Р
Е Ш Е Н И Е
№
105
гр. Разград, 06.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ като разгледа докладваното от съдия Робева
КАНД № 99 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от „С и Н
Ойл“ ЕООД – с. Гецово, обл. Разград, против Решение № 69 от 12.03.2021 г.,
постановено по АНД № 20213330200030/2021 г. по описа на Районен съд – Разград,
с което е потвърдено наказателно постановление № 17-000699 от 30.11.2020 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград. С потвърденото
наказателно постановление на основание чл. 414, ал. 3 КТ на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1
във вр. с чл. 61, ал. 1 КТ. В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
като постановено в нарушение на материалния закон, за което се излагат подробни
съображения. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено наказателното
постановление.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна.
Окръжна
прокуратура - Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага
оспореното решение да бъде оставено в сила.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Установените
от въззивния съд факти са следните: На 21.09.2020 г. около 16 ч. инспектори от Дирекция
„Инспекция по труда“ – Разград осъществили проверка по работни
места в бистро „Приста“, находящо се в гр. Разград, ж.к. „Орел“, южно от група
Р, което било стопанисван от дружеството - жалбоподател. В момента на
проверката в кухнята на обекта работело лицето Т. В. Ж., която миела посуда. Тя обяснила,
че помага в заведението. В писмена декларация посочила, че не работи в обекта,
а е дошла да помага в кухнята. Между „С и Н Ойл” ЕООД и Т. Ж. не бил сключен
писмен трудов договор и не е представен такъв. На жалбоподателя е съставен Акт №
17 – 000699 от 30.10.2020 г. за установяване на административно нарушение по
чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 КТ за това, че на 21.09.2020 г. Т. Ж. е била допусната от работодателя
да работи в обекта, без предварително с нея да е бил сключен трудов договор в
писмена форма. Въз основа на акта било издадено и обжалваното пред районния съд
наказателно постановление, с което на основание чл. 414, ал. 3 КТ на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
С
оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното
постановление с мотиви, че е налице типичен случай на престиране на работна сила
в полза на друго лице, което изисква уреждане на отношението като трудово с писмен
трудов договор. Санкционираното юридическо лице е осъществило вмененото му
нарушение и законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на чл. 414, ал. 3 КТ.
Решението е валидно, допустимо
и правилно.
Не е налице соченото от
жалбоподателя отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
Фактите по делото сочат, че като
работник в кухнята Т. Ж. е
престирала работната си сила в полза на жалбоподателя, под неговия контрол и на
посочено от него работно място. По своя характер правоотношението между тях е
трудово. Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ изисква трудовият договор да се сключи в писмена форма, а съгласно чл. 61,
ал. 1 КТ трудовият договор се сключва преди постъпването на работа. Като не е
уредил трудовото правоотношение с трудов договор в писмена форма и преди
постъпване на работа от работника, жалбоподателят е осъществил състава на
констатираното нарушение и правилно е наказан по реда на чл. 414, ал. 3 КТ.
Касационната инстанция споделя съображенията на въззивния съд, че не се
касае до оказване на моментна помощ. Подобна помощ обичайно се предоставя на
близко лице, каквото дружеството – търговец не може да бъде. Независимо от
продължителността на трудовата дейност, трудът следва да бъде полаган при
спазване не само на изискванията за форма, но и на правилата за здравословни и
безопасни условия, а полученият доход от този труд би могъл да е облагаем доход
и основа за всички видове задължително осигуряване.
Неотносимо е възражението на жалбоподателя, че констативният протокол от
извършената проверка е бил издаден извън срока по чл. 57 АПК. Нормите на АПК са
неприложими в административнонаказателното производство, което се развива по
правилата на ЗАНН. Основание за издаване на наказателното постановление е АУАН,
който е редовно съставен и съгласно чл. 416, ал. 1, пр. 2 КТ има
доказателствена сила до доказване на противното.
Като е потвърдил наказателното постановление, въззивният съд е приложил
правилно материалния закон и решението му следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221,
ал. 2 АПК
Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 69 от
12.03.2021 г., постановено по АНД № 20213330200030/2021 г. по описа на Районен
съд – Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/