб и свидетелката видяла, че
гърбът на молителката бил посинял. Същата вечер свидетелката не е пуснала молителката
да се върне в къщата си и молителката преспала в дома на свидетелката. На следващия ден
– 09.07.2024г.молителката отново отишла в дома на свидетелката и и споделила , че
ответникът продължава да я тормози, да и се заканва. Свидетелката заяви, че ответникът
злоупотребява с алкохол ,както и че е станал изключително вулгарен и непрекъснато псува
2
майка си и отправя цинизми по неин адрес. Изкъртил е вратите в къщата. Чупи и хвърля
всичко , което му попадне.
По искане на ответника като свидетел бе разпитан В. В.. Свидетелят В. работи като
полицейски служител в РУ- П. и повече от 20 години своите служебни задължения
изпълнява на територията на село Мокрище. Свидетелят заяви, че добре познава живущите
в това населено място, включително и страните по настоящото дело. Запознат е с техните
конфликти, които са се задълбочили от началото на тази година като твърди, че в основата
на проблемите между тях е замесено жената, с която ответникът живее на съпружески
начала в дома на майка си. Свидетелят характеризира ответника като „ не лош човек, но
злоупотребява с алкохол“.
От Министерството на вътрешните работи- Дирекция „Национална система 112“,
районен център 112-Кърджали с рег.№105850-662, екз№2 от 15.08.2024г.е изпратен и
приложен по делото компакт диск, от който се установява, че на 08.07.2024г. във времевия
диапазон 20:48 ч до 20:54ч от телефонен номер ********** е прието обаждане с
продължителност на аудиозаписа 05:44минути. Съдържанието на компакдиска е
възпроизведено в съдебно заседание, проведено на 23.08.2024г. Конферентната връзка се
осъществява между съответния оператор 112 и лицето Й. К..
Към делото с писмо вх.№19632/01.08.2024г. от ОД на МВР-П./ лист 27 и 28 от делото/
е приложена информационна карта от дейността на наряда №В 119214, от която е видно, че
полицейските служители И. И. Я. и Х. Г. са се отзовали на подадения сигнал на тел.112.
Тези служители са разпитани като свидетели по делото. Двамата свидетели заявиха, че си
спомнят за случая. Сигналът бил за скандал в село Мокрище. При пристигане на място
заварили молителката силно разстроена. Същата им разказала ,че от доста време със сина и
имат проблеми.Синът и редовно я тормозел и и посягал да я бие. Други пъти също е
търсила съдействие като е разговаряла с кварталния. Молителката им споделила, че синът и
проявява агресия спрямо нея. На място бил и техен съсед, който подал сигнала на телефон
112. Съседът също потвърдил пред полицейските служители, че синът на молителката се
държал грубо с нея както и че лично е чувал да я псува и да и се заканва с думите“Да
умреш“. При пристигането на полицейските служители ответникът бил на третия етаж в
къщата, но слязъл за да разговарят. По преценка и на двамата ответници в този момент
ответникът бил във видимо нетрезво състояние.Свидетелите предупредили страните да не
се саморазправят и да уредят споровете си по съдебен ред.
От изисканите по реда на чл.9, ал.4 и ал.6 от ЗЗДН справки се установи, че по реда
на чл.78А , ал.1 от НК на ответникът е наложено административно наказание за това, че е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда. Установи се, че
същият не се води на психиатричен отчет, както и че към настоящия момент по отношение
на него е била реализирана държавна принуда под формата на мерки по реда на ЗЗДН.
Видно от приетото и неоспорено от ответната страна съдебно медицинско
удостоверение №30912.08.2024г. , издадено от ОКПСМ при „МБАЛ П.“АД при прегледа на
Й. С. К., извършен на 12.08.2024г. е констатирана следната обективна находка: белег от
3
кръвонасядане по цялата дължина на гърба. В заключителната част се сочи, че така
описаното травматично увреждане е получено в резултат на действието на твърд, тъп
предмет чрез удар или върху такъв и добре отговаря да е получено така, както съобщава
пострадалата в предварителните сведения. В частта на медицинския документ, касаещ
предварителни сведения е отразено както следва : на 08.07.2024г около 21:00 часа в село
Мокрище в дома и била нападната и бита с пластмасова метла с метална дръжка.
Въз основа на така възприетата по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
По допустимостта на молбата:
Молбата, инициирала настоящото производство, е процесуално допустима, тъй като
е депозирана от легитимирано лице по смисъла на чл.8,т.1 от ЗЗДН и срещу лице по чл.3, т.5
от ЗЗДН. С оглед твърденията, че актовете за домашно насилие са извършени на 08.07.2024г
и 09.07.2024г., съдът приема, че молбата е подадена в рамките на предвидения в чл.10, ал.1
от ЗЗДН срок.
По същество на молбата съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН домашно насилие представлява всеки
акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния жИ.т , личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка , които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. От това
определение следват няколко извода. На първо място се прави разграничение между
отделните видове насилие, които се обхващат от предмета , вложен в общото понятие“
домашно насилие.От друга страна като форма на домашно насилие се приравнява и
принудителното ограничаване на личната свобода или на личния жИ.т, без това
принудително ограничаване да е свързано непременно с физическо, психическо или
сексуално насилие, които са, както се посочи, други проявни форми на домашно насилие.
Касае се за осъществени конкретни активни протИ.правни действия от страна на
извършителя, чрез които се посяга се върху телесната неприкосновеност и физическата
цялост на пострадалия, или върху неговия психоемоционален интегритет и то по такъв
обществено неприемлив начин, че съставляват пряка и непосредствена опасност за жИ.та и
здравето му.Тук е мястото да се посочи, че съгласно ал.3 на горевизираната материално
правна норма актовете по ал.1 могат да се извършат не само чрез действия, но и чрез
бездействия. В конкретния случай обаче, предвид наведените в сезиращата молба
фактически твърдения, предмет на доказване са активни действия на ответника, насочени
към молителката.
Активно процесуално правно легитимирано да предяви такава претенция е
съответното пострадало лице, като в негова тежест е да изложи онези правнорелевантни
факти, които счита, че представляват една от проявните форми на домашно насилие,
упражнено спрямо него.
4
От дефиницията, дадена в чл.2 от ЗЗДН , а и от разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН
следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и
изобщо, а конкретния акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и
проявна форма.Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на
доказателствата и адекватната мярка за защита. В закона липсва легална дефиниция на
понятието „ психическо насилие“ , но като такива могат да бъдат окачествени всички
действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице-
пораждат отрицателни за него емоции и / или го принуждават да ги потиска и да не ги
изразява. Актове на психическо насилие могат да бъдат вербално насилие/ крещене,
обиждане, псуване/, унижение, предизвикване на страх, изолация.
В конкретния случай се твърдеше наличие на физическо насилие- удари по гърба с
дръжката на метлата на 08.07.2024г. и психическо насилие на същата тази дата и на
следващия ден 09.07.2024г., изразяващи се в псувни и закани за убийство. Тези твърдения
бяха доказателствено обезпечени в хода на съдебното дирене, поради което съдът ги приема
за осъществени и от там формира правния извод, че на инкриминираните две дати
ответникът е извършил домашно насилие в двете му проявни форми – физическо и
психическо насилие.
Този решаващ извод на съда се обосновава от съвкупния анализ на събрания по
делото доказателствен материал.
Разпоредбата на чл.13, ал.2,т.3 от ЗЗДН визира декларацията по чл.9, ал.3 като
доказателствено средство в производствата по този закон. С оглед специфичния характер
на отношенията , чиято защита се търси по специалния закон – ЗЗДН , е представен улеснен
за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред , като представи декларация по
чл9, ал.3 от ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение в случай , че липсват
други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на
основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание
като посочване на датата , мястото, времето, съответно конкретните действия , с които е
извършено действието на насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Съдът дава пълен кредит на
доверие на подадената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН , в която са
индивидуализирани в максимална степен процесните актове на домашно насилие. Тук е
мястото да се посочи, че изложеното в декларацията напълно кореспондира с гласните
доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите Г. М.,К. А., И. Я. и Х. З..
Свидетелят М. е бил очевидец на случилото се на 08.07.2024г. и възпроизведе своите
непосредствени възприятия.Свидетелката А., която е видяла Й. К. веднага след инцидента,
станал на 08.07.2024г., описа подробно психическо състояние на пострадалата. На същата
свидетелка молителката е споделила, че на 09.07.2024г ответникът е продължил да и се
заканва,че „ще я утрепе“.Казаното от свидетелката А. не бе разколебано в хода на съдебното
дирене,поради което съдът цени като достоверни нейните показания. Отразеното в
декларацията се потвърждава и от приетите писмени доказателства и конкретно от
обсъденото по-горе съдебно медицинско удостоверение/ неоспорено от ответника/ .
5
Целта на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретния акт/ актове/ на
домашно насилие, какъвто е конкретния случай. Въз основа на изложеното съдът намира, че
молбата на Й. К. срещу А. К. за предприемане на мерки за защита срещу домашно насилие
е основателна.
При преглед на каталога от мерки за защита от домашно насилие, разписани в чл.5 от
ЗЗДН съдът счита, че по отношение на ответника следва да се наложат следните мерки:1/ по
чл.5, ал.1т.1 от ЗЗДН – да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на молителката, 2/ по чл.5, ал.1,т.2 от ЗЗДН- отстраняване от съвместно
обитаваното жилище, 3/ по чл.5, ал.3 от ЗЗДН-забрана да приближава до молителката, до
жилището, което обитава, до местата за социални контакти и отдих на разстояние по-малко
от 50 метра и 4/ по чл.5, ал.1т.6 от ЗЗДН – да посещава специализирани програми. Съдът
счита, че мерките по чл.5, ал.1,т. 2 и т.3 от ЗЗДН, които са обвързани със срок, следва да
бъдат наложени за срок от дванадесет месеца,считано от 15.10.2024г.
При отмерване на конкретния вид защитни мерки, респективно
срока/продължителността/ на мерките по чл.5, ал.1,т.2 и т.3 от ЗЗДН съдът съобрази
фактическите отношения между страните , характера на упражненото насилие, степента на
въздействие върху лицето и евентуалните последици. Установи се, че макар и до настоящия
момент ответникът да не е бил санкциониран по реда на ЗЗДН инкриминираните актове на
домашно насилие не са изолиран случай, а е продължение на психически тормоз,
упражняван спрямо молителката много преди процесния. Така очертаното по-горе
поведение на ответника спрямо неговата майка, което поведение е в дълбок разрив с
общоприетите морални норми и ценности, датира от дълго време и постепенно ескалира. В
тази насока са както показанията на свидетелите М. и А., така и на свидетелите В., Я. и
З..По лична преценка на всички свидетели в инкриминирания момент ответникът е бил
пиян. Алкохолната зависимост на ответника не следва да се третира като оправдаващо
действията му обстоятелство. Напротив същото заостря вниманието на съда при отмерване
на санкционните мерки, тъй като се явява фактор, отключващ агресивните му прояви
спрямо пострадалата/в каквото насока бяха показанията свидетелката А./. Посочената
свидетелка обрисува ответника като вулгарна и агресивна личност вследствие употребата на
алкохол. Свидетелят В. го охарактеризира като не лош човек, но подвластен на алкохола.
Всичко това , съобразено с обстоятелството ,че същият е бил наказан по административен
ред по реда на чл.78А, ал.1 от НК за това , че е шофирал в пияно състояние обосновава
извода, че ответникът е личност със занижен праг на самоконтрол и самооценка.
Обстоятелството, че молителката, която е негова майка, многократно му е прощавала за
предходни негови такива прояви, неподавайки жалби срещу него / в каквата насока се
събраха гласни доказателства/ е генерирало, според съда, чувство за безнаказаност,
безкритичност у него към подобен вид поведение. Предвид ескалацията в отношенията
между страните съдът счита, че отстраняване на ответника от съвместно обитаваното му с
молителката жилище за посочения по-горе период би имало на първо място възпиращ ефект
по отношение на бъдещи такива прояви и би спомогнало на същия да преосмисли въобще
6
цялостното си отношение към неговата майка . За да се съхрани здравето и жИ.та на
молителката същата има нужда от спокойствие, а такова би се осигурило според съда
именно при съвкупното налагане на посочените по- горе мерки. Не на последно място при
определяне на мерките за защита съдът съобрази и обстоятелството, че обществото е
изключително чувствително към актовете на домашно насилие, които през последните
години бележат значителен ръст и тази тенденция се очертава като трайна. Не се
констатираха смекчаващи вината на ответника обстоятелства.
Съдът счита, че така посочените ограничителни мерки са съответни на конкретно
извършеното, адекватни са с оглед конкретиката на случая и с тях от една страна ще се
охранят правата на пострадалото лице, а от друга страна ще се постигнат целите на личната
превенция и ще се въздейства предупредително и възпиращо по отношение на ответника,
без да се навлиза необоснова в неговата правна сфера.
В допълнение по отношение на налагане на мярката по чл.5, ал.1т.6 от ЗЗДН и
съобразно установената по-горе деятелност на ответника съдът намира, че задължението
му да посещава специализирани програми е необходимо с оглед предприемане на мерки за
превенция , които да ограничат подобен род прояви.За населените местна от област П.
мярката по чл.5, ал.1т.6 от ЗЗДН може да бъде приложена от Сдружение с нестопанска цел
„Фонд за превенция на престъпността –ИГА“ със седалище град П., бул.“А. С.“№8.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Районен съд П. държавна такса в размер на 25 лв, а в
полза на молителката сумата от 600лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Пазарджишкия районен съд
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита от домашно насилие като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1,т.1 от ЗЗДН А. Д. К. с ЕГН ********** от село
М., ул.“Д.“№21 да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на
Й. С. К. с ЕГН *********** от село М., община П., ул.“Д.“№21.
ОТСТРАНЯВА на основание чл.5, ал.1т.2 от ЗЗДН А. Д. К. с ЕГН ********** от
село М., ул.“Д.“№21 от съвместно обитаваното жилище, находящо се в село М., община
П., ул.“Д.“№21 за срок от дванадесет месеца, считано от 15.10.2024г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1,т.3 на ЗЗДН А. Д. К. с ЕГН ********** от
село М., ул.“Д.“№21 да се приближава до Й. С. К. с ЕГН *********** от село М., община
П., ул.“Д.“№21, до жилището , което обитава ,находящо се в село М., ул.“Д.“№21, до
местата за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 50 метра за срок от
дванадесет месеца, считано от 15.10.2024г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1,т.6 от ЗЗДН А. Д. К. с ЕГН ********** от
село М., ул.“Д.“№21 като извършител на домашно насилие да посещава специализирани
7
програми към Фонд за превенция на престъпността – ИГА с адрес град П., бул.“А. С.“№8
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН А. Д. К. с ЕГН ********** от село М.,
ул.“Д.“№21 да заплати в полза на РС-П. държавна такса в размер на 25лв.
ОСЪЖДА А. Д. К. с ЕГН ********** от село М., ул.“Д.“№21 да заплати на Й. С. К.
с ЕГН *********** от село М., община П., ул.“Д.“№21сумата от 600лв., сторени по делото
разноски.
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която
подлежи на незабавно изпълнение.
Препис от решението и заповедта за защита да се връчат на страните , както и да се
изпратят служебно на РУ-П. за сведение и изпълнение.
Решението подлежи обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 7 дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8