Решение по дело №733/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 3
Дата: 5 януари 2023 г.
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20222230200733
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. С., 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20222230200733 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Д. С. Ч. против НП
№4702/08.09.2021г. на Директора на ОД на МВР- С., с което на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 300 (триста) лева за нарушение на същата разпоредба. Моли да бъде
отменено обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява лично и с
редовно упълномощен процесуален представител, който счита наказателното
постановление за незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно
призован изпраща свой представител, който не се явява в съдебно заседание.
По делото е постъпило писмено становище, с което счита наказателното
постановление за законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 18.08.2021г. около 15,00 часа сградата на Централна поща,
намираща се в гр. С. на ул. „Асеновска“ била посетена от жалбоподателя Д.
С. Ч.. Още на входа той бил помолен от охранител на пощата да постави
предпазна маска във връзка с противоепидемичните мерки, наложени със
1
заповед на Министъра на здравеопазването. Тъй като Д. Ч. отказал да постави
маска, се развил спор, в който се намесил и друг охранител, св. М. М., който
също обяснил на жалбоподателя, че следва да постави предпазна маска на
лицето си при посещение в пощата, за да бъде обслужен от служителите.
Жалбоподателят не се съобразил с указанията на охранителите и навлязъл в
клиентския център, където бил обслужен от служителите. В 15,25 часа
охранителите на пощата сигнализирали РУ на МВР- С. и в 15,40 часа
пристигнал патрул от служители на групата за опазване на обществения ред
(ГООР) при РУ на МВР- С., свидетелите К. В. К. и К. И. В.. Те извършили
проверка по този сигнал. Полицейските служители пристигнали на място в
офиса на Централна поща- С. като били с „body camera“, същите установили,
че посоченото от охранителите лице е без поставена защитна маска за лице,
покриваща носа и устата, маската била под брадичката, в областта на шията.
Служителите на реда се легитимирали и поискали документ за самоличност
на посетителя като му обяснили, че следва да постави защитна маска,
покриваща устата и носа във връзка със спазването на противоепидемичните
мерки в страната, въведени със Заповед на министъра на здравеопазването.
Жалбоподателят отново отказал да постави предпазна маска, както и да
представи документ за самоличност. Жалбоподателят бил афектиран и се
държал арогантно и с полицейските служители като отказвал да изпълни
дадените разпореждания. Той бил поканен до патрулния автомобил за
извършване на справка като след известно убеждаване и повторно обясняване
на правата и задълженията на гражданина той бил установен от тях като
жалбоподателя Д. С. Ч.. Въз основа на установеното по време на проверката,
св. К. К. приел, че жалбоподателят като бил на закрито обществено място в
сградата на Централна поща- гр. С. без поставена защитна маска за лице
покриваща носа и устата за еднократна или многократна употреба не е
изпълнил въведените с т. I. 7 от Заповед №РД- 01-646/29.07.2021г. на
министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 от
ЗЗ, т. е. извършил е нарушение на разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето. Той му съставил акт за установяване на административно
нарушение, а колегата му, св. К. В., както и охранителя в пощата, св. М. М. се
подписали като свидетели по съставянето и връчването на акта за
установяване на административно нарушение. Жалбоподателят се запознал
със съдържанието на АУАН и отбелязал, че има възражение по него като
2
написал, че по време на проверката е бил с маска, което се виждало от
камерата на полицаите.
На 19.08.2022г. жалбоподателят депозирал писмено възражение по
съставения му акт за установяване на административно нарушение до
началника на РУ на МВР- С.. Във възражението изложил, че е помолил
охраната да бъде без поставена маска, тъй като имал завършен ваксинационен
курс и обслужващите гишета били с поставени стъклени прегради, всички
служители били без поставени предпазни маски и бил единствения клиент в
пощата. Въпреки това бил поставил след това предпазна маска, изискал да
бъдат прегледани записите от камерите на полицаите и съставения му акт да
бъде анулиран. Във връзка с така депозираното възражение, била извършена
проверка от полицейски инспектор в ГООР при РУ на МВР- С. Н.Е..
