Р Е Ш Е Н И Е
№…………/………….2019 г.
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 СЪСТАВ, в открито съдебно заседание,
проведено на 12.06.2019 г., в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при
участието на секре***я Светла
Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4122 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от ищеца
З.Л.Т., ЕГН **********, срещу ответника „С.П.“ ООД, ЕИК ***, обективно
кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: 1/ на основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, дължимо
трудово възнаграждение в общ размер на 4376 лева, ведно с лихвата за забава в
размер на 121.19 лева, както следва: за м. април 2017 г. - в размер на 460
лева, ведно със законна лихва върху главницата в размер на 36 лева, считано от
31.05.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба – 21.03.2018 г., както и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
завеждането на исковата молба - 22.03.2018 г., до окончателното изплащане на
сумата; м. юли 2017 г. - в размер на 460 лева, ведно със законна лихва върху главницата
в размер на 24 лева, считано от 31.08.2017 г. до датата на завеждане на
исковата молба - 21.03.2018 г., както и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, върху главницата от завеждането на исковата молба - 22.03.2018
г., до окончателното изплащане на сумата; м. август 2017 г. - в размер на 460
лева, ведно със законна лихва върху главницата в размер на 20.15 лева, считано
от 31.09.2017г. до датата на завеждане на исковата молба - 21.03.2018 г., както
и обезщетение за забава в размер на законната лихва, върху главницата от
завеждането на исковата молба - 22.03.2018 г., до окончателното изплащане на
сумата; м. септември 2017 г. - в размер на 460 лева, ведно със законна лихва
върху главницата в размер на 16.10 лева, считано от 31.10.2017 г. до датата на
завеждане на исковата молба - 21.03.2018 г., както и обезщетение за забава в
размер на законната лихва, върху главницата от завеждането на исковата молба -
22.03.2018 г., до окончателното изплащане на сумата; м. октомври 2017 г. - в
размер на 460 лева, ведно със законна лихва върху главницата в размер на 11.24
лева, считано от 01.12.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба -
21.03.2018 г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва, върху
главницата от завеждането на исковата молба - 22.03.2018 г., до окончателното
изплащане на сумата; м. ноември 2017 г. - в размер на 460 лева, ведно със
законна лихва върху главницата в размер на 7.90 лева, считано от 31.12.2017 г.
до датата на завеждане на исковата молба - 21.03.2018 г., както и обезщетение
за забава в размер на законната лихва, върху главницата от завеждането на
исковата молба - 22.03.2018 г., до окончателното изплащане на сумата; м.
декември 2017 г. - в размер на 460 лева, ведно със законна лихва върху
главницата в размер на 5.80 лева, считано от 31.01.2018 г. до датата на
завеждане на исковата молба - 21.03.2018 г., както и обезщетение за забава в
размер на законната лихва, върху главницата от завеждането на исковата молба -
22.03.2018 г., до окончателното изплащане на сумата; м. януари 2018 г. - в
размер на 510 лева, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
върху главницата от завеждането на исковата молба - 22.03.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата; м. февруари 2018 г. - в размер на 510 лева,
както и обезщетение за забава в размер на законната лихва, върху главницата от
завеждането на исковата молба - 22.03.2018 г., до окончателното изплащане на
сумата; м. март 2018 г. - за периода от 01.03.2018 г. до 08.03.2018 г., в
размер на 136 лева, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
върху главницата от завеждането на исковата молба - 22.03.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата; 2/ на основание чл. 162, ал. 3 от КТ вр. чл.
40, ал. 5 от КСО, обезщетение в размер на 35.70 лева, за временна нетрудоспособн*** за периода от 08.03.2018 г. до 10.03.2018
г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, върху главницата
от завеждането на исковата молба - 22.03.2018 г., до окончателното изплащане на
сумата; 3/ на основание чл. 221, ал. 1 от КТ обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието в размер на 510 лева, ведно със
законната лихва от завеждането на исковата молба - 22.03.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата; 4/ на основание чл. 224 от КТ, обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г., за шест дни, в размер на 95
лева, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба - 22.03.2018
г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба,
ищецът твърди, че е работил при ответника по силата на трудов договор № 120/04.06.2013
г., като е изпълнявал длъжн***та «шофьор – куриер», с
възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, за 2013 г.,
заплата от 325 лева. В последствие възнаграждението се променяло по силата на
закона, при промяна на минималната работна заплата, като винаги било в
минималния размер. Договорът бил срочен по чл. 67, ал. 1, т. 2 от КТ, а на
основание чл. 69 от КТ, след изтичане на 6 месеца от неговото сключване, бил за
неопределено време. Съгласно договора, ответникът се задължил да изплаща
уговореното възнаграждение в срок до 30-то число на следващия месец. Ищецът
прекратил трудовото правоотношение на 22.03.2018 г., без предизвестие, на
основание чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ, поради забава в плащането на трудовото му
възнаграждение за месеците април 2017 г. - в размер на 460 лева, юли 2017 г. -
в размер на 460 лева, август 2017 г. - в размер на 460 лева, септември 2017 г.
- в размер на 460 лева, октомври 2017 г. - в размер на 460 лева, ноември 2017
г. - в размер на 460 лева. От 07.12.2017 г. до 08.03.2018 г. ищецът бил в
редовен платен годишен отпуск за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. За времето, когато
бил в отпуск, също не получавал трудовото възнаграждение, както следва: за
месец декември - в размер на 460 лева, за месец януари 2018 г. - в размер на
510 лева и за месец февруари 2018 г. - в размер на 510 лева. Считано от
08.03.2018 г. до 22.03.2018 г. ищецът бил в отпуск по чл. 162 КТ - временна нетрудоспособн***. За този период не бил получил
възнаграждение за първите три работни дни от временната неработоспособн***
- 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е
настъпила временната неработоспособн***, което било в
размер на 35.70 лева, съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО вр. чл. 162, ал. 3 КТ.
Ответникът дължал на ищеца и обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на
510 лева, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г.,
на основание чл. 224 от КТ, в размер на 95 лева /за 6 дни/. Предвид наличие на
забава на работодателя, в изплащането на дължимото трудово възнаграждение,
ответникът дължал и обезщетение в размер на законната лихва, от датата на
падежа на всяко дължимо месечно трудово възнаграждение, тъй като денят на
изпълнението бил определен в трудовия договор.
В срока по чл. 131
от ГПК ответникът посочва, че между страните е било налице трудово
правоотношение, съгласно трудов договор № 120/04.06.2013 г. Оспорва
твърдението, че е имало забавяне в изплащането на трудовото възнаграждение за който
и да е от претендираните месеци, тъй като съгласно договора, трудовото
възнаграждение се изплащало до 30-то число на месеца, следващ месеца, за който
се дължи. Твърди, че не дължи изплащане на претендираните суми, като същите
били заплатени на ищеца, както следва: за м. април 2017 г. - в размер на 417.51
лева, изплатени на ръка, за което била подписана платежна ведом***
от служителя; за м. юли 2017 г. - в размер на 392.23 лева, изплатени на ръка,
за което била подписана платежна ведом*** от
служителя; за м. август 2017 г. - в размер на 425.72 лева, изплатени на ръка,
за което била подписана платежна ведом*** от
служителя; за м. септември 2017 г. - в размер на 418.10 лева, изплатени на
ръка, за което била подписана платежна ведом*** от
служителя; за м. октомври 2017 г. - в размер на 394.69 лева, изплатени на ръка,
за което била подписана платежна ведом*** от
служителя; за м. ноември 2017 г. - в размер на 367.39 лева, изплатени на ръка,
за което била подписана платежна ведом*** от
служителя; за м. декември 2017 г. - в размер на 367.39 лева, изплатени на ръка,
за което била подписана платежна ведом*** от
служителя; за м. януари 2018 г. - в размер на 395.75 лева, изплатени на ръка,
за което била подписана платежна ведом*** от
служителя; за м. февруари 2018 г. - в размер на 64.47 лева, изплатени на ръка,
за което била подписана платежна ведом*** от
служителя; за м. март 2018 г. - в размер на 11.77 лева, изплатени на ръка, за
което била подписана платежна ведом*** от служителя.
Ответникът посочва, че сума, получена като аванс била изплатена на лицето и с
разходен касов ордер от 05.05.2017 г. на стойн*** 1570 лева. Не дължал и брутния размер на трудовите
възнаграждения и обезщетения, претендирани с исковата молба, тъй като в тях
били включени и данъци и осигуровки, които не се дължали на ищеца, а следвало
да се удържат, както ответникът направили в случая. Ответникът изпълнил
задължението си да заплати дължимите трудови възнаграждения на служителя и не
дължал нито претендираните от него суми за главница, нито претендираните суми
за лихва за забава. Посочва, че не дължи и изплащане на претендираните
обезщетения: относно неизползвания платен годишен отпуск, дължим на основание
чл. 224, ал. 1 от КТ. Дължимата отпуска към момента на прекратяване на трудовия
договор била 8 дни за 2016 г. Същите били начислени във фиша за м. май 2018 г.
и изплатени на лицето. Относно обезщетението по чл. 221 КТ, оспорва твърдението
на ищеца, че е входирал в дружеството заявление за прекратяване на трудовия
договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Ищецът престанал да се явява на
работа без основателна причина, като спрямо него било инициирано дисциплинарно
производство, като трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед №
93/03.05.2018 г. Предвид на това, счита че не се дължи претендираното
обезщетение.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между
страните, а и от представения трудов договор, се установява, че от 04.06.2013
г. страните се намират в трудови отношения, като ищецът е заемал длъжн***та „шофьор - куриер“, с представена по делото длъжн***на характеристика, с уговорено първоначално трудово
възнаграждение в размер на 325 лв., дължимо от работодателя до 30 число на
следващия месец. От представените допълнителни споразумения се установява, че
трудовото възнаграждение на работника се е променяло през годините – 07.01.2014
г. – 340 лв., 05.01.2015 г. – 360 лв., 02.07.2015 г. – 380 лв., 04.01.2016 г. –
420 лв., 06.01.2017 г. – 460 лв., 05.01.2018 г. – 510 лв.
От представените по
делото заявление и разписка за д***авка (на л. 11-12)
се установява, че З.Т. е изпратил уведомление до работодателя си, с което заявил искане за прекратяване на трудовото правоотношение,
без предизвестие, поради забава в изплащането на трудовото му възнаграждение за
месеците април, юли, август, септември, октомври, ноември декември 2017 г.,
както и за месеците януари и февруари 2018 г., на основание чл. 327, ал. 1, т.
2 от КТ. Заявлението е получено от служител на работодателя и изпратено на
22.03.2018 г. с обратна разписка.
По делото са
представени платежни ведом***и, както следва: за периода от 01.03.2018 г. до 13.04.2018 г. с начислена от
работодателя сума от 32.50 лв.; платежна ведом*** от
01.02.2018 г. до 15.03.2018 г. с начислена от работодателя сума от 102 лв.;
платежна ведом*** от 01.01.2018
г. до 15.02.2018 г. с начислена от работодателя сума от 510 лв.; платежна ведом*** от 01.12.2017 г. до 15.01.2018 г. с начислена от
работодателя сума от 471.04 лв.; платежна ведом*** от
01.11.2017 г. до 15.12.2017 г. с начислена от работодателя сума от 471.04 лв.;
платежна ведом*** от 01.10.2017 г. до 15.11.2017 г. с
начислена от работодателя сума от 506.04 лв.; платежна ведом***
от 01.09.2017 г. до 13.10.2017 г. с начислена от работодателя сума от 536.06 лв.;
платежна ведом*** от 01.08.2017 г. до 15.09.2017 г. с
начислена от работодателя сума от 545.84 лв.; платежна ведом***
от 01.07.2017 г. до 15.08.2017 г. с начислена от работодателя сума от 502.89
лв.; платежна ведом*** от 01.04.2017 г. до 15.05.2017
г. с начислена от работодателя сума от 535.31 лв.
От представените по
делото писмени документи (молби и заповеди за ползване на отпуск на л. 83-86) и
от приетата по делото ССЕ се установява, че
ищецът е бил в отпуск само за периода от 14.07.2014 – 25.07.2014 г., и
от 07.12.2017 г. – 08.01.2018 г.
По делото е
представена заповед за налагане на дисциплинарно уволнение с посочени две дати
на издаване от 03.05.2018 г. и 22.05.2018 г., невръчена на ищеца; справка от
НАП, молба за назначаване на работа, автобиография и декларации.
От представения по
делото ордер от 05.05.2017 г. (л. 110а) се
установява, че на З.Т. е броена сумата
от 1570 лв., за заплати в офиса на работодателя в гр. Варна, а не получена като
авансово плащане в полза на самия ищец. Това обстоятелство се потвърди и от
разпитания по делото св. З.П.. Свидетелят установи още, че е работел при
ответника, като мениджър в офиса на „С*** П***“ в гр. Варна, а З.Т. заемал длъжн***та шофьор. Свидетелят изплащал заплатите на ръка, като
се подписвала само ведом*** срещу получената сума.
Заплатите били изпращани от София, като управителката се обаждала предварително,
предния ден, и му казвала, че изпраща парите. На другия ден ги получавал чрез шофьора
и с ведом***, а сумите ги раздавал на другата сутрин
на служителите. Много рядко се случвало да не знае дали са пратени заплатите. З.Т.
му е предавал пари за заплати, тъй като те се редували, нощните, и като се
случи той да е на смяна, му е предавал пари. Не е имало във фирмата практика да
се изплащат на работниците предварително пари с разходни касови ордери. Само той изплащал сумите и не му бил известен
случай парите да са получавани от някой друг, респ. да са разписвани от някой
друг. Може и да се е случило един-два пъти, някой да е получил парите на
колегата си.
От заключението по
допуснатата ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че ищецът е бил на 12 часова смяна, с продължителн*** от 18.00 ч. до 06:00 ч., през месец
04/2017г. и за периода от месец 07/2017 г. до месец 10/2018 г. През месец
11/2018 г. бил редовна смяна от 09.00 ч. до 18.00 ч. През периода от 01.12.2017
г. до 06.12.2017 г. /общо четири работни дни/ също бил редовна смяна, от 09.00 ч
до 18.00 ч. Ищецът бил в платен годишен отпуск от 07.12.2017 г. до 06.02.2018 г.
От 07.02.2018 г. до 06.03.2018 г. бил в самоотлъчка. В периода от 07.03.2018 г.
до 20.03.2018 г. бил в болничен и за периода от 21.03.2018 г. до края на месеца
в отчетната форма също било отразено самоотлъчка. За 04/2017 г. и периода от
07/2017 г. до 03/2018 г. на ищеца били начислени следните брутни трудови
възнаграждения: 04.2017 г. – 535.31 лв., 07.2017 г. - 502.89 лв., 08.2017 г. - 545.84
лв, 09.2017 г.536.06 лв., 10.2017-506.04 лв., 11.2017 г. - 471.04 лв., 12.2017
г. – 471.04 лв., 01.2018 г. – 510 лв., 02.2018 г.- 102 лв., 03.2018 – 32.50 лв.
или общата сума от 4212.72 лв. Експертизата установява, че БТВ за 01.2018 г. следва
да е 522.24 лв., за 02.2018 г. – 104.45 лв., а за 03.2018 г. – 51 лв. Възнагражденията
за процесните месеци били изплатени изцяло, както следва: за 04.2017 г. на 31.05.2017 г., за 07.2017 г.
на 29.08.2017 г., за 08.2017 г. на 29.09.2017 г., за 09.2017 г. на 30.10.2017
г., за 10.2017 г. на 30.11.2017 г., за 12.2017 г. на 30.01.2018 г., за 01.2018 г. на 28.02.2018 г., за 02.2018 г. на 30.03.2018
г., за 03.2018 г. на 30.04.2018 г., за 11.2017 г. частично на 30.12.2017 г. и
окончателно на 30.01.2018 г. Размерът на паричното
обезщетение за временна неработоспособн*** за първите
3 дни от отпуската по болест на ищеца, за периода от 07.03.2018 г. до
20.03.2018 г., бил 51 лв.
Полагаемият платен годишен отпуск за 2015 г. бил
20 дни, за
2016 - 20 дни, за
2017 - 20 дни и за 2018
- 2 дни. Ищецът имал право
на 20 дни отпуск за 2017 г. и 2 дни за 2018 година. Така обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск за 22 дни (х 24,87 лв.) възлизало на 547,14
лева. Размерът на обезщетението по чл. 221 от КТ било 510 лева. Лихвата за забава, за претендираните от ищеца неполучени възнаграждения за
периода от датата на която, възнаграждението става изискуемо до датата на
завеждане на исковата молба, върху нетните възнаграждения, посочени в платежната
ведом*** на ответника, била в общ размер от 119,49
лева.
От заключението на
вещото лице И.И. по допуснатата СГЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установи, че подписите положени в платежни ведом***и
на лист 44 (позиция 83, с период 01.07.2017 г. - 15.08.2017 г.), лист 43 (позиция
№ 80, период 01.08.2017 г. - 15.09.2017 г.), и лист 42 (позиция № 79, за период
01.09.2017 г. - 13.10.2017 г.) от делото, не са изпълнени от ищеца З.Л.Т.. За ***аналите
подписи в изследваните документи (платежни ведом***и)
на лист 36, 37, 38, 39, 40, 41 и 45 от делото, вещото лице е установило, че има
документална идентичн***, но няма графико-транскрипционна
такава между подписите в процесните копия на платежните ведом***и
листи № 36, 37, 38, 39, 40, 41, 45 и подписите в пред***авените
оригинали листи № 111, 116, 117, 118, 119, 121, 127.
При така
установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по делото
доказателствени средства, съдът приема следното от правна страна:
По иска с правно
основание чл. 128 от КТ.
Трудовият договор е
особен вид възмезден договор, което се обуславя от съдържанието на основните
насрещни престации по него - от страна на работника - пред***авяне на работодателя на работната си сила, от страна на
работодателя - заплащане на трудово възнаграждение, представляващо цената на
работната сила. Работодателят е длъжен да плаща в уговорените срокове на
работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Неизпълнението
на това задължение обуславя ангажирането на отговорн***та
на работодателя. Щом като работникът е изпълнил задължението да престира
работната си сила на работодателя, последният дължи заплащането на уговореното
трудовото възнаграждение. Плащането на трудовото възнаграждение може да бъде
установено с ведом*** или издаден въз основа на нея
фиш за заплати, с преводен банков (и счетоводен) документ или с разписка от
работника за получено от него трудово възнаграждение (Решение № 3755 от
15.03.2012 г. по адм. д. № 2107/2012 на ВАС).
В тежест на
работодателя бе да докаже, че е изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 КТ,
по един от начините, посочени в чл. 270, ал. 3 КТ. В настоящия случай
работодателят и ответник по делото е представил ведом***и
за заплатено трудово възнаграждение на ищеца (л. 36 - 45), както следва: за периода от 01.03.2018 г. до 13.04.2018 г.; платежна ведом*** от 01.02.2018 г. до 15.03.2018 г.; платежна ведом*** от 01.01.2018 г. до
15.02.2018 г.; платежна ведом*** от 01.12.2017 г. до
15.01.2018 г.; платежна ведом*** от 01.11.2017 г. до
15.12.2017 г.; платежна ведом*** от 01.10.2017 г. до
15.11.2017 г.; платежна ведом*** от 01.09.2017 г. до
13.10.2017 г.; платежна ведом*** от 01.08.2017 г. до
15.09.2017 г.; платежна ведом*** от 01.07.2017 г. до
15.08.2017 г.; платежна ведом*** от 01.04.2017 г. до
15.05.2017 г. Същите обаче бяха оспорени от ищеца. От изготвената по делото СГЕ
(л. 167-195) се установи по безспорен начин, че подписите, положени в документите
на л. 42 (позиция 79, за начислена сума от 536.06 лв., за 09.2017 г., за
получаване 418.10 лв.), на л. 43 (позиция 80, за начислена сума от 545.84 лв., за
08.2017 г., за получаване 425.72 лв.), и на л. 44 (позиция 83, за начислена
сума от 502.89 лв., за 07.2017 г., за получаване 392.23 лв.) от делото, не са
изпълнени от ищеца З.Т.. В случая, в оспорената част, се обори формалната
доказателствена сила на частните документи, поради което и съдът намира, че те
са неистински, неавтентични, на основание чл. 194 от ГПК. Доколкото се
установи, че не са подписани от ищеца З.Т., с тях не може да се доказва
погасяване на задължението на ответника по чл. 128, т. 2 от КТ. По отношение на
***аналите оспорени документи, досежно частта на подписа на ищеца в платежните ведом***и на лист 36, 37, 38, 39, 40, 41 и 45, СГЕ не установи
с категоричн*** твърденията, че същите са
неавтентични. От събраните по делото писмени и гласни доказателства също не се
установи друг да е получавал заплатата на ищеца и да се разписвал вместо него
за относимия период, в платежните ведом***и на лист
36, 37, 38, 39, 40, 41 и 45. Дори свидетелят З.П. посочи, че не е имало
практика парите да се получават от някой друг, респ. да се разписват от някой
друг служител. Съдът намира, че доколкото действа презумпция за истинн*** на подписаните документи и същата не беше оборена
в настоящото производство от ищеца, носещ тежестта за това, то представените от
ответника документи на лист 36, 37, 38, 39, 40, 41 и 45, са годни да установят
факта на начисляване на заплатите и обезщетението за временна неработоспособн*** за периода, както следва: 03.2018 г. - 32.50
лв. (обезщетението за временна неработоспособн***), 02.2018
г. - 102 лв., 01.2018 г. – 510 лв., 12.2017 г. – 471.04 лв., 11.2017 г. -
471.04 лв., 10.2017 г. - 506.04 лв., 04.2017 г. – 535.31 лв. Тези доказателства
следва да се ценят от съда като годни и установяващи изпълнение на задължението
на работодателя. Така начислената от работодателя сума за заплати за периода е
в общ размер на 2595.43 лв. Общият размер на дължимото брутно трудово възнаграждение
за исковия период (за 04/2017 г. и от 07/2017 г. до 03/2018 г.), е в размер на 4194.91
лв. Това се установи и от заключението на вещото лице, което съдът кредитира
като професионално изготвено и отговарящо подробно на п***авените
въпроси. От тази сума (4194.91 лв.) следва да се извади начислената на
работника от работодателя такава в размер на 2595.43 лв., поради което
дължимата сума, за която не се представиха доказателства от ответната страна,
че е начислена на работника, е в размер на 1599.48 лв. Именно и до този размер
следва да бъде уважен предявеният иск по чл. 128 КТ, като за разликата над сумата
от 1599.48 лв. до пълния претендиран размер от 4376 лв. следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
От изготвената по
делото ССЕ се установи, че лихвата за забава, за претендираните от ищеца
неполучени възнаграждения за периода от 31.05.2017 г. до датата на завеждане на
исковата молба – 21.03.2018 г., върху нетните възнаграждения, посочени във разчетно платежната ведом*** на
ответника, е в размер на 119,49 лева, която сума следва да бъде присъдена и на
ищеца, като за разликата до претендирания размер от 121.19 лева, акцесорният иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
Съдът следва да
присъди и законната лихва върху сумата от 1599.48 лв., считано от датата на подаване на иска – 22.03.2018 г. до изплащане на сумата.
По иска с правно
основание чл. чл. 162, ал. 3 от КТ вр. чл. 40, ал. 5 от КСО.
Съгласно
разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от КТ, работникът има право на отпуск при
временна неработоспособн*** поради общо заболяване
или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и
при належащ медицински преглед или изследване,
карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане
на болен или на карантиниран член от семейството, належащо
придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или
лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради
карантина в заведението или на детето. А съгласно ал. 3, за времето на отпуск
поради временна неработоспособн*** на работника се
изплаща парично обезщетение в срокове и размери, определени от отделен закон. Съгласно
чл. 40, ал. 5 от КСО, осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три
работни дни от временната неработоспособн*** 70 на
сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила
временната неработоспособн***, но не по-малко от 70
на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. От прието и неоспорено от
страните заключение по ССЕ се установи, че ищецът е бил в болничен за периода от
07.03.2018 г. до 20.03.2018 г. Размерът на парично обезщетение
за временна неработоспособн*** за първите 3 дни от
отпуската по болест на ищеца, за период от 07.03.2018 г. до 20.03.2018 г., е в
размер на 51 лв. Също от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
се установи, че работодателят е начислил за м. 03.2018 г. обезщетение в размер
на 32.50 лв. Доколкото обаче съдът е обвързан от диспозитивното начало в
процеса, на ищеца следва да се присъди само сумата от 3.20 лв., представляваща
разликата между претендираната сума от 35.70 лв. и вече удържаната от
работодателя в размер на 32.50 лв.. Като за разликата над 3,20 лв. до
претендирания размер от 35.70 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Следва да се
присъди и законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба -
22.03.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно
основание на основание чл. 221, ал. 1 от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 221, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение
от работника без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а
работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер
на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Съгласно чл. 326,
ал. 2 КТ, срокът на предизвестието при
прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са
уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца.
От представените
писмени доказателства, а и от изслушаното заключение на вещото лице по ССЕ се
установи, че ищецът е работил при ответното дружество по трудово
правоотношение, както и че то е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ,
поради забавено плащане. По делото се установи, че ищецът е прекратил трудовото
правоотношение с ответника, считано от 22.03.2018 г. От представеното заявление
и разписка за д***авка (л. 11-12) се установява, че З.Т.
е изпратил уведомление до работодателя, с което е заявил едн***ранната
си воля за прекратяване на трудовото правоотношение, без предизвестие, поради
забава в изплащането на трудовото му възнаграждение, на основание чл. 327, ал.
1, т. 2 от КТ. Заявлението е получено от служител на работодателя Ш***л Р*** Д.
и изпратено чрез пощата на работодателя на 22.03.2018 г., с обратна разписка,
до управителя на дружеството. По делото няма наведени твърдени и представени доказателства,
че пратката се е върната непотърсена/неполучена, с оглед на което не може да се
приеме, че работодателят не е бил уведомен за упражненото право на работника по
чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. С получаване на уведомлението на работника не е
необходимо да бъдат извършвани други действия от страна на работодателя,
включително и неговото съгласие, а правоотношението се прекратява автоматично,
съгласно разпоредбата чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, независимо
от това дали е налице посоченото в изявлението на работника основание. Неоснователно
е възражението, че работникът е бил уволнен дисциплинарно, доколкото трудовото
правоотношение е било вече прекратено на друго основание - чл. 327, ал. 1, т. 2
от КТ, и в такъв случай работодателят не може да прекрати вече прекратеното
трудово правоотношение.
От представения
договор на л. 10 от делото не се установи страните да са уговаряли по дълъг
срок от 30 дни и ответникът дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, а съгласно заключението на вещото
лице, то е в размер на 510 лева. Вземането е лихвоносно и върху присъдената
главница от 510 лв. се дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва, от завеждането на исковата молба (има характера на покана) в съда -
22.03.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно
основание чл. 224 от КТ.
Съгласно разпоредбата
на чл. 224, ал. 1 и 2 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск, правото за който не е погасено по давн***. Като
обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяването
на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ, за времето на
платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника възнаграждение,
което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно
трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на
отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни
дни. Съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се
определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Съгласно
заключението по ССЕ, ищецът има неизползван отпуск общо за 22 дни - 20 дни за
2017 и 2 дни за 2018 г. Размерът на обезщетението възлиза в общ размер на
547,14 лева (22 дни х 24,87). Ответникът по този иск не е ангажирал
доказателства в подкрепа на твърдението си, че е заплатил претендираните суми. В
случая, ищецът претендира обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 6
дни за 2018 г. С оглед на което искът следва да бъде уважен само за полагащия
се отпуск от два дни за 2018 г. в общ размер от 49.74 лв., като за ***аналите 4
дни и за разликата до претендирания с исковата молба размер от 95 лв., искът
следва да се отхвърли като неоснователен. Върху сумата от 49.74 лв., следва да се присъди и претендирана от
ищеца законната лихва от датата на подаване на иска в съда – 22.03.2018 г. до
изплащане на цялата сума.
С оглед изхода на
спора право на разноски имат и двете страни. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сторените от него и доказани разноски в размер на 222.06 лв., съобразно уважената част от исковете, като съдът
намира, че възражението на ответника за прекомерн***
на адвокатското възнаграждение е неоснователно, при съобразяване на
фактическата и правна сложн*** на делото, както и
минималните размери на адвокатските възнаграждения по чл. 7, ал. 1 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. Ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника
сторените от него разноски в размер на 266.81 лв., съобразно отхвърлената част от исковете. Тъй като делото е решено в
полза на лице, освободено от държавни такси и разноски по производството, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС сумата от общо 699.22 лв., представляваща дължими разноски, от
които 263.97 лв. - държавни такси по предявените пет обективно съединени
осъдителни иска, и 435.25 лв. –
възнаграждение на вещи лица по ССЕ и СГЕ, съразмерно с уважената част от
исковете.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ответника „С.П.“ ООД, ЕИК ***, да заплати на ищеца
З.Л.Т., ЕГН **********, сумата в общ размер на 1599.48 лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен труд за периода 04.2017
г. и от 07.2017 г. до 03.2018 г., на основание
чл. 128, т. 2 от КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска в
съда – 22.03.2018 г. до изплащане на сумата, както и сумата в общ размер на 119,49 лв., представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 31.05.2017 г. до 21.03.2018 г., на основание чл.
86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск по чл. 128, т. 2 от КТ за разликата над 1599.48 лв. до пълния претендиран
размер от 4376 лв., както и предявения иск по чл. 86 от ЗЗД за разликата над
119,49 лв. до пълния претендиран
размер от 121.19 лв.
ОСЪЖДА ответника „С.П.“ ООД, ЕИК ***, да заплати на
ищеца З.Л.Т., ЕГН **********, сумата в размер на 3.20 лв., представляваща неизплатено обезщетение за временна нетрудоспособн***
за срок от 3 дни през м. 03.2018 г., на основание чл. 162, ал. 3 от КТ вр. чл.
40, ал. 5 от КСО, ведно със законната лихва от датата на завеждането на
исковата молба в съда - 22.03.2018 г., до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.
162, ал. 3 от КТ вр. чл. 40, ал. 5 от КСО за разликата над 3.20 лв. до пълния претендиран размер от 35.70
лв.
ОСЪЖДА ответника „С.П.“ ООД, ЕИК ***, да заплати на
ищеца З.Л.Т., ЕГН **********, сумата в размер на 510 лв., представляваща неизплатено обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, на основание чл.
221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва от подаване на иска в съда – 22.03.2018
г. до изплащане на цялата сума.
ОСЪЖДА ответника „С.П.“ ООД, ЕИК ***, да заплати на
ищеца З.Л.Т., ЕГН **********, сумата в размер на 49.74 лв., представляваща неизплатено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за два дни за 2018 г., на основание чл. 224 от КТ, ведно
със законната лихва от завеждането на исковата молба - 22.03.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 224 от КТ за ***аналите 4 дни за 2018 г. и за разликата над 49.74 лв.
до пълния претендиран размер от 95 лв.
ОСЪЖДА ответника „С.П.“ ООД, ЕИК ***, да заплати на
ищеца З.Л.Т., ЕГН **********, сумата в размер на 222.06 лв., представляваща разноски по делото, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ответника „С.П.“ ООД,
ЕИК ***, да заплати в полза на държавата,
по сметка на Районен съд – Варна, сумата в общ размер на 699.22 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА ищеца З.Л.Т., ЕГН **********,
да заплати на ответника „С.П.“ ООД,
ЕИК ***, сумата в размер на 266.81 лв., представляваща разноски по делото, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд –
Варна.
ПРЕПИС от решението да се
връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила
на настоящото решение, препис от него, ведно с признатите за неистински
документи – на лист 42, 43, 44 от делото, да се изпратят на Районна прокуратура
- Варна, на основание чл. 194, ал. 3 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: