Р Е Ш Е Н И Е
№…........../01.07.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юни през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 15036 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от Б.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Ч.м.“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата следните суми: сумата от 2063,25 лв., представляваща
сбор от неизплатените нетни трудови възнаграждения по трудов договор №
254/20.01.1993 г., дължими за периода от м. 04.2018 г. до м. 07.2018 г., сумата от 10536,21 лв., представляваща
сбор от неизплатените нетни трудови възнаграждения по трудов договор №
026/02.08.2018 г., дължими за периода от м. 08.2018 г. до м. 08.2020 г., сумата от 4410 лв., представляваща
неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов
договор № 254/20.01.1993 г. със заповед № 40/31.07.2018 г. на изпълнителния
директор на „Ч.м.“ АД, след като ищцата е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и е работила при същия работодател през последните
10 години от трудовия й стаж, ведно със
законната лихва върху всяка от посочените главници за трудови
възнаграждения и обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба –
20.11.2020 г., до окончателното им изплащане, сумата от 2013,05 лв. (след допуснато изменение на иска чрез
увеличаване на неговия размер), представляваща законна лихва за забава,
начислена за периода от 25.05.2018 г. до 20.11.2020 г. върху дължимите трудови
възнаграждения, както и сумата от
1002,05 лв. (след допуснато изменение на иска чрез намаляване на неговия
размер), представляваща законна лихва за забава, начислена за периода от
25.08.2018 г. до 20.11.2020 г. върху дължимото обезщетение.
По твърдения в исковата молба, въз основа на трудов договор №
254/20.01.1993 г. ищцата била назначена при ответното дружество „Ч.м.“
АД на длъжността „организатор
производство“. Трудовото правоотношение било прекратено със заповед № 040/31.07.2018 г., поради
придобито от ищцата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в заповедта
било определено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 6 брутни
работни заплати. Между страните бил сключен нов безсрочен трудов договор №
026/02.08.2018 г., но поради забавата на работодателя в заплащането на
дължимите трудови възнаграждения новото правоотношение било прекратено по
инициатива на ищцата, за което била издадена заповед № 041/24.08.2020 г. След
прекратяване на правоотношенията ответникът останал задължен към ищцата за
дължимите нетни трудови възнаграждения по двата договора - 2063,25 лв. по
трудов договор № 254/20.01.1993 г. за периода от м. 04.2018 г. до м. 07.2018 г.
и 10536,21 лв. по трудов договор № 026/02.08.2018 г. за периода от м. 08.2018
г. до м. 08.2020 г., както и за определеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в
размер на 4410 лв. Предвид забавата за заплащане на тези суми, ответникът
дължал и законна лихва в общ размер на 2909,24 лв. за периода 25.05.2018 г. –
20.11.2020 г. Въпреки водените между страните разговори, дължимите суми така и
не били изплатени на ищцата.
По изложените съображения по същество ищцата моли за
уважаване на предявените искове и претендира разноски по делото, вкл.
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание
ищцата, чрез процесуалния й представител адв. Р.К.,
поддържа исковата молба и предприема изменение в размера на предявените искове
за лихва за забава, като увеличава претенцията за лихва върху неизплатените
трудови възнаграждения от 1905,96 лв. на 2013,05 лв. и намалява претенцията за
лихва върху неизплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ от 1003,28 лв. на
1002,05 лв. Моли за уважаване на исковете, съобразно изменението на част от
тях, и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба. В същия не оспорва,
че между страните били сключени процесните трудови договори, както и че те били
прекратени на сочените основания. Заявява, че периодичното плащане на дължимите
трудови възнаграждения на ищцата не било преустановено, поради което изразява
съгласие за провеждане на процедура по медиация и моли при определяне на
разноските да бъде приложената разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
В открито съдебно заседание
ответникът не се представлява.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна
следното:
С изготвения и обявен
за окончателен доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване на
по делото са отделени следните обстоятелства: 1.) че между страните е сключен
трудов договор № 254/20.01.1993 г., трудовото правоотношение по който е
прекратено със заповед № 040/31.07.2018 г., считано от 01.08.2018 г., на
основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ – поради придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст; 2.) че между страните е сключен трудов договор №
026/02.08.2018 г., трудовото правоотношение по който е прекратено със заповед №
041/24.08.2020 г., считано от 24.08.2020 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие на страните; 3.) че в периода от м. 04.2018 г. до м.
