№ 617
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Св. Шипковенска
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело №
20221100901538 по описа за 2022 година
Предмет на настоящото производство са предявени от „АБ“ АД срещу
Агенция „П.И.“ при условията на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 50000,00 лв. –частично заявена претенция от 4
434 664,48 лв., представляваща възнаграждение по Договор РД -38-
2/13.12.2018 г. и сумата от 1833,33 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата от 500000,00 лв., за
периода от изтичане на 30 /тридесет/ дни след датата на съставяне на всяка
фактура до датата на подаване на исковата молба – 23.08.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
моба до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът „АБ“ АД твърди, че е сключил в качеството
на изпълнител с отетника Агенция „Пътна инфрактруктура“ в качеството на
възложител, Договор РД -38-2/13.12.2018 г. за изпълнение на обществена
поръчка с предмет „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане
/превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при
аварийни ситуации/ на републиканските пътища по обособени позиции на
територията на Южен централен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.
19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, в частност - за обособена позиция № 5
1
АМ МАРИЦА – ОПУ Хасково. По силата на договора възложителят
възложил, а изпълнителят приел да изпълни посочените в същия дейности по
поддържане на републиканските пътища в Южен централен район. През
време на действието на договора изпълнителят добросъвестно и точно е
изпълнил своите задължения, като за изпълнените дейности е представял за
одобрение на възложителя сертификати за изпълнени работи /чл. 7, ал. 1 от
Договора/, а възложителят бил длъжен да ги провери и подпише /чл. 9, ал. 5
от Договора/. Въз основа на одобрения сертификат, изпълнителят издавал
фактура, която подлежала на заплащане от възложителя в 30- дневен срок /чл.
6, ал. 3 от Договора/. Към датата на подоване на исковата молба стойността на
извършенитите и приети работи от АПИ по изпълнение на възложените
дейности въз основа на Договора, която не била заплатена от ответника,
възлизала на сумата от 4 434 664,48 лв. Частичното вземане в размер на
50000,00 лв., предмет на исковата претенция, се доказвало със сертификат №
40-А/24.09.2021 Г., сертификат № 40-В/23.12.2021 г., сертификат №40-
Г/23.05.2022 г., сертификат № 49/15.11.2021 г. и сертификат № 41-
А/21.06.2021 г. и издадените въз основа на тези сертификати фактура №
**********/30.11.2021г.; фактура №**********/03.05.2022г.; фактура №
**********/23.06.2022 г.; фактура №**********/03.05.2022 г. и фактура
№**********/30.11.2021 г. Ищецът претендира от всяка от посочените
фактури сумата от 10000,00 лв., представляваща част от незаплатената
главница по всяка от фактурите в общ размер по всяка една, посочен
подробно в исковата молба.
Ищецът твърди, че между страните било сключено споразумение с вх.
№ 53-00-11300/04.11.2021 г., с което отевтникът в качеството на възложител
признал, че дължи плащане по издадени от изпълнителя сертификати и
фактури, както и страните определяли допълнителен срок, в който
възложителят се задължава да изпълни всички свои финансови задължения
към изпълнителя, а именно- след одобряване от Народното събрани на
Република България бюджета на МРРБ, но не по- късно от 30.06.2022 г. До
датата на подаване на исковата молба ответникът не изпълнил задълженията
към ищеца за възнаграждение за надлежно изпълнените и приети работи по
поддръжка на републиканската пътна мрежа. Тъй като възложителят не
изпълнил задълженията си в допълнително уговорения в споразумението срок
– 30.06.2022 г., на основание т. 5.2. от споразумението, същият дължал
2
законните лихви върху дължимите суми, възникнали, считано от падежа на
всяко отделно вземане съгласно чл. 6, ал. 3 от Договора. Ищецът също така
отправил покана за доброволно изпълнение до ответника, в която бил
предоставен седмичен срок за погасяване на натрупаните задължения, като
поканата било получена от ответника на 04.07.2022 г. В предоставения срок
задължението също не било погасено от страна на възложителя, поради което
ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати процесните суми,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба и
направените по делото разноски.
Ответникът Агенция „П.И.“ оспорва предявените искове. Твърди, че с
решение на Народното събрание на Република България за предприемане на
действия от Агенция „П.И.“ за осъществяване на дейностите по поддържане
на републиканската пътна мрежа, прието на 20 април 2022 г., Обн. ДВ, бр. 32
от 26.04.2022 г. бил установен нов ред за извършване на плащания от страна
на Агенция „П.И.“ на всички финансови задължения по договорите за
извършване на поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-
възстановителни работи при аварийни ситуации/, сред които попадал и
процесният договор. Съгласно т. 1 от цитираното решение, Агенцията
следвало да заплати от утвърдения си бюджет за 2022 г. 50 % от всички
финансови задължения, възникнали по изпълнени дейности, сертифицирани
до момента на влизане в сила на решението, възлагани въз основа на
договорите за извършване на поддържане /превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републикански
пътища, включително ремонти на отделни пътни участъци, ремонт на
мостови съоръжения и тунели. Редът за плащането на останалата част от
всички фактури по посочените договори бил залегнал в т. 2 от решението на
Народното събрание и предвиждал, че останалите 50 % от всички финансови
задължения на Агенцията по т. 1, възникнали по изпълнени дейности,
сертифицирани до момента на влизане в сила на това решение, следва да се
извършат след решение на Народното събрание, въз основа на доклад,
изготвен от междуведомствената работна група за установяване на
изпълнените дейности и становище на парламентарната Комисия по
регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Като се
позовава на решението на НС, ответникът счита, че фактическият състав за
извършване на плащане на останалата част от претендираните вземания е
3
неосъществен, тъй като фактическият състав следвало да завърши с
последващо решение на Народното събрание на Република България, взето
въз основа на доклад на посочената междуведомствена работна група и
становище на парламентарната комисия по регионална политика.
Ответникът излага съображения, че цитираното решение на НС от 20
април 2022 г. било обявено за противоконституционно с решение № 15 от
28.11.2022 г. на Конституционния съд, постановено по дело № 10/2022 г. Това
обаче не променяло факта, че от датата на постановяване на решението на
Народното събрание – 20 април 2022 г. до депозиране на исковата молба – 23
август 2022 г., посоченият акт е действал и с оглед неговата задължителна
обвързваща сила, Агенцията била длъжна да се съобразява със залегналото в
него. Ответникът бил поставен под обективна невъзможност да изпълни
задълженията, включително към датата на подаване на исковата молба, тъй
като пред него била налице обективна пречка да изпълни – в частност
решението на НС от 20 април 2022 г. В случая също така била приложима
разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗЗД, съотв. чл. 306 ТЗ, които изключвали изцяло
отговорността на Агенцията, както за главницата, така и за обезщетението за
забава в размер на законната лихва. Цитираното решение на НС, уреждащо
реда за заплащане на вземанията, сочело изрично датата на изискуемост на
вземанията, поради което забава на длъжника не е настъпвала. По изложените
съображения ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени.
Ищцовото търговско дружество „АБ“ АД оспорва твърденията на
ответника, като поддържа, че оспореното пред Конституционния съд Решение
на НС не обуславя извършването на дължимите плащания. Това било така,
тъй като съгласно сключеното между страните споразумение плащането било
обвързано с приемането на бюджета на МРРБ, а не с приемане на Решение на
НС за предприемане на действия от Агенция „П.И.“ за осъществяване на
дейностите по поддържане на републиканската пътна мрежа.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно между страните е бил сключен договор за обществена
поръчка РД -38-2 от 13.12.2018 г., с Предмет „Определяне на изпълнител за
4
извършване на поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-
възстановителни работи при аварийни ситуации/ за Обособена позиция № 5 –
АМ Марица на територията на ОПУ Хасково с дължина на пътната мрежа 115
550 км.“, която се стопанисва от АПИ съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП, като
срещу изпълнението на тези дейности възложителя по договора се е съгласил
да заплаща уговорено между страните възнаграждение, като е определена
прогнозна стойност на обществената поръчка. Съгласно чл. 5 и чл. 6 от
Договора дейностите по поддържане на републиканските пътища се възлагат
от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни
задания, като възложителят извършва плащания за дейностите, предмет на
Договора в 30- дневен срок след представяне на фактура на база одобрен от
възложителя Сертификат.
