Решение по дело №1757/2024 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 844
Дата: 26 юни 2024 г. (в сила от 26 юни 2024 г.)
Съдия: Николинка Николова Попова
Дело: 20245220101757
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 844
гр. Пазарджик, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20245220101757 по описа за 2024 година
Производството е образувано на основание чл.530 и сл. от ГПК, във вр. с чл.19 от
Закона за гражданската регистрация.
Подадена е молба от Г. Л. М., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „****** за
промяна на собственото му име от Г. на А., бащиното име от Л. на Л. и фамилното му име
от М. на Ш. по съображения, че е с турска етническа принадлежност, от малък е известен с
името А., желае да носи като бащино име името на баща си Л., без окончанието -ов в знак
на уважение към него, а родът на баща му е с фамилното име Ш.. Моли се съдът да
постанови съдебно решение, като допусне промяна в личното , бащиното и фамилното име
на молителя в горния смисъл. Сочат се гласни и писмени доказателства.
В съдебно заседание молителят чрез своят процесуален представител поддържа
молбата на изложените в нея основания.
За Община Пазарджик, редовно призовани не се явява представител и не изразяват
становище по молбата.
Не се явява представител за РП- Пазарджик.
Пазарджишкият районен съд след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
От съдържанието на Удостоверение за раждане-дубликат, издадено въз основа на Акт
за раждане № 0344/14.02.1990 год., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние
при Община Пазарджик е видно , че молителят е бил записан с имената Г. Л. М. , а
родителите му съответно с имената – майка С. Г. Т. и баща – Л. С. М.. Със същите имена –
1
Г. Л. М. , молителят е записан и в представеното като писмено доказателство копие от лична
карта. Според представеното свидетелство за съдимост рег. № ****** , молителят Г. Л. М. с
ЕГН ********** - не е осъждан.
По делото е приложено удостоверение за съпруга и родствени връзки № И-4973/-001/
28.11.2023 г. , от което се установява, че родителите на бащата на молителя са записани в
официалните регистри с имената : Р. С. Ш.а и Сашо М. Ш..
Не е спорно , но и от представеното копие от съдебно решение № 117 / 30.01.2024 г. по
гр.д. № 4397/2023 г. по описа на ПзРС се установява, че с влязъл в сила съдебен акт, съдът е
допуснал промяна на личното и фамилното име на брата молителя съответно от В. на К. и
от М. на Ш..
От показанията на разпитаните по делото свидетели Р. С. Ш.а и М. С. В. се
установява, че молителят е известен в близкия си кръг като А. и всички се обръщат към
него с това лично име. Показанията на свидетелите установяват, че молителят е с
мюсюлманска религия.Свидетелите заявяват още, че целият квартал познава молителя с
фамилно име Ш., тъй като това фамилно име носи цялата му фамилия.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Според чл. 19 ЗГР, промяна на собственото, бащино и фамилно име може да се
извърши, когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни
обстоятелства налагат това. Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право,
свързано с определен гражданскоправен субект. Правото на име е уредено с императивни
правни норми. Съгласно дефиницията приета от Европейския съд по правата на човека /по
делото Stjerna v.Finland/, името е не само форма на лична идентификация, но то
също съставлява връзка със семейството и включва до определена степен правото да
установиш отношения с другите. Промяната на името е регламентирана като потестативно
право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по
предвиден в ГПК ред. В закона не са изброени примерно обстоятелствата които трябва да
се преценяват като важни, за да са основание за промяна на името. Изхождайки обаче от
основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни обстоятелства по
смисъла на чл. 19 ЗГР са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено
неудобно и неподходящо за ищеца носеното име в частта, в която се иска промяната.
От понятието "важни обстоятелства" не следва да се изключва субективното
желание на лицето да носи определено име, особено когато това е свързано със съображения
от етнически или религиозен характер, предвид правото му на свободно самоопределяне по
тези признаци и исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на
реда или определени институции. Доколкото законът не посочва кои точно обстоятелства
се определят като “важни”, те следва да се преценяват във всеки отделен
случай. Съобразно формиралата се вече съдебна практика относно същността на “важните
обстоятелства” се приема , че важни обстоятелства са тези, които са лично и обществено
2
значими. В настоящият казус съдът намира, че факта, че молителят е известен в кръга, в
който се движи и създава приятелства с едно лично име- А., а фигурира във всички
документи под друго име- Г. съставлява “важно обстоятелство” по смисъла на чл.19, ал.1
от ЗГР налагащо промяна на личното име на молителя в този смисъл. Съдът намира , че са
налице важни обстоятелства и за промяна на фамилното име на молителя, като в случая
такова важно обстоятелство се явява доказаната по несъмнен начин известност на молителя
в обществото с фамилното име Ш. , което е фамилното име носят неговите дядо и баба по
бащина линия, а след постановяване на съдебно решение – и брата на молителя. Поради
това и желанието на молителя да се запази родовата традиция , като той носи фамилното
име , с което са известни членове на неговото семейство от страна на бащата , се явява „
важно обстоятелство“ по смисъла на закона , което дава основание на съда да приеме
молбата за промяна на фамилното име на молителя също за основателна.
При преценката дали да допусне исканата промяна на бащиното име на молителя
съдът съобрази следното: Съгласно чл. 13 от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува
от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола
на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези
окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на
родителите. Безспорно в настоящият казус не се представиха доказателства обосноваващи
мотиви за промяна на бащиното име на молителя, от това с което е записан в издадения му
акт за раждане – Л. , но това , което се претендира да носи – Л.. Безспорно е , че бащата на
молителя е с лично име Л. и бащиното име на молителя образувано според правилата на чл.
13 ЗГР следва да бъде Л.. Видно от приложените по делото доказателства към настоящият
момент бащата на молителя е с български имена. С българско бащино име е и брата на
молителя – К. Л. М.. При тези данни съдът счита, че еднаквите бащини имена на молителя и
неговия брат с тези на молителя , които са образувани и по правилата на чл. 13 ЗГР - следва
да се третира като обстоятелство, чието наличие опровергава исканата промяна на
бащиното име с премахване на наставката – ов. По делото липсват доказателства , от които
да се установява , че молителят се е афиширал в обществото с различно бащино име от
посоченото в акта му за раждане, а с отпадането на наставката –ов, от сегашното му бащино
име, това име не би придобило турско- арабско звучене, поради което и не би могло да се
приеме , че едно такова име ще отговаря на етническата и религиозна принадлежност на
молителя. Бащиното име на молителя не е обществено неудобно или неподходящо, а
според закона важните обстоятелства за промяната му трябва да са обективно
обусловени.Те не могат да бъдат въпрос на лична преценка от страна на молителя. За да
гарантира обществените интереси, законодателят е предвидил промяната на име да се
допуска единствено при наличие на определени предпоставки и това да става само по
съдебен ред, а не да се извършва при всяко искане от страна на заинтересованото лице, без
да са налице достатъчно значими основания за това.
Поради изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде частично уважена, а
именно да се допусне промяна на личното и фамилно имена на молителя съответно от Г.
3
на А. и от М. на Ш. , а в останалата част молбата за промяна на бащиното име на молителя
се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, на основание чл.530 и сл. от ГПК, във вр. с чл.19, ал.1 от ЗГР,
съдът
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ПО МОЛБАТА на Г. Л. М., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „******
против Община – Пазарджик, с правно основание чл.19 от ЗГР, ДОПУСКА промяна на
личното и фамилно имена на молителя, определени с издадения акт за раждане №
0344/ 14.02.1990 г. от Община Пазарджик, като вместо Г. като негово лично име бъде
вписано лично име А., а вместо фамилно име М. като фамилно име бъде записано Ш. .
ОТХВЪРЛЯ молбата на Г. Л. М., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „******
против Община – Пазарджик, с правно основание чл.19 от ЗГР за промяна на неговото
бащино име от Л. на Л. – като неоснователна.
Препис от решението след влизането му в сила, да се изпрати на длъжностното лице
по гражданското състояние при Община – Пазарджик, за вписване на допуснатата промяна
в регистрите на населението.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Пазарджишки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4