РЕШЕНИЕ
№ 377
гр. Велико Търново , 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Георги Драгoстинов
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20214100500093 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 4 от ГПК.
Делото е образувано по жалба, подадена от Т.В.Т. лично и в качеството му законен
представител – Управител на „П“ ООД, ЕИК .., седалище и адрес на управление град В. Т.,
улица „К.“ № ., против действия на съдебния изпълнител по изпълнително дело № ..по описа
на ЧСИ Р. К., рег. № ..в КЧСИ.
Обжалва се насочването на изпълнението върху два недвижими имота – търговски
обект Магазин с идентификатор 10447.502-53-1-32 гр. Велико Търново,л.„К.“ № ., вх. ., за
което се твърди, че е собственост на „П.“ ООД и ГАРАЖ с идентификатор .. в гр. Велико
Търново, ул. „К.“ № ., вх. ., ет. . – за който се твърди, че е притежание на физическото лице
жалбоподател Т. Излагат се твърдения, че жалбоподателите не са длъжници по
изпълнителното производство, а такива са други лица и като трети лица владеят имотите.
Смята, че изпълнителното дело е образувано неправилно, тъй като има събрани суми по
изпълнителния лист. Сочи се, че спрямо един от длъжниците „А.“ ЕООД, ЕИК ..има висящо
пред ВТОС търговско дело и открито производство по несъстоятелност № 1243/2010 г.
Твърди се от жалбоподателите, че претендираните по изпълнителния лист суми са събрани в
по-голямата си част и нямало яснота какъв размер на търси. Не било ясно въз основа на
какъв изпълнителен титул се води посоченото изпълнително дело. Прави възражение, че е
изтекла погасителна давност по отношение на вземането, предмет на принудителното
1
изпълнение. Моли съда да постанови решение, с което да бъдат отменени на
изпълнителните действия – насочване изпълнението към процесните недвижими имоти.
Направени са искания за допускане и събиране на писмени доказателства.
Изпълнена е процедурата по чл. 436 ГПК и е постъпило възражение от взискателя
„Б.А. К.Б.“ АД/БАКБ АД/ ЕИК ., гр. С. Изложени са възражения за недопустимост на
жалбата, поради това, че жалбоподателите не са трети лица. Излага се и становище по
същество като се навеждат доводи за неоснователност на жалбата.
Към жалбата е приложено копие от изп. дело № ./2019 г. по описа на ЧСИ Р. К., ведно
с писмени мотиви по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК. Счита, че частната жалба следва да бъде
оставена без уважение.
Великотърновският окръжен съд, след като разгледа чатната жалба, изложените в нея
възраженията на жалбоподателя, становището на взискателя, писмените обяснения на ЧСИ
и материалите по приложеното заверено копие от изп. дело № .по описа на ЧСИ № .– Р. К.,
намира за установено следното:
Извършвайки преценка относно редовността и допустимостта на частната жалба
съдът намира следното:
Доколкото чрез разглежданата частна жалба се търси от съда защита на правото на
собственост в качеството на трето лице спрямо страните в изпълнителното производство и с
твърдения, че към момента на налагане на възбраната е във владение на имота, то на
основание чл. 435, ал. 4 ГПК същата се явява подадена от процесуално легитимирана страна
и против действие на съдебния изпълнител подлежащо на съдебен контрол. Същата е
подадена в срок. Жалбата като редовна и допустима следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна се установява следното:
Изпълнителното дело № ..по описа на ЧСИ Р. К. рег. № .на КЧСИ е образувано по
молба на взискател „БАКБ“ АД с молба вх. № 3753 от 26.06.2019 година против длъжниците
И.М. и М.Р.. Жалбоподателят твърди, че взискателят „Б.-а. к. б.“ АД се е снабдила с два
изпълнителни листа № ../13.10.2010г. и № ../25.10.2010г. срещу солидарните длъжници „А.-
В. Т.“ ЕООД – в несъстоятелност, ИВ. АТ. М. и М. Д. Р., на РС- Велико Търново, за свои
вземания произтичащи от Договор за банков кредит от 26.02.2007 година и Договор за
банков кредит от 18.03.2008 год. и анексите към него. Взискателят е насочил
принудителното изпълнението спрямо недвижими имоти, находящ се в град В. Т., улица
„К.“ № ., секция А измежду които е магазин с идентификатор ., собственост на „П.“ ООД и
гараж с идентификатор .., собственост на Т. Т.
