№ 16178
гр. София, 27.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110147709 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА“ЕАД претендира заплащане на сумата от 1716,81 лв.,
представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2020
г. – м.04.2022 г., сумата от 290,30 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за неплатена топлинна енергия
за периода от 15.09.2021 г. до 09.08.2023 г.; сумата от 30,46 лв.,
представляваща стойност на услуга дялово разпределение за периода
м.07.2020 г. – м.04.2022 г., както и сумата от 6,55 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
стойност на услуга дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до
09.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда . С исковата си молба ищецът „ФИРМА“ ЕАД твърди, че е
налице облигационно отношение, възникнало между него и ответника Н. В. Н.
в качеството му на наследник по закон на Г. Ц. Н. въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. АДРЕС, с
1
аб. № *******, като той не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, както и такса за дялово разпределение.
Съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат
най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно
общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 11.07.2016 г., купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок датата на
публикуването им на интернет – страницата на продавача, като публикуването
се удостоверява с констативни протоколи, съставени от нотариус. Сочи, че
ответникът не е заплатил процесните суми, поради което претендира същите ,
заедно с лихва за забава . Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. В. Н. чрез адв. Н. Г. от АК-
Благоевград спорва предявените искове при твърдението, че няма качеството
потребител на топлинна енергия, доколкото трети за спора лица са си запазили
правото да живеят и ползват имота. Оспорва да е пръчвал твърдяното
количество топлинна енергия в претендираната стойност, както и действието
на договора между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение.
Оспорва легитимацията на ищеца да претендира сумите за дялово
разпределение, както и акцесорната претенция върху нея с оглед на това, че не
е поставен в забава. Сочи, че претендираните суми се основават на изходящи
от ищеца частни документи, които не се ползват с обвързваща съда
доказателствена сила. Прави възражение за погасяване на част от вземанията
по давност. Претендира и разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ФИРМА“ООД не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение
с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
2
размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. От представения по делото НА за продажба на недвижим
имот от 27.08.91г. , справка за наследници на Г. Ц. Н. , поч. на 15.03.2014г., ,
Удостоверение от Ботевградски районен съд за вписан отказ от наследство
през 2015г. от В. Н.в Н. от наследството на Г. Ц. Н. , писмо от ЧСИ Я. с рег.
*** на КЧСИ с р-н на действие СГС за вписване на възбрана върху
процесния недвижим имот по изп.д. ******** , може да се направи обоснован
извод , че ответникът като наследник по закон на Г. Н. , е собственик на
процесния апартамент № 69, находящ се в гр. АДРЕС . Именно в качеството
си на титуляр на правото на собственост, ответникът е и страна по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот. Договорът касае обект с абонатен № *******.
При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по
делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция
съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани
са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и
разпределена от „ФИРМА „ООД при спазване нормативната уредба.
Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния
период е извършвано съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и
Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна
собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени
рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време,
като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне
3
на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени
сметките за процесния период. Установено е , че през процесния период в
имота на ответника не е имало отоплителни тела, като е начислена ТЕ ,
отдадена от сградната инсталация - по формула –т.6.1.1 от Приложение към
Наредба Е-РД-094-1 на база инсталирана отоплителна мощност на
инсталацията и денградусите за периода, както и за потребена топла вода,
отчитана по реален отчет на водомера за топла вода. Предвид изложеното ,
съдът намира за установени главните вземания на ищеца срещу ответника.
Същевременно ответникът нито твърди, нито представя доказателства да е
извършвал заплащане на процесните суми.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на исковата молба на 28.08.2023г. По отношение на процесните
вземания приложение намират ОУ от 2016г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Доколкото исковата молба е депозирана на 28.08.2023г., то следва да се
приеме, че вземанията на ищеца за месеците 05. и 06. 2020г. са погасени по
давност, поради което съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор
на главно вземане само за останалата част от исковия период – от 07.2020г. до
4
30.04.2022г.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за непогасения по
давност период размерът на реално потребеното количество топлинна енергия
при съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 1677,58 лв., до
която сума искът е основателен и следва да се уважи, а за горницата до пълния
предявен размер от 1716,81 лв. и за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г.,
следва да се отхвърли като неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период, за който се претендира и същият не е обхванат от погасителна
давност.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са
приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016г., месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
5
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е
чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2021г. и
2022г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г.
45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да
се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД,
ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съразмерно на уважената част от исковете – или в
размер общо на 476,19 лева / за заплатени държавна такса , депозит за
експертиза и юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален
размер/ .
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до
приключване на устните състезания не е представил доказателства да е сторил
такива, не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. В. Н. , ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК
********, на основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от
6
1677,58лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр.АДРЕС , аб. № ******* за
периода от м.07.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба – 28.08.2023г. до плащането, както и сумата от
30,46 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение
през периода от м.07.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба – 28.08.2023г. до плащането,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ за заплащане
цената на топлинна енергия до пълния предявен размер от 1716,81 лв. и за
периода от м. 05 и м. 06.2020г. , както и исковете по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата
от 290,30 лв. – лихва за забава, начислена върху вземането за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021г. до 09.08.2023г. и за сумата от 6,55 лв. –
лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение за
периода от 15.09.2020г. до 09.08.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. В. Н. , ЕГН ********** , да
заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 476,19 лв. разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА ” ООД като помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7