Изискани били сведения свидетелите К. К., К. В. и М. М.. Въз основа на
установеното по проверката, полицейският инспектор Н.Е. изготвил
докладна записка до Директора на ОД МВР- С., с която предложил на
Директора на ОД на МВР- С. да се вземе отношение по съставения АУАН
срещу Д. Ч. и да не се вземат предвид посочените от същия възражения при
определяне на наказанието, тъй като същият безспорно е нарушил
разпоредбите на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение впоследствие директорът на ОД на МВР- С. възприел същата
фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление и
на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ му наложил наказание „Глоба“ в размер на
300 (сто) лева за нарушение на същата разпоредба.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
неоснователна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели изцяло, тъй
като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към
предмета на делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
3
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
атакуваното наказателно постановление е описано точно нарушението, което
жалбоподателят е извършил. Съдът счита, че правилно е била ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност на основание чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето, което предвижда административно наказание
„Глоба“ от 300 до 1000 лева за нарушаване или неизпълнение на въведени с
акт на Министъра на здравеопазването или на директор на Регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4, 7, 10 или 11 и
чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление. Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.1 от Закона за здравето при възникване на
извънредна епидемична обстановка Министърът на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
Съдът счита, че в случая описаното в наказателното постановление деяние е
квалифицирано от правна страна като административно нарушение по
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, която административнонаказателна
разпоредба свързва налагането на санкция в случаите на нарушаване или
неизпълнение на противоепидемични мерки, въведени на основание чл.63,
ал.1 или ал.2 от Закона за здравето с акт на Министъра на здравеопазването
или директор на РЗИ. Адресати на правните норми по чл.63, ал.1 и ал.2 от
закона за здравето са съответните държавни органи, които имат
правомощието да въвеждат с изричен писмен акт противоепидемични мерки,
задължителни за спазване под страх от административно наказание или
наказание за престъпление по НК. Ето защо за попълване на общо
формулирания състав на административното нарушение по чл.209а, ал.1 от
ЗЗ е необходимо не да се посочи чл.63, ал.1 или ал.2 от същия закон, които
имат други адресати различни от субекта на нарушението, а следва да се
конкретизира акта на компетентните държавни органи, неговото съдържание
в противоречие, с което се явява поведението на жалбоподателя.
В наказателното постановление и в акта за установяване на
административно нарушение е посочена Заповед №РД- 01- 646/29.07.2021г.
на Министъра на здравеопазването като с т. I. 7 е въведено и следното
задължение „Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.
ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения,
аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, които се обслужват или имат
4
достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции,
търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и други, са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна, която
се използва съгласно препоръките в приложение №3“. Фактическото
обвинение за местонахождение на жалбоподателя в закрито обществено
място без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба, сочи неизпълнение на задължението за спазване на
противоепидемичните мерки въведено с акт по чл.63, ал.1 от Закона за
здравето, правилно квалифицирано като административно нарушение по
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето и е основание за налагане на
предвиденото в същата законова разпоредба административно наказание.
Съдът счита за несъстоятелни твърденията на жалбоподателя, че поради
поставени две дози ваксина, т. е. със завършен ваксинационен курс и поради
това че жалбоподателят се задушава и му става лошо с поставена маска,
същият следва да не поставя защитна маска. В т. I. 9 на описаната по- горе
заповед на Министъра на здравеопазването са посочени изрично
изключенията от задължението по т. I. 7 и т. I. 8, а именно такова се допуска
за: а) клиентите в местата за хранене и в питейните заведения, когато се
допускат посещенията в тях; б) спортуващите на открито и закрито за
времето на физическата дейност; в) участниците в конгресно- конферентни
мероприятия, брифинги, пресконференции и семинари по време на изказване
(лекция, презентация и др.) при спазване на физическа дистанция от 1,5 метра
от останалите участници; г) участниците (водещи и гости) в телевизионни
предавания при спазване на физическа дистанция от 1,5 метра от останалите
участници; д) децата до 6 годишна възраст. Видно е, че не е налице
изключение, както за здравословното състояние на жалбоподателя, така и за
закритото обществено място, в което се е намирал. Съдът счита, че е без
значение за отговорността на жалбоподателя дали е с поставени две ваксини,
т. е. със завършен ваксинационен курс.
Административнонаказващият следва да установи по категоричен
начин дали жалбоподателят е бил с поставена предпазна маска и дали същата
е била поставена на устата и носа, по начина, който заповедта изисква, за да
бъдат спазени противоепидемичните мерки. Съдът намира, че категорично бе
доказано от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят не е бил с
поставена защитна маска на лицето, която да покрива устата и носа. От
5
показанията на охранителя в пощенския офис, св. М. М. става ясно, че
жалбоподателят изобщо е отказвал да постави такава по какъвто и да е начин
на лицето си. В по- късен етап при пристигане на проверката от полицейските
служители става ясно от показанията на св. К. К., че жалбоподателят все пак е
имал в себе си маска, но тя не е била използвана по правилния начин, описан
в Заповедта на министъра на здравеопазването и съгласно препоръките в
Приложение №3, тъй като маската е била на врата на жалбоподателя. От
показанията на двамата полицейски служители се установява също, че Д. Ч.
през цялото време категорично е отказвал да приеме, че следва да носи
предпазна маска и е отказвал да изпълни всяко разпореждане на служителите
на реда, дори представянето на документ за самоличност.
Следва да се отбележи, че в настоящия случай за извършеното
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ е без значение дали в самото закрито
помещение, пощенския клон е имало други клиенти или не. Без значение е и
това, че служителите са обслужвали клиентите без маска зад стъклена
преграда. Това посочено изключение по т. I. 4 от Заповедта на министъра на
здравеопазването се допуска не за клиенти, а за служителите в закрити
помещения, в които се изисква поставяне на защитна маска, където ясно е
посочено, че при непосредствено обслужване на клиенти, изискващо
разстояние по- малко от 1,5 метра е задължително използването на защитна
маска за лице и по изключение се допуска обслужване на клиенти без
защитна маска за лице, когато са осигурени механични прегради от стъкло
или друг прозрачен материал, позволяващ влажно почистване или
дезинфекция.
Съдът счита за неоснователни възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при
издаването на наказателното постановление. Наказващият орган е доказал, че
са спазени сроковете предвидени в чл.34 от ЗАНН. От изисканите и
приложени по делото препис от книгата за наказателни постановления в РУ
на МВР- С. с инв. №1805, както и разпечатка от Информационна система-
административнонаказателна дейност при ОД на МВР- С. за АУАН с №4702
от 18.08.2021г. е видно, че няма разминаване в поредността на издадените
наказателни постановления като дата и номер, изходящия номер съответства
на обжалваното наказателно постановление, както това, че НП №4702 е
издадено въз основа на АУАН №4702 от 18.08.2021г. с дата на резолюция за
6
налагане на глоба срещу жалбоподателя от Д. Величков в качеството му на
директор на ОД на МВР- С.. Относно символът „“ в края на номера на
АУАН и на НП за съда е служебно известно, че той е част от номерацията на
ОД на МВР- С. на всеки издаван АУАН и НП за нарушения на Закона за
здравето. Доколкото в закон не е посочено изискване номерът на един акт или
наказателно постановление да съдържа само изписването на цифри, е
възможно в него с цел подреденост и отчетност във вътрешната организация
на структурата, издаваща самият акт да се съдържат както цифри, така и
букви и символи.
Съдът счита, че неизпълнението на противоепидемичните мерки не
може да се квалифицира по чл.28 от ЗАНН като маловажен случай като се
вземе предвид епидемичното разпространение на заразна болест, която е
потенциален риск за живота и здравето на гражданите. В периода на
установяването на нарушението, разпространението на болестта „Ковид 19“ е
било в един от своите пикове, изразен с много болни, както и смъртни случаи,
поради което са били въведени строги временни противоепидемични мерки
на територията на Република България. Нарушението е извършено в
условията на обявена извънредна епидемична обстановка. Засегнати са
обществените отношения свързани с опазване на живота и здравето на
гражданите.
Съдът счита, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и при издаване на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които
да доведат до отмяна на наказателното постановление. Санкцията е
определена в минимален размер и съответства на обществената опасност на
нарушението и вината на жалбоподателя.
Ето защо съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и следва да се потвърди.
Ръководен от изложените съображения, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №4702/08.09.2021г. на Директора на ОД на
7
МВР- С., с което на Д. С. Ч. с ЕГН ********** на основание чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 300 (триста) лева за нарушение на същата разпоредба като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
8