Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 29.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 835 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от Национална агенция за приходите,
чрез ТД на НАП – гр. София, срещу „Битреид 123” ЕООД и „Грийн Лайт Пропъртис”
ЕООД искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за обявяване за
недействителни спрямо Държавата на договор за покупко-продажба на недвижими
имоти с идентификатори № 36110.292.17, 36110.292.18 и 36110.292.19, находящи се
в землището на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, обективиран в Нотариален
акт № 198/13.04.2017 г., том I, рег. № 1689, нот. дело № 145/2017 г. по описа
на нотариус Величка Василева, както и договор за покупко-продажба на недвижим
имот с № 037003, находящ се в с. Левка, общ. Свиленград, обективиран в
Нотариален акт № 199/13.04.2017 г., том I, рег. № 1690, нот. дело № 146/2017 г.
по описа на нотариус Величка Василева.
Твърди се, че със заповед за възлагане на
данъчна ревизия от 10.11.2016 г. било образувано ревизионно производство спрямо
ответника „Битреид 123” ЕООД, която била връчена на 08.12.2016 г. по реда на
чл. 32 ДОПК. Впоследствие били издадени заповеди за изменение на посочената
заповед, които били връчени по електронен път. След приключване на ревизията
бил издаден ревизионен акт на 23.06.2017 г., с който били установени публични
задължения в размер на 46 503,29 лв. – главница, и 3255,49 лв. – лихви.
Ревизионният акт не бил обжалван и влязъл в сила. Твърди се, че след връчване
на заповедта за възлагане на данъчна ревизия на 13.04.2017 г. първият ответник
„Битреид 123” ЕООД продал на втория ответник „Грийн Лайт Пропъртис” ЕООД 3
поземлени имота в с. Капитан Андреево, общ. Свиленград и 1 поземлен имот в с.
Левка, общ. Свиленград. Счита, че тази продажба била недействителна на
основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК по отношение на Държавата, тъй като била
извършена след връчване на заповедта за възлагане на ревизия. По този начин
първият ответник отчуждил имущество, което могло да послужи за удовлетворяване
на вземанията на Държавата по ревизионния акт от 23.06.2017 г. и увредил
кредитора, който бил лишен от възможността да реализира вземанията си. По тези
съображения моли да бъдат уважени предявените искове.
Първият ответник „Битреид 123” ЕООД, уведомен на
основание чл. 50, ал. 2 ГПК, не е подал отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 ГПК. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че с извършените в хода
на процеса плащания задълженията били изцяло погасени.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от втория ответник „Грийн Лайт Пропъртис”
ЕООД, в който се излагат съображения за неоснователност на исковите претенции.
Възразява, че не бил изпълнен фактическият състав на нормата на чл. 216, ал. 1,
т. 4 ДОПК. От представените от ищеца доказателства не се установявало, че
сделките са извършени с намерение да се увреди публичният взискател. По тези
съображения моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От Заповед за възлагане на ревизия № Р-22220316007851-020-001/10.11.2016
г. на ТД на НАП – гр. София се установява, че на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК е възложено да се извърши ревизия на ответното дружество „Битреид 123“
ЕООД. В тази връзка служители на ищеца са осъществили две посещения на адреса
на управление ***. Тъй като не бил открит представител на дружеството, е
залепено съобщение за връчване по чл. 32 ДОПК на 23.11.2016 г. в сградата на ТД
на НАП– гр. София с указание ответникът да се яви в 14-дневен срок за връчване
на заповедта за ревизия. В посочения срок ревизираното лице не се е явило,
поради което на основание чл. 32, ал. 6 ДОПК заповедта за ревизия е връчена на
07.12.2016 г. Издадени са и две заповеди за изменение на първоначалната заповед
за ревизия от 10.01.2017 г. и 08.03.2017 г., които са изпратени на първия
ответник по електронен път на посочения в търговския регистър имейл адрес: **********@***.**. Налице са и
удостоверения, че документите са изтеглени от горепосочения имейл на ответника
на 13.02.2017 г. и 21.03.2017 г.
От заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и
компетентно изготвено, се изяснява, че заповедите за изменение на заповедта за
възлагане на ревизия от 10.01.2017 г. и 08.03.2017 г. са получени от ответника
„Битреид 123” ЕООД, тъй като съществувал запис в ИС „Контрол” с дата, час и IP
адрес. Датата на електронно връчване била отбелязана във всеки протокол.
Във връзка с ревизионното производство
управителят на ответното дружество „Битреид 123” ЕООД – Й.Г.В., е представил в
ТД на НАП – гр. София счетоводни документи на 17.02.2017 г. и 06.03.2017 г.
Приложен е Ревизионен акт № 22220316007851-091-001/23.06.2017
г., съгласно който са установени следните задължения на първия ответник „Битреид
123“ ЕООД – данък върху добавената стойност в размер на 46 503,29 лв. и
лихви в размер на 3255,49 лв. В съобразителната част на ревизионния акт е
посочено, че от представените документи не би могло да се установи, че
извършените от първия ответник доставки са реални. В тази насока не ставало
ясно къде дружеството осъществявало дейност, притежавало ли офис, склад или
друг вид работно помещение. Също така при извършените посещения на декларирания
адрес за кореспонденция не било открито лице, представляващо дружеството, нито
офиси на същото. Установено било още, че ревизираното лице нямало назначени
лица по трудови правоотношения, обекти, където да извършва дейност, и обявени
активи. Не била подадена и ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2016 г. Въпреки това е прието,
че е дължим начисленият от дружеството данък в размер на 46 993,29 лв., тъй
като на основание чл. 85 ЗДДС бил посочен в издадените от него фактури. В
ревизионния акт е посочено още, че дружествата, явяващи се основни доставчици
на ревизираното лице, били учредени и регистрирани по ТЗ и ЗДДС с цел
фактуриране на фиктивни доставки/ респ. съставяне на фактури с невярно
съдържание, посредством които лицата, явяващи се получатели по тези доставки,
да намалят резултатите си за ефективно внасяне на ДДС и/или да ползват
неправомерно право на данъчен кредит. След извършена проверка и анализ на
дейността на всички тези дружества е прието, че декларираните от ответника
покупки не са реални. Поради това ревизиращият екип е достигнал до извода, че
не би могло да се признае на първия ответник право на приспадане на данъчен
кредит по доставки, които не били извършени.
За събиране на задълженията на първия ответник е
образувано изпълнително дело № *********/2017 г. Съгласно представената справка
от информационната система на НАП към 22.01.2020 г. общият размер на дълга
възлиза на 67 550 лв., в това число и задълженията по Ревизионен акт № Р-22220316007851-091-001/23.06.2017
г., които са на стойност 14 866,15 лв. След образуване на настоящото
производство първият ответник е извършил доброволни плащания, както следва: на
20.09.2019 г. – 10 000 лв., на 11.12.2019 г.– 10 000 лв., и на 07.01.2020 г. –
41 250 лв.
От представения Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 198, том I, рег. № 1689, нот. дело № 145/2017 г. по описа на
нотариус Величка Василева с район на действие РС Свиленград се установява, че на
13.04.2017 г. първият ответник „Битреид 123“ ЕООД е продал на втория ответник
„Грийн Лайт Пропъртис“ ЕООД поземлени имоти с идентификатори 36110.292.17,
36110.292.18 и 36110.292.19 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-06/13.12.2016
г. на изпълнителния директор на АГКК, за сумата от 270 000 евро. Данъчната
оценка на продадените имоти възлиза на 1793,80 лв. По силата на Нотариален акт
№ 199, том I, рег. № 1690, нот. дело № 146/2017 г. по описа на нотариус Величка
Василева на същата дата първият ответник се е разпоредил в полза на втория и с
поземлен имот с № 037003 по картата на възстановената собственост на с. Левка,
общ. Свиленград за сумата от 252 000 евро. Данъчната оценка на имота е в размер
на 43,90 лв.