По делото са приети изготвени от изпълнителя и подписани от
възложителя сертификати за изпълнени и приети работи съгласно договора
между страните, както следва: сертификат № 40-А/24.09.2021 Г., сертификат
№ 40-В/23.12.2021 г., сертификат №40-Г /23.05.2022 г., сертификат №
49/15.11.2021 г. и сертификат №41-А/21.06.2021 г. Въз основа на приетите от
възложителя работи съгласно посочените сертификати, от изпълнителя са
издадени 5 броя фактури, а именно фактура №**********/30.11.2021г.;
фактура №**********/03.05.2022г.; фактура № **********/23.06.2022 г.;
фактура № **********/03.05.2022 г.; фактура №********** /30.11.2021 г.,
чиято обща стойност възлиза на 8 179 082,08 лв.
Не е спорно, че възложителят е изплатил частично от общо дължимата
сума по горепосочените фактури сума в размер на 3 744 417,60 лв., като към
датата на исковата молба дължимия остатък по процесните фактури възлиза
на 4 434 664,48 лв.
От подписано между страните по договора споразумение на 04.11.2021
г. се установява, че от възложителя Агенция „П.И.“ е признато, че има
задължение към изпълнителя - ищеца за заплащане по издадените
сертификати № 40-А и № 41-А, предявени от изпълнителя на възложителя по
договора до 01.11.2021 г., посочени в Приложение № 3.2. към споразумението
/чл. 2.4 от Споразумението/. Съгласно чл. 3.3 от споразумението
Възложителят се задължава да изплати на изпълнителя дължимите суми по
Приложение № 3.2., след одобряване от Народното събрание на Република
5
България бюджет на МРРБ за 2022 г., но не по- късно от 30.06.2022 г. По
отношение на останалите издадени сертификати за изпълнени работи, в
споразумението е уговорено, че възложителят се задължава да изплати на
изпълнителя дължимите суми след одобряване от Народното събрание на РБ
бюджет на МРРБ за 2022 г., но не по- късно от 31.07.2022 г. /чл. 3.4. вр. чл.
2.5. от Споразумението/. В чл. 5.2. от споразумението от 04.11.2021 г.
страните са постигнали съгласие, че в случай че Възложителят не изпълни
задълженията си за плащане в посочените в настоящото споразумение
срокове, същият заплаща на Изпълнителя и законните лихви върху
дължимите суми, възникнали, считано от падежа на всяко отделно вземане в
съотстветствие с чл. 6., ал. 3 от Договора, до датата на погасяването му.
С покана, получена на 04.07.2022 г. Изпълнителят по договора – „АБ“
АД е информирал възложителя по договора за обществена поръчка, сключен
на 13.12.2018 г. – АПИ, че към 01.07.2022 г. агенцията не е изпълнила в
цялост паричните си задължения, произтичащи от извършеното изпълнение
на дейностите, поради което на възложителя е предоставен седемдневен срок
за заплащане на дължимата сума.
С протоколно определение на 25.04.2023 г. СГС е допълнил доклада по
делото, като е приел на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване с други доказателствени
средства следните правнорелевантни обстоятелства, а именно че ответникът е
погасил целия размер на незаплатените вземания по процесните фактури в
общ размер на 4 434 664,48 лв., посредством извършени частични плащания
в хода на настоящото исково производство.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирано в посочената част, се установява, че между
страните по делото в качеството на възложител и в качеството на изпълнител
са съставени за действително извършени и подлежащи на заплащане следните
видове строителни работи, както следва: Сертификат № 41 А, въз основа на
който изпълнителят е издал на възложителя фактура №**********/30.11.2021
г. за сумата от 104 185,16 лв.; Сертификат № 40А, въз основа на който
изпълнителят е издал на възложителя фактура №**********/30.11.2021г. за
сумата от 2 460 893,51 лв.; Сертификат № 49, въз основа на който
6
изпълнителят е издал на възложителя фактура № **********/03.05.2022 г. за
сумата от 191 549,14 лв.; Сертификат № 40-В, въз основа на който
изпълнителят е издал на възложителя фактура №**********/03.05.2022г. за
сумата от 4 832 207,38 лв. и Сертификат № 40 Г, въз основа на който
изпълнителят е издал на възложителя фактура № **********/23.06.2022 г. за
сумата от 690 246,89 лв. Вещото лице е посочило, че общото задължение на
АПИ по описаните сертификати и издадените въз основа на тях фактури
възлиза на 8 179 082,08 лв. с вкл. ДДС. Издадените от изпълнителя фактури,
получени от възложителя са осчетводени в счетоводствата и на двете страни
по делото, както следва: по счетоводна сметка 411/1 – Клиенти – АПИ и по
счетоводна сметка 4010/02 – Доставчици от страната – „АБ“ АД общо в
размер на 8 179 082,08 лв. Ответникът е извършил преди датата на подаване
на исковата молба плащания на 25.05.2022 г. и на 30.05.2022 г., с което е
погасил частично вземанията по процесните фактури до размер на 3 744
417,60 лв., като дължимия остатък по фактурите общо възлиза на сумата 4 434
664,48 лв. Към датата на изготвяне на заключението по ССчЕ – 17.03.2023 г.
задълженията по фактурите в посочения размер са погасени чрез извършени
частични плащания в хода на процеса. От заключението на ССчЕ и от
счетоводните справки, представени от страните по делото, се установява, че
плащанията са извършени в хода на процеса на дати, както следва: на
23.12.2022 г., на 14.02.2023 г. и на 10.03.2023 г.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Предмет на сключения между страните договор за изработка е
поддържане на републиканските пътища в Южен централен район,
стопанисвани от ответника АПИ, съгласно чл. 19, ал.1, т. 1 ЗП за обособена
позиция № 5 – АМ Марица на територията на ОПУ Хасково.
Правното действие на сключения договор за изработка попада под
приложното поле на ТЗ, поради което следва намерят приложение
нормативните правила, уредени в ТЗ. Следователно, проявените юридически
факти по повод сключването и изпълнението на процесния договор, следва да
се субсумират под правните норми, уреждащи търговските сделки.
Договорът за изработка по своята правна същност представлява
неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като
7
при учреденото от него материално правоотношение за ищеца са породени
две основни облигаторни задължения – да извърши дължимите фактически
действия по договора точно и добросъвестно, както предписва правната
норма на чл. 63, ал. 1 ЗЗД, и да предаде работата на възложителя, а за ищеца –
да приеме /одобри/ извършената работа и да заплати уговореното
възнаграждение на изпълнителя – арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 288 ТЗ. Изпълнителят се освобождава от задължението си по
сключения договор само ако предаде точно извършената работа, а
изискуемостта на насрещната парична престация – уговореното
възнаграждение, възниква, след като осъществената работа бъде приета от
възложителя – арг. чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Условие за дължимост на възнаграждението по договор за изработка,
какъвто е процесния, е работата да бъде приета от поръчващия. Съгласно
чл.266, ал.1 ЗЗД възнаграждение се дължи за извършена и приета работа, като
установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с
различни доказателствени средства – чрез писмени доказателства, съдебно-
техническа експертиза и гласни доказателства. Сред основните задължения на
възложителя по договор за изработка е да приеме извършената съгласно
договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се открият по-късно. При липсата на такива възражения,
съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД работата следва да се счита приета. Приемането на
работата обхваща както едно фактическо действие – реалното получаване на
фактическата власт на изработеното, така и правно действие – одобрение на
изработеното, т.е. признание, че то действително съответства на възложеното
с договора. Приемане на извършената работа по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД
е налице както когато възложителят е направил изрично изявление, че счита
изработеното за съобразено с договора, така и когато такова одобрение е
изразено с конклудентни действия.
С оглед обстоятелството, че за дължимото на изпълнителя
възнаграждение са издадени процесните пет данъчни фактури, които са
отразени в счетоводството на възложителя – ответника АПИ, то е налице
признание на извършената от ищеца работа и съответствието й с
възложеното, като приемането на изпълнението е осъществено и чрез
8
подписване на съответните сертификати, въз основа на които са издадени и
фактурите. Процесните фактури са осчетоводени от ответната страна, която е
признале възникналото задължение за престиране на съдържащото се във
фактурите възнаграждение. Вземанията по фактурите също така са частично
погасени преди датата на подаване на исковата молба, а остатъкът от
възнаграждението е напълно погасен с извършени частични плащания в хода
на настоящото производство.
При постановяването на решението се отчитат настъпилите след
подаването на исковата молба до приключване на съдебното дирене факти,
които са релевантни за произнасянето по предявения иск, с който е сезиран
съдът съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Съобразно обявеното за
безспорно обстоятелство в доклада по делото - на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК, както и от заключението на съдебно- счетоводната експартиза и
представените писмени доказателства се установява, че ответникът е
извършил частични плащания на 23.12.2022 г., на 14.02.2023 г. и на 10.03.2023
г., с които е заплатил изцяло на ищеца общата сума по процесните фактури в
размер на 4 434 664,48 лв. – обстоятелство, което не е оспорено от ищеца
/напротив същото е изрично удостоверено от него/ и което настоящият
съдебен състав е длъжен да вземе предвид с оглед правилото, установено в
нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
СГС приема, че плащането на процесните суми е осъществено в хода на
процеса, тъй като датата на подаване на исковата молба го предхожда –
23.08.2022 год. Ето защо главното вземане, предмет на исковата претенция с
правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД в размер на 50000,00 лв.- частична
претенция от общото вземане в размер на 4 434 664,48 лв. е било погасено от
ответника, поради което предвяния частичен иск следва да бъде отхвърлен
като погасен чрез плащане в хода на процеса.
Настоящият състав приема, че акцесорната претенция за лихва за забава
се явява основателна, поради което следва да бъде уважена.
Правната норма, регламентирана в чл. 86, ал. 1 ЗЗД, урежда субективно
право за обезщетение на причинени имуществени вреди при неточно
изпълнение на парично задължение в темпорално отношение, което възлиза
на законната мораторна лихва от деня на забавата. Съгласно правилата на чл.
84 ЗЗД при срочно задължение длъжникът изпада в забава след изтичането на
9
срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде
поканен от кредитора. Законната мораторна лихва, уредена в чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
представлява по своето правно естество периодично вземане на кредитора,
което служи за обезщетение на причинените му имуществени вреди поради
виновно неизпълнение на парично задължение във времево отношение. Тъй
като това субективно право е периодично, то възниква всеки един ден, в
който длъжникът е в забава. Следователно, това акцесорно право се поражда
и става изискуемо последователно – всеки ден при продължаващо
неизпълнение на съществуващо главно парично задължение, като ежедневно
възниква ново субективно право на обезщетение на причинените
имуществени вреди на кредитора от неизпълнението на изискуемо парично
задължение.
В настоящия случай е бил определен срок за изпълнение на паричното
задължение на възложителя да заплати уговореното възнаграждение за
осъществената и приета работа, а именно в 30-дневен срок след
представянето на фактурата съгласно клаузата, уговорена в чл. 6, ал. 3 от
процесния договор, поради което от този момент длъжникът-възложител е
изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените имуществени вреди
на изпълнителя поради виновното неизпълнение на договорното задължение
в темпорално отношение, възлизащо на уредената в чл. 86, ал. 1 ЗЗД законна
мораторна лихва – до окончателното заплащане на уговореното
възнаграждение за приетата работа.
Действително, в споразумението от 04.11.2021 г. страните са
постигнали съгласие дължимите възнаграждения за работите, описани в
приложение № 3.2 и приложение № 4, в които приложения са включени
дейностите по платените в хода на процеса фактури да бъде изплатено в срок
до 30.06.2022 г., съотв. до 31.07.2022 г. Но в чл. 5.2 от споразумението
страните са се съгласили, че при неизпълнение на задълженията на
възложителя в рамките на допълнително уговорените със споразумението
падежи, последният ще дължи законната лихва върху дължимите суми,
възникнали считано от падежа на всяко отделно вземане в съотвествие с чл. 6,
ал. 3 от Договора.
Следва да се отбележи, че сключеното между страните споразумение не
притежава присъщите на обективната новация по чл.107 ЗЗД правни белези и
10
няма погасителен ефект по отношение на породените от договора за
изработка от 13.12.2018 г. вземания. Със споразумението страните не са
променили съществени елементи в правоотношението, което да е довело до
погасяване на старото задължение по договора и замяната му с ново, различно
правоотношение. Изменението на размера на задължението и на падежа на
задължението, не променят нито предмета, нито основанието на
задължението, затова не водят до погасяване на старото задължение и
замяната му с нов дълг. В случая, споразумението не е новирало
задълженията по договора за поддържане на републиканските пътища, а
единствено е определило нов падеж на задълженията за заплащане на
дължимото за тези дейности възнаграждение- до одобряване на бюджет на
МРРБ за 2022 г., но не по- късно от 30.06.2022 г., съотв. 31.07.2022 г.
Същевременно кредиторът се е съгласил да бъдат опростени възникналите
акцесорни задължения за престиране на мораторна лихва до посочените дати,
но само под условието, че бъдат погасени дължимите суми в посочените
срокове –арг. чл. 5.2 от споразумението. В този смисъл е решение № 130 от
24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено по реда на чл.
290 ГПК, с което е уеднаквена противоречивата практика на съдилищата по
въпроса дали постигнатото между страните писмено споразумение относно
начините за последващо изпълнение на задълженията, включително
определянето на нови срокове за плащане, има правното значение на договор
за новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Съгласно цитираното решение,
способите за преструктуриране на едно парично задължение, включително
разсрочването му, изменението на сроковете за плащане не са индиция за
наличие на воля у съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл. 107
ЗЗД. При обективната новация новият елемент се отнася до предмета на
задължението – при нея длъжникът поема по споразумение с кредитора нов
дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение.
Поради това няма новация, ако страните в рамките на общия размер на стария
дълг са изменили само размера на отделните вноски, изменили са размера на
договорната лихва и сроковете за плащане, тъй като старият дълг не е погасен
и не е извършена промяна нито в предмета, нито в основанието.
Преструктурирането на дълга по отношение на промяната в размера на
дължимите вноски и срокът са несъществени елементи на задължението и
тяхната промяна не внася никакво съществено изменение в старото
11
облигационно отношение. Новационното намерение /animus novandi/ трябва
да бъде изрично и недвусмислено изразено, да се установява от договора, а не
да се предполага. Посоченото разрешение е възприето впоследствие и в
решение № 138/22.08.2013 г. по т. д. № 27/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., в решение
№ 210 от 22.12.2014 г. по т. д. № 4090/2013 г. на ВКС, І т. о., както и в
решение № 175/ 25.02.2016 г. по т.д. № 2602/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., в които
се акцентира върху това, че няма новация по чл.107 ЗЗД, когато страните са
изменили само размера на отделните вноски и/или размера на договорната
лихва и сроковете за плащане, които не са съществени елементи на
облигационното отношение.
По общите правила на облигационното право вината на длъжника при
неизпълнение се предполага – той отговаря винаги освен ако докаже, че
неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина
/чл. 81 ЗЗД/. Ответникът се позовава на решение на Народното събрание за
предприемане на действия от Агенция „П.И.“ за осъществяване на дейностите
по поддържане на републиканската пътна мрежа /прието на 20 април 2022 г.,
обн. ДВ, бр. 32/, с което законодателният орган одобрява АПИ да предприеме
следните правни и фактически действия: 1. АПИ да заплати от утвърдения си
бюджет за 2022 г. 50 на сто от всички финансови задължения на Агенцията,
възникнали по изпълнени дейности, сертифицирани до момента на влизане в
сила на това решение, възлагани въз основа на договорите за извършване на
поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни
работи при аварийни ситуации/ на републикански пътища, включително
ремонти на отделни пътни участъци, ремонт на мостови съоръжения и
тунели. Останалите 50 на сто от всички финансови задължения на Агенцията
по т. 1, възникнали по изпълнени дейности, сертифицирани до момента на
влизане в сила на това решение, се извършват след решение на Народното
събрание, въз основа на доклад, изготвен от междуведомствената работна
група за установяване на изпълнените дейности /създадена със Заповед № РД-
02-14160 от 7 февруари 2022 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството и Заповед № 3МФ-91 от 7 февруари 2022 г. на министъра
на финансите/ и становище на парламентарната Комисия по регионална
политика, благоустройство и местно самоуправление.
С решение № 15/28.11.2022 г. на Конституционния съд на Република
България, постановено по образуваното конст. дело № 10/2022 г. е обявено за
12
противоконституционно решението на Народното събрание за предприемане
на действия от Агенция „П.И.“ за осъществяване на дейностите по
поддържане на републиканската пътна мрежа /прието на 20 април 2022 г.,
обн. ДВ, бр. 32 от 26 април 2022 г./. Решението на Конституционния съд е
обнародвано в брой 97 на ДВ на 06.12.2022 г. и е влязло в сила на 10.12.2022
г.
Както е посочено в цитираното решение на Конституционния съд на РБ,
недопустимо е с акт на Народното събрание да се третират нееднакво
стопански субекти, които са в еднакво положение или да се дава приоритет на
една от страните по граждански или търговски договори – в случая АПИ.
Измененията в съдържанието на договорни правоотношения, в които
страните са равнопоставени субекти и не се осъществяват властнически
правоотношения се извършват само по съгласие на страните. При това
положение наложените изменения в съдържанието на договорната връзка от
страна на трета страна, каквото е Народното събрание и то с решение, а не със
закон, не може да бъде прието за обективна пречка за изпълнение на
задълженията на възложителя – АПИ. Предписаното с решение на НС
поведение на АПИ да изпълни частично задълженията си, а другата част - да
не изпълни, очевидно представлява провиправо такова –тъй като е в
нарушение на разпоредбата на чл. 63 ЗЗД. Ето защо взетото от НС
противоконституционно решение не представлява основание за
освобождаване на възложителя АПИ от задължението за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху частично
претендираните главници по процесните фактури.
Решенията на КС се характеризират с правоустановяващо и регулиращо
действие, обвързващо всички правни субекти, поради което в конкретния
случай – с влизане в сила на процесното Решение на КС, всички правни
субекти, вкл. и държавата са подчинени на неговото действие. Съгласно
тълкувателно Решение № 3/28.04.2020 г. на КС по к. д. № 5/2019 г. обявените
за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален
смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са
невалидни от приемането или издаването им. КС приема, че върховенството
на Конституцията в случай на нарушаването й от ненормативен правен акт
може да се гарантира ефективно единствено ако обявеният за
13
противоконституционен акт е невалиден от момента на приемането или
издаването му. За да се осъществи предназначението на контрола за
конституционност, институционализиран в производството пред
Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията – да осигури
върховенството на Конституцията, ненормативните правни актове – закони
във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента
– които са обявени за противоконституционни, са невалидни от момента на
приемането или издаването им. При това положение, след като решението на
Народното събрание за предприемане на действия от Агенцията, прието на 20
април 2022 г., е невалиден акт от момента на приемането му, то същото не е
породило правни последици, и не е наложило твърдяната обективна
невъзможност за изпълнение от страна на АПИ, която същевременно да
освободи ответника от последиците на допуснатата забава.
Ето защо, ответникът дължи да заплати на ищеца обезщетение за забава
в размер на законната лихва, чиито размер, изчислен на основание чл. 162
ГПК е както следва: за периода от 31.12.2021 г. до 22.08.2022 г. върху
частично претендираната главница по фактура №********** /30.11.2021 г. в
размер на 10000,00 лв. възлиза на сумата от 652,78 лв., за периода от
31.12.2021 г. до 22.08.2022 г. върху частично претендираната главница по
фактура №**********/30.11.2021г. в размер на 10000,00 лв. възлиза на 652,78
лв.; за периода от 04.06.2022 г. до 22.08.2022 г. върху частично
претендираната главница по фактура № **********/03.05.2022 г. в размер на
10000,00 лв. възлиза на 222,22 лв.; за периода от 04.06.2022 г. до 22.08.2022 г.
върху частично претендираната главница по фактура
№**********/03.05.2022г. в размер на 10000,00 лв. възлиза на 222,22 лв. и за
периода от 24.07.2022 г. до 22.08.2022 г. върху частично претендираната
главница по фактура № **********/23.06.2022 г. в размер на 10000,00 лв.
възлиза на 83,33 лв. /толкова са и претендираните от ищеца размери/.
Обезщетението за забава в размер на законната лихва е дължимо за
посочените периоди, тъй като дължимите суми не са погасени в
допълнително уговорените в споразумението крайни срокове – 30.06.2022 г.,
съотв. 31.07.2022 г., поради което намира приложение чл. 5.2. от
споразумението от 04.11.2021 г., а именно дължи се законната лихва върху
дължимите суми съгласно чл. 6, ал. 3 от договора - в 30-дневен срок след
представянето на всяка от фактурата.
14
Дължима се явява и законната лихва върху частично заявената главница
в размер на 10000,00 лв. по всяка от фактурите, за периода, считано от датата
на подаването на исковата молба – 23.08.2022 г. до датата на извършеното
погасяване. Размерът на дължимата законна лихва, определен по реда на чл.
162 ГПК възлиза както следва: за периода от 23.08.2022 г. до 22.12.2022 г.
върху частично претендираната главница по фактура
№**********/30.11.2021 г. в размер на 10000,00 лв. възлиза на сумата от
338,89 лв.; за периода от 23.08.2022 г. до 22.12.2022 г. върху частично
претендираната главница по фактура №**********/30.11.2021г. в размер на
10000,00 лв. възлиза на 338,89 лв.; за периода от 23.08.2022 г. до 22.12.2022 г.
върху частично претендираната главница по фактура №
**********/03.05.2022 г. в размер на 10000,00 лв. възлиза на 338,89 лв.; за
периода от 23.08.2022 г. до 13.02.2023 г. върху частично претендираната
главница по фактура №**********/03.05.2022г. в размер на 10000,00 лв.
възлиза на 486,11 лв. и за периода от 23.08.2022 г. до 09.03.2023 г. върху
частично претендираната главница по фактура № **********/23.06.2022 г. в
размер на 10000,00 лв. възлиза на 552,78 лв.
Осъщественото в хода на процеса плащане не се отразява на
отговорността за разноски на ответника, тъй като той е дал повод за спора.
Ето защо на ищеца следвада бъдат присъдени реално извършените в
производството разноски. Ищецът доказва извършени разноски в размер на
2373,33 лв., включващи заплатена държавна такса в размер на 2073,33 лв. и
300,00 лв.– внесен депозит за вещо лице. Независимо от изхода на спора
разноски в полза на ищеца за адвокатско възнаграждение на процесуалния му
представител не следва да се присъждат, тъй като липсват доказателства за
извършването им /за реалното заплащане на такива/ /виж т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Водим от горното Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АБ“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. Хасково, бул. ****, против АГЕНЦИЯ „П.И.“, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, иск с правна
квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
15
ищеца сумата от 50000,00 лв. –частично заявена претенция от 4 434 664,48
лв., представляваща възнаграждение за изпълнени дейности по договор №
РД-38-2 от 13.12.2018 г., за което са издадени фактура
№**********/30.11.2021 г., фактура №**********/30.11.2021 г., фактура
№**********/03.05.2022 г., фактура №**********/03.05.2022 г., фактура
№**********/23.06.2022 г., като погасен чрез осъществено от ответника
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ „П.И.“, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „**** да заплати на „АБ“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, бул. ****, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от
1833,33 лв. /хиляда осемстотин тридесет и три лева и тридесет и три ст./,
предсавляваща обезщетение за забава върху частично заявената главница в
размер на 50000,00 лв. – възнаграждения по фактура №**********/30.11.2021
г., фактура №**********/30.11.2021г., фактура №**********/03.05.2022 г.,
фактура №**********/03.05.2022г., фактура № **********/23.06.2022 г. за
периода от 31.12.2021 г. до 22.08.2022 г., ведно със законната лихва върху
частично заявената главница в размер на 50000,00 лв. – възнаграждения по
фактура №**********/30.11.2021 г., фактура №**********/30.11.2021г.,
фактура № **********/03.05.2022 г., фактура №**********/03.05.2022г.,
фактура № **********/23.06.2022 г., считано от датата на подаване на
исковата молба – 23.08.2022 г. до 22.12.2022 г., съотв. 13.02.2023 г., съотв.
09.03.2023 г. – датите, предхождащи окончателното погасяване, която е в
размер на 2055,56 лв. /две хиляди петдесет и пет лева и петдесет и шест ст./.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ „П.И.“, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „**** да заплати на „АБ“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, бул. ****, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените
разноски в исковото производство в размер на 2373,33 лв. /две хиляди триста
седемдесет и три лева и тридесет и три ст./.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
16