РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Берковица, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231610100715 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от ищеца „Сити
Кеш“ ООД против В. Н. Д. обективно съединени искове по реда на чл. 422
вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за
установяване спрямо ответника съществуването на вземания, а именно -
главница 737.34 лева и законна лихва за забава 45.51 лева – дължима и
неплатена за периода от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г., за които е издадена
Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 331/2023 г. по описа на РС – Берковица.
Ищецът „Сити Кеш“ ООД твърди в исковата си молба, че на
23.05.2022 г. между „Сити Кеш“ ООД, като заемодател и В. Н. Д., като
заемател е сключен договор за паричен заем № 680558, като сумата е
получена от заемателя в брой в деня на сключване на договора.
Поради неизпълнение от страна на длъжника ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 331/2023 г. по описа на РС – Берковица, по което била
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.
В хода на заповедното производство било подадено възражение от
1
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.
Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 415 от
ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на
вземането в полза на „Сити Кеш“ ООД против В. Н. Д. за следните суми, за
които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 331/2023 г. на РС –
Берковица, а именно - главница 737.34 лева и законна лихва за забава 45.51
лева – дължима и неплатена за периода от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г.
Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.
Ответната страна В. Н. Д. е подал отговор и взема становище по
допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131
от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска. Твърди, че през юли 2023 г. изцяло
е погасил задълженията си към ищеца.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК ищецът следва да докаже
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки:
наличието на валидно възникнало облигационно отношение между страните
по договор за паричен заем, по силата на което е предоставил парични суми и
за изпълнение на договора се ангажира отговорността на ответника; че
вземането е станало изискуемо, респ.възникнало е задължение за ответника за
плащане; размера на претендираните вземания и основанията за възникването
им, както и размера на търсените суми.
По иска за обезщетение за забавено плащане на главницата ищецът
следва да докаже изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Относно наличието на валидно възникнало облигационно
отношение между страните:
По делото не се спори, а и от събраните доказателства /неоспорен
Договор за потребителски кредит № ..... г. и погасителен план към него –
2
приложени на л. 24-28 по делото/ се установи, че на 23.05.2022 г. между
„Сити Кеш“ ООД, като заемодател /кредитодател/ и В. Н. Д., като
заемополучател /кредитополучател/ е възникнало валидно облигационно
отношение по Договор за потребителски кредит № 680558, по силата на който
кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит в
Няма спор, че сумата по кредита е усвоена и е била предоставена от
кредитодателя на кредитополучателя /което се потвърждава и от изготвената
по делото експертиза от вещото лице К. Н. на л. 69-л. 74 по делото/.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 10 от договора за кредит срокът на издължаване
по него е до 23.03.2023 г.
Не се спори, че ответникът е направил плащания по кредита в размер на
общо 1235 лева, от които 235 лева на 04.07.2022 г. и 1000 лева на 27.07.2022 г.,
за което са представени Приходен касов ордер № ********* на л. 39 за сумата
от 235 лева и Преводно нареждане на л. 40 за сумата от 1000 лева, както и
извлечение за извършени и предстоящи плащания по договора на л. 51.
Спорът се свежда до това дали с така извършените плащания в
размер на общо 1235 лева ответникът е погасил изцяло задълженията си
по договора.
Ищецът твърди, че с извършените плащания в общ размер на 1235 лева
ответникът е погасил дължими от него неустойки, които не са предмет на
настоящото производство и непогасени са останали претендираните от него
главница 737.34 лева и законна лихва за забава 45.51 лева.
Съгласно извлечението за извършени и предстоящи плащания по
договора на л. 51 на длъжника са начислени неустойки в общ размер на 1112
лева.
На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Така начислената неустойка е нищожна и като такава не е породила
задължение за длъжника за нейното плащане и именно за това заповедният
съд е отказал да издаде заповед за изпълнение за претендираната от кредитора
като дължима сума.
Претенцията за компесаторна неустойка се претендира за неизпълнение
на задължение за предоставяне на обезпечение, изразяващо се в осигуряване
3
на поръчител или банкова гаранция. В случая задължение на кредитора е да
извърши проверка на кредитоспособността на длъжника преди сключването
на договора /чл. 16, ал. 1 ЗПК/. На практика уговорката за предоставяне на
поръчител или банкова гаранция след сключването на договора прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го стори дългът му
нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост се увеличава. Целта, с която
е уговорена неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Това обуславя противоречието й с
добрите нрави, което я прави нищожна. В този смисъл са задължителните
разяснения на ВКС в т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. №
1/2009 г.
Отделно от това с уговарянето на такава неустойка се постига и
заобикаляне на закона, а именно на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1
ЗПК, която предвижда, че „При забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата“. А в случая се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на
едно акцесорно задължение, което се търси заедно с лихва за забава и
неустойка за забава.
От изготвената по делото експертиза от вещото лице К. Н. на л. 69-л. 74
по делото се установи, че предвидената неустойка е по-голяма от главницата,
което води до значително увеличаване на годишния процент на разходите,
като ако в разходите се включи неустойката ГПР е 734.9 % и така надвишава
повече от пет пъти годишния лихвен процент на законната лихва, което също
обуславя нищожността на уговорката за неустойка със закона, а именно с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която гласи, че годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление
на Министерския съвет на Република България и по изричната разпоредба на
закона такива клаузи са обявени за нищожни – съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК
„Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
нищожни“
4
Ето защо така начислената от кредитора неустойка е недължима от
ответника и съдът възприема третия вариант от изготвената по делото
експертиза от вещото лице К. Н., а именно че с извършените на 04.07.22 г. и на
27.07.2022 г. плащания в общ размер на 1225 лева длъжникът е погасил всички
дължими към ищеца суми по договора, което обуславя неоснователността на
ищцовата претенция и нейното отхвърляне.
Относно разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
При този изход на делото предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК
ищецът няма право на направените от него разноски както за заповедното,
така и за исковото производство.
Ответникът не е направил разноски за заповедното производство.
На ответника се дължат направените от него разноски за исковото
производство при условията на чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно представения
списък на л. 79 в общ размер на 500 лева, от които 300 лева за платено
адвокатско възнаграждение /договор за правна помощ на л. 41 гръб/ и 200 лева
депозит за вещо лице /вносна бележка на л. 57/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено по реда на
чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че В. Н. Д. с ЕГН ********** от гр. Б., ДЪЛЖИ НА „СИТИ КЕШ“ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец,
ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, СУМАТА 737.34 лева – главница по Договор за
потребителски кредит № 680558 от 23.05.2022 г. и 45.51 лева, законна лихва за
забава за периода от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г., за които е издадена Заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 331/2023 г. по описа на РС – Берковица.
5
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, ДА
ЗАПЛАТИ на В. Н. Д. с ЕГН ********** от гр. Б., СУМАТА 500 лева -
разноски за исковото производство.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
6