Р Е Ш Е Н И Е№2027
28.11.2018 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на
десети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 3600/2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н.Г.С., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 16-0329-001101/30.12.2016 г., издадено от Г.И.И. – Началник РУ
Раковски към ОДМВР - Пловдив, с което на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл.
461, т. 1 от Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г.,
доп.) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 (двеста и петдесет) лева за
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят
твърди да е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за 2016 г. Оспорва компетентността на
административнонаказващия орган (АНО). Моли наказателното постановление да бъде
отменено. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С., която
поддържа жалбата и наведените с нея възражения. При условията на евентуалност –
ако съдът приеме жалбоподателят да е извършил виновно вмененото му във вина
нарушение, моли същото да бъде квалифицирано като маловажен случай.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. №
34273/05.06.2018 г., с което препраща жалбата и административната преписка,
изразява становище наказателното постановление да е правилно и моли същото да
бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Н.Г.С., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 01.05.2018
г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е подадена на
08.05.2018 г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на
административнонаказващия орган), поради което седемдневният срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по
следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 09.12.2016 г., около 11:00 ч. в Община Раковски, на
път втори клас № 56 жалбоподателят Н.Г.С. управлявал лек автомобил лек с марка
и модел „Рено Меган Сценик“ с рег. № *****– лична собственост. По това време
св. В.А.Б. – **. към ОДМВР – Пловдив, РУ Раковски, изпълнявал служебните си
задължения по контрол за безопасност на движението, при което спрял за проверка
жалбоподателя. В хода на проверката св. Б. установил, че жалбоподателят С.
нямал сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за управлявания автомобил. За така констатираното нарушение св.
Б. съставил в присъствието на свидетел очевидец Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № 919110 от 09.12.2016 г. против
жалбоподателя, на когото бил връчен препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От Справка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ от базата данни на Гаранционен фонд (лист 9 от делото) се
установява, че за МПС с рег. № *****е била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на дата 09.12.2016 г. в 13:40 часа с начало на покритие 14:39 часа
на същата дата. Предходно сключената застраховка за същото МПС е била с начало
на покритие 00:00 часа на 19.07.2016 г. Установява се още, че застрахователният
договор по тази предходно сключена застраховка с начало на покритието от
19.07.2016 г. е бил прекратен, считано от 05.11.2016 г.
От Справка в Регионална база КАТ Пловдив за
собственици на ППС с рег. № *****се изяснява, че към 09.12.2016 г. собственик
на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № *****е бил жалбоподателят Н.Г.С..
От писмо с вх. № 57483/28.09.2018 г. (лист 31 от
делото) и писмо с вх. № 55909/19.09.2018 г. (лист 29 от делото) от Началник
сектор „ПП“ при ОДМВР – Пловдив се изяснява, че лек автомобил „Рено Меган
Сценик“ с рег. № *****не е бил спиран от движение, включително към дата 09.12.2016
г.
По делото като свидетел е разпитан и актосъставителят В.А.Б.,
който изцяло поддържа констатациите си по съставения АУАН.
От Заповед с рег. № 317з-3807-24.10.2016 г. на
Директор на ОД на МВР – Пловдив се установява, че наказателното постановление е
издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята
материална и териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя
произтича от разпоредбата на чл. 647, ал. 1 от КЗ.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН,
издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че
е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, с което се оспорва компетентността на
административнонаказващия орган. Съгласно чл. 647, ал. 2 от КЗ за нарушенията
по чл. 638, ал. 1 - 3 и 5 и чл. 639 от КЗ наказателното постановление се издава
от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в
чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от началника на Районното
управление в Раковски, който в това си качество е бил надлежно оправомощен със
Заповед № 317з-3807/24.10.2016 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив да издава
наказателни постановления за този вид административни нарушения, поради което
разгледаното възражение е неоснователно.
