№ 1921
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110207990 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Производството е образувано по жалба от „*** *** ****“ ЕООД срещу
Наказателно постановление /НП/ № 22-007308 от 23.03.2021 г., издадено от
инж. Д.И. - директор на дирекция „Инспекция по труда“- София, с което на
„*** *** ****“ ЕООД на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от
Кодекс на труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
В жалбата от „*** *** ****“ ЕООД, депозирана чрез управителя на
дружеството К.М.К.в, се сочи, че наказателното постановление е неправилно,
незаконосъобразно и издадено в нарушение на
административнопроизводствените правила и материалния закон.
Инвокираните от жалбоподателя доводи се свеждат до твърдения за
нарушаване на процедурата по връчване на наказателното постановление.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
дружеството-жалбоподател, нередовно призовано, не изпраща представител.
Призовката е върната в цялост с отбелязване, че фирмата е напуснала адреса
през 2016 г. След направена справка в Търговски регистър не се установява
друг адрес. Даден е ход на делото при удловията на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН.
Процесуалният представител на въззиваемата страна – Дирекция
"Инспекция по труда" – гр. София /Д „ИТ“–София/, се представлява от
старши юрисконсулт Б.П., с пълномощно по делото, която пледира за
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Процесуалният
1
представител на Дирекция „Инспекция по труда“ твърди, че от
доказателствата по делото се установява неизпълнение на задължително
предписание, дадено от Д „ИТ“ София на дружеството-жалбоподател във
връзка с изплащане на трудово възнаграждение за месец януари 2019 г. на
работника А.С.. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в установения от закона срок, от процесуално
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт и в този смисъл се
явява процесуално допустима.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Дружеството-жалбоподател „*** *** ****“ ЕООД е с ЕИК:
**********5, представлявано до 07.10.2022 г. от лицето К.М.К.в, като
основният предмет на дейност на дружеството е строителство и строително-
монтажни работи на територията на Република България и на територията на
други държави.
С протокол за извършена на 19.10.2020 г. и 11.11.2020 г. проверка за
спазване на трудовото законодателство на „*** *** ****“ ЕООД, контролни
органи на Д "ИТ" – София отправили предписания на основание чл. 404, ал. 1,
т. 1 и т. 12 от Кодекса на труда /КТ/, като едно от тях /обективирано в т. 6 от
Протокол с изх. № ПР2028641/ е: „*** *** ****“ ЕООД, в качеството на
работодател да начисли до пълния размер и да изплати уговореното трудово
възнаграждение на А.Б.С., на длъжност „работник строителство“, което да не
е по-малко от минималните ставки на заплащане, установени за същата или
сходна работа в приемащата държава Австрия за месец януари 2019 г.,
съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредба за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги“. Срокът за изпълнение на това предписание бил до
27.11.2020 г. Протоколът с предписанията бил връчен на 11.11.2020 г. на
управителя на дружеството-жалбоподател. В него е указана възможността за
оспорване на дадените предписания пред АССГ. Не последвало оспорване на
предписанията, поради което същите са влезли в сила.
В периода от 07.01.2021 г. до 15.02.2021 г. била извършена последваща
проверка на работодателя „*** *** ****“ ЕООД от служители на Д "ИТ" –
София. При тази проверка било установено, че по-голямата част от
предписанията, дадени при предходната проверка, включително и
горецитираното под № 6, не са изпълнени. До края на проверката не били
представени документи (разписки, банкови нареждания, разходни касови
ордери и др.), удостоверяващи изплащане на уговореното трудовото
възнаграждение за месец януари 2019 г. на А.С.. За извършената проверка бил
съставен протокол с изх. № ПР2100403/15.02.2021 г., екземпляр от който
също бил връчен на управителя на дружеството-жалбоподател на 23.02.2021 г.
2
Тъй като се установило неизпълнение на предписанието по т. 6 от предходния
протокол в срока до 27.11.2020 г. от работодателя „*** *** ****“ ЕООД,
свид. Р. А., която в качеството на главен инспектор участвала в последната
проверка, приела, че дружеството е извършило нарушение на чл. 415, ал. 1
КТ, за което съставила на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 22-007308 от 15.02.2021 г.
Последният е съставен в отсъствие на нарушителя по реда на чл. 40, ал. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, след връчена
му покана за явяване за съставяне на АУАН на конкретна дата и час и
неявяването му, без да са посочени причини за това.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 22-007308 от
23.03.2021 г. от директора на Д "ИТ" – София.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци,
като е направен и опис на писмените доказателства, от които се потвърждава
същото.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа гласните и
писмени доказателства по делото – показанията на свидетеля Р. В. А.,
участвала в извършването на проверките и установила неизпълнението на
задължителното предписание, 2 броя протоколи за извършена проверка,
Заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда", Заповед № ЧР-977/21.08.2017 г. ведно с
длъжностна характеристика, Заповед № 852/11.04.2018 г. ведно с длъжностна
характеристика за длъжността „главен инспектор“, както и останалите
съдържащи се по административнонаказателната преписка, писмени
доказателства.