По делото са ангажирани писмени доказателства,
от които се установява, че първият ответник е придобил правото на собственост
върху поземлен имот с идентификатор 36110.292.17 на 14.12.2016 г., като е
заплатил на продавачите сумата от 1300 лв. На 07.12.2016 г. е закупил поземлени
имоти с идентификатори 36110.292.18 и 36110.292.19 срещу сумата от 1600 лв. По
силата на договор за покупко-продажба от 13.01.2017 г., обективиран в
нотариален акт № 18, том I, рег. № 69, нот. дело № 5/2017 г. по описа на
нотариус Милен Крушев, първият ответник е станал собственик на поземлен имот с
№ 037003 в землището на с. Левка, общ. Свиленград, за което е заплатил сумата
от 150 лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове са родово подсъдни на РС
Свиленград, тъй като от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 69, ал.
1, т. 2 и т. 4 ГПК може да се направи изводът, че цената на иска се равнява на
стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху недвижим
имот, тази стойност се определя от сбора на данъчните оценки на прехвърлените
по силата на договора имоти. От това следва, че цената на първия обективно
съединен иск е в размер на 1842,80 лв., а на втория – възлиза на 43,90 лв. Без
значение за определяне цената на иска и родовата подсъдност е уговорената между
страните продажна цена. Ето защо, тъй като цената на исковете не надвишава
предвидения в разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК размер, те се явяват подсъдни
на РС Свиленград.
За да бъде уважен предявеният иск с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, трябва длъжникът по едно установено
публично задължение след датата на установяването му или след датата на връчване
на заповедта за ревизия да е извършил разпоредителни действия със свое
имущество с намерение да увреди публичния взискател. Този фактически състав
поражда правото на иск за обявяване на относителна недействителност спрямо
държавата на съответните сделки или действия. Публичното вземане, по което
ищецът по специалния отменителен иск се явява кредитор, следва да е установено
с влязъл в сила административен акт, респ. влязло в сила съдебно решение. За да
се прогласи за недействителна по отношение на публичния взискател в хипотезата
на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, сделката трябва да е извършена с намерение да се
увреди публичният взискател, т. е. елемент от фактическия състав на посочената
правна норма е намерението за увреждане на публичния взискател. В тежест на
ищеца е да установи наличието фактическия състав по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК,
пораждащ правото на иск за обявяване на относителна недействителност спрямо
държавата на съответните действия и сделки. Законът санкционира тези действия,
които са били предназначени да увредят публичния взискател. Намерението за
увреждане трябва да бъде установено. В хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК
то не се предполага, а подлежи на доказване и доказателствената тежест е за
ищеца. (така Решение № 436 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 308/2011 г., III
г. о., ГК.)
В разглеждания случай е необходимо да се изясни,
че специалният закон (чл. 216 ДОПК) изключва приложението на общия (чл. 135 ЗЗД), освен ако изрично не е препратено към общия. С нормата на чл. 216, ал. 3 ДОПК се препраща към нормите на чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, но само за случаите
извън тези по алинея първа. В нормата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК липсва
правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, съгласно което, когато действието е
възмездно, лицето с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. Следователно субективният елемент на фактическия състав на чл.
216, ал. 1, т. 4 ДОПК се изчерпва с намерението за увреждане само у длъжника –
Решение № 69 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 534/2011 г., I т. о., ТК.
Намерението за увреждане, като елемент от
фактическия състав, следва да се разбира като мисъл и желание да се направи
нещо във вреда на кредитора, като воля и съзнание, че действието уврежда
кредитора чрез намаляване на имущество, което служи за общо обезпечение на
кредиторите съгласно чл. 133 ЗЗД. То е вътрешно мисловно-емоционално състояние
на длъжника и най-често няма самостоятелна изява, която да се обективира по
един и същи начин, а следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа
на конкретните факти. Естеството на този факт е такова, че трудно би се доказал
при пряко доказване, а по-често следва това да стане при косвено такова, на
основата на предположения, произтичащи от преценката на конкретните факти,
материализиращи субективното намерение за увреждане (така Решение № 27 от
28.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 410/2012 г., ІІ т. о., ТК).
Съотнесено към настоящия казус, това принципно
възприятие сочи конкретната претенция по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за основателна,
тъй като е заявена при наличие на предвидените в закона предпоставки, изброени
по-горе. Публичното вземане на ответника-прехвърлител на имота не е било
установено към момента на сключване на сделките (13.04.2017 г.), но на
дружеството- длъжник вече е била връчена заповед за ревизия. Съдът приема, че
заповедта за извършване на ревизия е редовно връчена на длъжника, защото на
първо място са спазени предвидените в разпоредбата на чл. 32 ДОПК изисквания. В
тази връзка са извършени две посещения на адреса на управление на първия
ответник, при които не е открит представител, на който да бъде връчена
заповедта за ревизия. Впоследствие е поставено и съобщение в сградата на ТД на
НАП – гр. София, но в определения срок първият ответник не се е явил да получи
книжата. Също така преди датата на разпоредителните сделки – на 13.02.2017 г. и
21.03.2017 г., са му връчени две заповеди за изменение на заповедта за ревизия
по електронен път. Въз основа на заключението по съдебно-техническата
експертиза съдът приема, че връчването по електронен път е надлежно, тъй като
този електронен адрес и към днешна дата е вписан в Търговски регистър, като не
са налице данни ответникът да е уведомил НАП, че не е актуален. Ето защо, съдът
намира, че всички
съобщения и документи, изпратени до този адрес следва да се считат за редовно
връчени на датата, отбелязана в удостоверението за връчване по електронен път,
която съвпада с датата, на която документите са били изтеглени. Аргумент, че
управителят на ответното дружество е бил уведомен за извършваната ревизия, е и
фактът, че на 17.02.2017 г. и 06.03.2017 г. е представил в деловодството на ТД
на НАП – гр. София документи във връзка с проверката.
На следващо място, безспорно е доказано
наличието на публични задължения за главница и лихви, които са установени с
ревизионен акт, който е влязъл в сила. В тази връзка следва да се изясни, че
съдът не споделя възраженията на първия ответник, че в хода на настоящото
производство е погасил изцяло задълженията си по ревизионния акт. Действително
последният е извършил плащания в общ размер на 61 250 лв. Правилно публичният
изпълнител е разпределил тази сума за погасяване на главницата по ревизионния
акт, възлизаща на 46 503,29 лв., и част от главницата по друго задължение за
ДДС в размер на 14 746,71 лв. Този извод се извежда от разпоредбата на чл. 169,
ал. 8 ДОПК, която предвижда, че след образуване на изпълнителното дело
публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски,
главница, лихви. В случая длъжникът няма задължения за разноски, поради което
извършените плащания трябва да се отнесат за издължаване на главниците. Едва
след това, с постъпилите суми ще започнат да се погасяват начислените лихви,
вкл. и по процесния ревизионен акт.
Също така настоящият съдебен състав намира, че е
доказан и субективният елемент – намерението на длъжника да увреди публичния взискател.
Тази предпоставка се установява чрез съвкупната преценка на всички
доказателства, събрани по делото, макар да са косвени. На първо място, за да
достигне до този извод, съдът съобрази цялостното поведение на дружеството-продавач
преди сключването на сделките, което показва неспазване на дължимата по закон
финансова и фискална дисциплина. Налице е ненадлежно водене на счетоводната
документация, пълна неяснота относно приходите и разходите на търговеца по
осъществените сделки, включително поради липса на изискуемите от Закона за
счетоводството първични счетоводни документи, както и поради фискална
неотчетност за времето, през което юридическото лице е осъществявало
търговската си дейност. Горната констатация се подкрепя от факта, че
дружеството е регистрирано на 12.07.2016 г., като не са налице данни реално да
е извършвало търговска дейност – въпреки че са издадени фактури за сделки на
значителна стойност, не са били наети лица по трудови правоотношения и не е
установено да е изграден обект, където дружеството осъществява дейност.
Още на този
етап прави впечатление, че първият ответник е декларирал привидни покупки на стойност,
равняваща се на тази на продажбите, за да може да приспадне данъчен кредит и по
този начин да не заплати начисленото ДДС. От всичко изложено следва, че преди
да бъде извършена ревизията и задълженията да бъдат установени с влязъл в сила
ревизионен акт, ответникът е осъществил поредица от действия, които са имали за
цел да бъде да бъде избегнато плащането на данъчни задължения. От съществено
значение за обосноваване на субективния елемент е и обстоятелството, че процесните
имоти, предмет на атакуваните сделки, са придобити от ответника през м. 12.2016
г. и м. 01.2017 г. Разпоредителната сделка е сключена на 13.04.2017 г., т. е. няколко
месеца, след като ответникът е бил уведомен за започналата ревизия. Тук е
мястото да се отбележи, че въпреки предоставената му възможност ответникът
„Грийн Лайт Пропъртис“ ЕООД не осигури допуснатия му свидетел за изясняване на
обстоятелствата, при които са извършени процесните две продажби. Поради това
неоснователно е искането му разпитът да се проведе по делегация по реда на чл.
25 ГПК, след като РС Свиленград не е възложил изрично на делегирания съд събирането
на това доказателство. Предвид изложеното, следва изводът, че е недопустимо по
инициатива на страните или на делегирания съд да се излиза извън предмета на
съдебната поръчка. Ето защо, съдът счита, че всичко това установява отново,
макар и косвено, намерението да се увреди публичният кредитор, защото по делото
няма данни за необходимост от продажба в този момент. Вземайки предвид и че ответното
дружество не притежава друго недвижимо имущество (справка от СВ при РС
Свиленград), съдът намира, че отчуждаването на единствените недвижими имоти, с
които длъжникът е разполагал и които безспорно биха могли да послужат за
удовлетворяване на публичния взискател, извършено в кратък срок след започване
на ревизията, при която са установени задълженията в посочения размер, е
достатъчно основание да се приеме наличието на намерение за увреждане на
публичния взискател. Допълнителни изводи за наличие на такова намерение могат
да се направят от установеното по делото поведение на длъжника, изразяващо се в
липсата на каквото и да било плащане на задълженията по изпълнителното дело до момента
на образуване на настоящото производство. В тази връзка не са ангажирани
доказателства длъжникът да разполага с друго налично имущество, което би могло
да бъде обект на принудително изпълнение. Ето защо, съдът приема, че продавайки
недвижимите имоти няколко месеца след започване на ревизията и при положение,
че не е използвал получените суми в размер на 522 000 евро за погасяване изцяло
на публичните си задължения, длъжникът е действал с намерение да увреди
публичния взискател. По тези съображения съдът намира, че предявените искове с
правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца юрисконсулско
възнаграждение в размер на 200 лв., определено съобразно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса по производството на основание чл. 84, т. 1 ГПК и с оглед
уважаване на предявения иск, дължимата такава в размер на 100 лв. следва да
бъде заплатена от ответниците съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК.
Така мотивиран, РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА по предявените искове от
Национална агенция за приходите против „Битреид 123“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, и „Грийн Лайт Пропъртис“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, за НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ на
основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК по отношение на Държавата следните прехвърлителни
сделки:
1) Договор за покупко-продажба на недвижими имоти,
обективиран в Нотариален акт № 198/13.04.2017 г., том I, рег. № 1689, нот. дело
№ 145/2017 г. по описа на нотариус Величка Василева с район на действие РС Свиленград,
по силата на който „Битреид 123“ ЕООД продава на „Грийн Лайт Пропъртис“ ЕООД
поземлени имоти с идентификатори 36110.292.17, 36110.292.18 и 36110.292.19 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Капитан Андреево, общ.
Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-06/13.12.2016 г. на изпълнителния
директор на АГКК;
2) Договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № 199/13.04.2017 г., том I, рег. № 1690, нот. дело
№ 146/2017 г. по описа на нотариус Величка Василева с район на действие РС
Свиленград, по силата на който „Битреид 123“ ЕООД продава на „Грийн Лайт
Пропъртис“ ЕООД поземлен
имот с № 037003 в местността „Узун Алча” по картата на възстановената
собственост на с. Левка, общ. Свиленград.
ОСЪЖДА „Битреид 123“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, и „Грийн Лайт
Пропъртис“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплатят на Национална агенция за приходите сумата от 200 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Битреид 123“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, и „Грийн Лайт
Пропъртис“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Свиленград,
сумата от 100 лв., представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: