Р Е Ш Е Н
И Е
гр.
Пазарджик, 17.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на тридесети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Десислава Буюклиева,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 410 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 13-001364 от 13.02.2019 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик на „**“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „***“ № 5, ет.1, офис **, в
качеството му на работодател е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.416, ал.5, във връзка
с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.63, ал.2, вр. ал.1 от КТ.
Срещу наказателното постановление е подадена жалба от
„**“ ЕООД, в която се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
постановление и се моли да бъде отменено. Твърди се, че е налице хипотезата на
чл.28 ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата. Ангажират се доказателства.
Излагат се доводи за маловажност на случая.
Ответникът по жалбата Дирекция „ИТ” Пазарджик, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и иска потвърждаване на
постановлението.
Съдът,
като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 04.01.2019 г. около обяд при извършване на проверка
от свидетелката В.Д. - на длъжност гл. инспектор в Дирекция „ИТ” Пазарджик и нейни
колеги, било констатирано, че в ресторант „***“ в гр. Пазарджик, ул. „***“ №
8, стопанисван от дружеството-жалбоподател, работи лицето А.Д.С.с
ЕГН: **********. Същата е заварена от проверяващите да работи като готвач. На
работника е предоставена за попълване декларация, в която Стоилова собственоръчно
записала, че работи във фирмата на жалбоподателя като готвач от същия ден. На
14.01.2019 г. е извършена проверка на документацията на фирмата и е констатирано,
че работодателят е допуснал до работа като готвач Стоилова в нарушение на
чл.63, ал.2 КТ. За това нарушение свидетелката В.Д. съставил на дружеството-жалбоподател
АУАН. В срок е постъпило писмено възражение, в което се твърди, че дружеството
няма вина за нарушението, тъй като е подало уведомление до НАП по електронен
път на 04.01.2019 г., но поради годишната профилактика на системата на НАП от
31.12.2018 г. до 10.01.2019 г. не е получено потвърждение преди 10.01.2019 г.
Сочи се , че работникът имал сключен договор от датата на проверката –
04.01.2019 г. и му е проведен инструктаж. Като счел възражението за
неоснователно и въз основа на АУАН, АНО издал обжалваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани доказателства по делото – писмени и гласни, съдържащи се в
показанията на актосъставителя В.Д. и свидетелката М. Г.. Последната обслужва
счетоводно дружеството-жалбоподател и твърди, че уведомлението е изпратено още
на 04.01.2019 г. преди обяд. Съдът кредитира като логични, ясни, обективни и
безпротиворечиви, кореспондиращи с останалите доказателства по делото
показанията на Д.. Те се подкрепят и от попълнената лично от работника
декларация и приложеното уведомление по чл.62, ал.3 от КТ. Доколкото в приетото
като доказателство по делото уведомление е видно, че действително то е подадено
на 04.01.2019 г., но липсва час на подаването му, съдът не може да достигне до
категоричен извод, че то е подадено преди обяд. По делото е прието и писмо от
ЦУ на НАП до ИА „Главна инспекция по труда“, от което е видно, че в уведомления
не се отразява часа на подаването им, а освен това и, че действително в периода
от 31.12.2018 г. до 10.01.2019 г. е извършвана профилактика на системата,
поради което уведомленията са обработвани със закъснение.
При тези данни от правна страна съдът намира, че от
събраните доказателства безспорно се установи извършването на нарушение от
страна на работодателя „**“ ЕООД на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. Видно от
изложените в АУАН и наказателното постановление обстоятелства, административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че като работодател е допуснал
до работа лицето А.Д.С.преди да ѝ е предоставил копие на уведомление по чл.62,
ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, което представлява нарушение на чл.63,
ал.2 КТ. Съгласно чл.63,
ал.1 и ал.2
КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, като няма право
да допуска до работа работника или служителя преди да му предостави документите
по ал.1 на чл.63 КТ. Видно от установените по делото обстоятелства между
жалбоподателя и лицето А.Д.С.е имало сключен трудов договор към 04.01.2019 г.
Всъщност жалбоподателят в жалбата си не отрича обстоятелството, че лицето е
работило в ресторанта като готвач на процесната дата. Според установените
обстоятелства въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил състава на чл.63, ал.2 от КТ и правилно и
законосъобразно му е наложено административно наказание.
Доводите на жалбоподателя за отмяна на постановлението
съдът намира за неоснователни. На първо място се сочи, че нарушението не може
да се вмени във вина на дружеството, поради годишната профилактика на системата
на НАП. Тук следва да се отбележи, че се касае за отговорност на ЮЛ, която е
обективна и безвиновна. По-важното обаче в случая е, че не бяха ангажирани
достатъчно убедителни доказателства, че уведомлението въобще е изпратено на
04.01.2019 г. преди проверката на контролните органи, а още по-същественото е,
че дори да е изпратено, то не е връчено на работника, а законодателят не е
предвидил хипотези на отпадане на задължението на работодателя за връчване на
копие от уведомлението преди започване на работа. Разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ е категорична, че работодателят няма право да допуска до работа работника
или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1 на същия член, между
които е и уведомлението. Дали работникът е допуснат до работа, тъй като се е
налагало, за да може ресторанта да работи нормално или защото работодателят е
решил, че след като е подадено (евентуално) уведомление може Стоилова да
започне работа веднага, са обстоятелства, които са ирелевантни. Факт е, че
лицето е заварено да работи на 04.01.2019 г. и към момента на проверката е
категорично установено, че не му е било връчено копие от уведомлението. Какви
са причините за това – спешна нужда от работна ръка, профилактика на системата
на НАП или въобще неподадено уведомление преди момента на проверката, е без
значение за ангажиране отговорността на работодателя.
Що се отнася до доводите за маловажност на случая и приложение на чл.28 от ЗАНН, поради липса на настъпили вреди, съдът намира следното: Изпълнителното деяние, за което е наказан работодателят е „допуска“ до работа преди да е изпълнил необходимите условия. Ирелевантни са в случая обстоятелствата дали има настъпили вреди. Важното е в случая, че работникът полага труд в предприятието на работодателя, а съгласно закона и еднопосочната и безпротиворечива съдебна практика, тогава винаги се приема, че е налице трудово правоотношение. Неслучайно законодателят е предвидил състави за всяко отделно нарушение, което би могло да възникне при създаване на трудово правоотношение. При нарушаване на правилата за създаване на такова правоотношение се ощетява както работникът или служителят, като не му се плаща реално възнаграждение и не е осигурен по надлежния ред, но се ощетява и фискът със съответните данъци и осигуровки. В същото време посочените разпоредби са въведени и с оглед защита на по-слабата страна в трудовото правоотношение – самия работник. Именно защото с тези действия на работодателя се накърняват обществени отношения от особена значимост и за тяхното регулиране и спазване законодателят е определил завишени санкции, това пък води до извода за неприложимост на чл.28 от ЗАНН, визираща маловажност на случая. Нещо повече – разпоредбата на чл.415в, ал.2 КТ сочи изрично, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ, т.е. все нарушения при създаването на трудовото правоотношение. Самото нарушение е на формално извършване и не се изисква, за да е съставомерно, да се установят и настъпили вреди. Принудителните административни мерки са средство за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство.
Все пак обаче съдът намира, че е налице несправедливост
на наказанието, което е наложено в завишен размер и се явявало непосилно високо.
По делото не се ангажираха доказателства от страна на АНО, върху когато лежи
доказателствената тежест, защо счита, че в случая следва да наложи имуществена
санкция, различна от минималния размер, посочен в закона. Няма данни за други
нарушения от страна на жалбоподателя на чл.63, ал.2 КТ. С оглед горното ще
следва да се измени размера на наложената имуществена санкция, като се намали
от 2000 лв. на минималния размер от 1500 лв., който размер съдът смята за
съответен както на целите на административното наказване, заложени в чл.12 от ЗАНН, така и съобразен с правилата, определени в чл.27 от ЗАНН.
В рамките на осъществявания цялостен контрол за
законосъобразност съдът не откри допуснати нарушения на процесуалните правила
при и по повод издаването на акта и постановлението, които да са основание за
отмяна на процесното наказателно постановление.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 13-001364 от 13.02.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, с което на „**“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „***“ № 5, ет.1, офис 101, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.63, ал.2, вр. ал.1 от КТ, като
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2000 (две хиляди) лева на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: