Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
……………………………..,
В.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в
открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди
и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Ангелина
Георгиева изслуша докладваното от съдията административно
дело № 2168/2020 г.
Производството е по реда
на чл.107 ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с
чл.156 от ДОПК. Делото е образувано по жалбата на М.А.Б. срещу акт по чл.107
ал.3 от ДОПК за установяване на задължения по декларация №4343-1от 14.01.2020г. /АУЗД/, издаден от орган по приходите в община
В.Д, потвърден решение № РД-08-01-2851/25.08.2020г. на директора на дирекция
„Местни данъци и такси и неданъчни приходи“ в община В.Д.
Жалбоподателят оспорва
АУЗД с довод, че не ѝ е бил връчен по никакъв начин и за него е разбрала
едва след като е получила запорно съобщение от частен съдебен изпълнител. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по чл.171 ал.1 от ДОПК върху
главницата на задълженията и лихвите. Иска отмяна на акта и присъждане на
разноски в размер на 245.68 лева, представляващи такси, заплатени в
изпълнителното производство по тарифата на частния съдебен изпълнител.
В уточняваща молба с
вх.№13607/03.11.2020г. жалбоподателката уточнява, че не възразява срещу размера
на определените данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за
периода от 2011г.-2019г. и ако е била спазена процедурата по връчване на акта е
щяла да заплати своевременно публичните си задължения, които не са били
погасени по давност. Същото подчертава и в съдебното заседание на 16.12.2020г.
Ответникът – директор на дирекция „Местни данъци и такси и
неданъчни приходи“ при община В.Д оспорва жалбата като неоснователна и иска да
бъде изцяло отхвърлена. В писмено становище относно жалбата срещу акта
подчертава, че същия е бил надлежно връчен съгласно изискванията на чл.29 ал.1
от ДОПК на постоянния адрес на М.А.Б. ***, и всички уведомления за дължими
данъци и такси и други данъчни документи са били изпращани на този адрес. Сочи,
че данъчни-задълженото лице не е уведомило дирекция „Местни данъци и такси и
неданъчни приходи“ в община В.Д за промяната на адреса си. Относно възражението
за изтекла погасителна давност, изтъква, че не е постъпвало искане от М.Б. за
отписване на задължения по давност във връзка със съставения АУЗД. Смята, че
задълженията за данък върху сградите и такса битови отпадъци за 2011г., 2012г.,
2013г. и 2014г. съгласно чл.171 ал.2 от ДОПК се отписват служебно едва след
изтичане на абсолютна 10-годишна погасителна давност, която в случая не е
настъпила. Същите аргументи са преповторени в писмено становище с
вх.№15840/16.12.2020г., като се иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер.
В писмо с вх.№
12725/16.10.2020г. ответната страна уточнява, че община В.Д не е предприемала
действия по отношение на прекъсване на погасителната давност на спорните
публични задължения включени в АУЗД №4343-1/14.01.2020г. В периода от
01.01.2011г. до 31.12.2019г. в дирекция „Местни данъци и такси и неданъчни
приходи“ при община В.Д не са постъпвали
декларации по чл.107 ал.3 от ДОПК от М.Б., отнасящи се до публичните
задължения, включени в оспорения акт.
Обжалването на акт за установяване на
задължения по декларация по чл.107 ал.3
от ДОПК се извършва по реда на чл.4 ал.1-5 от ЗМДТ във връзка с чл.156 от ДОПК.
Акт за установяване на задължения по
чл.107 ал.3 от ДОПК с №4343-1/14.01.2020г. е бил съобщен на М.А.Б. на адрес: ***,
но обратната разписка се е върнала с отбелязване „непотърсена“. От 11 до 25
март 2020г. е било поставено съобщение в сградата на община В.Д. Срещу АУЗД е
постъпила жалба в община В.Д с вх.№25/31.07.2020г., която е била приета за
допустима и разгледана от директора на дирекция „Местни данъци и такси и
неданъчни приходи“, който я е отхвърлил със свое решение с изх.№
РД-08-01-2851/25.08.2020г., което е било съобщено на М.Б. на 31.08.2020г. на
адрес: ***. Жалбата срещу него е била изпратена до съда по пощата на
10.09.2020г. видно от приложения системен бон от „Български пощи“ ЕАД, от което
става ясно, че оспорването е направено в нормативно-установения 14-дневен срок от страна с активна
процесуална легитимация срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред
компетентния съд.
Съдът като разгледа
всички събрани по делото доказателства самостоятелно и в тяхната съвкупност,
установи следното от фактическа страна:
С обжалвания акт по чл.107 ал.3 от ДОПК за установяване на
задължения по декларация № 4343-1/14.01.2020г. са установени спрямо М.А.Б. публични
задължения за данък върху недвижимите
имоти и такса за битови отпадъци за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г.,
2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. в общ размер от 213.42 лева, от които главница
в общ размер от 133.36 лева и лихви 80.06 лева. Публичните задължения се
отнасят за недвижим имот, който е бил деклариран по реда на чл.14 от ЗМДТ с
декларация №**********/25.07.2005г., представляващ жилищна сграда,
второстепенна постройка и земя в
с.Щипско. Видно от представения нотариален акт №178 том ІІІ, рег.№ 1805 дело
№951/2005г., имотът е придобит в съсобственост от М.А.Б. в съсобственост с Б.Х.Б. на 29.06.2005г. В
нотариалния акт записаният адрес на М.Б. ***. В оспорения акт за установяване
на задължение също е посочен адрес на задълженото лице: гр.В., ул.“Г.Ц.“ №**
ап.** ет.*, който е посочен и в поканата за доброволно изпълнение и фигурира
като постоянен адрес в личната карта на М.Б., издадена на 29.09.2011г. и
валидна до 29.09.2021г. В удостоверение за постоянен адрес,***.09.2020г. става
ясно, че адрес: гр.В., ул.“Г.Ц.“ №** ап.** ет.* е вписан като постоянен на М.А.Б.
още на 27.11.2001г., същото обстоятелство е видно и от справката от Национална
база данни с №НБД-167/15.12.2020г., в
която като настоящ адрес ***. В жалбата срещу АУЗД данъчно-задълженото лице е
вписало адрес: гр.В., ул.“Г.Ц.“ №..** ап.** ет.*9, като в административната
преписка и по делото няма данни М.А.Б. да е сочила за кореспонденция и да е
получавала документи на адрес: гр.В., ул.“И.В“ №**.
Съгласно чл.28 ал.1 т.1
от ДОПК, адресът за кореспонденция с физическите лица е техния постоянен адрес,
ако не е посочен писмено друг адрес. В административната преписка и по делото
няма данни М.Б. *** дол друг адрес за кореспонденция. Ответникът не доказа
наличие на адрес: гр.В., ул.“И.В“ №** в ПП „Матеус“ и дори такъв да е отбелязан в
програмния продукт на община В.Д, това не представлява посочване по смисъла на
чл.28 ал.1 т.1 от ДОПК на друг адрес за кореспонденция лично от страна на данъчно-задълженото
лице. Следователно, изпращането на АУЗД на адрес: гр.В., ул.“И.В“ №**, от
където пратката се е върнала като „непотърсена“, не представлява надлежно
връчване. За да се предприеме действие за връчване на акта по реда на чл.32 ал.4
от ДОПК чрез поставяне на съобщение на определено за целта място в
териториалната дирекция, както в случая е сторено с поставяне на съобщението
на 11 март 2020г. и свалянето му на 25 март 2020г., е необходимо съгласно чл.32
ал.1 от ДОПК данъчно-задълженото лице да не е било намерено на адреса за
кореспонденция след
най-малко две посещения през 7 дни, удостоверени с протокол за всяко посещение
– чл.32 ал.2 от ДОПК, каквито доказателства по делото липсват. Според трайната
съдебна практика и обикновената житейска логика, връщането в цялост на
обратната разписка с отбелязване, че пратката е „непотърсена“ не е равнозначно
на „отсъствие от адреса“ и не представлява предпоставка за прилагане на чл.32
ал.4 от ДОПК.
Следователно,
АУЗД с №4343-1/14.01.2020г. не е бил
надлежно връчен и не е влязъл в сила, поради което незаконосъобразно е било
образувано на 23.06.2020г. изпълнително дело №20208930400554 по описа на ЧСИ с
рег.№ 893, преди да бъде постановено решение с №РД-08-01-2851/25.08.2020г. на
директора на дирекция „Местни данъци и такси и неданъчни приходи“ в
община В.Д, с което жалбата на М.Б. е отхвърлена като недопустима, поради
подадена извън законоустановения срок за обжалване. Изтъкнато е основно
съображение за това – изпращане на акта на посочен от лицето адрес: гр.В., ул.“И.В“
№** и връщане на обратната разписка с отбелязване „непотърсена“, което според
решаващия орган е обосновало обявяване на съобщение на сайта на общината от
11.03.2002г. до 25.03.2020г., също така жалбата е отхвърлена и с аргумент, че
задълженията за 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г. съгласно чл.171 ал.2 от ДОПК се
отписват служебно след изтичане на 10-годишна абсолютна давност.
Предвид изложените
по-горе съображения относно липсата на законосъобразно връчване на АУЗД с №4343-1/14.01.2020г., съдът намира за неправилни доводите
на решаващия орган по чл.107 ал.4 от ДОПК, с които е приел жалбата за
просрочена, което обосновава незаконосъобразност на решение
№РД-08-01-2851/25.08.2020г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси и
неданъчни приходи“ при община В.Д. Тъй като, с това решение на органа по чл.107
ал.4 от ДОПК е отхвърлена жалбата на М.Б. с вх.№25/31.07.2020г., на основание
чл.98 ал.2 изр.2 от АПК, на оспорване пред съда подлежи
първоначалният административен акт, а именно:
акт
по чл.107 ал.3 от ДОПК за установяване на задължения по декларация №4343-1от
14.01.2020г., издаден от орган по приходите в община В.Д.
Варненският
административен съд, ХІХ състав въз основа на приетите за установени факти и
след служебна проверка на акт по чл.107 ал.3 от ДОПК за установяване на
задължения по декларация №4343-1от 14.01.2020г., издаден от орган по приходите
в община В.Д по реда на чл.168 ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК
установява следното от правна страна:
Актът е издаден от
компетентен орган в законоустановената форма и при спазване целта на закона.
І.
Спазване на процесуалните правила:
В глава ХIV от ДОПК са регламентирани способите за
установяване на задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими следните способи:
1.
Задълженото лице само изчислява основата и
дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете,
определени в съответния закон, като подава декларация по реда на чл.105 от ДОПК;
1.1. При
установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и
изискванията за попълването ѝ или несъответствия между данните в
декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или
администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното
законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4
и чл. 102, ал.4
от ДОПК, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от
получаването на съобщението, съгласно чл.103 ал.1 от ДОПК;
1.2. На
основание чл.103 ал.2 от ДОПК, отстраняването на несъответствията се извършва с
подаване на нова декларация. Подаването на новата декларация, извършено в срока
по ал. 1, ползва подателя, независимо от чл. 104, ал. 3 от ДОПК;
1.3. В
случаите, когато несъответствията се отнасят до данни, съдържащи се в регистъра
по чл. 81, ал. 1
от ДОПК, те се отстраняват от служител на съответната териториална дирекция, за
което на лицето се изпраща уведомление в 14-дневен срок от отстраняване на
несъответствието, на основание чл.103 ал.3 от ДОПК;
2.
Предварително установяване, което се осъществява с акт за
установяване на задължение по чл. 107 ал. 3 от ДОПК, според чл.106 ал.1 от ДОПК, когато в декларация
по чл. 105
от ДОПК се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното
облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера
на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103 от ДОПК в
14-дневен срок от подаване на декларацията, органът по приходите издава акт за
установяване на задължението, с който се коригира декларацията.
3.
Установяване по чл. 108 от ДОПК, което се осъществява с
ревизионен акт по чл.118 от ДОПК. Когато не е издаден ревизионен акт и срокът
за започване на ревизия по чл. 109 от ДОПК е изтекъл, установените задължения
по раздел първи, глава ХIV от ДОПК са окончателно установени.
Съгласно разпоредбата на чл. 107 ал. 3 от ДОПК по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за
установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт за установяване
на задължението може да се издаде и служебно: 1/ при установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, 2/ след като е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК, както и когато 3/
не е подадена декларация или 4/ задължението не е платено в срок и 5/ не е
извършена ревизия (чл. 107, ал. 3 от ДОПК).
В разглежданата хипотеза, М.Б. е декларирала
своята съсобствена част от имота, придобит с нотариален акт №178 том № ІІІ
рег.№ 1805 дело №951/2005г. с декларация по чл.14 от ЗМДТ с №
**********/25.07.2005г. В административната преписка и в съдържанието на
оспорения АУЗД не се съдържат данни за установени несъответствия, които да засягат основата за данъчното облагане или
установени несъответствия между декларираните данни и данните, получени
от трети лица и организации, след като е бил изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК. Отсъствието
на оспорване по основание и размер, според изявленията на М.Б. пред съда и в жалбата ѝ пред община В.Д с вх.№
25/31.07.2020г., на публичните
задължения за периода 2011г.-2019г., установени с процесния АУЗД, насочва
съдът, че актът е издаден в хипотезата по чл.107 ал.3 от ДОПК – задълженията за
процесния период не са платени в срок.
Общинската администрация по местните
приходи е била длъжна да съобщава публичните задължения на задължените лица по реда на чл.107 ал.3 изр.1 от ДОПК, но
няма доказателства това да е било сторено и самата жалбоподателка твърди в
съдебното заседание на 16.12.2020г., че не е получава съобщение от община В.Д
за дължимите данъци и такси. Това нарушение на административно-производствените
правила, съдът не намира за съществено /което
да води до отмяна на процесния административен акт/, предвид възможността на
задълженото лице по чл.107 ал.3 изр.2 от ДОПК, да поиска органът по приходите
да му издаде акт за установяване на
задължението.
ІІ. По приложението на материалния закон:
С обжалваният АУЗД са определени публични
задължения за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. По силата на чл.171 ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок. Съдът намира за неправилно позоваването от страна на административния
орган за неизтекла на абсолютна
погасителна давност по чл.171 ал.2 от ДОПК от 10 години, тъй като абсолютната погасителна давност се прилага независимо
от спирането или прекъсването на 5-годишната давност по ал.1 на същата
разпоредба, но видно от писмо с вх.№ 12725/16.10.2020г. на директора на
дирекция „Местни данъци и такси и неданъчни приходи“ при община В.Д, не са били
предприемани действия по отношение на спиране или прекъсване на погасителната
давност на спорните публични задължения, установени с АУЗД №4343-1/14.01.2020г.
преди молба с изх.№
РД-11-03-723/23.06.2020г. на кмета на община В.Д за образуване на изпълнително
дело. Отделно от това, не са налице и предпоставките по чл.171 ал.2 от т.1 до
т.5 от ДОПК – изменение ДВ бр.105 от 2020г. в сила от 01.01.2021г.
Съдът счита, че погасителния давностен
срок започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, когато
данъка е станал изискуем, а не веднага след като е бил дължим. За разлика от
гражданското производство, в административното производство погасителната
давност се прилага служебно от съда, тъй както се прилага служебно и при
административно-наказателното производство, съгласно Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015г. постановено по тълк. дело № 1/2014г на ОСС от НК
на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС. Погасителната давност като правен институт
на материалното право в административното производство е част от проверката за
материална законосъобразност на обжалвания акт, която съдът е длъжен да
извърши, спазвайки принципа на служебното начало по чл.168 от АПК.
Нещо повече, в настоящия
случай, жалбоподателката навежда оплаквания за изтекла погасителна давност,
които следва да бъдат обсъдени.
І. По отношение на задължението
за данък върху недвижимите имоти.
По силата на чл.
28 ал.1 от ЗМДТ (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 102 от 2000 г.,
бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 105 от 2014 г., в сила от
1.01.2015 г.), данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в
следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. Следователно,
според редакцията от 01.01.2015г., задължението за данък върху недвижимите
имоти за 2015г. е трябвало да бъде платен до 31.10.2015г. и на 01.11.2015г. е
станал изискуем, задължението за ДНИ за 2016г. е трябвало да бъде платено до 31.10.2016г. и на 01.11.2016г. е станало
изискуемо, за 2017г. – до 31.10.2017г. и на 01.11.2017г. е станало изискуемо,
за 2018г. – до 31.10.2018г. и на 01.11.2018г. е станало изискуемо, за 2019г. –
до 31.10.2019г. и е станало изискуемо на 01.11.2019г. Погасителната давност за
задължението за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ за 2015г. е започнала да
тече на 01.01.2016г., за задължението за ДНИ за 2016г. е започнала да тече на
01.01.2017г., за задължението за ДНИ 2017г. е започнала да тече на
01.01.2018г., за задължението за ДНИ за 2018г. е започнала да тече на
01.01.2019г. и за задължението за ДНИ за 2019г. е започнала да тече на 01.01.2020г.
от изложеното следва, че задълженията за ДНИ за 2016г.,
2017г., 2018г. и 2019г. не са погасени по давност към датата на съставяне
на акта за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК с
№4343-1/14.01.2020г., нито към датата на решение с №РД-08-01-2851/25.08.2020г.,
както и към датата на приключване на устните състезания на 16.12.2020г.
Според редакцията на чл.28
ал.1 от ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010г., в сила от 01.01.2011 г.), данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: от
1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която
е дължим, от това следва, че: задължението за ДНИ за 2011г. е следвало да бъде
платено до 30.10.2011г. и на 31.10.2011г. е станало изискуемо, а погасителната
давност по чл.171 ал.1 от ДОПК е
започнала да тече на 01.01.2012г. и е изтекла на 01.01.2017г.; задължението за ДНИ за 2012г. е следвало да
бъде платено до 30.10.2012г. и е станало изискуемо на 31.10.2012г., а погасителната
давност е започнала да тече на 01.01.2013г. и е изтекла на 01.01.2018г.; задължението за ДНИ за 2013г. е трябвало да
бъде платено до 30.10.2013г., станало е изискуемо на 31.10.2013г.,
погасителната давност е започнала да тече на 01.01.2014г. и е изтекла на 01.01.2019г.;
задължението за ДНИ за 2014г. е трябвало да бъде платено до 30.10.2014г.,
станало е изискуемо на 31.10.2014г., погасителната давност е започнала да тече
на 01.01.2015г. и е изтекла на 01.01.2020г. Задължението
за ДНИ за 2015г. е погасена към 01.01.2021г.
Изложеното налага крайния извод, че
задълженията за ДНИ за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. са погасени по
давност към настоящия момент.
ІІ. По отношение на задължението за такса за
битовите отпадъци.
Според чл.17 от Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община В.Д, двете редакции са съобразени със сроковете,
определени в чл.28 ал.1 от ЗМДТ във вариантите,
действали от 01.01.2011г. и
от 01.01.2015г., т.е. от 01.01.2011г. до
31.12.2014г. таксата за битови отпадъци /ТБО/ се е плащала на две равни вноски - до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължима, а при
втората редакция – на две равни вноски до 30 юни и до 31 октомври на годината,
за която е дължим. Следва, че ТБО за
2011г. е трябвало да се плати до 30.10.2011г. и на 31.10.2011г. е била
изискуема, като погасителната давност е започнала да тече на 01.01.2012г. и е
изтекла на 01.01.2017г.; ТБО за 2012г. е трябвало да бъде платена до
30.10.2012г. и на 31.10.2012г. е станала изискуема, погасителната давност е започнала да тече на
01.01.2013г. и е изтекла на 01.01.2018г.; ТБО за 2013г. е трябвало да бъде
платена до 30.10.2013г., станала е изискуема на 31.10.2013г., погасителната
давност е започнала да тече на 01.01.2014г. и е изтекла на 01.01.2019г.; ТБО за 2014г. е трябвало да бъде платена до
30.10.2014г., на 31.10.2014г. е станала изискуема, погасителната давност е
започнала да тече на 01.01.2015г. и е изтекла на 01.01.2020г.; ТБО за 2015г. е
трябвало да бъде платена до 31.10.2015г., станала е изискуема на 01.11.2015г.,
погасителната давност е започнала да тече на 01.01.2016г. и е изтекла към
01.01.2021г.
В обобщение, задълженията за такса за битови отпадъци за
2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. са погасени по давност към настоящия
момент и не се дължат.
По изложения по-горе правен алгоритъм, таксата за битови
отпадъци за 2016г., 2017г., 2018г. и
2019г. не са погасени по давност към настоящия момент.
За недължимостта на данъка върху
недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за периода от 2011г. до
2015г. е без правно значение
обстоятелството, че не е било подадено искане за тяхното служебно отписване,
защото съгласно чл.173 ал.2 от ДОПК, вземанията
се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171 ал. 2
от ДОПК, докато в случая е приложим института на 5-годишната погасителна
давност по чл.171 ал.1 от ДОПК и е достатъчно, че в производството по административно обжалване,
както и пред съда е направено възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът намира за неоснователно
позоваването от страна на жалбоподателката на чл.110 от Закона за задълженията
и договорите, който се явява общ и неговото приложение е ограничено от
специалната разпоредба на чл.171 ал.1 от ДОПК.
Горните съждения налагат правния
извод, че обжалвания акт е материално незаконосъобразен в частта, с която са
определени публични задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за
битови отпадъци за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. и по отношение на
тях трябва да бъде отменен. В останалата част относно задълженията за 2016г.,
2017г., 2018г. и 2019г. актът е законосъобразен и няма основания за неговата
отмяна.
В настоящото производство не могат
да бъдат присъдени в полза на жалбоподателката разноските, представляващи такси
по тарифата към Закона за частните съдебни изпълнители във връзка с изпълнително дело №
20208930400554, тъй като не са направени в настоящото съдебно производство.
Разноските, които могат да бъдат присъдени на
жалбоподателката са в размер на 10 лева,
заплатена държавна такса за разглеждане на съдебното дело.
На основание чл.160 ал.7 изр.2 от ДОПК,
настоящото съдебно решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.156 от ДОПК във връзка с чл.4 от ЗМДТ и чл.143 ал.1
от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
акт
по чл.107 ал.3 от ДОПК за установяване на задължения по декларация №4343-1от
14.01.2020г., издаден от орган по приходите в община В.Д, потвърден решение №
РД-08-01-2851/25.08.2020г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси и
неданъчни приходи“ в община В.Д в частта, с която са определени задължения за
данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци в общ размер /главница
и лихви/ от 151.93 лева за 2011г., за 2012г., за 2013г., 2014г. и 2015г.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на М.А.Б. срещу акт по чл.107 ал.3 от ДОПК за установяване на задължения по
декларация №4343-1от 14.01.2020г., издаден от орган по приходите в община В.Д,
потвърден решение № РД-08-01-2851/25.08.2020г. на директора на дирекция „Местни
данъци и такси и неданъчни приходи“ в община В.Д в частта, с която са
определени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови
отпадъци в общ размер /главница и лихви/ от 61.49 лева за 2016г., 2017г.,
2018г. и 2019г.
ОСЪЖДА
община
В.Д да плати на М.А.Б. съдебни разноски в размер на 10 /десет/ лева.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: