Р Е Ш Е Н И Е
№……………………….. 2020 година,
гр.В.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.В. ВТОРИ касационен
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
В съдебно заседание на 30.07.2020 г. при
секретаря Ангелина Георгиева и с участието на прокурор Силвиян
Иванов разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова КНАХД
№ 3138/2019 по описа на Административен съд гр. В. за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК
вр.с чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на И.А., представляваща всеки един от
съдружниците в ДЗЗД „Г. 55” Булстат ххххххххх, срещу
Решение № 1767/03.10.2019 г., постановено по НАХД № 3842/2019 г. по описа на Районен
съд В. ІV състав, с което е потвърдено НП № В-0046941 от 26.06.2019 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция за областите В. Д., Ш., Т., Р. и С.
към КЗП, с което на И.С.А., в качеството и на представляващ и управляващ „Г.
55” ДЗЗД, е наложена „глоба” в размер на 500 лева на осн. чл. 222а от ЗЗП.
Касаторът е изложил доводи за неправилно приложение
на материалния закон и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, от
страна на първоинстанционния съд. Твърди се че решението е постановено при
неизяснена фактическа обстановка, а изводите на съда не кореспондират с фактите
по делото. Навеждат се доводи, че АНО не е изяснил субекта на нарушението. Изложени
са доводи за допуснато нарушение при
издаване на НП. Твърди се липса на мотиви в обжалваното решение. Изложени са
доводи, че физическото лице, на което е наложена глобата не е извършило
нарушението, както и не е присъствало в деня на извършване на проверката.
Посочва, че в НП не е правилно квалифицирано нарушението, като се посочва, че
АНО не е установил наличието на описаното в НП несъответствие на стоката с
договора за продажба. Навеждат се доводи, че в случая е наложена глоба на
управителя на дружеството, което е недопустимо според разпоредбите на ЗАНН. На изложените основания моли касационната
инстанция да отмени решението на ВРС ведно с потвърденото с него НП.
Ответникът в представен по делото отговор
на касационната жалба оспорва наведените в нея доводи, счита я за
неоснователна и моли съдът да я отхвърли и да потвърди въззивното решение. В
случай, че решението бъде отменено, е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, в случай, че същото е над минималните
размери.
Представителят на Окръжна прокуратура-В.
дава заключение за неоснователност на касационната жалба, счита решението на
ВРС за правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и
закон, пледира за оставяне в сила решението на ВРС.
Касационната жалба е депозирана от
надлежна страна, в законния срок, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По фактите:
На 12.04.2019г. в КЗП постъпила жалба от Т.
К., в която потребителката сочела, че е предявила рекламация на два броя
первази за врати, монтирани на хол и спалня, тъй като същите не пасвали.
Рекламацията била предявена пред търговеца „Г. 55“ ДЗЗД. Потребителката искала
довършване на монтажната дейност, като бъдат поставени нови первази. От
дружеството не било извършено посещение на място. На 11.04.2019г. до
потребителката било изпратено становище, с което търговецът счел рекламацията
за неоснователна. При извършена проверка на търговския обект, служител на
КЗП РД В. дал нареждане на управляващ ДЗЗД да представи протокол за оглед след
датата на проверката – 16.04.2019г. Било представено становище от „Г. 55“ ДЗЗД,
видно от което не бил извършен последващ оглед на място.
Актосъставителката Х. приела, че неправомерно е отказано привеждане на стоката
в съответствие с договора за продажба, като на 14.05.2019 г.
съставила акт за установяване на административно нарушение. Нарушението
било квалифицирано по чл.113 ал.2 от ЗЗП. За дата на извършване на нарушението
била приета датата, на която изтекъл срокът за привеждане на стоката в
съответствие с договора за продажба - 04.05.2019 г. Възражения срещу АУАН били
депозирани, но АНО приел, че са неоснователни. Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение от административно наказващия орган
било издадено наказателно постановление, като фактическата обстановка, описана
от служителите на КЗП е била възприета изцяло. На описаното нарушение е била
дадена правна квалификация по чл. 113 ал.2 от ЗЗП и на осн. чл.222а от
същия закон е било определено административно наказание глоба.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд приел, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН, като съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Посочил е, че обжалваното
НП е издадено законосъобразно при доказано извършване на описаното в АУАН и в
НП нарушение. Приел е, че АНО правилно е посочил датата на извършване на
нарушението – 04.05.2019 г. след като намира за безспорно установено от
доказателствата, че последната е именно датата, следваща месечния срок за
привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба. Въззивният съд е
приел, че предвид становището на Управителя на ДЗЗД, същата определила себе си
за административнонаказателно отговорно лице, поради което правилно е бил
посочен субектът на нарушението.
Изводите
на въззивния съд са правилни и обосновани, споделят се изцяло от касационната
инстанция в настоящия и състав.
Безспорно по делото е установено, че след
закупуването на стоката потребителят е предявил рекламация пред търговеца,
който обаче не е удовлетворил искането му в определения за това 30-дневен срок.
Според становището на А. във връзка с
подадена от потребителя жалба пред КЗП, доставчикът бил наясно защо клиентът не
може да си постави сам первазите, няма обаче данни обектът да е посетен, за да
се установи действителната причина, препятстваща монтажа на изделията.
В настоящия случай потребителят е заявил
рекламация след като не е успял да постави первазите, като не са установени
данни, а и не са представени доказателства за повреда поради неправилна
употреба, т. е. механична повреда.
Неоснователни са доводите на касатора за
липса на мотиви в оспореното решение. Въззивният съд е изяснил напълно фактическата обстановка
и въз основа на същата е изложил
аргумените, на които се основават
приетите правни изводи.
Неоснователно
е твърдението в касационната жалба, че нарушението е квалифицирано неправилно,
както и че санкцията се налага за липса на произнасяне и за привеждането на
потребителската стока в съответствие с договора за продажба.
Според разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП
когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът
е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба. В случая има
подадена жалба пред КЗП, че стоката не пасва за предназначението й, но от
страна на управителя на дружеството е било отговорено – “след разглеждане на случая“, без да е посетен обектът, да се установи
действително налице ли е дефект, или поради действието на клиента не могат да
се монтират первазите, с което тежестта е на търговеца – дружеството да
установи дали наистина проблема се дължи на „дефект“ на стоката или е по вина
на клиента. Под „разглеждане на случая“ може би се има предвид обсъждане на
фактите, уговорките във връзка с продадените врати и первази., но без посещение
на място и без да е установено на какво се дължи несъответствието, поради което
е осъществен състава на чл.113, ал.2 от ЗЗП.
Административнонаказателна
отговорност следва и може да бъде ангажирана спрямо персонифициран субект на
правото – физическо лице, респ. имащия качеството ЕТ, и юридическо лице.
Съгласно чл.24, ал.1 от ЗАНН „Административнонаказателната отговорност е лична”.
В чл.26 от ЗАНН е установено изрично кои са субектите на административно
наказателната отговорност. Това са физически лица с определени качества.
В настоящия случай И.С.А. представлява
поотделно съдружниците в ДЗЗД „Г. 55“ – „К.“ ЕООД и „ОЛ 88“ ЕООД.
В настоящия случай с НП е ангажирана
отговорността А. като представляващ управляващ
ДЗЗД. Съгласно действащото законодателство Дружеството по Закона за
задълженията и договорите не е персонифицирано лице и със сключването на
дружествен договор не се учредява нов субект. Същото не се явява юридическо
лице и не е обособено като корпоративна структура с отделно имущество. Неговите
права и задължения не са права и задължения на отделен правен субект, различен
от съдружниците, а са права и задължения на самите съдружници.
Гражданското дружество по чл.357 и
следващите от ЗЗД, каквото в процесния случай е и ДЗЗД „Г. 55”, не е юридическо
лице и отговорност за задълженията му носят неговите съдружници, които запазват
своята юридическа самостоятелност.
В случая с обжалваното НП е приложена
нормата на чл.222а от Закон за защита на потребителите, която сочи конкретно
адресата на административна отговорност, а именно – виновното лице, извършило
нарушението на което се налага имуществена санкция.
Това означава, че важат общите принципи на
административно наказване, визирани в ЗАНН относно субектите, носещи
административнонаказателна отговорност.
Следователно в случая при констатиране на
нарушение от ДЗЗД, административната отговорност не може да се търси
от ДЗЗД, а такава следва да понесат лицата, или лицето, управляващо такова
дружество. В конкретния случай ДЗЗД „Г. 55“ се управлява и представлява от А., поради което правилно същата е санкционирана в това си качество с глоба.
Описаното в НП деяние не може да се квалифициран като маловажен случай и съответно не
може да се приложи чл. 28 от ЗАНН.
Касационната инстанция
счита, че не са налице основания за отмяна на решението на
ВРС, поради което следва да го остави в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл.
221, ал.2 от АПК Втори касационен състав при АС В.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1767/03.10.2019
год., постановено от ІV състав при ВРС по НАХД № 3842/2019 г. по
описа на същия съд.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………..…
ЧЛЕНОВЕ: 1………..……..
2……………..