Видно от показанията на свидетеля, както и посочените по-горе писмени
доказателства, е че дружеството-жалбоподател не е изпълнило даденото му от
контролните органи предписание под № 6, а именно да изплати в срок до
27.11.2020 г. трудово възнаграждение на А.Б.С. за месец януари 2019 г., което
да не е по-малко от минималните ставки на заплащане, установени за същата
или сходна работа в приемащата държава Австрия, съгласно разпоредбата на
чл. 6, ал. 4 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Заявените от
свидетеля възприятия в съдебно заседание се потвърждават от приложените
протоколи за извършена проверка, както и. от липсата на платежни
документи за изплащане на дължимото трудово възнаграждение на лицето
А.С., нито след даване на предписанията, нито преди това. Видно от
приобщената по делото справка за извършени корекции от „*** *** ****“
ЕООД, последното е определило възнаграждението, което следва да бъде
заплатено на лицето А.Б.С., без обаче да е привело реални доказателства за
заплащането му.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
3
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно
констатира, че АУАН е издаден изцяло в съответствие с изискванията на чл.
42 ЗАНН, както и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1
ЗАНН, издадено е от компетентния за това административен орган, при
спазване на процесуалните правила за това.
По отношение наведения от жалбоподателя довод за нередовно
връчване на наказателното постановление, съдът счита за необходимо да
изясни, че дори констатирането на подобен порок не би могло на
самостоятелно основание да наведе на незаконосъобразност на самото
наказателно постановление, тъй като правото на жалба, което в случая
дружеството-работодател е упражнило, не се препятства от липсата на
редовно връчване /в този смисъл Решение № 176 от 9.01.2020 г. на АССГ по
адм. д. № 12435/2019 г./.
На следващо място ясно е определена датата на констатиране на
нарушението – датата на приключване на проверката, т. е. последната такава
– на 15.02.2021 г., когато са прегледани представените от дружеството
документи, изискани за установяване изпълнение на даденото предписание.
Ясно е определен и периодът на извършване на нарушението – от 28.11.2020
г. (датата, следваща 27.11.2020 г., когато е изтекъл срокът за изпълнение на
предписанието), като няма данни да е преустановено същото. Описаното
нарушение – неизпълнение на дадено предписание от контролни органи се
осъществява с бездействие, когато е било необходимо осъществяването на
конкретно действие – в случая, било е необходимо в определения срок
дружеството-работодател да начисли и изплати уговореното трудово
възнаграждение за м. януари 2019 г. на А.Б.С., съгласно разпоредбата на чл.
6, ал. 4 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. След като
дружеството-работодател е бездействало в посочения срок, с изтичането му
то е осъществило вмененото му нарушение.
По съществото на спора:
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил нарушението, за
което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Нормата на чл. 415, ал. 1 КТ въздига като административно
нарушение неизпълнение на предписанията на контролните органи за
спазване на трудовото законодателство: "Който не изпълни принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 10 000 лв."
В случая, извършването на административното нарушение се
4
осъществява чрез бездействие – неизпълнение на дължимото законово
поведение. В процесния случай, от събраните по делото доказателства,
безспорно се установи, че е било отправено предписание /имащо характера на
принудителна административна мярка/ за изпълнение от контролен орган,
което не е оспорвано от адресата му в законоустановения срок, и до изтичане
на определения срок за изпълнението му – 27.11.2020 г., не е било изпълнено.
След като не е било оспорено от адресата, предписанието е влязло в сила и е
следвало да бъде изпълнено, независимо дали е правилно или не.
С бездействието си дружеството-жалбоподател е нарушило
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ, доколкото не е изпълнило предписанието в
посочения срок. Предвид това съдът прие, че от обективна страна
жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което е привлечен
към административнонаказателна отговорност - това по чл. 415, ал. 1 КТ.
Ангажирана е обективната безвиновна отговорност на юридическо
лице, поради което необходимостта да бъде изследвана субективната страна
отпада.
С оглед характера на нарушението на чл. 415, ал. 1 КТ, скрепено с
налагането на "имуществена санкция" в размер от 1500 лв. до 10 000 лв.,
съдът намира, че същият е определен законосъобразно доколкото АНО е
наложил минималния размер на предвидената санкция.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а жалбата срещу същото оставена без уважение.
По направеното от въззиваемата страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът счита, че последното следва да бъде
уважено. Въз основа на фактическата и правна сложност на делото и на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът намира, че дружеството-жалбоподател „*** *** ****“
ЕООД следва да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" – София сумата
от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 5, ал. 9 и чл. 63д
от ЗАНН, Софийски районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-007308 от 23.03.2021 г., издадено от
директора на Дирекция "Инспекция по труда" – София, с което на „*** ***
****“ ЕООД на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда
/КТ/, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 1 500 лева /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 415, ал. 1
от КТ.
ОСЪЖДА „*** *** ****“ ЕООД, ЕИК **********5 да заплати на
Дирекция "Инспекция по труда" - София сумата в размер на 100 /сто/ лева,
5
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му, пред Административен съд –
София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6