РЕШЕНИЕ
гр. София, 29 Ноември 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 16042 описа за 2016 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен
иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
с правно основание чл.226 (1) КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищцата А.И.Д. твърди, че, като пътник, пострадала при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 15/1/2015 год. в гр.Бургас, между
лек автомобил Пежо 407 с рег.№ ********, управляван от С.И.Т. лек автомобил БМВ
320 ТД с рег. № ********, управляван от Ю.Х.Ц.. Вина за настъпване на
произшествието имали двамата водачи на МПС, тъй като водачът на лекия автомобил
Пежо не пропуснал движещия се с предимство лек автомобил БМВ, а последният се
движил с превишена скорост. В резултат от произшествието, ищцата, която
пътувала в лек автомобил Пежо, с поставен предпазен колан, получила травматични
увреждания – счупване на таза (срамна и ишиадична кост),
заради което претърпяла оперативна интервенция. В продължение на два месеца тя
била на легло, не можела да става и да се обслужва сама, наложило се майка й да
се грижи за нея. Ищцата изпитвала силни болки, страдания, а възстановяването й
трябвало да продължи в период от 3 години. След тази травма, лекарите били
категорични, че тя нямало да може да роди по естествен път в бъдеще. Освен това
тя преживяла силен шок, стрес и сънят й станал неспокоен. Предвид факта, че
гражданската отговорност на извършителя на деянието била застрахована при
ответното дружество, ищцата претендират от него заплащане на обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, чийто размер определя на сумата 70 000 лева.
Претендират законна лихва от датата на произшествието и направените по делото
разноски.
Ответникът Застрахователна Компания Л.И.АД оспорва
предявения иск. Оспорва твърдения механизъм на произшествието, като твърди, че
вредите не са предизвикани едИ.твено
от действията на водача на лекия автомобил Пежо. Оспорва степента и тежестта на
твърдените травматични увреждания, в това число и емоционалните такива. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищцата, тъй като тя пътувала без поставен предпазен колан. Счита иска за
прекомерно завишен. Счита, че не дължи лихва за забава, тъй като ищцата не
посочила банкова сметка, ***о. Моли същият да бъде отхвърлен или да бъде
намален размерът на обезщетението. Претендира разноски.
От фактическа страна, съдът установи
следното:
На 15/1/2015 год. в гр.Бургас, на
кръстовището на ул.“Ст.Стамболов“ и ул.“Дунав“ е настъпило ПТП с участието на
лек автомобил Пежо 407, с рег. № ********, управляван от С.И.Т. и лек автомобил
БМВ 320 с рег. № ********, управляван от Ю.Х.Ц., при което пострадала А.И.Д. –
пътник в лекия автомобил Пежо.
А.Д. е приета за лечение в МБАЛ в
гр.Бургас на 15/1/2015 год., където останала до 21/1/2015 год. Поставена й била
окончателна диагноза фрактура осис пубис декстри, лекувана
оперативно, чрез закрито наместване.
Вещите лица по назначената
комплексна медицИ.ка
експертиза дават заключение, че като последица от процесното
ПТП, ищцата получила счупване на таза – горно и долно рамо на срамната кост
вдясно, което й причинило трайно затруднение в движенията на десния долен
крайник за период от около 2-3 месеца. Счупването било получено от удар в
областта на дясната тазобедрена става, получен след хлътването на дясната
предна врата на вътре в купето на автомобила. След болничното лечение, ищцата
била изписана с назначен постелен режим за 20 дни и
придвижване с помощта на помощни средства – патерици. Възстановяването
приключило за около 3 месеца, без да има данни за получени усложнения. Според
вещите лица ищцата изпитвала болки, които били по-интензивни в първите няколко
дни и постепенно отшумявали. От контролна рентгенография, направена през
октомври 2017 год. се виждало, че фрактурата на горното и долното рамо на
дясната срамна кост била зараснала с голям натрупан калус
(костно вещество) в областта на долното рамо, с неравни очертания. Според
вещите лица това водело до притискане на нервни окончания в околните тъкани и
това водело до болки при движения. Лечение на този проблем не можело да
се приложи. Вещите лица не могат категорично да се произнесат относно
възможността ищцата да роди в бъдеще, това следвало да се реши от наблюдаващия
акушер-гинеколог в зависимост от различни обстоятелства. Според вещите лица
въпросът дали ищцата е била с поставен предпазен колан бил без значение за
получената травма, тъй като в случаи като процесния,
предпазният колан не изпълнявал защитната си роля.
Вещото лице по автотехническата
експертиза дава заключение, че произшествието настъпило след като лекият
автомобил Пежо предприел маневра ляв завой от ул.“Ст.Стамболов“ към ул.“Дунав“.
В този момент в кръстовището навлизал лекият автомобил БМВ. Между двата
автомобила настъпил удар – в предната челна част на лек автомобил БМВ и в
дясната странична част на лекия автомобил Пежо. Ударът настъпил в дясната лента
за движение на лекия автомобил БМВ. Скоростта на лекия автомобил БМВ била от
порядъка на 65 км/час, а на лекия автомобил Пежо – около 12.5 км/час. Опасната
зона за спиране на лекия автомобил БМВ била около 50 метра. Към момента, когато
лекият автомобил Пежо навлязъл в насрещната пътна половина, автомобилът БМВ се
намира на 63 метра от мястото на удара, което според вещото лице означава, че
ударът е бил технически предотвратим за водача на лекия автомобил БМВ. Водачът
на лекия автомобил Пежо също можел да избегне удара, ако е изчакал
преминаването на другия автомобил. Според вещото лице причина за настъпване на
произшествието била маневрата ляв завой,
предприета от водача на лекия автомобил Пежо, при наличие на превозно средство
в насрещната лента за движение. Лекият автомобил Пежо бил фабрично оборудван с
триточкови инерционни колани.
Свидетелят С.И.Т., който управлявал
лекият автомобил, в който пътувала ищцата, дава следните показания: Към момента
на инцидента ищцата била с поставен предпазен колан. Свидетелят трябвало да я
откопчае, за да може тя да слезе от колата. Инцидентът настъпил при завой на
ляво. Свидетелят изчаквал насрещните коли, като навлизал по малко в
кръстовището. След преминаването на няколко автомобила, свидетелят предприел
маневрата завой в лента, която той считал за свободна. Там обаче се появил другия
автомобил, който, без да намали, се врязал в тях. Произшествието настъпило в
тъмната част на денонощието, температурата на въздуха била положителна и нямало
заледявания.
Свидетелката М.Г.Д. – майка на ищцата, заявява, че
помни инцидента с дъщеря й. Когато я видяла за първи път след инцидента, дъщеря
й вече била в болницата и било направено наместването на таза. Когато
свидетелката влязла при дъщеря си в стаята, тя треперела цялата, говорела
несвързано. Тя се оплаквала от силни болки, била в шок и цяла нощ повръщала. По
време на болничното лечение и след това, в продължение на 1 месец, дъщеря й
била на легло, не можела да става, поради което свидетелката се грижела за нея.
През цялото това време, дъщеря й ползвала памперс и имала много болки. След
като започнала да се изправя, дъщеря й припадала от болките. Относно раждането
– лекарите й забранили да забременява през трите години след инцидента, а
раждането трябвало да стане с цезарово сечение. Към
момента ищцата има постоянни болки, при ходене и вдигане на тежко, все още
имала проблеми със съня.
Горното се установи от събраните по делото писмени и
гласни доказателства и заключенията на медицИ.ката и автотехническата експертиза, неоспорени от страните и
приети от съда.
По делото е прието за безспорно, че гражданската
отговорност на водачите на леките автомобили, участвали в произшествието е била
застрахована от ответното дружество към датата на настъпване на произшествието.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил Пежо. В качеството си на застраховател е поел риска да застрахова
отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по
българското законодателство. Този риск ответникът е носел в периода, през който
е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно
деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки
страдания и отрицателни преживявания, наличие
на причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените
елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на
ответника, съдът приема за доказани от събраните по делото доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие се доказва от заключението на автотехническата експертиза. Според вещото лице причините
за настъпване на произшествието се коренят в поведението на водача на лекия
автомобил Пежо, който предприел маневра ляв завой при наличие на насрещно
движещо се МПС. С това си поведение, той е нарушил задълженията си по чл.37
ал.1 от ЗДвП да пропусне насрещно движещото се МПС. За настъпване на произшествието
е допринесъл и водачът на другия лек автомобил – БМВ, който технически е могъл
да предотврати произшествието, ако е съобразил скоростта и поведението си с
правилото на чл.47 от ЗДвП изискващ от него, при навлизане в кръстовище, да се
движи с такава скорост, която да му позволи да спре. За ангажиране
отговорността на ответника, като застраховател на водача на лекия автомобил
Пежо, настъпването на произшествието поради противоправно
действие и на друг водач, е без значение, доколкото отговорността на двамата
водачи е солидарна и от увреденото лице зависи от кого ще потърси обезщетение
за вредите си.
Вината на деликвента се
предполага и при липсата на обстоятелства, които да оборват неговата вина,
съдът приема, че той виновно е причинил произшествието.
От въпросното произшествие ищцата е претърпяла травматично
увреждане – счупване на дясната срамна кост. За настъпването на посоченото
увреждане по делото е изслушана медицИ.ка експертиза. От заключението на вещото лице се доказва,
че увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка с произшествието и
че от него ищцата е изпитвала силни болки. От събраните по делото гласни
доказателства се доказа, че ищцата се е нуждаела от чужда помощ както по време
на болничното си лечение, така й след изписването й от болница, в рамките на 1
месец, както и че е разчитала на грижите на майка си. Доказва се също така, че
ищцата е изпитала силен стрес от произшествието и бил нарушен сънят й. В
ежедневието си тя трябвало да спазва препоръките на лекарите – да не вдига
тежко, да не се натоварва, да не спортува. Относно твърдението на ищцата, ме в бъдеще тя
няма да може да роди по нормален път – настъпването на такава вреда не се
доказва по безспорен начин по делото. А и от изслушаната медицинска експертиза
не може да се направи категоричен извод, че дори и такава негативна последица
за ищцата да се прояви, то тя би била единствено поради претърпяната от нея
травма. Ето защо за настъпването на вреда от посочения вид, не следва да бъде
ангажирана отговорността на ответника.
При това положение отговорността на ответника следва
да бъде ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт – болки и страдания от травматични увреждания.
Съдът приема за неоснователно
направеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата, поради липса на поставен предпазен колан. По
този въпрос по делото е изслушан един свидетел и е изслушано експертно
заключение на медицинската експертиза. Според свидетелят Т.ищцата била с поставен
колан. Той лично откопчал колана, за да й помогне да излезе от колата след
произшествието. Вещите лица от своя страна не могат да дадат категоричен
отговор на този въпрос. Същите обаче посочват еднозначно, че предпазният колан
не би могъл да осъществи защитната си функция при страничен удар, като този,
при който пострадала ищцата. При тези събрани доказателства, съдът приема за
доказано, че ищцата е била с поставен предпазен колан – показанията на
свидетеля Т.се базират на личните му впечатления. Той, въпреки, че е деликвентът, от чиито действия са настъпили вредите за
ищцата, не е заинтересован да даде показания относно ползването на предпазен
колан от ищцата, тъй като това обстоятелство не засяга по никакъв начин
неговото положение. Показанията му не са и опровергани от други доказателства,
тъй като заключението на вещите лица не дава категоричен отговор на този въпрос.
Независимо от това, следва да се съобрази и фактът, че ползването на предпазен
колан няма отношение към получените травматични увреждания, поради което и не
може да се приеме, че с или без поставен предпазен колан, ищцата е допринесла
за настъпването на вредите.
Неоснователно е становището на
ответника, че е освободен от отговорност, поради липса на посочена от ищцата
сметка за изплащане на обезщетението. Отмененият Кодекс за застраховането не
поставя такова изискване към пострадалите от ПТП, нито изисква от тях да се
обърнат към застрахователя за извънсъдебно уреждане на спора (в който случай,
те биха могли да посочат банкова сметка). ***ване на
банкова сметка ***, ответникът не следва да бъде освободен от отговорност да
обезщети настъпилите за нея вреди.
По претендираното
обезщетение: Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида, характера и тежестта
на полученото увреждане, което е пряка и непосредствена последица от
произшествието, доказаните неимуществени вреди и периодът за лечение и възстановяване
на ищцата. Съдът също така взема предвид и неопровергания по делото факт, че липсват
негативни последици за здравето ищцата за в бъдеще, които да са резултат от
уврежданията, получени от ПТП. При определяне на обезщетението съдът следва да
съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на
вредите, чийто обективен белег са и определените от закона лимити на
отговорност на застрахователя. Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът
приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди би била сумата от 20 000 лева. В останалата част до пълния предявен
размер от 70 000 лева, както и за обезщетяване на неимуществени вреди
изразяващи се в невъзможност за раждане по естествен път, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
В полза на ищцата трябва да се
присъди и законната лихва върху главницата от датата на произшествието.
По
отговорността за разноски: Ищцата е частично освободена от задължение за
заплащане на държавна такса и изцяло от задължение за заплащане на разноски,
поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски
градски съд държавна такса върху уважената част от иска до пълния дължим размер
– 750 лв., както и разноски от 171.43 лв. съразмерно на уважената част от иска.
Предвид отхвърлянето на иска в една
част ищцата следва да заплати на ответника разноски и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът е направил
разноски за 350 лева. Юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде определено в размер на сумата 100 лева, с оглед фактическата и
правна сложност на делото. Съобразно отхвърлената част от иска, ищцата дължи да
заплати на ответника 321.43 лева разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът следва да заплати на процесуалният
представител на ищцата, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част на иска в размер на 1356 лева (с ДДС),
а на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да заплати на ищцата разноски в размер
на 50 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на А.И.Д., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
офис 4 – адв.И.Й., на основание чл. 226 (1) КЗ (отм)
във вр. с чл.45 от ЗЗД,
сумата 20 000 лева обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания от счупване на таза – горно и долно
рамо на срамна кост вдясно, стрес, неудобства в ежедневието от ползване на
чужда помощ, на помощни средства за придвижване, настъпили в резултат от
пътнотранспортно произшествие от 15/01/2015г., ведно със законната лихва от посочената
дата до окончателното изплащане на главницата, а на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 50 лева – разноски, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в невъзможност за естествено
раждане и иска до пълния предявен размер от 70 000 лева.
ОСЪЖДА З.Л.И.АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат И.Й., с адрес ***,
на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, сумата 1356 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.Л.И.АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на в полза на Софийски
градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумите 921.43
лева държавна такса и разноски.
ОСЪЖДА
А.И.Д., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, офис 4 – адв.И.Й. да заплати на З.Л.И.АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.3
вр.ал.8 от ГПК сумата 321.43 лева разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред
Софийски Апелативен съд.
Председател: