№ 5060
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20221110149856 по описа за 2022 година
Производството е такова по спорна съдебна администрация за
администриране на граждански правоотношения.
Подадена е искова молба от И. И. И. срещу Ц. Д. Т. . Предявен е иск с
правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК относно упражняването на
родителските права, определяне местоживеенето на децата Искрен И.в И.,
ЕГН: **********, и Циталия И.ва И.а, ЕГН: **********, определяне на
режим на лични отношения и издръжка, както и иск с правно основание чл.
127а, ал. 2 от СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД, за заместване липсващо съгласие на
ответника за пътуване на децата в държавите членки на Европейския съюз,
Република Северна Македония, Република Турция, Република Сърбия, за
срок до 30 календарни дни в годината по време на лятна, пролетна или зимна
ваканция на децата, придружавани от своя баща или упълномощено от него
лице, както и за издаване на паспорт. Посочва се, че страните са разделени и
са родители на децата Искрен И.в И., ЕГН: **********, и Циталия И.ва И.а,
ЕГН: **********. Твърди се, че за децата основни грижи полага бащата, а
майката, която е претърпяла тежко заболяване и за която грижи полагат
нейни близки, не поддържа контакт с ищеца и децата. Поради изложеното се
моли на бащата да бъде възложено упражняване на родителските права, да
бъде определено децата да живеят в дома на своя баща, като бъде определен
режим на лични контакти на майката с децата и издръжка в размер на 200 лв.,
1
считано от датата на исковата молба – 14.09.2022 г., както и да бъде уважена
претенцията по чл. 127а СК.
В законоустановения едномесечен срок не постъпил отговор от
ответника, получил препис от исковата молба на 31.10.2022 г.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Относно молбата по чл. 127, ал.2 СК.
Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат
да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения е него и издръжката му. Алинея
втора на цитираната разпоредба предвижда, че ако родителите не постигнат
споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на
детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения е детето и издръжката му.
Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права и режима на личните
отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези
актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от
закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират
граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или
изменимостта на постановения правен резултат въз основа на нови
обстоятелства - факти с правно значение, преценявани от съда по
целесъобразност.
Критериите, въз основа на които съдът прави изводите, са установени
посредством задължителна съдебна практика - Постановление № 1 от
12.XI.1974 г. по гр. д. № 74 г. на Пленума на ВС, постановено при действието
на Семейния кодекс от 1968 г., но приложимо и към настоящия момент (така
и решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК).
При постановяване на решението си съдът се ръководи от родителските
качества на всеки от родителите, полаганите от всеки от тях грижи и
уменията им за възпитание, възможността им да подпомагат детето в
подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., от моралните
качества на родителя, от социалното му обкръжение и битовите условия, с
2
които разполага, от възрастта и пола на детето и привързаност между него и
всеки от родителите му, а също и от възможността да разчита на помощ на
трети лица и пр.
В настоящия случай, видно от представените по делото удостоверения за
раждане страните са родители на децата Циталия И.ва И.а, родена на
19.04.2008 г., и Искрен И.в И., роден на 19.04.2008 г.
В депозирания по делото социален доклад ДСП – Люлин, изразява
становище, че към момента основни грижи за децата полага бащата.
Жилището, обитавано от бащата и децата според социалния работник
разполага с всичко необходимо за децата, всяко от които има самостоятелна
стая. Посочено е, че майката няма данни да участва в живота на децата.
Децата усещата липсата на своята майка, с която също са имали силна
емоционална връзка. В изготвения от ДСП Кубрат социален доклад е
посочено, че Ц. Д. Т. е във влошено здравословно състояние, страда от
„Деменция“, за нея се полагат грижи от нейни роднини и предвид
състоянието и не може да осъществява трудова дейност.
От гласните доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Иван
Николаев И. се установява, че основни грижи за децата се полагат от бащата,
който е разделен с ответницата от около две години. Свидетелят споделя, че
сестрата на И. И. живее в Германия.
От събраните по делото доказателства се установява, че бащата полага
основните грижи за децата и че има родителския капацитет да се грижи за
тях, а състоянието на майката не позволява да полага грижи за децата, поради
което съдът при преЦ.та си по чл. 59, ал. 4 вр.чл. 127. ал. 2, изр. първо СК
приема, че в интерес на децата е упражняването на родителските права да
бъде предоставено на бащата, където да е и местоживеенето им.
Следва да бъде определен режим на лични отношения на децата с
майката , който да бъде съобразен със състоянието на майката, а именно:
майката има право на лични контакти с детето, както следва: всяка първа и
трета седмица от месеца от 10:00 часа до 18:00 часа в събота, в присъствието
на бащата или упълномощено от него лице, както и по всяко друго време
след предварителна уговорка между родителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се
3
определя от доходите на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението
за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители
за осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на
детето, на подходяща социална и културна среда, на образование и
всестранно развитие.
Съгласно неизменната практика на Върховния касационен съд при
определяне на издръжката на ненавършили пълнолетие деца съдът изхожда
от нуждите на децата и възможностите на родителите им съобразно
конкретиката на случая, като се отчитат и грижите на родителя, при когото се
отглеждат децата. Съобразно предвиденото в т. 2 от ППВС № 5/16.11.70 г. и
ППВС № 5/31.11.81 г. родителите дължат издръжка на ненавършилите
пълнолетие свои деца, респективно общата сума за издръжка на всяко дете се
определя между двамата родители. Съгласно т.7 от ППВС № 5/16.11.70 г.
двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид
и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. При определяне
размера на издръжката на детето съдът държи сметка за обикновените
условия на неговия живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства от значение за случая, а нуждите винаги са конкретни
/виж. Решение № 9 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2013 г., IV г. о.,
ГК/.
В настоящия случай майката на децата не упражнява трудова дейност
поради влошеното си здравословно състояние, същата не може да се грижи
сама за себе си. Съдът обаче е задължен да определи издръжка за децата,
която в настоящия случай следва да е в минимален размер при съобразяване
на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че ответницата Ц. Д. Т.
следва да заплаща месечна издръжка в размер на 195 лева месечно за всяко от
децата, като същата се дължи, считано от датата на подаване на молбата –
14.09.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното й изплащане. Издръжката се дължи до настъпване на законово
основание за изменението или прекратяването й. В останалата част над
уважената част до пълния предявен размер от 200,00 лева, претенцията следва
да бъде отхвърлена, като неоснователна.
4
Относно изпълнението на решението
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право (ех lege)
изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в
закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и задължение) да
се произнесе служебно (ех officio). Затова в конкретния случай следва да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която
ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка.
Относно претенцията по чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД
Съдът, като взе предвид конституционно прогласения принцип в чл. 35,
ал. 1, изр. първо от Конституцията на Република България, според който
всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва
по територията на страната и да напуска нейните предели, намира, че е в
интерес на децата да пътуват в чужбина. Ето защо съдът намира, че следва да
бъде заместено липсващото съгласие на ответника за пътуване в чужбина за
срок до навършване на 18-годишна с цел почивка или екскурзия, до
държавите-членки на Европейския съюз, както и до съседните на България
държави - Турция, Сърбия и Северна Македония, като общият период на
пътувания в рамките на годината не надвишава 30 дни и същите се
осъществяват извън времето, постановено по силата на влязъл в сила съдебен
акт за осъществяване на режим на лични отношения между майката и децата,
и бъде задължен бащата да осигурява възможност за осъществяване на
определения по силата на влязъл в сила съдебен акт режим на лични
отношения. Съдът намира, че в посочените държави е в интерес на детето на
пътува с посочените по-горе цели, доколкото същите са конкретни, всички са
страни по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца от 25.10.1980 г. Следва да бъде уважена и претенцията за
заместване съгласието на ответника за издаване на паспорт на децата.
Относно разноските:
Претендиращите издръжка не внасят държавна такса (чл. 83, ал. 1, т. 2
ГПК), поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
заплати държавна такса по сметка на съда върху присъдената издръжка в
размер на 561,60 лв., определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 6 и 7 ГПК и чл. 1.
5
пр. 1 ТДТКССГПК.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
децата Искрен И.в И., ЕГН: **********, и Циталия И.ва И.а, ЕГН:
**********, на техния баща И. И. И., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Искрен И.в И., ЕГН:
**********, и Циталия И.ва И.а, ЕГН: **********, при техния баща И. И.
И., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между децата Искрен И.в И.,
ЕГН: **********, и Циталия И.ва И.а, ЕГН: ********** и тяхната майка Ц.
Д. Т., ЕГН: **********, както следва: майката има право да вижда децата
всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 часа до 18:00 часа в събота, в
присъствието на бащата или упълномощено от него лице, както и по всяко
друго време след предварителна уговорка между родителите.
ОСЪЖДА Ц. Д. Т., ЕГН: **********, на основание чл. 143, ал. 2 СК вр.
чл. 127, ал. 2 СК да заплаща на Искрен И.в И., ЕГН: **********, и Циталия
И.ва И.а, ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на по 195 лева на
всяко от децата, считано от 14.09.2022 г., платима до 30-то число на месеца,
за който се дължи, като ОТХВЪРЛЯ предявените претенции с правно
основание чл. 127, ал. 2 СК, вр. чл. 143, ал. 2 в останалата част – над уважения
размер от 195,00 лева месечно до пълния предявен размер от 200,00 лева
месечно като неоснователни.
ДОПУСКА на основание чл. 242 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената издръжка.
ЗАМЕСТВА на основание чл. 76, т. 9 ЗБЛД, вр. чл. 127а, ал. 2 СК,
СЪГЛАСИЕТО на Ц. Д. Т. , ЕГН: **********, за пътувания на Искрен И.в
И., ЕГН: **********, и Циталия И.ва И.а, ЕГН: ********** извън
територията на Република България, придружавани от своя баща И. И. И.,
ЕГН: **********, или посочено от него трето лице/директор на училище,
учител в училище или по спортни и културни занимания/, в държавите от
6
Европейския съюз, Република Сърбия и Република Северна Македония и
Турция за срок до навършване на 18-годишна възраст на децата, както следва:
с продължителност не повече от 30 дни в годината, при съобразяване на
режима на лични контакти на другия родител с децата, и за издаването на
паспорт по реда на ЗБЛД на децата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Ц. Д. Т. , ЕГН: **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд, сумата в размер на 561,00 лева,
представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7