Видно от съобщение изх. № 6271 и съобщение изх. № 6270 и двете от 20.11.2020 год.
на ЧСИ К. до „П.“ ЕООД и лично до Т.В.Т. е насрочено извършване на опис на всеки от
2
двата недвижими имота за 10.12.2020 година в 10:30 часа. На 23.11.2020 година
жалбоподателите са получили съобщенията
Жалбоподателят „П.“ ООД, представлявано от Т. Т., е придобило правото на
собственост върху магазин с идентификатор .. на основание влязло в сила решение № 114 от
29.04.2011 година по в.гр.д. № 81/2011 г. на ВТАС, с което е обявен за окончателен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот № 61 от 28.07.2006год..
Жалбоподателят Т. Т. е придобил правото на собственост върху гараж имот с
идентификатор .., на основание решение № 50/25.01.2011 год. по гр.д. № 998/2010 год. на
ВТРС, с което е обявен за окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот №
37-Б/28.11.2008 година.
Върху посочените два имота има учредена договорна ипотека с Нотариален акт № .,
том., рег. № ., дело № ./2009г. по описа на нотариус Т. Б., с район на действие РС – Велико
Търново, за обезпечаване вземането на БАКБ АД против длъжниците „А. - В. Т.“ ЕООД,
И.М. и М.Р. възникнало по силата на договор за банков кредит от 26.02.2007г. и анексите
към него, но само за част от него в размер на 24 374 евро. Следователно към момента на
придобиване право на собственост върху процесните недвижими имоти от
жалбоподателите, те са били вече ипотекирани от първоначалният им собственик за
обезпечаване на негов дълг. Не е спорен факта, че жалбоподателите владеят своите имоти.
Предвид изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Чрез разглежданата жалба се атакува насочването на принудителното изпълнение
против недвижим имот, който към момента на възбраната е бил във владение на
жалбоподателите. Наведените в жалбата обстоятелства и възражения не могат да се
противопоставят и да изключат процесуалната законосъобразност на насоченото върху
имота принудително изпълнение – извършването на опис на тези недвижими вещи като
предхождащо изпълнително действие изнасянето им на публична продан. Спрямо имота на
е наложена възбрана и същата е законосъобразно действие, независимо от обстоятелството,
че в деня на налагането й правото на собственост върху този имот принадлежи на
жалбоподателите. Основанието за този извод е в чл. 173, ал. 1 от ЗЗД, съгласно който
кредиторът, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори
предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той.
Приобретателят/купувача/ на такъв имот е длъжен да търпи упражняването на
преобразуващото субективно право на предпочтително удовлетворяване на кредитора от
стойността на имота, съответно по размер на обезпеченото с нея вземане. Дори да бъде
приложена по аналогия нормата на чл. 151 от ЗЗД и собственикът на ипотекираната вещ да
има възможност да направи всички възражения, с които разполага и длъжника, включително
и това за погасителна давност, то в настоящото производство не може да бъде разгледано, а
би било предмет на друго производство – на исков процес. Предмет на настоящото
3
производство е единствено и само законосъобразността на извършеното изпълнително
действие – в случая насрочването на опис на ипотекирания възбранен имот/и. Следователно
извършеното от съдебния изпълнител действие по принудително изпълнение – образуването
на изпълнителното дело и насочване принудителното изпълнение срещу двата описани
недвижими имота чрез налагане на възбрана върху тях и насрочване на опис не са
незаконосъобразни. Законосъобразността на действията произтича и от чл. 429, ал. 3 от ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът намира жалбата на „П.“ ООД ,
представлявано от Т. Т. и от Т. Т. в качеството му на физическо лице против действията на
съдебния изпълнител за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т.В.Т. лично и в качеството му законен
представител – Управител на „П“ ООД, ЕИК .., седалище и адрес на управление град В. Т.,
улица „К.“ № ., против действията на съдебния изпълнител по изпълнително дело № .по
описа на ЧСИ Р. К., рег. № .в КЧСИ – насочване на принудителното изпълнение – опис за
10.12.2020 от 10:30 часа по отношение на недвижими имоти с идентификатор ., и
идентификатор ., находящи се в град Велико Търново, ул. К., № ., сектор ., като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4