№ 435
гр. Варна, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Станислав М. А.
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. А. Въззивно гражданско
дело № 20243100500639 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба входящ № **************** г. по описа на РС-
Варна, подадена от С. Т. А., чрез процесуалния му представител адв. Н. И. от АК-В., срещу
решение № *************** г., постановено по гр. д. № ********** г. по описа на РС-В.,
35-ти състав, с което съдът е осъдил С. Т. А. да заплати на С. С. З. сумата в размер на 942
лева, представляваща обезщетение за причинени на С. С. З. имуществени вреди, изразяващи
се в паричната пазарна стойност на собственото му куче - Л., порода „Н.Ш.“, родено на
********* г., женско, бяло на цвят, чиято смърт е причинена от разкъсване от кучета,
собственост на С. Т. А., на ********** г., около 08:00 ч. сутринта; както и сумата в размер
на 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от С. С. З. неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени душевни болки, страдание, стрес, безпокойство, безсъние,
чувство на безсилие и яд, настъпили вследствие на смъртта на собственото му куче - Л.,
порода „Н.Ш.“, родено на ********* г., женско, бяло на цвят, чиято смърт е причинена от
разкъсване от кучетата, собственост на С. А., на ********** г, около 08:00 ч. сутринта,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 19.10.2022 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 50 от ЗЗД; както и е
осъдил С. Т. А. да заплати на С. С. З. сумата в размер на 850 лева, представляваща сторени
от ищеца съдебно-деловодни разноски пред РС-Варна.
Въззивникът – С. Т. А. счита обжалваното първоинстанционно решение за
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита, че е налице съпричиняване на
вредите, предвид, че кучето Л. е проникнало в собствения му недвижим имот, където тогава
обичайно са пребивавали неговите кучета – К. и Б., порода „С.О.“. На следващо място счита,
че С. С. З. не е претърпял така претендираните от него имуществени и неимуществени
вреди, предвид че кучето Л. се е отглеждало от родителите му в къщата им в село З., а той
живее в град В. и ги посещава периодично и след инцидента не е проявил заинтересованост,
1
като не е извършил погребален ритуал и не е потърсил кучето си. Счита, че по вина на
бащата на С. З. кучето Л. е проникнало в имота му, тъй като същият не е довършил работите
по запълване на оградата между двата съседни имота. Счита, че не следва да носи
отговорност за проникването на кучето Л. в неговия имот, поради бездействието на лицата
под чийто надзор то се е намирало. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е
кредитирал показанията на свидетелката З.а, в частта им относно обстоятелството, че е
видяла кучето Л. захапано за главата от кучетата К. и Б., които го издърпали, тъй като
оградата между двата съседни имота е висока 175 см. и е плътна и няма видимост. Счита
показанията й за противоречиви и неотговарящи на истината.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като неправилно, необосновано
и незаконосъобразно, и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. В
условията на евентуалност, моли размерът на определеното обезщетение за неимуществени
вреди да бъде намален, поради съпричиняване на вредоносния резултат.
В срока по чл. 263 от ГПК насрещната страна – С. С. З., чрез процесуалния си
представител адв. И. В. от АК-Варна, е подала отговор на въззивната жалба, с който
моли съда да остави без уважение въззивната жалба, тъй като същата е
неоснователна и да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, като валидно,
законосъобразно и правилно.
В открито съдебно заседание С. Т. А., чрез процесуалния си представител адв. Н. И.
поддържа подадената въззивна жалба. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание С. С. З., чрез процесуалния си представител адв. И. В.,
оспорва въззивната жалба. Претендират се разноски.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред РС-В. е образувано по предявени от С. С. З. срещу С. Т. А.
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 50 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 942 лева /след допуснато
увеличение на размера на иска на основание чл.214 от ГПК/, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пазарната парична стойност на
собственото куче на ищеца - Л., порода „Н.Ш.“, родено на ********* г, женско, бяло на
цвят, чиято смърт е причинена от разкъсване от кучета, собственост на ответника, на
********** г., около 08:00 ч. сутринта; както и сумата в размер на 2500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени душевни болки, страдание, стрес, безпокойство, безсъние, чувство на безсилие и
яд, произтичащи от смъртта на собственото му куче Л., порода „Н.Ш.“, родено на
********* г., женско, бяло на цвят, чиято смърт е причинена от разкъсване от кучетата на
ответника на ********** г., около 08:00 ч. сутринта, ведно със законната лихва върху
горните суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.10.2022 г. до
окончателното изплащане на сумите. Претендират се и сторените в производството по
делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че С. С. З. е бил собственик на домашен
любимец - куче Л., порода „Н.Ш.“, родено на ********* г., женско, бяло на цвят,
отглеждано в къща в с. З., ул. „Р.К.“ № 7. В съседната къща С. Т. А. отглеждал две големи
кучета, порода „А.“. С. С. З. заявява, че на ********** год., сутринта, майката му – Л. З.а
била пуснала кучето Л. да се разходи из двора на къщата. Малко след това чула жално
скимтене и излязла да разбере какво се случва. Излизайки видяла, че кучето Л. е било
захапано за главата от кучетата на съседите, които го дърпали силно под оградата. Л. З.а
била хванала кучето Л. за краката, опитвайки се да го издърпа обратно, но то било
изтръгнато със сила от двете големи кучета на съседите и било издърпано от тях в съседския
двор.
С. З. твърди, че майка му извикала за помощ съседите, които били на 5-6 метра от
случващото се, но те не реагирали по никакъв начин и оставили собствените си кучета да
разкъсат кучето Л.. С. З. е подал сигнал на тел. 112, като на място е пристигнал екип на 04
2
РУ - В.. Била е образувана е прокурорска преписка ************* г, по която прокурор при
РП-В. е постановил отказ за образуване на досъдебно производство.
С. З. твърди, че в следствие на случилото се, цялото му семейство е в силен стрес,
чувстват се застрашени от кучетата на С. А.. С. З. твърди, че е отглеждал кучето Л. повече
от 9 години. То било негов компаньон и член на семейството. В следствие на смъртта му се
чувства много разстроен и стресиран.
Ответникът С. Т. А. в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че твърдените за
претърпени имуществени и неимуществени вреди не са действително претърпени от С. З.,
защото той живее в град В.. Неговите родители живеят в село З., като той ги посещава
веднъж седмично за няколко часа. Кучето Л. се е отглеждало именно от родителите му, като
С. З. го е използвал за разплод, след което е продавал малките кученца. Възразява срещу
наведените в исковата молба фактически твърдения относно инцидента, характера и
степента на претърпените вреди. Счита размера на претендираните обезщетения, за
прекомерно завишен. В условията на евентуалност твърди, че е налице съпричиняване и
безстопанственост с оглед обстоятелството, че родителите на С. З. не са се грижили с
грижата на добър стопанин за кучето Л., предвид, че то се отглеждало от тях, в имота им в с.
З.. Твърди, че кучето Л. е навлязло в неговия имот, докато неговите две кучета са били
пуснати в двора му на разходка. Моли предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени.
В открито съдебно заседание пред първата инстанция С. С. З., чрез процесуалния си
представител адв. И. В. поддържа исковете, претендира за тяхното уважаване. Претендират
се разноски.
В открито съдебно заседание пред първата инстанция С. Т. А., чрез процесуалния си
представител адв. Н. И., оспорва така предявените искове, моли същите да бъдат
отхвърлени. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съдът приема за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че С. Т. А. е собственик и се грижи за две кучета, порода „С.О.“ /А./, които
живеят в дворното място към имота му в село З..
От приетата по делото здравна книжка, става видно, че като собственик на кучето Л.,
родено на ********* г., женски пол, порода Н.Ш., бяло на цвят е вписан С. З.. В здравната
книжка са отразени вписвания относно началните ваксинации, годишните ваксинации и
вътрешното обезпаразитяване на кучето Л. от раждането му до 25.04.2022г.
От представена разписка от 19.01.2020г., се установява, че С. З. е получил
обезщетение в размер на 968,40 лв. за лечение на домашното му куче Л. по повод на
настъпил инцидент с двете кучета на С. А., като в разписката са положени подписите на С.
З. и на С. А..
От приобщените по делото ксерокопия на част от паспорт № ************* и от
паспорт № *************, се установява, че С. А. е собственик на куче Б., порода „С.О.“,
родено на ********** г., мъжко, бяло на цвят, както и на куче К., порода „С.О.“, родено на
07.02.2016 г., женски пол, бяло на цвят.
Към материалите по делото е приложена прокурорска преписка № ********** г. по
описа на Варненска районна прокуратура, образувана по повод постъпили материали по
преписка вх. № ************** г. по описа на 04 РУ – МВР-В.. В хода на проверката е
установено, че около 08:00 часа на ********** г. в 04 РУ- МВР-В. е бил получен сигнал за
разкъсано куче в с. З., ул. „Р.К.“ № 7. Сигналът е бил посетен от служители на МВР. В
сведението, което Л. З.а е дала пред органите на МВР, същата заявява, че се грижи за малко
куче, което е на сина й. Тя е решила да го пусне да се разходи в двора на дома си и малко
3
след това е чула кучето да скимти. Когато отишла до кучето, видяла че главата му е под
бетонната ограда, която дели нейния имот с този на съседите и кучетата на съседите, порода
„А.“, продължават да го дърпат. Опитала се да хване за краката и да дръпне кучето, за да си
го прибере, но не е успяла, тъй като кучетата на съседите го издърпали към тях в двора на
съседите и го разкъсали. В сведение, дадено пред органите на МВР С. А. заявява, че около
07:30 часа на ********** г. е пуснал двете си кучета, порода „А.“ да се разхождат в двора на
дома му. Малко след това чул скимтене и ръмжене. Отишъл до оградата на съседите и видял
как тяхното куче било в неговия двор и било разкъсано от неговите кучета.
От постановление от 12.08.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура – В. по
преписка № ********** г., става видно, че в хода на проверката по преписката не са
установени данни за извършено престъпление от общ характер, с оглед на което и на
основание чл. 213, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е постановен отказ за образуване на
досъдебно производство и проверката по преписката е прекратена.
От писмо изх. № ОП-908(1)21.03.2023 г. от Община А. до С. З., става видно, че в
деловодството на Община А. е входирана Жалба с вх. № ОП-4273 от 14.11.2022 г. от Местна
гражданска инициатива на живущите в с. З. срещу С. Т. А., живущ на ул. „Х.П." № 2, с. З.,
община А., област В., който отглежда две кучета порода „А.", които са агресивни и свободно
пуснати извън двора на стопанина им. Във връзка с жалбата е извършена проверка от
служители на Община А. и за установените нарушения са били съставени АУАН и са
издадени Наказателни постановления № 37 и № 38 от 30.11.2022 г., които са влезли в сила,
като наложената глоба е заплатена от С. Т. А.;
На 15.12.2021 г. е подаден сигнал по телефона от кметския наместник в с. З. - М.Ж.,
за свободно и без придружител пуснати кучета. Извършена е проверка и за установените
нарушение е съставен АУАН и е издадено наказателно постановление № 1 от 06.01.2022 г.,
което е влязло в сила, наложената глоба не е заплатена от С. Т. А. и наказателното
постановление е изпратено за събиране от ТД на НАП-В..
На 05.05.2021 г. е подаден сигнал по телефона от кметския наместник в с. З. - М.Ж.,
за две кучета порода „А.'“, които са преминали в чужд имот и са умъртвили малко куче.
Извършена е проверка и за установеното нарушение е съставен АУАН и е издадено
наказателно постановление № 5 от 25.05.2021 г., което е влязло в сила, наложената глоба е
заплатена от С. Т. А..
Към писмото са приложени – наказателно постановление № 37/30.11.2022 г. на Кмет
на Община В., приходна квитанция № *************** г., наказателно постановление №
38/30.11.2022 г. на Кмет на Община В., приходна квитанция № *************** г.,
наказателно постановление № 1/06.01.2022 г. на Кмет на Община В., наказателно
постановление № 5/25.05.2021 г. на Кмет на Община Варна.
От заключението на вещото лице, по приетата по делото съдебно-оценителна
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено от лице,
притежаващо специални знания – зооинженер, председател на Българска федерация по
кинология, се установява, че средната пазарна стойност на куче, порода „Н.Ш.“, на възраст
между 9 г. и 10 г . се равнява на 942 лева.
От показанията на разпитания по делото свидетел Л. С.ова З.а – майка на ищеца,
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, които съдът кредитира като обективни,
правдоподобни и добросъвестно дадени от лице-очевидец на случилото се, се установява, че
свидетелката живее в с. З., ул. „Р.К.“ № 7 и познава ответника – С. А., с когото са съседи.
Свидетелката заявява, че С. А. отглежда две кучета, порода „А.“ в двора си. Заявява, че е
имало инциденти между кучетата на съседа и кучето което й е било поверено за грижи и
други пъти. Свидетелката заявява, че за конкретния случай, на ********** г., към 8.00 ч.,
понеже кучето, за което се грижи вечерта стои затворено, сутринта го е пуснала да се
разходи в двора на къщата в село З.. Свидетелката е слизала надолу по пътеката в двора,
като кучето е вървяло след нея, душило е по земята. Изведнъж свидетелката е чула писъка
на кучето и обръщайки се към него е видяла, че муцунката му е захапана от кучета на съседа
4
под оградата между двата имота – нейния и на съседа – С. А.. Свидетелката го е хванала за
крачетата, но същото е било издърпано под оградата в двора на съседа С. А. от кучетата му,
след което е било разкъсано. Свидетелката заявява, че е извикала за помощ съседите, но
същите не са реагирали. Свидетелката се е обадила веднага на сина си и той се е обадил на
тел. 112, като на място са пристигнали полицаи, пред които е дала сведение. Свидетелката
заявява, че синът й е отглеждал кучето Л. от 10 години и е бил много привързан към него, то
е било като член от семейството. Синът й е приел тежко загубата на кучето. Страдал е от
безсъние, бил е раздразнителен. Свидетелката заявява, че след инцидента не е разговаряла
със съседите.
От показанията на разпитания по делото свидетел Й.А.К. - З.а – съпруга на ищеца,
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, които съдът кредитира като обективни,
правдоподобни, добросъвестно дадени, се установява, че свидетелката от 2014 г. поддържа
връзка със С. З. и от 2021 г. двамата имат сключен граждански брак, като той е имал куче
преди двамата да се запознаят и да заживеят заедно. Първоначално кучето е живеело в
апартамента им в град В., след което двамата са решили да заведат кучето да се отглежда и
да е компания за майка му и баща му в село З., където имотът разполага и с двор.
Свидетелката заявява, че заедно със С. З. ежеседмично са посещавали родителите му и
кучето, като той се е грижил за кучето - разхождал го е, къпел го е, сресвал го е, избирал му
е играчки, храна. Свидетелката е разбрала за инцидента с кучето един-два месеца по-късно.
След инцидента държанието на С. З. се променило – бил е неспокоен, тъжен, не е можел да
спи нормално, пропушил е отново цигари, след като ги е бил спрял преди няколко години.
Свидетелката е започнала да го разпитва, какво се е случило и на какво се дължи
поведението му, като той й е отговорил, че не може да й обясни. След което свидетелката се
е обадила на неговата майка, тя й е разказала какво се е случило с кучето Л.. Свидетелката
заявява, че С. З. е бил много привързан към кучето и инцидентът с него му се е отразил
негативно – бил е тъжен, не е можел да спи, да яде нормално, бил е умислен. За състоянието
си не е търсил медицинска помощ и не е приемал медикаменти.
От показанията на разпитания по делото свидетел Е.В.Г. – съжителстващ на семейни
начала с дъщерята на ответника, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че той
посещава имота на С. А. много често и знае че С. А. е собственик и отглежда две кучета,
порода средноазиатски овчарки или т. нар. „А.“, на име К. и Б.. Той ги отглежда в своя имот,
като за самите кучета има специално пригодени клетки, но има и моменти, в които кучетата
се разхождат извън клетките, например когато правят сутрешната си рутинна разходка в
дворното място. Свидетелят знае за случилият се инцидент през месец юли 2022 година. На
********** г. сутринта, докато се е приготвял за работа, жена му е изтичала по стълбите,
казвайки, че кучетата са се сбили в двора на С. А.. Веднага свидетелят, жена му и С. А. са
излезли на двора. Свидетелят видял лежащо безжизнено на земята съседското куче, което до
сега не бил виждал. Свидетелят твърди, че не е чул и видял някой да вика за помощ.
Оградата, между имота на С. А. и съседния имот, е бетонна, около 1,70 - 1,80 см., плътна,
като в долната си част, понеже дворното място е с денивелация, има пролука около 10-тина
см. Свидетелят заявява, че не е видял влизане на кучето на съседите под оградата. Възприел
е единствено, че кучето лежи безжизнено до туите в двора.
От показанията на разпитания по делото свидетел Я.К.Н., без дела и родство със
страните, се установява, че свидетелката се познава със семейството на С. А. и съпругата му
Ю. от около 10 години, като се намират в приятелски отношения. С. и Ю. живеят в собствен
имот в село З. и притежават 2 кучета, порода „А.“. Посещава ги често по повод набавяне на
храна за кучетата, тъй като и тя е собственик на две големи кучета. За процесния случай
знае от Ю. – съпругата на С. А., която й е разказала за случилото се по телефона.
Относно обстоятелството как кучето Л. се е озовало в двора на С. А. – дали е влязло
само в двора му или е било издърпано под оградата от кучетата му, съдът кредитира
показанията на свидетелката Л. С.ова З.а, тъй като тя е единственият непосредствен
свидетел очевидец на случилото се. Тя подробно разказва, как кучето Л. е душило по
тревата в близост до оградата със съседния двор, изведнъж същото е изскимтяло, тя го е
5
погледнала и е видяла, че муцуната му е била захапана от кучетата на съседа С. А., след
което го е хванала за краката и се е опитала да го издърпа, но същото е било издърпано от
кучетата на С. А. под оградата в двора му, където те са го разкъсали.
Показанията на свидетелката Я.Н. не се основават на преки и непосредствени
впечатления относно процесния инцидент. Тя преразказва споделеното й от съпругата на С.
А.. Свидетелят Е.Г. не е видял начина на умъртвяване на кучето Л.. Той е видял кучето Л. в
момент, когато то вече е лежало безжизнено до туите в двора на С. А. и прави догадки и
предположения, че кучето Л. е влязло само в двора на С. А..
В здравната книжка на кучето Л., родено на *********г., като собственик е вписан С.
З.. В показания Л. С.ова З.а и Й.А.К. – З.а свидетелстват, че действителен собственик на
кучето Л. е бил ищецът С. З., като той се е грижил за него, но в последствие го е занесъл при
родителите си в село З., за да им прави компания и за да се чувства животното по – добре, с
оглед наличието на двор в имота. Съдът счита, че здравната книжка на кучето Л. не
представлява документ за собственост и по отношение на въпроса за собствеността му
кредитира свидетелските показания на Л. С.ова З.а и Й.А.К. – З.а, като възприема, че
собственик на кучето Л. е ищецът С. З..
Обстоятелството, че С. З. е действителният собственик на кучето Л. се подкрепя и от
представена разписка от 19.01.2020г., в която е посочено, че С. З. е получил обезщетение в
размер на 968,40 лв. за лечение на домашното му куче Л. по повод на настъпил инцидент с
двете кучета на С. А., като в разписката са положени подписите на С. З. и на С. А..
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно производство е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ОС-В. намира обжалваното решение
за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието всички
положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото
на иск и неговото надлежно упражняване.
Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са
вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако
вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се
е изгубило. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
Отговорността причинена от вещи е безвиновна и е за собственикът и лицето, под
чийто надзор се намира вещта. В разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД не се прави разлика между
вещи и животни.
За уважаването на иска по чл. 50 от ЗЗД, ищецът следва да установи наличието на
вреда-имуществена или неимуществена, която му е причинена от вещ или животно,
собственост или под надзор на ответника, като следва да е налице връзка между вещта и
вредата.
Между страните не се спори, че С. Т. А. е собственик и се грижи за две кучета,
порода „С.О.“ /А./, които живеят в дворното място към имота му в село З., както и че на
********** г. сутринта е станал инцидент, при който кучетата на С. А., са разкъсали кучето
6
Л.. По отношение на начина на възникване на инцидента, при който е било разкъсано кучето
Л., съдът кредитира показанията на свидетелката Л. С.ова З.а, тъй като тя е единственият
непосредствен свидетел очевидец на случилото се. Съдът възприема, че муцуната на кучето
Л. е била захапана от кучетата на съседа С. А., след което кучето Л. е било издърпано от
кучетата на С. А. под оградата в двора му, където те са го разкъсали.
Право да получат обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане имат
онези лица, които са понесли такива вреди. С оглед причинената смърт на кучето Л., за
нейният собственик С. З. са възникнали, както имуществени, така и неимуществени вреди.
Доколкото отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна, ирелевантно е поведението на
ответника по делото. Отговорността за вреди от вещи, не зависи от поведението на
собственика на кучето или това на надзираващия го, както и от това къде е настъпил
инцидентът. Отговорността за вреди от животни по чл. 50 ЗЗД е безвиновна. Тя не изисква
животното да е носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена
опасност /отговорност се носи и когато то не е агресивно /В този смисъл Решение №
249/24.09.2012 г., по гр. д. № 1450/2011г. на III г.о. на ВКС/. Елементите ангажиращи
отговорността на ответника по чл. 50 ЗЗД са доказани по производството.
Размерът на причинените на С. З. имуществени вреди се доказва от заключението на
приетата съдебно-оценителна експертиза и същият се равнява на сумата от 942 лева,
представляваща пазарната парична стойност на кучето Л..
По изложените съображения, предявеният иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в паричната пазарна стойност на собственото куче на
ищеца Л., порода „Н.Ш.“, родено на ********* год., женско, бяло на цвят, чиято смърт е
причинена от разкъсване от кучета, собственост на ответника, на ********** год., около
08:00 ч. сутринта , следва да бъде изцяло уважен.
По отношение на обезщетението за претърпени от С. З. неимуществените вреди,
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. То има за цел да компенсира
преживените болки и страдания. Съгласно задължителните за съдилищата указания дадени с
ППВС 4/68 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението - характера и интензитета на претърпените емоционални, психически и
нравствени терзания, възраст на увредения, обществено и социално положение,
икономическите условия в страната и стандарта на живот, установената практика за
присъждане на обезщетения при сходни случаи и др.
В настоящия случай от показанията на Л. С.ова З.а и Й.А.К. – З.а се установи, че след
инцидента с кучето Л., С. З. е претърпял душевни болки и терзания, изразяващи се в тъга,
унилост, стрес, безпокойство, безсъние. Кучето Л. е било отглеждано от него в продължение
на близо 10 години и той е развил близост към него, като към член на семейството.
Настоящият съдебен състав счита, че безспорно внезапната загуба на кучето Л. е причинила
негативни емоционални преживявания, душевни болки и страдания за С. З.. Съдът
съобразявайки спецификите на конкретния случай счита, че справедливо обезщетение за
претърпените от С. З. неимуществени вреди се явява сумата в размер на 2500 лева.
По изложените съображения, предявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от С. З. болки, страдания, стрес,
безпокойство, безсъние, чувство на безсилие и яд, породени от смъртта на собственото му
куче Л., порода „Н.Ш.“, родено на ********* год., женско, бяло на цвят, чиято смърт е
причинена от разкъсване от кучета, собственост на ответника, на ********** год., около
08:00 ч. сутринта , следва да бъде изцяло уважен.
Относно възражението за съпричиняване, съдът счита, че същото остана недоказано.
От доказателствата по делото се установи, че кучето Л. е било издърпано под оградата от
кучетата на С. А., след което е било разкъсано от тях. Действията на ищеца и неговите
7
родители по никакъв начин не са допринесли за настъпването на вредоносния резултат.
По възражението, че С. З. не е претърпял така претендираните вреди, предвид че
кучето Л. се е отглеждало от неговите родители, а той живее в град В., същото е
неоснователно. По делото се доказаха действително претърпените от С. З. имуществени и
неимуществени вреди.
Крайният извод на настоящата съдебна инстанция е за основателност на исковите
претенции на С. З., поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено.
По разноските.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, право на разноски има
ищецът С. З.. От приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за
тяхното извършване, става видно, че С. З. е направил разноски за настоящото производство
в размер на сумата от 950 лева – представляваща платено в брой адвокатско
възнаграждение. Следователно, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С. Т. А. следва да бъде
осъден да заплати на С. С. З. сумата в размер на 950 лева, представляваща сторени пред ОС-
В. съдебно деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № *************** г. постановено по гр. д. №
13850/2022 г. по описа на РС-В., 35-ти състав, с което РС-В. е осъдил С. Т. А., ЕГН
**********, с адрес: с. З., ул. „Х.П.“ № 2, общ. А., обл. В., да заплати на С. С. З., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж. к. „Т.“ 17, вх. А, ет. 3, ап. 29 сумата в размер на 942,00 лева
/деветстотин четиридесет и два лева/, представляваща обезщетение за причинени на С. С. З.
имуществени вреди, изразяващи се в паричната стойност на собственото му куче - Л.,
порода „Н.Ш.“, родено на ********* г., женско, бяло на цвят, чиято смърт е причинена от
разкъсване от кучета, собственост на С. Т. А., на ********** г., около 08:00 ч. сутринта,
както и сумата в размер на 2500,00 лева /две хиляди и петстотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпени от С. С. З. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
душевни болки, страдание, стрес, безпокойство, безсъние, чувство на безсилие и яд,
настъпили вследствие на смъртта на собственото му куче - Л., порода „Н.Ш.“, родено на
********* г., женско, бяло на цвят, чиято смърт е причинена от разкъсване от кучетата на С.
Т. А. на ********** г, около 08:00 ч. сутринта, ведно със законната лихва върху горните
суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.10.2022 г. до
окончателното им изплащане, на основание чл. 50 от ЗЗД, както и в частта му за разноските.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С. Т. А. да заплати на С. С. З. сумата в
размер на 950 лева /деветстотин и петдесет лева/, представляваща сторени пред ОС-В.
съдебно деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент
от чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8