Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 02.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 05.02.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. № 8765 по описа на
съда за 2017г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание
чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от ГПК.
Ищецът „Т.П.” ЕАД е
предявил против Н.А.Т. ***, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за
установяване на дължимост на сумата от общо 303.54лв., за която е издадена
заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №
7478/2017г. на РС Плевен, по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу
ответника. Ищецът твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е подал
възражение и РС Плевен ме е указал, че може да подаде иска по чл. 415 от ГПК.
Ищецът твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ ответникът е ползвател на топлинна
енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и възражението на
длъжника, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на
настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането, както
следва: 276.04лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлина
енергия за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2017г. и 27.50лв. – лихва за забава
за периода от 02.12.2015г. до 21.09.2017г., ведно със законната лихва от датата
на депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7478/2017г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се разноски..
Ответникът твърди, че
искът е неоснователен и недоказан, необоснован, че представените доказателства
са неотносими към претенцията. Твърди, че ОУ, на които се позовава ищецът
противоречат на европейското законодателство и създават неравнопоставеност на
страните. Твърди се, че страната не е участвала в създаването им, с което е
нарушена разпоредбата на чл. 9 от ГПК. Твърди, че ищецът не е доказал
собственост върху имота и че доказателствата по делото в никакъв случай не
доказват такава.
Третото лице-помагач
- „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД гр. София, не взема становище по делото.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа и правна страна следното: От приложеното ч.гр.д. № 7478/2017г.
по описа на ПлРС, се установява, че ищецът е депозирал на 28.09.2017г. пред
ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
срещу ответника за следните суми: 276,04лв. – главница, представляваща стойност
на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2015г. до
30.04.2017г.; 27,50лв. – лихва върху главницата за периода от 02.12.2015г. до
21.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 28.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направени деловодни разноски: 25лв. – внесена държавна такса и 50лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Установява се също така, че за претендираните
вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 4926/29.9.2017г., възразена в
срок и от двамата длъжници. С Разпореждане на съда, получено от заявителя
на 18.10.2017г., е указано на
заявителя да предяви иск за установяване
на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило възражение.
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок – на 15.11.2017г., поради
което съдът го приема за допустим.
В подкрепа на твърденията
на ищеца, че ответникът е собственик на топлофициран недвижим имот, находящ се
в град ***, по делото е представено съобщение от Община – Плевен за дължими
данъци и такси от ответника за 2017 г. От него се установява, че ответникът е
декларирал през 1998г. собственост върху жилище в гр. Плевен, но на друг адрес
– ***. Представено е и Заявление от ответника до ищеца от 2011г., с което той е
помолил директора да му бъде направена и дадена разпечатка на задължение, което
той има към ищеца. В него обаче не е уточнено за кой имот или абонатен номер е
поискана разпечатката. Приобщени като част от исковото производство са Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация –
Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, от които се установява какви са общите
условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр.
Плевен. В производството са събирани и други доказателства относно ползваната в
процесния имот ТЕ – нейния размер и цена, изготвена е СИЕ, потвърждаваща размера
на исковата претенция, третото лице-помагач е представило данни за
потреблението на аб.№ 3352 - Н.А.Т., без обаче в тези данни да е посочен адреса
на този абонатен номер.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
За успешното
провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже: воденото по
негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в
негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; че етажната собственост на
посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно, че ответникът има качеството потребител
на топлинна енергия, т.е. че е собственик или титуляр на вещно право на
ползване в сградата, качеството си на кредитор спрямо ответника, изискуемост и
ликвидност на вземането, както и размера на задължението - главница и лихви,
както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по
количество и качество. Доказа се по делото, че в полза на ищеца срещу ответника
е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми,
срещу която в срок е постъпило възражение и впоследствие в срок е предявен установителен
иск. Недоказано по делото обаче остана наличието на собственост на ответника върху
конкретното жилище на адрес: град ***, което обстоятелство следваше да бъде
доказано от ищеца при условията на пълно и пряко доказване, както му е указано
и в доклада по делото. Липсва доказване и на твърдяното в исковата молба
обстоятелство, че ответника е ползвател на
процесното жилище. Разликата в адресите по преписа-извлечение от сметката на
аб.№ 3352 и по декларацията за собственост до Община Плевен, не дава възможност
съдът да достигне до извод, че именно за имота на твърдяния от ищеца адрес е
възникнало задължение за ответника за заплащане на ползваната ТЕ, и по този
начин остава недоказано и обстоятелството че ответникът е потребител по смисъла
на ЗЕ на топлинна енергия за процесния имот. Потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като
ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване ( в този смисъл – Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№
3184/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В
настоящия случай, съдът счита, че ищецът не е установил по безспорен начин, че
ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния
недвижим имот. С цел пълнота на изложението съдът следва да отбележи, че ищецът
не представи дори доказателства, ответника да е подал молба да се присъедини
към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД за посочения адрес,
което би могло да индиция, че същият се е съгласил да ползва и потребява
топлинна енергия именно на него. Представеното единствено изявление до ищеца,
без посочване на адрес или аб. №, сочи, че ответника е клиент на ищеца и иска
данни от него за осъществено потребление, но не конкретизира за кой имот и дали
това е процесния апартамент. Ето защо, при приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът
приема че между страните не се доказва облигационно правоотношение по договор
за доставка на топлинна енергия за битови нужди, не е налице пасивна материалноправна
легитимация на ответника и той не дължи на ищеца претендираната главница, а при
липса на главно вземание – и на обезщетението за забава в размер на законната
лихва, като акцесорно вземане.
Поради изложеното, исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Съдът не следва да обсъжда останалите
доказателства по делото, предвид факта, че не се доказва по безспорен начин, че
ответника е потребител на ТЕ в качеството на собственик или ползвател на процесния
топлоснабден имот, и че именно в това си качество дължи заплащане на ТЕ на
ищеца за процесния период.
С оглед изхода на
спора, следва да се разгледа искането на ответника за заплащане на разноски по
делото, които в случая представляват адвокатско възнаграждение. Съдът намира,
че искането на ищеца за заплащане на адвокатското възнаграждение от 100 лв. не
следва да се уважава, тъй като не са представени доказателства за осъществено
плащане, съгласно т.1 от ТР от 06.11.2012г. по тълк.д. №6/2012 на ОСГТК на ВКС,
доколкото в представения договор за правна помощ е посочено единствено, че
възнаграждението от 100лв. е договорено, но не и внесено.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Т.П.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор ***, искове с правно основание чл.
415, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за приемане на
установено в отношенията между страните, че Н.А.Т. с ЕГН **********, дължи на „Т.П.“
ЕАД ЕИК *********, сумите както следва: 276.04лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлина енергия за периода от 01.10.2015г. до
30.04.2017г. и 27.50лв. – лихва за забава за периода от 02.12.2015г. до
21.09.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7478/2017г.
на ПлРС до окончателното изплащане на сумите, както и направените в заповедното
производство разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „Техем сървисис“
ЕАД, гр. София.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: