№ 77
гр. ЛЕВСКИ , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на четиринадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20214410100151 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 558 ал. 7 от КЗ във връзка с чл.
45 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 22.07.2016 г. в гр. Левски
неправоспособният И.Г., управлявайки мотопед ***** по у***** достигайки
до Т-образно кръстовище с у***** удря с предната част на мотопеда
пресичащата на пешеходна пътека, от дясно на ляво спрямо посоката на
движение на мотопеда пешеходка, като така причинява ПТП. Твърди се, че
виновен за катастрофата съгласно влязло в сила наказателно постановление е
И.А.Г. който управлява мотопед ***** с ДКН ***** без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Твърди се, че увредената Г.Е.Б.а, действаща чрез Г.Г.К. – законен
представител се е обърнала към Гаранционен фонд за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди и на основание чл. 557 от Кодекса за
застраховането – тъй като ответникът управлява увдреждащото МПС без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и по
образувана щета № 210138/18.04.2017 г., УС на ГФ й определил обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 15000 лв., което било изплатено на
молителя с платежно нареждане от 10.07.2017 г.
Твърди се, че с регресна покана с изх. № 10.07.2020 г. – GF-234 e
1
поканен ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но
същия не е сторил това.
Моли се съда да постанови решение, с което на основание чл. 45 от ЗЗД
и чл. 288 ал.12 от КЗ /отм./ сега чл. 558 ал. 7 от КЗ да осъди ответника да
заплати на Гаранционен фонд сумата от 15000 лв., представляваща заплатена
от Гаранционен фонд обезщетение по щета № 210138/18.04.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се направените деловодни разноски, както
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответника, чрез своя
процесуален представител е представил отговор на исковата молба и е
изразил становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен и
недоказан и като такъв е направено искане да се отхвърли. Твърди се, че
неправилно ищеца е посочил като правно основание на своя иск чл. 288 ал.1 2
от КЗ отм., тъй като действието му е било до 31.02.2015 г. и към деня на ПТП
вече е действал от 01.01.2016 г. друг КЗ.
Изразено е твърдение, че неправилно ищеца предявява искане на
основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 558 ал. 7 от КЗ да бъде осъден ответника да му
заплати сумата от 15000 лв. Твърди се, че видно от регистрационната табела
на Мотопеда, предадена по Досъдебното производство с протокол за
доброволно предаване от 22.07.2016 г., е че мотопеда е бил с немска
транзитна регистрация т.е. обичайното му пребиваване не е било на
територията на РБ. Изразява се становище, че извършената от Гаранционен
фонд преценка е неправилна и не са били налице кумулативните
предпоставки за заплащане на обезщетение, тъй като обичайното пребиваване
на мотопеда не е била РБългария, а с оглед регистрационния номер на МПС,
същото е с обичайно пребиваване на територията на Германия. Твърди се
също така, че в решението за отпускане на обезщетението, одобрено от УС на
ГФ не е посочено правното основание за отпускане на обезщетението, че в
двата протокола липсва подробна обосновка, която е навела членовете на
комисиите да отпуснат/одобрят суми в такива размери. Твърди се, че не е
обсъдено обстоятелството, че за причиняване на телесните увреждания вина
имат както водачът на мотопеда, така и пешеходката, които са имали
възможност да предотвратят произшествието - според заключението на
автотехническата експертиза. Твърди се, че ако е било съобразено
2
обстоятелството, че пешеходката също има вина, то определената и изплатена
сума е щяла да бъде наполовина. Твърди се, че не е обсъдено и посоченото в
заключението на съдебно медицинската експертиза, че причиненото мозъчно
сътресение е протекло без загуба на съзнание и последващи усложнения.
Твърди се, че неправилно е бил определен размера на изплатената сума,
както и, че ответникът не е получавал регресна покана, като едва с
получаването на материалите по настоящото дело се е запознал с проведената
процедура по изплащане на обезщетение от ищеца в полза на Б;
Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск като неоснователен и недоказан. Претендират се и направените
деловодни разноски.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от представените по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица /л5-6 от делото/, протокол за оглед на местопроизшествие, с
приложен към него албум, постановление за прекратяване на наказателно
производство от прокурор от РП Левски от 06.10.2016 г. , акт за установяване
на административно нарушение № 3002/11.08.2016 г. и НП № 16-0938-
003002/22.08.2016 г. издадено от Началник Група към ОД МВР Плевен,
влязло в законна сила на 21.11.2016 г. е, че на 22.07.2016 г. в гр. Левски,
около 18:30 часа неправоспособният водач И.Г., управлявайки мотопед *****
по ***** достигайки до Т-образно кръстовище с у***** удря с предната част
на мотопеда излязлото на пътното платно 6 годишно дете Г.Е.Б.а. За
реализираното ПТП е започнало разследване за престъпление по чл. 343 ал.1
б.б във връзка с чл. 342 от НК.
Видно от постановлението за прекратяване на наказателно
производство е, че със същото представителят на прокуратурата е приел, че
по досъдебното производство е установена следната фактическа обстановка:
на 22.07.2016 около 18.30 часа в гр. Левски И.А.Г. управлявал мотопед,
собственост на баща му А.И. Г., като пътувал към до ма си. Установява се, че
в близост до кръстовището на ***** и у***** играели деца на тротоара, а от
дясната страна на Г. в посока движението на мотопеда имало спрян лек
автомобил. Установява се, че в този момент Г. Б;пресичала платното за
движение от дясно на ляво спрямо посоката на движение на мотопеда и
същата се движела перпендикулярно на траекторията на движението на
3
мотопеда, при което бил реализиран удар между мотопеда и Б; В същото
постановление е обсъдено и заключение на автотехническа експертиза и е
прието, че от заключението на вещото лице и въз основа на свидетелските
показания, се установява, че водача на мотопеда, след забелязване на
опасността /група деца/ е имал техническа възможност да предприеме
намаляване на опасността, като премине с такава скорост, която да му
позволи да спре във всеки един момент, ако някое от тях представлява
опасност и е имал възможност да предотврати ПТП-то. Посочено е, че както
водачът на мотопеда, така и пешеходката Б;са имали възможност да
предотвратят произшествието, ако мотопеда се е движел със скорост, която да
му позволи да спре във всеки един момент при възникване на опасност, а
пешеходката, като го пропусне да премине, преди да пресече траекторията му
на движение. Обсъдено е и заключение на съдебно-медицинска експертиза и е
прието, че в резултат на ПТП-то на Б;са причинени следните травматични
увреждания: натъртване /контузия/ на главата, кръвоизлив под фиброзната
обвивка на главата теменно вляво /субгалеален хематом/, мозъчно сътресение
и охлузвания по горните и долните крайници, че уврежданията са в резултат
на тъпа травма, възможно е да са получени по съобщеният начин – блъскане
на пострадалата като пешеходец от мотопед, падане, удар на главата в лявата
теменна област върху пътя и е прието, че уврежданията са довели до
разстройство на здравето, временно и неопасно за живота – т.е. причинена е
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК. Прието е, че леката
телесна повреда не е обхваната като съставомерен резултат на
непредпазливите престъпления, каквото е престъплението по чл. 343 ал.1 б.б
във връзка с чл. 342 ал.1 от НК, поради което деянието е несъставомерно и
поради липса на престъпление наказателното производство е прекратено, а
преписката е изпратена на РУ МВР след влизане в сила на постановлението
за реализиране на административно-наказателна отговорност.
По делото е представен АУАН и НП, от които се установява, че по
отношение на И.А.Г. е съставен акт и същия е наказан с влязло в сила НП.
Видно от представените по делото доказателства е, че Г. е управлявал
мотопеда, за който не е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, поради което Г.Е.Б.а, действаща чрез своята
майка и законен представител Г.Г.К. се е обърнала към Гаранционен фонд за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
4
Пред Гаранционния фонд е образувана щета и е определено обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 15000 лв. за пострадалата, което е
изплатено на молителката с платежно нареждане от 10.07.2017 г. Тези
обстоятелства се установяват от приложената към делото пълна
документация по образуваната щета пред Гаранционен фонд.
Към делото е приложена и регресна покана, с която ответника е поканен
да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 558 ал. 7
от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Искът е регресен суброгационен иск, който
дава право на Гаранционния фонд при условие, че е заплатил дължимото се
обезщетение на увреденото лице, да се суброгира изцяло в неговите права до
размера на заплатената сума и разходите във връзка с това и да предяви иск
срещу прекият деликвент. За да се ангажира отговорността на ответника
следва да бъде осъществен следния многоелементен фактически състав: 1.
Гаранционният фонд да е заплатил обезщетение за вредите, вследствие на
телесните увреждания, 2. Пътнотранспортното произшествие да е настъпило
на територията на Република България, 3. Да е причинено от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и 4. Виновният водач да няма сключена задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите. Осъществяването на горния
фактически състав има за последица встъпване на Гаранционния фонд в
правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите, т.е.
притезанието на фонда възниква на две отделни основания – суброгация в
правата на увреденото лице по чл. 45 от ЗЗД до размера на платеното и
вземане против виновния водач на разноските за определяне и изплащане на
обезщетението. В настоящия случай Гаранционният фонд претендира
единствено размера на платеното обезщетение на увреденото лице.
Както бе посочено по-горе в настоящото производство по един
несъмнен и категоричен начин е установено, че в резултат на възникнало
ПТП по вина на ответника на Г.Е.Б.а са причинени телесни повреди, които са
оценени от ищеца като неимуществени вреди в размер на 15000 лв.,
установена е липса на сключена застраховка Гражданска отговорност,
валидна към датата на ПТП.
Направено е възражение на ответника относно наличие на
5
съпричиняване от страна на пострадалата, което се твърди, че не е съобразено
от Гаранционния фонд при определяне и изплащане на обезщетението. Видно
от представените по делото доказателства е, че действително в протокола за
ПТП, в постановлението на прокуратурата, в АУАН и НП е отразено, че 6
годишната Г.Е.Б.а е излязла внезапно на пътното платно, а от обсъденото
заключение на вещото лице по автотехническата експертиза в
постановлението на прокуратурата е прието, че ПТП-то е можело да бъде
предотвратено, ако водача на мотопеда се е движел със скорост, която да му
позволи да спре във всеки един момент при възникване на опасност и ако
пешеходката е изчакала и е пропуснала да премине мотопеда, преди да
пресече траекторията му на движение. От тук и извода, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на малолетното пострадало
лице, поради неупражнен надзор от страна на неговите родители, които са го
оставили да се движи само по улицата, в резултат на което, то внезапно е
излязло на пътното платно. Видно от постановлението на прокуратурата е, че
след реализиране на ПТП-то майката излязла от близък магазин, след което
установила, че има пострадало дете и разбрала, че това е нейното дете.
Майката е следвало да отчете, че дори за малко да остави детето само,
съществува вероятност същото да излезе на пътното платно и да създаде
опасност от удар на минаващо МПС, поради невъзможността на дете на 6
години да направи правилна преценка на своето и на останалите участници в
движението поведение на пътя. Така установеното поведение на детето
следва да се квалифицира като съпричиняване, поради неупражнен надзор от
родителя, в съответствие със задължителната практика на ВКС, което дава
основание да приложи чл. 51 ал.2 от ЗЗД и да се намали размера на
дължимото обезщетение.
Предвид установения принос на пострадалото дете за настъпване на
вредоносния резултат и съпоставянето му с вида и тежестта на нарушенията
на ЗДвП, извършени от водача на мотопеда, изразяващи се в управление на
мотопеда с несъобразена за пътните условия скорост и ненамаляване на
скоростта или спиране на място, след забелязване на опасността /група деца/,
дължимите суми от водача на мотопеда на Гаранционен фонд за изплатеното
обезщетение на пострадалото малолетно дете, чрез неговата майка, следва да
бъдат намалени с 20 %. Видно от представените доказателства по
образуваната щета, е че при вземане на решение за размера на обезщетението,
6
което да се заплати на пострадалото дете не е съобразена посочената по-горе
съвина за настъпване на ПТП-то.
Видно от представеното копие от платежно нареждане е, че
гаранционен фонд е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер на
15000 лв.
Предвид направеното възражение от ответника за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалата и изложеното по-горе, съдът
приема, че предявеният иск е основателен и доказан за сумата от 12000лв.
равняваща се на изплатеното от Гаранционния фонд обезщетение от 15000 лв.
намалено с посочените по-горе 20% съобразно разпоредбата на чл. 51 ал.2 от
ЗЗД.
При това положение, следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 12000 лв., представляваща намалено с 20 % изплатено от
Гаранционен фонд обезщетение за неимуществени вреди по щета №
210138/18.04.2017 г. за увредената Г.Е.Б.а при ПТП настъпило на 22.07.2016
г.
За разликата над сумата от 12000 лв. до предявения иск от 15000 лв.
искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Върху уважената главница, следва да се присъди и законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца деловодни разноски съобразно уважената част от предявения иск, а
именно в размер на 480 лв., представляващи заплатената сума като д.т. при
завеждане на делото от 600 лв. след приспадане на 20% съответни на
отхвърлената част от иска. Доказателства за направени други разноски, по
делото няма представени и такива не следва да бъдат присъждани.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.А.Г. ЕГН ********** с адрес: ***** да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ***** представляван заедно от изпълнителните
директори М.К.М. и С.Г.С. сумата от 12000 лв., представляваща намалено с
20 % изплатено обезщетение за неимуществени вреди по щета №
210138/18.04.2017 г. за увредената Г.Е.Б.а при ПТП настъпило на 22.07.2016
7
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба в РС Левски – 22.02.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и направените деловодни разноски в размер на 480 лв..
За разликата над сумата от 12000 лв. до сумата от 15000 лв. отхвърля
предявения иск, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
8