От обективна
страна съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се
доказа жалбоподателят С. да е извършил нарушението, за което е бил наказан с
обжалваното наказателно постановление. На първо място той е годен субект на
нарушението по чл.483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като се установява, че С. е бил
собственик на процесното МПС към датата на деянието. Доказа се на следващо
място от обективна страна, че лекият автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № *****не
е бил спрян от движение към 09.12.2016 г. Представеното от жалбоподателя НП №
16-0329-001106/30.12.2016 г., издадено от Началник на РУ Раковски, с което той
е бил наказан за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, не променя този извод. Спирането
от движение на превозните средства се извършва по ред, регламентиран в глава
седма от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. По делото от събраните доказателства се установи, че процесният
автомобил не е бил временно спрян от движение по искане на собственика.
Служебното спиране от движение от своя страна представлява правната последица
от осъществяването на фактически състав, разписан в Наредбата. Следователно
единствено наказването за непреминаване на годишен технически преглед не влече
автоматично като последица служебното спиране на автомобила от движение.
Същевременно по делото се установи, че такъв фактически състав не се е
осъществил спрямо собствения на жалбоподателя лек автомобил. След извършената
справка в системата АИС КАТ, в която съгласно чл. 42 от Наредбата се съхранява
информация за датата и причината на спиране, се изясни, че МПС с рег. № *****не
е било спряно от движение към 09.12.2016 г. Следователно спрямо жалбоподателя
са се осъществили фактите, предвидени в хипотезиса на разпоредбата по чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ, и за него е възникнало задължението да сключи договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Доказа се и че към
датата на проверката – 09.12.2016 г., жалбоподателят С. е нямал сключен и
действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Такъв жалбоподателят
е бил сключил на 18.07.2016 г., с начала дата на покритие 00:00 часа на
19.07.2016 г. и крайна дата – 23:59 часа на 18.07.2017 г. Този договор е бил
прекратен, считано от 00:00 часа на 05.11.2016 г. Следващият договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ С. е сключил на 09.12.2016 г. в 13:40
часа, който е бил с начална дата на покритие 14:39 часа на същия ден.
Следователно към момента на проверката – 11:00 часа на 09.12.2016 г.
жалбоподателят е нямал сключен застрахователен договор. Прекратяването
действието на сключения на 18.07.2016 г. договор безспорно се приравнява на
неизпълнение на задължението за сключване на договор по смисъла на чл. 638, ал.
1 от КЗ. Това е така, тъй като от датата на прекратяването занапред
застрахователят престава да носи застрахователния риск, което може да доведе до
препятстване възможността за евентуално имуществено удовлетворение на трети,
пострадали от ПТП лица. Именно в това се изразява обществената опасност на
нарушението. По тези съображения неоснователно е възражението жалбоподателят да
е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
тъй като същият е бил вече прекратен към датата на деянието, с което правното
му действие е отпаднало занапред. Сключеният такъв от 09.12.2016 г. пък е бил
сключен в 13:40 часа и с начало на покритието от 14:39 часа, а проверката е
била извършена в 11:00 часа на 09.12.2016 г. Следователно се касае за факт,
настъпил след довършване на процесното деяние, поради което той не засяга
съставомерност на нарушението, което е доказано от обективна страна.
От субективна
страна нарушението е било виновно извършено от жалбоподателя и при форма на
вината пряк умисъл. Последният към момента на извършване на деянието е формирал
в съзнанието си представа относно всички елементи от състава на нарушението,
като е съзнавал, че процесният лек автомобил е негова собственост, т.е. че
притежава МПС, регистрирано на територията на Република България, както и че то
не е било спряно от движение, поради което е бил длъжен да сключи договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нарушението е формално
и с факта на осъществяване на изпълнителното деяние същото е било довършено,
без да е необходима настъпването на някакъв друг резултат. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че дори и поради някаква причина
жалбоподателят да не е узнал за прекратяването на застрахователния договор,
сключен на 18.07.2016 г., то той е могъл и е бил длъжен да стори това, поради
което деянието му отново би било съставомерно от субективна страна.
