РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Монтана, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елизабета Кралева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело №
20231600100292 по описа за 2023 година
Предявени са искове от Л. В. Р., Н. З. Р. и В. Л. Р., чрез техния
пълномощник адв. Н. Д., против Д.П. А.С, за обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 06.10.2021 г. в
Словашка република.
В исковата молба се твърди, че на 06.10.2021 г. около 20:35 ч. в гр.
Братислава, на околовръстно шосе преди тунел Ситина, настъпило ПТП с
участието на четири превозни средства при следния механизъм: при движение
с несъобразена с пътните условия и натовареност на пътния участък скорост
на движение водачът на ППС л.а. с рег. № ***, марка „ХХХ“ – чешкия
гражданин Р.Х. удря намиращите се пред него аварийно спрели автомобили. В
резултат на неправомерното движение на л.а. „ХХХ“ с рег. № ***,
несъобразено с разпоредбите на ЗДвП, които задължават водачите на превозни
средства да управляват автомобилите със съобразена скорост, настъпва ПТП,
при което пострадват Л. В. Р., Н. З. Р. и В. Л. Р., явяващи се водач и пътници в
аварийно спрелия л.а. „ХХХ“ с рег. № ***.
Посочва се, че в пряка причинно-следствена връзка с реализираното
ПТП биват причинени телесни уврежания на ищците, а именно: Л. В. Р.
получава мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма и контузия на
1
нос, Н. З. Р. получава травматичен пневмоторакс, без открита рана в гръдната
кухина, а В. Л. Р. получава травматичен пневмоторакс, без открита рана в
гръдната кухина, контузия в коремната област и хематома феморис син, с
оплаквания за главоболие, световъртеж и болки в гърба.
Твърди се, че от официалните С.стващи документи, с които е
констатирано настъпването на процесното ПТП, отговорността на последното
е на водача с л.а. марка „ХХХ“ с рег. № *** – Р.Х.. Сочи се, че за процесното
МПС е налице валидно сключена при ответното дружество задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, покриваща
отговорността на собствениците и водачите във връзка с притежаването и/или
ползването на лекия автомобил, с който е реализирано застрахователното
събитие – ПТП на 06.10.2021 г., вследствие на което за ищците е налице
правен интерес да предявят настоящата претенция за изплащане на
обезщетение.
Сочат, че са изпълнили изискванията на чл. 380, ал. 1 във вр. чл. 503 от
КЗ, като от тяхно име е била заведена извънсъдебна претенция на 13.07.2022 г.
и образувана щета № BGS-00435/22 по описа на AVUS-България, в качеството
му на представител на DIRECT POJISTOVNA, A.S., за уреждане на претенции
на територията на Република България. Получили отговор на така заявената
застрахователна претенция – писмо с изх. № 428/13.07.2022 г. и писмо с изх.
№ 643/20.09.2022 г., видно от които чешката застрахователна компания е
определила обезщетение за причинените неимуществени вреди в следните
размери: 907,00 евро за Л. В. Р., 454,00 евро за Н. З. Р. и 680,00 евро за В. Л. Р..
Намират, че така определените застрахователни обезщетения се явяват
изключително занижени и крайно недостатъчни, за да репарират причинените
им неимуществени вреди.
По отношение на претенцията на Л. В. Р. се сочи, че на 07.10.2021 г., ден
след реализираното ПТП, посетил УНГ кабинет за преглед с болки в носа и
затруднено дишане. След прегледа е установено следното обективно
състояние: нос без костна крепитация, подуване в средната част на
пирамидата, лилава лигавица в предна част, без хематом, девиантен септум
вдясно, бразда вляво, проходи свободни, вентилация намалена. След повторна
анестезия е извършена репозиция на носните кости. Дадени са му препоръки
за избягване на манипулации в носа, при затруднено дишане. На 09.10.2021 г.
2
Л. Р. е настанен в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“, където му е поставена
окончателна диагноза мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма,
и фрактура на носните кости, без дислокация на фрагментите. Изброените
травми наложили хоспитализация на Р. за периода 09.10-12.10.2023 г.
По отношение на претенцията на Н. З. Р. се твърди, че на 06.10.2021 г. е
откарана Университетска болница Братислава в съзнание, с нормално дишане
и наранявания в гръдния кош. След това е изписана с препоръки за спазване
на режим на почивка. На 09.10.2021 г. е приета в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“
гр. Монтана, където й е поставена диагноза травматичен пневмоторакс, без
открита рана в гръдната кухина, контузио торацис и пневмоторакс парциалис
дек. След проведени изследвания е взето решение за извършване на
оперативна интервенция, като на Н. е поставена местна анестезия и след
почистване на оперативното поле е извършена плеврална пункция на задна
гръдна половина отдясно на шесто междуребрие на средна аксиларна ос. В
резултат на проведено лечение оплакванията й намалели и била изписана на
12.10.2021 г.
По отношение на претенцията на В. Л. Р. се сочи, че на 06.10.2021 г. е
приет в Клиниката по детска хирургия към Национален институт по детски
болести в гр. Братислава с болки в дясната ръка, левия крак и главата. По
време на хоспитализацията са стабилизирани жизнените стойности. На
07.10.2021 г. е изписан по искане на родителите му, а на 09.10.2021 г. постъпил
в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ гр. Монтана с оплаквания за постоянни силни
болки свързани с дишането и болки в ляво бедро. Извършени му били
изследвания, след които е поставена диагноза травматичен пневмоторакс, без
открита рана в гръдната кухина, контузио торацис, пневмоторакс парциалис
син, контузио феморис син, хематом феморис син и фисура феморис син.
Съгласно оперативен протокол № 1628/11.10.2021 г. на В. е извършена
плеврална пункция на задна гръдна половина отдясно на шесто междуребрие
на средна аксиларна ос. На 12.10.2021 г. е изписан с подобрение в
състоянието.
Твърди се, че за ищците е трудно да продължат динамичния живот,
който са водили преди произшествието. Преди били самостоятелно семейство,
което се грижи помежду си един за друг, а след настъпилото събитие се
материализирала необходимост от чужда помощ за извършване на
3
елементарни ежедневни дейности. След ПТП-то ищците изпитали силен стрес
и страх за живота си за дълъг период от време, като особено тежко изживял
случващото се В., който към датата на инцидента бил на 12 години.
Предвид изложеното ищците молят съда да осъди ответното дружество
да заплати на всеки от тях сумата от по 30 000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
неудобства в резултат на ПТП от 06.10.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 13.07.2022 г.
до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д.П.
А.С., чрез своя пълномощник адв. Т. Б., с който се оспорва претенцията по
основание и размер. Оспорва се наличието на виновно поведение от страна на
водача на чешкия автомобил, както и наличието на причинно-следствена
връзка между настъпилото събитие и твърдяните вреди. Изтъква, че
констативния протокол за ПТП не се ползва с доказателствена сила относно
механизма на ПТП. Не оспорва наличието на валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Оспорва размерите на
исковите претенции, като излага, че същите са прекомерно завишени. Също
оспорва и обема на претърпените от ищците телесни увреждания. Прави и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалите, като твърди, че не са ползвали обезопасителни колани. Оспорва
и претенцията за законна лихва за забава. Съобразно изложеното счита
исковете за неоснователни и моли съда да ги отхвърли и да му присъди
сторените разноски.
В съдебно заседание ищците, чрез своя процесуален представител,
поддържат исковата молба, като твърдят, че исковете следва да се уважат като
основателни. Ответникът моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са приети
съдебно-медицинска, съдебно-автотехническа и съдебно-психологична
експертизи.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/ се установява следния
4
механизъм на ПТП:
На 06.10.2021 г. около 20:35 ч. е настъпило процесното ПТП на
околовръстен път на гр. Братислава през тъмната част на денонощието. Три
български автомобила са се движили заедно, в които са пътували семейства в
посока от България към Германия, като през територията на Словакия е
следвало да преминат транзит. Пътят е с еднопосочен режим на движение,
изграден от две еднопосочни платна, всяко от които се състои с по две
еднопосочни пътни ленти за движение. Първи в колоната е бил лек автомобил
„Мерцедес Спринтер“, след него е бил лек автомобил „ХХХ“ и последен е бил
процесния лек автомобил „ХХХ“ с рег. № ***. Поради авариране на един от
автомобилите, движещ се пред процесния автомобил, колоната е спряла в
десния край на дясна пътна лента на платното за движение в същата
последователност. Водачът на процесния автомобил е спрял зад другите два
автомобила, като е включил аварийните светлини. Непосредствено след
спирането процесният автомобил е ударен в задната част от лек автомобил
„ХХХ“, като вследствие на удара е отхвърлен (изтласкан) в посока напред,
при което предната му част се блъска в задната част на спрелия пред него л.а.
„ХХХ“.
Като причини за настъпване на процесното ПТП вещото лице посочва
управление от страна на водача на л.а. „ХХХ“ с несъобразена с конкретните
условия на видимост през тъмната част на денонощието скорост и
неупражняването на непрекъснат и адекватен контрол при управление на
автомобила. Също така посочва и спирането на непозволено място от водача
на л.а. „ХХХ“, както и несигнализиране по надлежен ред на автомобила му с
необходимата сигнализация, за да бъде забелязан своеременно от
приближаващите се превозни средства. Вещото лице счита, че скоростта на
движение на л.а. „ХХХ“ е била значително по висока от позволената скорост
от 70 км/ч, предвид получената верижна катастрофа.
Съдебно-медицинската експертиза установява следното по отношение
на ищците:
Л. В. Р. е получил контузия на главата, мозъчно сътресение и счупване на
носни кости. Няма данни да е изпадал в безсъзнателно състояние. Не са
налице данни за настъпили усложнения при болничния му престои, като
извършените медицински процедури са адекватни. Уврежданията са му
причинили временно и неопасно за живота разстройство на здравето, със
срок на оздравяване 2-3 седмици, до месец. Според вещото лице
описаните травматични увреждания са в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. Експерта заключва, че счупването на носни
кости от удар във волана, при процесния механизъм на ПТП е много по-
вероятно да е причинено при липса на правилно поставен предпазен
колан.
Н. З. Р. е получила контузия на гръдния кош с наличие на частичен
пневмоторакс в дясно. Не са налице данни за нарушаване на дишането й
5
и последващи от това промени в кръвни и дихателни показатели.
Контузията на гръдната клетка е причинило на Р. временно неопасно за
живота разстройство на здравето, като срокът на оздравяване е 2-3
седмици до месец. Р. в нито един момент не изпаднала в състояние, което
да е опасно за живота й. Вещото лице заключва, че в данните по делото
няма описани травматични увреждания по тялото на пострадалата, въз
основа на които с категоричност да твърди за наличие на правилно
поставен предпазен колан.
В. Л. Р. е получил контузия на гръден кош с наличие на частичен
пневмоторакс в дясно и контузия с масивно кръвонасядане (хематом) на
ляво бедро. Двете контузии, в тяхната съвкупност, са причинили на Р.
временно и неопасно за живота разстройство на здравето, със срок на
оздравяване 2-3 седмици до месец. Вещото лице посочва, че тези
контузии е много вероятно да са в резултат на директен удар по тялото и
долен крайник от/върху части на автомобилно купе. Според вещото лице
в данните по делото няма описани травматични увреждания по тялото на
В. Р., въз основа на които с категоричност да твърди за наличие на
правилно поставен предпазен колан.
От съдебно-психологичната експертиза се установява, че непосредствено
след претърпяното ПТП и в последвалите месеци, е било налице промяна в
психологичното и емоционално състояние на ищците, като същите са
получили остро стресово разстройство, което е отшумяло в нормален времеви
период. Причинените им физически травми са довели до негативни психични
и емоционални преживявания. Експертизата установява, че към настоящия
момент ищците водят нормален начин на живот, работят и се грижат за себе си
и семейството си. По отношение на Л. Р. вещото лице посочва, че същия
работи в куриерска фирма и шофира самостоятелно, макар понякога да
изпитва тревога. Налице е оптимистична нагласа спрямо живота, хората и
бъдещето, като според вещото лице не се отчита наличие на негативни
емоционални или психически състояния. Експерта посочва, че към настоящия
момент при Н. Р. се отчита добро ниво на житейско функциониране в
личностен и житейски аспект. По отношение на В. Л. вещото лице посочва, че
към настоящия момент не се отчита наличие на негативна психическа или
емоционална симптоматика. Детето В. е усмихнато, общително, има приятели
и посещава училище.
От показанията на св. Е. Р. /сестра на Л./ се установява, че няколко дни
след катастрофата ищците се прибрали в Монтана, където постъпили в
болница. Споделя, че брат й бил със счупен нос и още имал белег. Н. била
ударена в белия дроб, което наложило да й направят операция. В. бил с
повреден гръбначен стълб, като заради това не ходел редовно на училище.
С.ката посочва, че ищците и до ден днешен имат болки и емоционални
страхове. Не могли да пътуват, като най-вече брат й не могъл да шофира, тъй
като се боял да се качва в кола. С.ката твърди, че родителите й полагали грижи
за ищците. Н. и до ден днешен не могла да извършва никаква работа, същата
6
имала болки и не може да вдига тежко. Посочва, че след произшествието Л. се
променил много, същият имал страхове и не могъл да работи нормално както
преди. С.ката твърди, че след инцидента брат й не работи.
От показанията на св. К. Р. /майка на Л./ се установява, че ищците живеят
при нея в нейната къща. След инцидента тримата се прибрали в България и
постъпили в болница. Видяла, че носът на Л. бил с
счупен, а жена му претърпяла операция. Внучето й В. имал болки в гръбнака,
като и към настоящия момент не е добре. След катастрофата се прибрали в
трагично състояние, не могли да спят и изпитвали страх при пътуване.
Твърди, че преди инцидента ищците не са имали такива проблеми и били
весело и щастливо семейство. В. спрял да ходи редовно на училище поради
болки в гърба. С.ката споделя, че след инцидента Л. не може да работи. Преди
това той и жена му работели в Германия, а сега си стояли в България без
работа. С.ката отрича сина и снаха й да са излизали от България след
катастрофата, като заявява, че не знае Л. да работи в куриерска фирма.
По делото са приложени писмени доказателства, видно от които ищците
на 13.07.2022 г. са предявили извънсъдебна претенция пред „Авус-България“
ЕООД, в качеството на представител на Д.П. А.С, като по повод заведената
щета са им определили следните обезщетения за неимуществени вреди: на Л.
Р. 907 евро, на Н. Р. 454 евро, а на В. Р. 680 евро.
Между страните не е спорно, че е приложимо СЛОВАШКОТО
материално право, уреждащо заплащане на обезщетения в случай на
настъпили вреди в резултат на ПТП и предявен от увредените лица пряк иск
срещу застраховател по застраховка Гражданска отговорност . В тази насока е
и разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) N 864/2007 г на Европейския
парламент и на Съвета („Рим II") относно приложимото право при
извъндоговорни задължения , според която приложимото право към
извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е
правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава
е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави
настъпват непреките последици от този факт . По делото е безспорно, че
деликта е осъществен на територията на чужда държава - Република
Словакия, поради което и приложимо към спора е унгарското материално
право.В тази насока е и разпоредбата на чл. 105 от КМЧП.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно
основание чл. 105, ал. 1 КМЧП във вр. § 797, ал. 1 от Гражданско-
процесуалния кодекс на Словакия /ГПКС/ във вр. Наредба № 437/2004 от
Закона за обезщетенията за неимуществени вреди (причинена болка) и
7
обезщетенията при отпускане на социални придобивки.
На първо място, доколкото се претендират вреди от непозволено
увреждане настъпило в Словакия, задълженията произтичащи от него следва
да се уредят от правото на дърважата, на чиято територия са настъпили
вредите – чл. 105, ал. 1 КМЧП. В същата насока е и чл. 4, т. 1 от Регламент №
864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година
относно приложимото право към извъндоговорни отношения („Рим II“). В чл.
15 от цитирания Регламент е предвидено, че приложимото към
извъндоговорни задължения право урежда в частност: основанието и
границите на отговорността, включително определянето на лицата, на които
може да се търси отговорност за извършени от тях действия; основанията за
освобождаване от отговорност, както и ограничаването и разделянето на
отговорността; наличието, вида и определяне на размера на вредите или на
търсеното обезщетение; лицата, които имат право на обезщетение за лично
претърпени от тях вреди; отговорност за вреди, причинени от другиго;
способите за погасяване на задълженията, правилата за погасителната давност
и прекратяването на права, включително правилата относно началото,
прекъсването и спирането на срок на погасителна давност или прекратяване
на права.
В чл. 18 от Регламента е уреденото правото на пряк иск на увреденото
лице срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси, като
условие за това е приложимото към извъндоговорното задължение право или
приложимото към застрахователния договор право да предвижда такава
възможност. В тази връзка § 797, ал. 1 от ГПКС предвижда, че право на
изплащане има този, който не е упоменат в тази наредба или в
застрахователните условия не е постановено друго, но на когото
имуществото, животът или здравето или на когото отговорността за щетите се
отнася застраховката.
Настоящият случай касае предявена претенция за обезщетение за
претърпени вреди, настъпили вследствие ПТП, осъществило се на
територията на Словакия. Предвид това съдът намира, че приложимо е
Словашкото законодателство. Същото допуска да се сезира застрахователят,
когато на дадено лице са причинени вреди от застрахованото лице.
В § 420, ал. 1 от ГПКС е предвидено, че всеки носи отговорност за
щети, които е причинил при нарушаване на законовите задължения. В ал. 2 е
предвидено, че отговорността отпада от този, които докаже, че не е виновен за
причиняването на щетите.
Разпоредбата на § 441 от ГПКС гласи, че когато щетите са причинени по
вина на потърпевшия, той понася щетите относително, а когато щетите са
изцяло по негова вина, понася изцяло вината за тях.
Съгласно § 449 от ГПКС при увреждане на здравето еднократно се
компенсира преживяното страдание на потърпевшия и трудностите му да се
8
аклиматизира социално. В § 450 от ГПКС е предвидено, че поради много
специална причина съдът може да отсъди намаляване на обезщетението на
вредите, като вземе предвид как се е стигнало до причиняването им, както и
на наличното имуществено положение на физическото лице, което ги е
причинило.
В случая към датата на ПТП лекият автомобил „ХХХ“ е бил застрахован
с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисите, който
факт не се оспорва от ответника. Противоправността на деянието на водача се
установявва от съдебно-автотехническата експертиза, която съдът кредитира
като професионално изготвена. Съгласно заключението на вещото лице една
от причините за настъпвнето на процесното ПТП, е управлението от страна на
водача на л.а. „ХХХ“ с несъобразена с конкретните условия на видимост през
тъмната част на денонощието скорост и неупражняването на непрекъснат и
адекватен контрол при управление на автомобила. От съдебно-медицинската
експертиза, която също се кредитира от съда като обективно изготвена, се
установи, че вследствие процесното ПТП ищците са получили телесни
увреждания. При така изложеното се стига до извод, че деянието на водачът
Р.Х. е виновно и противоправно, като същото е причинило вреди на трети
лица /ищците/. Ето защо, същият носи отговорност съгласно § 420, ал. 1 от
ГПКС, а доколкото управляваният от него автомобил е застрахован при
ответника, то съгласно § 797, ал. 1 от ГПКС ищците имат право да получат
обезщетение от ответника за причинените им телесни увреждания.
За определяне размера на обезщетението е относима Наредба №
437/2004 от Закона за обезщетенията за неимуществени вреди (причинена
болка) и обезщетенията при отпускане на социални придобивки /Наредбата/.
В § 1 от Наредбата е записано, че тя установява условията за присъждане и
предоставяне на обезщетение за болка и обезщетение за увреждане на
социалното функциониране. Съгласно нормата на § 3 от Наредбата
обезщетението за болка се предоставя еднократно и то трябва да бъде
пропорционално на установеното увреждане на здравето, хода на лечението
или отстраняване на последиците от него. Обезщетението се предоставя въз
основа на медицинско заключение, а точковите оценки за болка са определени
в Приложение № 1 в I и III части. Ако някое увреждане на здравето не е
посочено в тарифите, се използва тарифата за друго увреждане на здравето, с
което то най-добре може да се сравни по отношение на болката. В § 5, ал. 1 от
9
Наредбата е записано, че при определяне размера на обезщетението за
причинена болка се изхожда от общия брой точки, при които се оценява
причинената болка. В ал. 2 е посочено, че за размер на обезщетението на за
причинена болка се определя сума от 2% от средномесечната заплата на
служител, работещ в Република Словакия, определена от Статистическия
институт за една календарна година. В тази връзка по делото е приложен
отговор от Министерство на здравеопазването на Република Словакия, в който
е посочено, че размерът на обезщетението за причинена болка за 2021 г. за
една точка е 22,66 евро и важи за цялата 2021 г. /л. 528 от делото/.
От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби на Наредба №
437/2004 е видно, че при преценка размера на обезщетението, трябва да се
съпоставят причинените съгласно медицинската експертиза увреждания на
ищците с точковите оценки за болка. При извършена от съда съпоставка, се
стига до извода, че:
получените от Л. Р. травми се оценяват на 20 точки, съгласно чл. 12 „а“
от приложението към Наредбата, което се равнява на 453,20 евро.
получените от Н. Р. травми се оценяват на 60 точки, съгласно чл. 86 „b“
от приложението към Наредбата, което се равнява на 1359,60 евро.
получените от В. Р. травми се оценяват общо на 75 точки, съгласно чл. 86
„б“ и чл. 160 от приложението към Наредбата, което се равнява на
1699,50 евро.
Към настоящият момент курса на българския лев към еврото, съгласно
общодостъпни данни от официалния интернет сайт на БНБ, е 1.95583. При
това следва, че на ищците се дължи следното обезщетение:
следващото се на Л. Р. обезщетение е с левова равностойност 886,38
лева.
следващото се на Н. Р. обезщетение е с левова равностойност 2659,14
лева.
следващото се на В. Р. обезщетението е с левова равностойност 3323,93
лева.
За така описаните суми искът следва да бъде уважен, като за останалата част
до предявения размер от 30 000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По отношение направеното възражение за съпричиняване съдът намира,
10
че то е неоснователно, тъй като заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза не установява с категоричност, че ищците не са
били с поставени предпазни колани.
Предвид основателността на исковите претенции по основните искове,
основателна е и претенцията по акцесорния иск за лихви за забава. В тази
връзка разпоредбата на § 797, ал. 3 от ГПКС предвижда, че покритието се
изплаща в срок от петнадесет дни, веднага щом застрахователят прекрати
проучването, необходимо за установяване на обема на задължението му като
застраховател. Проучването се извършва незабавно, а ако не може да бъде
приключено в рамките на един месец от момента, когато застрахователят е бил
уведомен за застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да
предостави на застрахованото лице ползването на определена сума в аванс. По
делото се установи, че ищците са предявили своята извънсъдебна претенция
пред застрахователя на 13.07.2022 г. На същата дата застрахователят ги е
уведомил, че е заведена щета по тяхната претенция, а на 20.09.2022 г. им е
определено обезщетение, което е предложено да бъде изплатено. С оглед това,
съдът намира, че на 20.09.2022 г. е прекратено проучването от страна на
застрахователя и същият е следвало да изплати обезщетението в петнадесет
дневен срок, а именно на 05.10.2022 г. В хода на настоящото производство не
са представени доказателства, че ответникът е заплатил на ищците
обезщетение за вреди, поради което следва да се приеме, че същият е изпаднал
в забава от 05.10.2022 г.
По разноските:
Ищците са направили разноски в общ размер 2020 лева. Предвид изхода
на делото, тъй като предявените искове са уважени в размер на 0,076 на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищците сумата от 154,18 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът също следва да заплати на адв. Н. Д. сумата от 838,05 лева
с включено ДДС, изчислена общо за оказаната правна помощ и на тримата
ищци . Посочената сума е изчислена на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата във вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно тази наредба на адвоката се
полага сумата от 3050 лв. на клиент. Същата обаче трябва да бъде намалена,
тъй като размерът на възнаграждението за безплатно осъществена правна
11
помощ се определя съобразно размера на уважената част от иска. Така за
оказаната правна помощ на Л., адв. Д. има право на сумата от 90,11 лв., за
помощта оказана на Н. – 270,34 лв., а за помощта оказана на В. – 337,93 лв или
общо за тримата 698,38 лева /без ДДС/.
Съобразно факта, че ищците са освободени такси, в тежест на ответника
е да заплати по сметката на МОС държавна такса в размер от 74,77 лв.,
съразмерно уважената част от исковете. Сумата е определена, като се отчита,
че ищците са заплатили 200 лв. държавна такса.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски в
размер на 12674,63 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Вземайки предвид фактическата и правна сложност на делото, извършените
процесуални действия, съдът намира за основателно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение направено от страна на
пълномощника на ищците и същото следва да бъде намалено до предвденото
в закона в размер на 7850лева.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.П. А.С., рег. № ***, със седалище и адрес на управление
Словашка република, Н. № 996/25, С., *** 00 Б., да заплати на Л. В. Р., ЕГН
**********, с адрес гр. Б., ул. „С.“ № **, сумата от 886,38 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществни вреди в резултат
на ПТП осъществило се на 06.10.2021 г. в Словашка република, настъпило по
вина на Р.Х. при управление на лек автомобил марка „ХХХ“ с рег. № ***, за
който към момента на ПТП има сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2022 г. до окончателното
й изплащане, като за разликата до претендираните 30 000,00 лева ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.П. А.С., рег. № ***, със седалище и адрес на управление
Словашка република, Н. № 996/25, С., *** 00 Б. да заплати на Н. З. Р., ЕГН
**********, с адрес гр. Б., ул. „С.“ № **, сумата от 2659,14 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществни вреди в резултат
на ПТП осъществило се на 06.10.2021 г. в Словашка република, настъпило по
вина на Р.Х. при управление на лек автомобил марка „ХХХ“ с рег. № ***, за
който към момента на ПТП има сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със
12
законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2022 г. до окончателното
й изплащане, като за разликата до претендираните 30 000,00 лева ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.П. А.С., рег. № ***, със седалище и адрес на управление
Словашка република, Н. № 996/25, С., *** 00 Б., да заплати на В. Л. Р., ЕГН
**********, с адрес гр. Б., ул. „С.“ № **, сумата от 3323,93 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществни вреди в резултат
на ПТП осъществило се на 06.10.2021 г. в Словашка република, настъпило по
вина на Р.Х. при управление на лек автомобил марка „ХХХ“ с рег. № ***, за
който към момента на ПТП има сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2022 г. до окончателното
й изплащане, като за разликата до претендираните 30 000,00 лева ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.П. А.С., рег. № ***, със седалище и адрес на управление
Словашка република, Н. № 996/25, С., *** 00 Б. на ос
основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на Л. В. Р., Н. З. Р. и В. Л. Р., и
тримата с адрес гр. Б., ул. „С.“ № **, сумата от 154,18 лева, представляваща
направени разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.П. А.С., рег. № ***, със седалище и адрес на управление
Словашка република, Н. № 996/25, С., *** 00 Б., на основание чл.38, ал.2 ЗА,
да заплати на адв. Н. Н. Д. сумата от 838,05 лева за оказано безплатно
процесуално представителство на Л. В. Р., Н. З. Р. и В. Л. Р. в производството.
ОСЪЖДА Д.П. А.С., рег. № ***, със седалище и адрес на управление
Словашка република, Н. № 996/25, С., 6** 00 Б. да заплати по сметката на
Окръжен съд-Монтана сумата от 74,77 лева, представляваща държавна такса,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Л. В. Р., Н. З. Р. и В. Л. Р., на основание чл.78, ал.3 ГПК, да
заплатят на Д.П. А.С., рег. № ***, със седалище и адрес на управление
Словашка република, Н. № 996/25, С., *** 00 Б. сумата от 7850.00лева,
представляваща направени в производството разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
13