РЕШЕНИЕ
№ 12503
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110119254 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Е. М. М. с ЕГН **********, с адрес:
*****************, със съдебен адрес ************* срещу ПРБ, с искане ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 25 000 лева /двадесет и пет хиляди лева/, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди,
сумата от 5 000 лева /пет хиляди/, представляващи обезщетение за имуществени
вреди за заплатен адвокатски хонорар,
ведно със законна лихва върху главниците от датата на влизане в сила на
Постановлението за прекратяване на наказателното производство - 08.02.2025г. до
окончателното погасяване на задължението,
които вреди са претърпени в резултат на незаконно обвинение по ДП № ***********
по описа на ********* – СДВР, пр.пр. *********** г. по описа на СРП.
Ищецът твърди, че Софийска районна прокуратура по ДП № *********** по описа
на ********* - СДВР му повдигнала обвинение с Постановление за привличане на обвиняем
от 23.09.2024г., за това, че на 23.09.2024г. около 09:00 часа в гр. София е управлявал моторно
превозно средство след употреба на *****************************
Сочи, че на 23.09.2024г. бил задържан за 24 часа по ЗМВР, на 24.09.2024г. с
Постановление на Софийска районна прокуратура му била взета мярка задържане за срок от
72 часа, а с Определение на Софийски районен съд от 25.09.2024г. му бе взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“. С Определение от 22.10.2024г. по ВЧНД №
2024*******************г., по описа на СГС, ******. състав съдът отменил марката
„Задържане под стража:, като не била наложена друга мярка.
По делото била изготвена **************************
Ищецът твърди, че наказателното производство продължило три месеца, един от
които ищецът бил задържан. Изпитвал страх, че ще бъде несправедливо осъден както и че
ще се наложи да изтърпи и преходно наложено тежко наказание, тъй като бил в изпитателен
срок на условно осъждане. Докато бил задържан ищецът не можел да полага грижи за майка
1
си, ************
В килията, в която бил настанен в ареста, имало силно разпространени дървеници,
които го лазели и хапели. Бил подложен на тормоз, мислил да сложи край на живота си.
Ищецът твърди, че загубил доверието и уважението на близките и приятелите си.
Оказал се публично заклеймен, била му увредена нервната система, до ден днешен изпита
чувство на уплаха, безпокойство, страхово - тревожни изживявания, проблеми със съня. От
спокоен, социален и общителен човек, се превърнал в несигурен, съмняващ се, дистанциран
и силно затворен в себе си човек. Загубил доверието и уважението на близките и приятелите
си. Всички гледали на него като престъпник.
Сторил разходи за адвокат в размер на 5000 лева.
Претендират се направените в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Сочи се, че ищецът е
ангажирал доказателства за прекратяване на воденото срещу него наказателно производство,
поради което не се оспорва иска по основание. Оспорва се иска като недоказан. Твърди се,
че ищецът не представя доказателства че търпените вреди, изразяващи се в притеснения за
изхода на наказателното производство, обърканост, натрапчиви мисли за възможните
неблагоприятни последици за него и близките му от евентуалния изход на наказателното
производство, загуба на доверието на близки и приятели са пряк и непосредствен резултат
именно от процесното обвинение. Не се представят доказателства за здравния и
психологичния статус на ищеца преди процесното обвинение , за да може да се прецени как
последното се е отразило върху здравето и психиката на ищеца.
Сочи се, че действително, ищецът е бил задържан под стража, но за сравнително
кратък период от време, като това задържане е обвързано с обвинението му за престъпление,
извършено при условията на повторност и то в изпитателния срок по предходно осъждане.
Наказателното производство е приключило във относително кратък срок, като и тази
неголяма продължителност е обусловена от необходимостта да се изготви експертно
заключение, довело до оневиняването на ищеца. Прокуратурата не е давала официална
информация по наказателното дело, поради което не може да се ангажира отговорността й за
промяна в отношенията на трети лица спрямо ищеца.
Поддържа се, че към момента на привличането в качеството на обвиняем Е. М. е бил
осъждан за две различни престъпления от общ характер, което поставя под сериозно
съмнение връзката между охлаждането на отношенията на околните с него именно с
конкретното наказателно производство.
Твърди, че претенцията на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди е завишена
и не съответства на претърпените вреди и икономическия стандарт в **********, както и на
съдебната практика по аналогични случаи.
Въз основа на доводите и възраженията на страните, както и на събрания
доказателствен материал, съдът намира от фактическа страна следното:
Със заповед за задържане на лице рег. ************* г. на основание чл. 72, ал.1, т.1
от ЗМВР поради наличие на данни за извършено престъпление- управляване на МПС под
употреба на наркотични вещества е заповядано задържане за срок до 24 часа на ищеца в
помещение за временно задържане на *********-СДВР.
С Постановление за привличане на обвиняем от 23.09.2024 г. на прокурор при
Софийска районна прокуратура Е. М. М. е привлечен като обвиняем за това, че на
23.09.2024 г. около 09:00
часа**************************************************************************************************
С Постановление от 23.09.2024 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура Е.
М. М. е задържан за срок до 72 часа.
С Определение от 25.09.2024 г. по ч.н.д.№******************. на Софийски
районен съд на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
2
С Определение от 22.10.2024 г.о в.ч.н.д. №**********************. на Софийски
градски съд е отменено Определение от 25.09.2024 г. по ч.н.д.№*********************г. на
Софийски районен съд, с което на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“, като не е взета друга мярка за неотклонение.
С молба от 08.11.2024 г. адв. Д. М. представя по пр.пр. №*********** г. на СРС
същият представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие/ с дата 22.10.2024
г./ за осъществяване на процесуално представителство и защита при възнаграждение в
размер на 5000 лева, платени в брой.
С Постановление от 12.12.2024 г. по пр.пр. №*********** г. на СРП е прекратено
наказателното производство.
Видно от представената по делото справка за съдимост ищецът е осъждан за това че :
-на ******************************
-на ********************************
Видно от представения амбулаторен лист на 28.10.2024 г. ищшецът е прегледан от д-р
ЕС*******************************************
На следващо място за изясняване на относимата към настоящото производство
фактология като годен източник на информация съдът цени показанията на разпитания в
хода на съдебното дирене свидетел ЕВС фактически съжител на майката на ищеца и живеещ
с него в едно домакинство. Свидетелят е запознат с фактите, че ищецът е бил обвиняем за
ъоравление на МПС след употреба ****************************
Представена по делото е медицинска документация, касаеща
**************************
При така установената фактология, въз основа на годно събраните
доказателствените материали, от правна страна съдът намира следното:
По иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ищецът следва, при условията на
пълно и главно доказване, да установи повдигнато срещу него обвинение в извършване на
престъпление, по което образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
наличието на претърпени вреди, които да са следствие от противоправното поведение на
ответната страна, както и техния вид и размер. В тежест на ответната страна е, при
условията на насрещно и непълно доказване, да опровергае ищцовите твърдения.
Както предвижда чл.1 ЗОДОВ, българската държава е отговорна за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни действия/актове на свои органи. Поради тази
законодателна уредба, отговорността на последната е обективна, гаранционна,
обезщетителна.
В настоящото производство се установиха по безспорен начин предпоставките на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, имащи обективен характер и ангажиращи отговорността на държавата
за обезвреда - ищецът е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление, след което
наказателното производство е приключило с постановление за прекратяване. Направен е
извод, че в изследваните биологични проби на ищеца не се установява наличие на
наркотични вещества, респективно е налице несъставомерност на деянието от обективна
страна.
Относно претенцията за имуществени вреди в размер на 5000,00 лева,
представляващи заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, съдът прие следното. Доколкото в Наказателно-процесуалния кодекс на
Република България не е уреден ред, по който да бъдат репарирани направените в хода на
3
наказателното производство разноски от подсъдим, спрямо когато производството е
приключило с влязла в сила присъда, с която е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление, то безспорно тези разноски могат
да бъдат претендирани като имуществени вреди в производство за обезщетяване от
последиците от незаконосъобразно обвинение. Така заплатеното адвокатско възнаграждение
е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното обвинение, което е било
повдигнато на ищеца М.. В отговора на исковата молба от страна на ответника са
релевирани доводи, че размерът на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца е прекомерен и
значително надхвърлящ разумния такъв.
С Тълкувателно решение по тълк.д. №1/2017 г. ОСГК на ВКС е дал отговор, че При
иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди,
съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния
процес. В мотивите на тълкувателния акт ВКС разяснява,че макар да не се касае по
същество за възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът се произнася по
предмета на предявения иск, като установява наличието или отсъствието
на причинна връзка между незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за
да определи размера на дължимото обезщетение. В този случай съдът се произнася по
предмета на предявения иск, като прилага последиците от неполагането на дължимата грижа
от пострадалия при осъществяването на неговата защита срещу противоправното поведение
на делинквента. В процесния случай се касае за зашита, осъществявана въпреки, че ищецът е
имал служебен защитник, като единственото извършено от адв. М. действие е присъствието
в о.с.з. на 22.10.2024 г.,/производство по обжалване на мярка за неотклонение/ като
дължимото възнаграждение е в размер на 1000 лева -определен от съда по реда на чл.13, ал,
т. 2 от незадължителната Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
която представлява ориентир за добри практики.
По отношение на неимуществените вреди съдът отчита, че справедливостта не е
абстрактно понятие - ПП № 4/1968 год., ВС на РБ, а винаги е свързана с преценката на
конкретни, установени по делото обстоятелства, с цел адекватно овъзмездяване на
пострадалия, без същият да се обогати неоснователно. Обезщетението за неимуществени
вреди и в хипотезата на чл.2 ЗОДОВ се определя съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД - по
справедливост.
Размерът на обезщетенията се определя след преценка на всички конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и
при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, в който
смисъл са и задължителните постановки на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС. Обстоятелства от
значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било
повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно
преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността
на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е
отразило върху пострадалия, с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е
обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и
социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му
състояние и пр. Фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните
обстоятелства за всеки отделен случай. Наред с тези обстоятелства, при определяне на
обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост,
свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за
съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от
пострадалия неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване, в който смисъл е и
константната съдебна практика - решение № 358 от 16.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. IV
г. о. ВКС; г. IV г. о. ВКС; решение № 709 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 178/2010 г. III г. о. ВКС;
решение № 232 от 25.07.2011 г. по гр. д. № 1381/2010 г. III г. о. ВКС; решение № 242 от
13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012г. III г. о. ВКС.
На първо място съдът съобрази, че наказателното производство е приключило в
много кратък срок. Образувано е на 23.09.2024г. и е прекратено на 12.12.2024 г. За период от
4
23.09.2024 г. до 22.10.2024 г.- един месец ищецът е бил задържан, първоначално с
прокурорско задържане за срок********************
Съдът прецени, че за определяне на размера на претърпените от ищеца
неимуществени вреди от съществено значение е и обстоятелството, че е бил привлечен към
наказателна отговорност за престъпление, което е от общ характер, както и че е тежко такова
и за него се е предвиждало наказание „лишаване от свобода“ от една до пет години и глоба
от петстотин до хиляда и петстотин лева.
Съдът оценя и преходните осъждания на дееца, които имат двояко значение. На първо
място ищецът е двукратно осъждан и то на наказание „лишаване от свобода“, чието
изтърпяване и по двете осъждания е отложено и е определен изпитателен срок, течащ към
момента на процесното инкриминриано деяние. Предходното осъждане на ищеца за
извършено престъпление по чл. 343б. ал. 3 е обусловило и процесното обвинение по
квлифициращия състав по ал. 4 – за повторно извършване. Така съдът намира, че ишецът не
е лице с чисто съдебно минало и сблъска му с наказателната репресия не е инцидентна
проява, респективно е негодна да причини независимо изключително тежки неимушествни
вреди. Ищецът сам се е поставил в състояние да е в изпитателен срок, респективно да е в
опасност при осъдителна присъда да следва да изтърпи както определеното му наказание,
така и отложените такива. От друга страна наличието на условно осъждане, действително
създава много по-голямо притеснение от това, че ще бъде наложено само наказание,
търпимо ефективно, както и, че ще бъдат търпени и наказанията по предходните осъждания.
Предходното осъждане на ищеца е и определящо за взетата мярка за неотклонение
„задържане под стража“ доколкото съгласно чл. 63, ал. 2 НПК при първоначалното вземане
на мярката за неотклонение задържане под стража, реалната опасност по ал. 1 е налице,
когато: лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при
условията на опасен рецидив, какъвто е бил процесния случай.
По време на наказателното производство обвиняем ищецът е бил към края на
младежка възраст – **********дини, в която принципно човек следва да изоставя
усещанията си за лабилност и и по-тежко понасяне на негативните усещания.
Не се установява ищецът да е бил трудови ангажиран, нито да е бил силно привързан
към своето семейство или партньор, което прави задържането му за един месец по-щадящо и
неносещо допълнително негативни последици. Лиспата на трудова ангажираност към
момента няма как да е в причинна връзка с приключилото наказателно производство,
доколкото негативното отношение на потенциални работодатели би могло да бъде
причинено от обремененото съдебно минало на ищеца, а не от незаконно повдигнато
обвинение, което не се отразява в свидетелството за съдимост.
Съдът отчитайки показанията на разпитания свидетел и медицинската документация
от посещението при психиатър намира за доказано и наличието на паническо
разстройство/паник атаки/ със сравнително нисък интензитет, което е естествена реакция от
задържането под стража и престоя в арест за срок от един месец.
Съгласно постоянната съдебна практика при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, а не към момента на постановяване на
съдебния акт. /Решение № 70 от 28.07.2015 г. по т. д. № 707 / 2014 г. на Върховен касационен
съд, 2-ро тър. Отделение/. Така съдът отчита значителните инфлационни процеси и
значителното покачване на средния месечен доход/ повече от двойно/ в България, настъпили
за периода от близо 5 години- от 2019 г. до 2024 г., когато е процесното обвинение.
Размерът на присъденото обезщетение също така не може да служи като източник за
неоснователно обогатяване. /Решение № 146 от 07.10.2020 г. по гр. д. № 4129 / 2019 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение, Решение № 143 от 29.03.2021 г. по гр. д. №
3662 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение /.
На следващо място, съобразявайки и Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2022 г., ОСГК, намира, че от момента на привличане на ищеца като
обвиняем-23.09.2024 г. до прекратяване на наказателното производство – 12.12.2024 г. са
изминали 2 месеца и половина и този период следва да бъде оценен през призмата на
5
провеждането на справедлив съдебен процес по смисъла на чл.6, §1 ЕКЗПЧОС, а именно
разглеждане на делото в „разумен срок“, дори много кратък такъв.
От момента, в който ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност с него не
са провеждани следствени действие и неговото участие е било само в съдебното заседание
за вземане на мярка за неотклонение и съдебното заседание, в което взетата мярка е
отменена.
Съдът отчете, че няма данни да е имало публично или медийно разпространяване на
информация за воденото срещу него разследване, както и настъпване на вреди за неговото
общо здравословно състояние, извън коментираното влошаване на психическото му такова.
Ето защо, отчитайки гореизложеното, както и съобразявайки, че емоционалното
отражение от провеждането на едно незаконосъобразно обвинение се отразява различно на
всяко лице, зачитайки и индивидуалните характеристики на настоящия случай и отчитайки,
че всички универсални права на човека следва да бъдат защитавани и оценявани, но и
признати на всеки отделен индивид, независимо от негова персонална реакция и
интензитета, с която я изразява в своето социално обкръжение, стъпвайки на изложените
принципни съображения и най - вече на обективно установените по делото факти, на
основание чл.162 ГПК съдът счита, че в процесния случай, справедливо, по смисъла на
чл.52 ЗЗД, би било обезщетение в размер на 2500 лева.
Предвид горното, основателен се явява и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД - за мораторна
лихва, начислена върху основателния размер на обезщетението, за периода от влизане в сила
на постановлението за прекратяване – 08.02.2025г. до окончателното му изплащане.
Ето защо, следва да се постанови решение, с което исковете на Е. М. М. да се уважат
до основателните им размери, като на същия, се присъдят деловодни разноски в размер от
10,00 лева, изцяло заплатена от ищеца държавна такса, съобразно чл.10, ал.3 ЗОДОВ.Тъй
като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението
следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер от 650 лева,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от необвързващата съда Наредба № 1 за
възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира, че такова възнаграждение съответства
на фактическата и правна сложност на делото и съответства на принципите на разумност,
пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C
428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС
Воден от горните мотиви, на основание чл.235 и чл.236 ГПК, Софийски районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПБ да заплати на ГНД, ЕГН **********, с адрес *********** на
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 2500 лева - обезщетение за
неимуществени вреди - негативни емоции, стрес и притеснения, както и сумата от 1000 лева
- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение,
претърпени в резултат на незаконно обвинение по ДП № *********** по описа на
********* – СДВР, пр.пр. *********** г. по описа на СРП, ведно със законната лихва
върху посочените обезщетения, считано от 08.02.2025г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения – 2500
лева до пълния предявен размер от 25 000 лева, иска за обезщетение за имуществени вреди
за разликата над уважения – 1000 лева до пълния предявен размер от 5000 лева, както и
претенцията за мораторна лихва, начислена върху неоснователните части на претендираното
обезщетение.
ОСЪЖДА ПБ да заплати на Е. М. М. с ЕГН **********, с адрес:
*****************, съдебно-деловодни разноски в размер на 10 лева.
ОСЪЖДА ПБ , да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. Д. ММ., личен
номер ********, адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7