08.2020 г. ищцата е полагала труд по посочените трудови правоотношения с
ответника. Тези обстоятелства се потвърждават и от приобщените писмени
доказателствени средства – съответните договори и заповеди за тяхното
прекратяване (л. 5-8). От съдържанието на заповед № 040/31.07.2018 г. се
изяснява още, че работодателят е признал, че на ищцата се дължи обезщетение по
чл. 222, ал. 3 КТ в размер на шест брутни работни заплати.
От приложеното
заверено копие от трудова книжка на ищцата Б.И. (л. 10-14) се установява, че
същата е работила при ответното дружество „Ч.м.“ АД на различни длъжности в
периода от 04.01.1983 г. до 07.12.1992 г., за който е придобила трудов стаж от
9 години, 11 месеца и 3 дни, както и в периода от 01.02.1993 г. до 24.08.2020
г., за който трудовият й стаж възлиза на 27 години, 4 месеца и 11 дни.
Приобщена е и
подписана от служител в счетоводството на ответника справка за дължими нетни
работни заплати на Б.И. (л. 9), според която за периода от м. 04.2018 г., вкл.
до м. 06.2020 г., вкл. същите са в общ размер на 16871,01 лв.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза (л. 43 и сл.) се установява, че неизплатените дължими
на ищцата суми, са, както следва: 1.) по трудов договор № 254/20.01.1993 г. - нетно
трудово възнаграждение за периода от м.04.2018 г. до м. 07.2018 г. в общ размер
на 2063,25 лв., от което 307,20 лв. за м. 04.2018 г., 592,85 лв. за м. 05.2018
г., 592,85 лв. за м. 06.2018 г. и 570,35 лв. за м. 07.2018 г., и обезщетение по
чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 4410 лв., формирано от шесткратния
размер на последно полученото за м. 07.2018 г. брутно трудово възнаграждение от
735 лв.; 2.) по трудов договор № 026/02.08.2018 г. - нетно трудово
възнаграждение за периода от м.08.2018 г. до м. 08.2020 г. в общ размер на
10536,20 лв., от което 521,41 лв. за м. 08.2018 г., 573,30 лв. за м. 09.2018
г., 573,54 лв. за м. 10.2018 г., 573,54 лв. за м. 11.2018 г., 573,37 лв. за м.
12.2018 г., 523,06 лв. за м. 01.2019 г., 493,06 лв. за м. 02.2019 г., 509,89
лв. за м. 03.2019 г., 449,91 лв. за м. 04.2019 г., 449,91 лв. за м. 05.2019 г.,
450,33 лв. за м. 06.2019 г., 599,88 лв. за м. 07.2019 г., 600,50 лв. за м.
08.2019 г., 599,88 лв. за м. 09.2019 г., 599,88 лв. за м. 10.2019 г., 422,01
лв. за м. 11.2019 г., 548,38 лв. за м. 12.2019 г., 437,09 лв. за м. 01.2020 г.,
301,61 лв. за м. 02.2020 г., 246,35 лв. за м. 03.2020 г., 0 лв. за м. 04.2020
г., 221,07 лв. за м. 05.2020 г., 109,79 лв. за м. 06.2020 г., 52,48 лв. за м.
07.2020 г., 85,97 лв. за м. 08.2020 г. Вещото лице П.Т. определя дължимата
лихва за забава, начислена за периода от 26.05.2018 г. до 20.11.2020 г. върху
неизплатените трудови възнаграждения, в общ размер на 2013,05 лв. и лихва за
забава, начислена за периода от 26.08.2018 г. до 20.11.2020 г. върху
неизплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, в размер на 1002,05 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата незаплатени трудови
възнаграждения по сключени между тях два трудови договора, обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение по единия договор след придобито право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст и лихва за забава върху дължимите
главници.
По претенциите за неизплатени трудови възнаграждения и
лихва за забава върху тях:
Според чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа.
Не е спорно по делото, а се установява и от събраните
писмени доказателствени средства, че в периода от 20.01.1993 г. до 01.08.2018
г. страните са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен
помежду им трудов договор № 254/20.01.1993 г., а в следващия период от
02.08.2018 г. до 24.08.2020 г. – по силата на трудов договор № 026/02.08.2018 г.
Безспорно е също, че за процесните периоди, включени в посочената
продължителност на облигационната връзка, ищцата реално е полагала труд при
ответното дружество като неин работодател. Следователно за последния е
възникнало насрещно парично задължение за заплащане на уговореното трудово
възнаграждение на посочения в договора падеж до 25-то число на следващия месец.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което
съдът кредитира напълно като компетентно изготвено, правилно и обосновано, се доказва,
че по трудовия договор от 1993 г. са налице неизплатени възнаграждения за
периода от м. 04.2018 г. до м. 07.2018 г. в общ нетен размер на претендираната
сума от 2063,25 лв., а по трудовия договор от 2018 г. - неизплатени
възнаграждения за периода от м. 08.2018 г. до м. 08.2020 г. в общ нетен размер
на 10536,20 лв.
При това положение предявените искове с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ са доказани по основание и размер и следва да бъдат изцяло
уважени, като се присъдят в полза на ищцата посочените суми, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на възнагражденията.
Паричните задължения на работодателя са с определен ден
на изпълнение до 25-то число на следващия месец, поради което и на основание
чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД ответникът е изпаднал в забава в деня след
изтичането му, тоест на 26-то
число на месеца, следващ месеца, за който се дължи съответното възнаграждение.
Така началото на неговото просрочие за дължимите възнаграждения за периода от
м.04.2018 г. до м.08.2020 г. е на 26.05.2018 г. От тогава е възникнало и акцесорното му задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Според експертното
заключение за периода от забавата (26.05.2018 г.) до заявения краен момент на
начисляване на лихвата върху неизплатените трудови възнаграждения (20.11.2020
г.) същата възлиза в общ размер 2013,05 лв. и съвпада с търсената сума, поради
което и този иск следва да бъде изцяло уважен.
По претенцията за обезщетение и лихва за забава върху
него:
Според чл. 222, ал. 3 КТ (в приложимата редакция, изм. ДВ,
бр. 2 от 1996 г., бр. 25 от 2001 г.) при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването,
той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през
последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното
му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може
да се изплаща само веднъж.
В настоящия случай е доказано, че ищцата е придобила
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2018 г., което е било и
основание по чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ за прекратяване на трудовото й
правоотношение по трудов договор № 254/20.01.1993 г. Доказано е също, че от 1993 г. до
прекратяване на правоотношението през 2018 г. същата е придобила при ответното
дружество трудов стаж от общо 27 години, 4 месеца и 11 дни, поради което са
изпълнени предвидените в закона кумулативни условия и в полза на ищцата е
възникнало правото да получи обезщетение от ответника в размер на брутното й
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Дължимостта
на обезщетението е изрично признато и от ответника в издадената от него заповед
за прекратяване на правоотношението. Следователно претенцията е доказана по
основание.
По отношение на нейния размер разпоредбата на
чл. 228, ал. 1 КТ предвижда, че брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетението е полученото от работника или
служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго
не е предвидено.
Съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза дължимото в полза на ищцата обезщетение
възлиза на търсената сума от 4410 лв., определена от вещото лице съобразно последно
полученото брутно трудово възнаграждение за м. 07.2018 г. Така посоченият
размер е изчислен според приложимите нормативни правила, поради което искът е
доказан, освен по основание, и по размер, респ. следва да бъде уважен в пълен
размер, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на обезщетението.
Следва да бъде уважена изцяло и претенцията по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава от 1002,05 лв. върху дължимото
обезщетение, начислена за периода от 28.08.2018 г. до 20.11.2020 г., предвид
изложените по-горе съображения относно забавата на ответника и доказания от експертното
заключение размер на лихвата за посочения период.
По разноските:
Съдът намира
искането на ответната страна за присъждане на разноски при условията на чл. 78,
ал. 2 ГПК за неоснователно. Посочената разпоредба предвижда освобождаване на
ответника от отговорността му за разноски при две кумулативни предпоставки, а
именно: същият да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В
разглеждания казус не е налице нито една от тези предпоставки. Доказано е, че ответното дружество не е
изплатило на ищцата дължимите суми, станали изискуеми преди датата на исковата
молба, което е породило правния й интерес от предявените осъдителни искове,
респ. именно бездействието на ответника е обусловило необходимостта от
търсената съдебна защита. Фактът, че не било преустановено периодичното плащане
на сумите, на който се позовава страната (без съответни доказателства), е
ирелевантен, тъй като според чл. 81, ал. 2 ЗЗД неразполагането на длъжника с
парични средства за изпълнение на задълженията му не го освобождава от
отговорност. Освен че е дал повод за завеждане на делото, в случая ответникът
не е и признал исковете, тъй като в отговора на исковата молба не се съдържа
изрично изявление в този смисъл, а единствено съгласие за решаване на спора
чрез медиация.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
сторените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1128 лв., доказателства за заплащането
на което са представени по делото – договор за правна защита и съдействие от
29.03.2021 г., съдържащ отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено
изцяло в брой (л. 66).
Доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. чл. 83,
ал. 1, т. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, всички дължащи
се такси и разноски в общ размер на 1010,90
лв., от които общо 810,90 лв. за държавни такси по уважените искове и 200
лв. за разноски за възнаграждение на вещото лице по проведената
съдебно-счетоводна експертиза.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Б.В.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, следните суми: сумата от
2063,25 лв. (две хиляди шестдесет и три лева и двадесет и пет стотинки),
представляваща сбор от неизплатени нетни трудови възнаграждения по трудов
договор № 254/20.01.1993 г., дължими за периода от м. 04.2018 г. до м. 07.2018
г., сумата от 10536,20 лв. (десет
хиляди петстотин тридесет и шест лева и двадесет стотинки), представляваща сбор
от неизплатени нетни трудови възнаграждения по трудов договор № 026/02.08.2018
г., дължими за периода от м. 08.2018 г. до м. 08.2020 г., сумата от 4410 лв. (четири хиляди четиристотин и десет лева),
представляваща неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение по трудов договор № 254/20.01.1993 г. със заповед №
40/31.07.2018 г. на изпълнителния директор на „Ч.м.“ АД, след като ищцата е
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е работила при същия
работодател през последните 10 години от трудовия й стаж, ведно със законната лихва върху всяка от посочените главници за
трудови възнаграждения и обезщетение, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 20.11.2020 г., до окончателното изплащане на задълженията, сумата от 2013,05 лв. (две хиляди и
тринадесет лева и пет стотинки), представляваща законна лихва за забава,
начислена за периода от 26.05.2018 г. до 20.11.2020 г. върху дължимите трудови
възнаграждения, както и сумата от
1002,05 лв. (хиляда и два лева и пет стотинки), представляваща законна
лихва за забава, начислена за периода от 26.08.2018 г. до 20.11.2020 г. върху
дължимото обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал.
3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Б.В.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 1128
лв. (хиляда сто двадесет и
осем лева) за сторените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат изплатени в полза на
ищцата Б.В.И. по посочената от нея банкова
сметка *** ***, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД.
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна, сумата от 1010,90 лв. (хиляда
и десет лева и деветдесет стотинки) за дължимите държавни такси и разноски по
производството, на основание чл. 78, ал.
6 във вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: