Решение по дело №25896/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2513
Дата: 24 март 2022 г.
Съдия: Светлозар Димитров
Дело: 20211110125896
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2513
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110125896 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК.
Образувано е по молби от 03.02.2022г. на ответника В.С.. Посочва се, че в постановеното по
делото решение е допусната фактическа грешка, тъй като в мотивите е прието, че
ответниците дължат сумите солидарно, а в диспозитива това не било отразено по този
начин. Също така, в диспозитива всеки от ответниците се осъждал да заплати разноски в
полза на ищеца, а не солидарно, като се стигало до присъждане на ищеца на разноски в
двоен размер.
С оглед на това, моли за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в
решението, както и изменение на решението в частта за разноските, като ответниците бъдат
осъдени да заплатят разноските от 580лв. солидарно.
Насрещната страна - К.Х., е подал отговор, е който посочва, че за по-голяма яснота следвало
да се допълни, че В.С. е осъден да заплати сумите солидарно с К.В..
Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира
следното:
Молбите са подадени от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което са
допустими.
Разгледани по същество, молбите са неоснователни по следните съображения:
Съдебното решение представлява единствено между мотиви и диспозитив, като в мотивите
се формира волята на съда, а в диспозитива същата намира ясно отражение по съществото
на спора. Когато е налице разминаване на формираната в мотивите воля и нейното външно
отражение в диспозитива, е налице очевидна фактическа грешка.
1
В случая такова несъответствие не е налице, тъй като формираната в мотивите воля на съда
съответства изцяло на отразената в диспозитива.
Както е посочено в мотивите на решението, ответниците се намират в отделни и
самостоятелни процесуални правоотношения. Поради това, единият от тях е направил
възражения, каквито другият не е. Ето защо се е стигнало като резултат до това, че по
отношение на ответника В.С. претендираните суми са уважени в пълния предявен размер, а
по отношение на ответника К.В. има отхвърлителна част. Това се дължи на обстоятелството,
че ответникът В. е направил възражение за изтекла погасителна давност, което е било
частично уважено за акцесорното вземане за лихва. От своя страна, това обстоятелство се е
отразило и на разноските по спора, като К.В. е осъден за суми в по-малък размер. Същият не
може да отговаря солидарно с другия ответник за сумите, за които последният е осъден, тъй
като те са в по-голям размер. Поради това, ответникът К.В. е осъден солидарно с другия
ответник до размера на сумите, за които К.В. отговаря, тоест до по-малкия размер. В случая
не е налице несъответствие между мотивите и диспозитивът, а просто е използвана този тип
техника за оформяне на диспозитива - двамата ответници отговарят солидарно за
главниците от 3000лв. и 365лв., ведно със законната лихва, а за лихвата за забава и за
разноските отговарят солидарно до размер от 111,23лв. и 568,88лв., а само ответникът В.С.
отговаря за разликата за лихва за забава над 111,23лв. до 179,18лв. и за разликата за
разноските над 568,88лв. до 580лв. Тоест, няма двойно присъждане на едни и същи суми.
Другият начин, по който би могъл да бъде оформен диспозитивът и би имал същият смисъл
е, ответниците В.С. и К.В. да дължат солидарно главниците от 365лв. и 3000лв., ведно със
законната лихва, 111,23лв. лихва за забава и 568,88лв. разноски, а ответникът С. да дължи
още 67,95лв. за лихва (разликата между 179,18лв. и 111,23лв.) и още 11,12лв. за разноски
(разликата между 580лв. и 568,88лв.). Налице са две възможности за оформяне на
диспозитива, които имат един и същ смисъл, като в случая е използван първият вариант на
оформяне.
По изложените съображения, молбите се явяват неоснователни.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молби с вх. № 19803/03.02.2022г. и с вх. № 19802/03.02.2022г.,
подадени от ответника В.С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2