При доказано извършване на нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът
намира, че АНО правилно е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен
случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай,
трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази
преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или
на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни
факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва
да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се
отразява върху степента на обществена опасност. Действително по делото не се
установяват предходни нарушения на жалбоподателя на правилата за движение. Настоящият
съдебен състав обаче категорично не споделя становището при констатация за
формално нарушение, което е първо по ред, то автоматично да се приравнява на
маловажен случай, тъй като това би означавало винаги да отпада
административнонаказателната отговорност за виновно извършено нарушение, щом се
установи то да е първо по ред за нарушителя, което не намира законова подкрепа
и противоречи на принципа, че административното нарушение е наказуемо деяние
съгласно чл. 6 ЗАНН. Следователно преценката дали едно административно
нарушение представлява маловажен случай не е субективна и абстрактна, а винаги
трябва да почива на конкретни факти, т.е. винаги трябва да бъде установено с
какво конкретното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. В тази връзка следва
да се посочи, че липсата на настъпили вредни последици в резултат от деянието
не е обстоятелство, обосноваващо такъв по-нисък интензитет на обществената
опасност. Това е така, защото нарушението, за извършването на което е наказан
жалбоподателят, е формално. Законодателят е предвидил
административнонаказателната отговорност в тези случаи да се реализира след
самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв
допълнителен резултат. По тези съображения съдът намира, че обстоятелството, че
не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност на процесния случай,
тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен
на обществена опасност. Същевременно нарушението е било умишлено извършено от С.
и то при пряк умисъл, т.е. при най-тежката форма на вината, което значително
повишава степента на обществена опасност на дееца. При преценката за наличието
на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен съдът съобрази и
изминалия период от време от момента на прекратяването на договора по
сключената застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите до датата на
проверката. Видно е, че се касае за срок, надвишаващ един месец, поради което
жалбоподателят е разполагал с достатъчно време, за да сключи задължителната
застраховка, както и че неизпълнението на това му задължение не се дължи на
някакво извънредно, непредвидено обстоятелство. Сключването на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ след извършването и установяването на
нарушението също не обосновава хипотеза на маловажен случай, тъй като това е
нормално и дори очаквано от житейска гледна точка поведение, което според
настоящия състав не може да се счита за някаква особена проява на
добросъвестност (така Решение № 1144 от
27.06.2017 г. по к.а.н.д. № 1177/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1152 от 17.05.2018 г. по к.а.н.д.
№ 634/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 704 от 27.04.2017 г. по к.а.н.д. № 618/2017 г. на
Административен съд – Пловдив). По тези съображения настоящият съдебен
състав намира, че по никакъв начин процесното нарушение не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид. Напротив, интензитетът на обществената опасност е характерен за
типичните случаи на нарушение от този вид, поради което и конкретното деяние не
представлява маловажен случай, а наведеното в този смисъл възражение е
неоснователно.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира,
че по делото е доказано виновното извършване от жалбоподателя на
административното нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Съдът не констатира
допуснати нарушения при определянето и налагането на следващото се за това
нарушение наказание. Правилно е била определена приложимата санкционна
разпоредба, като съгласно чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ на лице по чл. 483, ал. 1,
т. 1 КЗ, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага глоба от 250 лева за
физическо лице. Видът и размерът на приложимото в случая наказание са
определени от законодателя във фиксиран размер. Настоящият съдебен състав намира,
че не е допуснато нарушение при определяне на наказанието, поради което
обжалваното наказателно постановление трябва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 16-0329-001101
от 30.12.2016 г., издадено от Г.И.И. – Началник РУ Раковски към ОДМВР - Пловдив,
с което на Н.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 638, ал. 1,
т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 250 (двеста и петдесет) лева за
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс,
по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд –
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!ЙТ