Р Е Ш Е Н
И Е №58
23.01.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария
Койнова
Прокурор Невена
Владимирова
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1407 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с
чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците.
Образувано е по жалба от С.М.М., гражданка на И.,
с посочен по делото съдебен адрес:*** към ДАБ при МС, срещу Решение №УПХ-589/16.12.2019г.
на Интервюиращ орган в РПЦ-Харманли при Държавната агенция за бежанците при МС –
отказ за предоставяне на международна закрила. Твърди се, че решението е
незаконосъобразно поради съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Обжалваният
административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ.
Административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си на
произход били свързани с наличието на заплаха за нейния живот и сигурност.
Причината да избяга от И. била заплаха за живота и свободата на
жалбоподателката. Проблемите били свързани както със системно сексуално
насилие, упражнявано върху нея, което понасяла с години, така и с посегателство
над нея и дъщерите ѝ. С годините това ставало все по-брутално, като
вследствие една от дъщерите ѝ се самоубила, а другите потърсили спасение
далече от дома. Самата жалбоподателка също решила, че нищо не я задържа в
държавата ѝ по произход и взела решение да избяга и потърси спасение в
сигурна страна, каквато била Б.. Все още животът и сигурността ѝ били в
опасност, защото от редовния физически, психически и сексуален тормоз, тя била
наследила психически проблеми и не спирала да си спомня за преживените кошмари.
След самоубийството на дъщеря си тя била на ръба на шизофренията. В подкрепа
представяла и удостоверение с поставена диагноза – посттравматично стресово
разстройство и тревожно-депресивен синдром. В обжалваното решение били изложени
формални съображения и това не било надлежно мотивИ.е, като на това основание
актът следвало да бъде отменен. В нарушение на закона органът не преценил
обстоятелствата и фактите, касаещи нейната бежанска история, като не изследвал
въпроса за съдбата на жените, станали жертва на домашно насилие в И., в която
се сочели основания в хипотезата по чл.8 и по чл.9, ал.1, т.1 и 2 от ЗУБ. Не
била събрана подробна информация за състоянието на сигурността в И., от което
да се направи извод, че в страната са гарантИ.и основните човешки права и
държавата е в състояние да предостави ефективна закрила при наличие на решение,
с което се отказва закрила. Със справката от Дирекция Международна дейност при
ДАБ се подкрепяло твърдението ѝ, че жените в И. били дискриминИ.и, и че
все още не било прието специфично доказателство, касаещо домашното насилие.
Счита, че случаят изцяло отговарял на материалноправните критерии за
предоставяне статут на бежанец на основание опасения от бъдещо преследване към
определена социална група по чл.8, ал.1 от ЗУБ. Обстановката в И. била
неправилно възприета от решаващия орган. Не следвало да изчаква реални действия
срещу нея, за да докаже на интервюиращия, че животът ѝ е застрашен.
Евентуалното ѝ връщане би довело до заплаха за живота и сигурността. Административният
орган не се бил съобразил с методологията на Европейската служба за подпомагане
в областта на убежището към Европейската Комисия, изискваща цялостен подход при
преценка на основанията за предоставяне на статут, което било свързано най-вече
със събИ.е на доказателства от повече от един източник и анализИ.ето им в
количествено и качествено отношение. Трябвало да се събира информация за
страните по произход с оглед молбите за закрила на жени – например поставеност
пред закона, политически, социални и икономически права на жените, куртурните и
социални норми, установени в страната, възможните последствия при тяхното неспазване,
широкото разпространение на вредни обичаи, честотата и формите на документИ.о
насилие срещу жените, закрилата, която им се предоставя, всички наказания,
които се прилагали към извършителите на насилие срещу жени, както и на риска на
който били подложени, ако се завърнат в страната, след като вече се обърнали за
закрила към друга страна. Съдът следвало да ползва общодостъпни източници,
защото интервюиращият орган не сторил това. Отправна точка за разглеждане на
исканията на убежище следвало да бъде Женевската конвенция от 1951г. и Протокол
към нея от 1967г., които понастоящем били включени в голяма степен в правото на
ЕС посредством Квалификационната директива 2011/95/ЕС. Принципът за забрана за
връщане бил главно основание на закрила на бежанците. В правото на ЕС бил
въведен набор от общи стандарти за признаването на лицата за бежанци или за
нуждаещи се от международна закрила. Ключов момент била забраната за връщане
съгласно чл.33 от Женевската конвенция. В чл.19 от Хартата за основните права на
ЕС се посочвало, че никой не можел да бъде принудително отведен, експулсИ. или
екстрадИ. към държава, в която можело да бъде осъден на смърт, да бъде подложен
на изтезание или на друго нечовешко или унизително отнасяне. По силата на чл.2
и чл.3 от ЕКПЧ се налагало абсолютна забрана за всяко връщане на лице, което
било изправено пред действителен риск. МотивИ.ото произнасяне относно
ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на
принципа за забрана на връщане на бежанците, а принципът бил уреден в чл.33 от
Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и реципИ. от българското
законодателство в нормата на чл.4, ал.3 от ЗУБ. Сочи се практика на ВАС, че
пропускът да се изследват фактите от личното положение на молителя – опасения
от преследване и реална ситуация в страната по произход, било нарушение и
обжалваният акт следвало да бъде отменен и производството да бъде върнато на
органа за ново произнасяне. Иска да бъде отменено обжалваното решение и
преписката да бъде върната на административния орган с произтичащите от това
законни последици.
Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ – РПЦ
гр.Харманли, иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Окръжна прокуратура Хасково счита жалбата за
неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед №УРИ-5392 ПАМ 588/07.08.2019г. М. С. е
настанена СДВНЧ към Дирекция миграция, като видно от Приемно-предавателен
протокол от 16.08.2019г. – т.9, е била
предадена с молба за закрила в РПЦ Харманли. С молба №105450-2130/14.08.2019г.
по описа на Дирекция Миграция СДВНЧ Любимец, жалбоподателката, гражданка на И.,
е поискала закрила в Република България.
С молба №15129/19.08.2019г. по описа на ДАБ при МС от
жалбоподателката, гражданка на И., е поискана закрила в Република България.
Видно от писмо до Директора на СД М ДАНС при задържането си лицето С.М.М. се е
представила като М. С., родена на ***г. Приложена е декларация за съгласие и
информационен лист за обработване на лични данни от 19.08.2019г., както и
покана от 19.08.2019г. за провеждане на интервю на 20.08.2019г., регистрационен
лист и приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта. На
жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба
за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ.
На 20.08.2019г. с чужденката било проведено интервю,
за което е съставен представения по делото протокол – имала три дъщери, които
били законно в Г.. Напуснала И. през юли 2019г. и нелегално преминала в Т., а
през август – преминавайки транзитно през Гърция, с помощ на трафикант дошла в
Б.. Била родена и живяла в Т., не била арестувана, задържана или осъждана; на
бела подавала молба за закрила в друга държава. Принадлежала към етническа
група – …, …., … като религия, но нямала проблеми заради принадлежностите. Не
членувала и в политически партии, с основно образование и без роднини в
страната по произход. Проблемите ѝ основно били с бившия съпруг, който я
тормозел и тероризирал, държал от позиция на силата да бъде далече от роднините
си, налагал всякакви забрани, искал да контролира целия живот, биел я.
Контролирал и дъщерите, като решил да омъжи най-малката за по-възрастен мъж.
Заради това деспотично отношение дъщерите избягали. Двамата съпрузи се развели,
но той продължавал да я тормози. Принудил най-малката дъщеря да се самоубие,
като майка тя не успяла да ѝ помогне. Същевременно се страхувала и за
своя живот, затова се принудила да вземе решение да напусне странат си. Не била
търсила закрила в И., защото там властите не можели да помогнат с нищо. Не
искала да се върне в И., защото там не останал никой, а подала молба за закрила
в България, защото страната била на път за Г.. В проведено на 27.08.2019г.
интервю сочи, че брак сключила през 1984г., уреден от родителите ѝ, а се
развела през 2003г. Отново сочи отношенията в брака – мъжът я биел, така както
било в ислямските страни. В момента имала психически проблеми и постоянно си
спомняла кошмарите, които преживяла. Постоянно била насилвана да прави секс
против волята ѝ. Не била търсила помощ от полицията, защото не било
прието да се намесват в семейните работи и жената била длъжна да изпълнява
волята на мъжа. След развода живели разделени, нямали контакти, не се виждали,
но децата останали при нея. Тя поела грижата за тях, но се отказала от къщата,
колата и половината зестра. Работела като …, после в …, вземала и надомна
работа. Успявала да се издържа с тези доходи, никой не помагал с пари.
Здравословните ѝ проблеми били предимно психически и
започнали през 2013г., когато дъщеря ѝ направила опит да се самоубие.
Тогава загубила паметта си за 7 дни, но депресията била много тежка. Изписали
лекарства, но искала помощ от психолог. Отправя молба да се помогне да стигне
до Г. при дъщеря ѝ.
С Решение ДХ 8541/28.08.2019г. е образувано
производство за определяне на държава, компетентна за разглеждане на молбата за
предоставяне на международна закрила. С Решение №13224/03.12.2019г. и след
отрицателен отговор на Федерална Република Г. било прекратено производството за
определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне
на международна закрила и било продължено производството в РБългария за
предоставяне на международна закрила.
От Фондация Център Н. – за жени и деца, преживели
насилие – С., е представено становище изх.№73/31.10.2019г. относно поставена
диагноза на жалбоподателката – посттравматично стресово разстройство.
Тревожно-депресивен синдром.
С Решение №УПХ-589/16.12.2019г. на Интервюиращ орган в
Регистрационно приемателен център – Харманли, на основание чл.70, ал.1 във вр.
чл.13, ал.1, т.1-2 от ЗУБ е отхвърлена молбата от С.М.М. за предоставяне на
международна закрила, като същото е съобщено на жалбоподателката на 18.12.2019г.
и тя била запозната със съдържанието му на език, разбираем за нея.
Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 19.12.2019г.
Представена е Справка №МД-685/05.12.2019г. и
№МД-106/27.01.2017г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ относно общата
обществено-политическа обстановка в И.И.И, както и относно положението на жените
в И., отношението на официалните власти към случаите на домашно насилие и
насилие, свързано с честта.
Със Заповед №РД05-229/23.03.2016г.
на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за изпълняващ
функциите на интервюиращ орган е определен П. Г. Р., постановил оспорения акт.
По делото в с.з. са допълнително
представени доказателства от страните – решение в превод от немски, касаещо
процедура по убежище на З. Ш., която сочи, че баща ѝ я пребивал и
тормозел,поради което потърсила убежище в друга държава с помощта на своя
вуйчо, който помогнал да има международен паспорт; смъртен акт на Н.Ш.с дата на
смъртта 26.05.2019г., както и разрешение за погребение; удостоверение от
съдебна медицина за причините за смъртта на починалата Н.; писмо в превод от
персийски, подписано от Е.; справка за актуална ситуация в И.И.И, изготвена от
Център за правна помощ, Глас в България, както и становище от специалисти,
рабитещи по проект Действие срещу насилието, основано на пола, над жени и деца
– търсещи закрила и мигранти на Фондация Мисия Криле – С. З.. С последното е
дадено становище относно психическото състояние на жалбоподателката след
упражнено дългогодишно насилие над нея от бившия ѝ съпруг и след смъртта
на дъщеря ѝ. Жалбоподателката е определена жена с категоричен профил на
жертва на системно домашно насилие, в най-висока степен на суицид, определени
са преки и непреки показатели на състоянието, като са посочени и рисковете пред
М. достигащи до самоубийствени мисли или убийство на извършителя.
Представена е актуална справка
относно И.И.И от 14.01.2020г., в която има становище относно дискриминация на
жените.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателката на 18.12.2019г.,
а жалбата е подадена на следващия ден,
поради което е допустима като подадена в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимИ.а страна,
отправена е до местно компетентния административен съд, срещу годен за съдебен
контрол административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение е издадено от компетентен орган – П. Р., на длъжност
младши експерт в Регистрационно приемателен център – Харманли, определен с
представена по делото с представена по делото заповед на Председателя на ДАБ на
основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за изпълняващ функциите на интервюиращ
орган.
Процесният административен акт отговаря на
изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване както на
конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка.
Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено
такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателката.
Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее,
като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в
присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец.
Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в
производството по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1,
т.1 от ЗУБ производството се образува с регистрИ.ето на чужденеца по подадена
от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистрИ. на 19.08.2019г.,
а като се има предвид и образуваното производство за определяне на държавата,
компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила,
както и че оспореният акт е издаден след влизане в сила на решение №13224/03.12.2019г.,
при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура. В хода на производството пред решаващия орган
при РПЦ Харманли при ДАБ с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в
нарочен протокол, прочетен на интервюИ.ия в присъствието на преводач на
разбираем за него език.
В случая административният орган
е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне
на международна закрила, като по делото приложено последващо становище, че не
се възразява да бъде предоставена закрила. Поради това съдът счита, че не са налице основанията
по чл.146, т.1-3 от АПК.
Оспореното решение
съдът намира и за съответно на материалния закон.
Причините, които българският законодател установява,
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут,
се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в
Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в
бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете
произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права
на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от
проведеното интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, жалбоподателката заявява, като
причина за напускане на страната си по произход – И., обстоятелството, че имала
проблеми по време на брака с бившия си вече съпруг. Посочено е физическо и
сексуално насилие, упражнено върху нея, но заявените заявените от нея опасения
за живота и сигурността са преценени като опит да представи своя бежанска
история, целяща доказване на значими за производството по ЗУБ обстоятелства.
Изнесените по време на интервюто от чужденеца факти правилно се интерпретират
от органа, като такива, които не установяват обстоятелството, че спрямо
търсещият закрила на основание на неговата раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група има
осъществено преследване, нито че е налице риск от бъдещо такова, поради което и
същият основателно се страхува от това. С бежанската си история
жалбоподателката може да бъде определена като лице от уязвима група, тъй като е
преживяла домашно насилие, но това само по себе си не определя реална необходимост
от закрила. През времето, в което е била в И., спрямо нея не е имало конкретни
действия на преследване по смисъла на закона, тя е нямала и основателни
опасения от преследване. По подобен начин следва да бъде разглеждано и другото
установено обстоятелство относно здравословното състояние на жалбоподателката,
което не се оспорва от административния орган, а именно – посттравматично
стресово разстройство и тревожно-депресивен синдром. Правилно административният
орган сочи, че жалбоподателката би могла да се нуждае от лечение, но няма
установено обстоятелство, с оглед на което да се приеме за основателно искането
за предоставяне на статут на основанията в ЗУБ. Независимо от трагичния
инцидент, свързан със самоубийството на дъщерята на С.М.М., това също не е
основание за предоставяне на международна закрила. Преди всичко следва да се
отбележи, че предоставянето на международна закрила – било хуманитарен статут
или предоставянето на убежище, статут на бежанец или временна закрила, представлява
предоставяне на особена закрила, т. е. закрилата се предоставя в изключителни
случаи. Наред с това следва да се има предвид и че жалбоподателката е направила
опит да влезе в страната незаконно и не е поискала веднага закрила, а едва след
като е била задържана от властите. В този смисъл правилен се явява извода, който прави ответникът, че оспорващата
напуска страната си по произход, мотивИ.а единствено от съображения, които не
са релевантните за настоящото производство, нито сочи, че изпитва основателни
опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл.8, ал.1
от ЗУБ. Съдът счита, че след извършената преценка на
фактите от бежанската история, обосновано се приема, че причините за напускане
на страната по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. Реално в
историята си чужденката не навежда някакви твърдения за конкретни репресии,
предприети спрямо нея или близки членове на семейството, които да се дължат на
някоя от причините, посочени в разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, което и
обуславя извода, че решението на ответника да отхвърли молбата като
неоснователна е изцяло правилно.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на
Интервюиращия орган за неоснователност на молбата и за предоставяне на
хуманитарен статут на основанията посочени в чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. Съгласно
чл.9, ал.1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно
наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание; 3.тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно
насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В разглеждания
случай чужденката представя факти, с които опитва да обоснове дискриминация, но
в конкретния случай и с оглед вече посоченото за нейната бежанска история се
преценя, че дори да се завърне в държавата си по произход, то тя би могла да
води нормален живот, тъй като още от 2003г. е била разведена и е осъществявала
самостоятелно своята издръжка, а впоследствие и на своите дъщери.
Третото обстоятелство, което обосновава извод за
предоставяне на хуманитарен статут е това по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ – наличие
на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Съдът приема, че това не е налично по отношение на жалбоподателя. Посочената
разпоредба е в синхрон с чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от
29.04.2004г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за
признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без
гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от
международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.
Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor
Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна
преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО
на Съвета, Съдът на Общността (приложимо и по отношение на действащата вече
Директива 95/2011) постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в
смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или
личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието
последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел,
поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на
такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезИ.и с молба за субсидиарна закрила, или
от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за
отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в
съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на
присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи
посочените заплахи. В настоящия случай, за да отхвърли молбата за този вид
закрила, решаващият орган се позовава изцяло на факти, които се съдържат в
представената справка от ДАБ, в която
има становище относно положението на жените – нивото на дискриминация
спрямо жените в И., макар и да е сериозно, в общия случай не е равнозначно на
преследване. На основание чл.21, т.8 от Устройствения
правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията
събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети
сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и
културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата
на човека. Така представената справка е изготвена от компетентен орган, в кръга
на правомощията му, представлява официален писмен документ и обвързва съда да
приеме за доказани фактите, удостоверени с тях, ако същите не се оборват чрез
други надлежни доказателства.
По делото липсват данни ситуацията в И. да сочи на
наличие на „вътрешен въоръжен конфликт“ по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ,
който да е до степен на безогледност и за повсеместност, т.е. да обхваща цялата
територия на държавата, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се
на тази територия. Не се доказва наличие на такъв
вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията на И.,
който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009г. на Съда
на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива
2004/83 ЕО (отм.). Макар спазването на човешките права в И. да е все още
проблем, то за жалбоподателя липсва сериозни и потвърдени основания да се
счита, че е бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, която да е
относима към предоставянето на статут. При липса на други
противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на
ответника, съдът не може да обоснове извод за основателност на молбата за
предоставяне на статут на И.ската гражданка по реда на чл.9 от ЗУБ.
Не се установява да са налице и основания, посочени в
чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, за да се приеме извод за предоставяне на такъв
статут.
Административният орган изпълнява
задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за
неговата решаваща роля факти, а именно: извършва проверка доколко субективните
опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко
посегателство са обективни, обсъжда актуалната обстановка в страната по
произход - И., като данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в
решението на интервюиращия орган. Изводът, че по отношение на жалбоподателката не са налице причини от хуманитарен
характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които
могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ,
са правилни и законосъобразни.
Като краен извод съдът счита, че оспореното решение не
страда от порок, налагащ отмяната му по
смисъла на чл.146 от АПК и затова следва да се потвърди. Подадената
против решението жалба се явява неоснователна.
МотивИ. така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.М.М., гражданка на И., с посочен по делото съдебен адрес:***
към ДАБ при МС, срещу
Решение №УПХ-589/16.12.2019г. на Интервюиращ орган в РПЦ-Харманли при
Държавната агенция за бежанците при МС.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: