№ 146
гр. Пловдив, 24.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500028 по описа за 2022 година
Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „Изи Финанс“ ЕООД-
гр.София, представлявано от управителя Б.Н., чрез юриск.А.Г. против
Определение № 9591/ 17.11.2021г. постановено по гр.д.№15948/ 2021г. по
описа на ПРС – ІІІ гр.с., с което се връща исковата молба вх.№58569/
11.10.2021г. подадена от жалбоподателя срещу АЛБ. К. М., прекратява
производството по делото и обезсилва ЗИ на парично задължение по чл.410
ГПК № 6657/ 22.07.2021г. по ч.гр.д.№ 12107/ 2021г. на ПРС – ХІІ гр.с. По
изложени оплаквания в частната жалба се иска отмяна на обжалваното
определение и връщането му за разглеждане и произнасяне по него.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по
делото доказателства във връзка с изложените доводи, намира следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по
чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане
по същество.
По реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК е подадена
от жалбоподателя искова молба против АЛБ. К. М. от гр.Пловдив за
признаване установеност по отношение на ответника да заплати на
1
жалбоподателя сума в размер на 50 лева, представляваща част от недължимо
преведена сума в общ размер 500 лева, преведени с платежно нареждане от
14.01.2020г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата
на завеждане на исковото производство до погасяването й, за която е
издадена ЗИ по ч.гр.д.№ 12107/ 2021г. на ПРС – ХІІ гр.с., ведно с присъждане
на разноските за заповедното и исковото производство.
С разпореждане от 25.10.2021г. ИМ е оставена без движение за
излагане на твърдения и формулиране на петитум претендираната сума от 50
лева за главница какво представлява – частично вземане от цялата сума и от
каква сума или размера на цялата дължима главница в размер на 50 лева,
недължимо платена по платежното нареждане от 14.01.2020г., с оглед
изискването за идентичност между заповедното и исковото производство като
предпоставка за допустимост на иска по чл.422, ал.1 ГПК.
С молба от 12.11.2021г. ищецът е посочил, че претендира сумата
от 50 лева като частично вземане от недължимо платената сума в размер на
500 лева, последната като недължимо платена, в каквато насока е изправен и
петитума на ИМ.
С обжалваното Определение от 17.11.2021г. съдът в проверка по
допустимостта на предявения иск е констатирал, че с издадената ЗИ е
разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сума от 50 лева, с която
длъжникът се е обогатил неоснователно по платежно нареждане от
14.01.2020г., като нито в заявлението по чл.410 ГПК, нито в издадената ЗИ не
е отразено, че сумата от 50 лева представлява частична претенция от такава в
общ размер от 500 лева.
При тези констатации и изхождайки от изискването за
идентичност между предмета на установителния иск по реда на чл.422, ал.1
ГПК и предмета на издадената ЗИ по реда на чл.410 ГПК, както по
основание, така и по размер, е обоснован извод за недопустимост на
предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск.Този извод е допълнен с мотива
за недопустимост за пръв път в исковото производство, което черпи своето
основание от издадената ЗИ по чл.410 ГПК, да се претендира сумата от 50 лв,
но вече като частична от сумата 500 лева, с оглед изискването за наличие на
пълен субективен и обективен идентитет между вземанията касателно
основание и размер на претенциите.
2
С частната жалба обжалваното определение се иска да се отмени
като неправилно в противоречие с изводите на съда с формалната логика, като
се формулира възражение да това, че дори и да има разминаване, то въобще
не може да се възприеме за „съществено“, както и доводът, че сумите и
правното основание са еднакви, а обстоятелството, че се касае за частична
претенция не променя нищо - нито в заповедното производство, нито в
исковото. Заповедният съд не се е интересувал тази сума частична ли е или
не, като нормална практика, което обстоятелство е от значение за исковото
производство, но не и за заповедното.
Частната жалба е неоснователна. Видно от депозираното
Заявление по чл.410 ГПК видно от т.9 на същото на две места от
индивидуализацията на „Паричното вземане“ по б.4 “а“ – „размер и валута“ –
50.00 лв главница, ведно със законната лихва от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на вземането и б.“в“ е посочена в
„Претендирани суми“ – „Общо в размер на 50.00 лв главница, ведно със
законната лихва от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. Действително в т.9 , б.“в“ от заявлението за какво е
паричното вземане е налице изразът – „ част от сумата, с която М.
неоснователно се е обогатила по платежно нареждане с ********* от
14.01.2020г.“, но не е посочена друга сума, съответно общата сума, от която
претендираната в б.“а“ и б.“в“ сума на главницата от 50 лева се явява нейна
част. Липсата на двусмисилие относно посочената в б.“а“ размер на валута и
б.“в“ претендирана сума сума общо в размер на 50 лева главница, не дава
основание да се счете, че предмет на бъдещата претенция/ по така
депозираното заявление от 21.07.2021г. по настоящото дело е друга сума,
освен посочената сума от 50 лева, за която е издадена Заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК № 6657/ 22.07.2021г. по ч.гр.д.№ 12107/ 2021г. по описа на
ПРС – ХІІ гр.с. С оглед на това и инициираното от заявителя исково
производство по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК е допустимо да се
развие само в рамките на претендираната сума от 50 лева, поради
необходимостта от пълен идентитет на петитума на заявлението по чл.410
ГПК с този на исковата молба по чл.422 ГПК. Поради липса на такъв
идентитет с оглед нововъденото с петитума на ИМ от жалбоподателя искане
за установяване на вземане в размер на 50 лева, но като частично предявено
от сумата 500 лева, правилно районният съд е постановил връщане на
3
исковата молба и прекратяване на производството по делото, правна
последица от което е обезсилване на издадената ЗИ по чл.410 ГПК в
производството по ч.гр.д.№ 12107/ 21г. по описа на ПРС- ХІІ гр.с.
По така изложените съображения, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 9591/ 17.11.2021г.
постановено по гр.д.№15948/ 2021г. по описа на ПРС – ІІІ гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4