Р Е
Ш Е Н
И Е № 6
гр. П., 20.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
при секретаря: Д.Б, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 330 по
описа за 2019г. на ПпРС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.
145 и сл. от АПК във връзка с чл. 34, ал. 2 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи.
Образувано е по жалба А.Й.М. и И.Д.М.,***, против
Заповед № 3-19-123/05.03.2019 г. на Кмета на Община П., издадена на основание
чл. 34 от ЗСПЗЗ, с която е наредено да
се изземе имот с идентификатор ******с адрес: с. П., общ. П., обл. Търговище, м. „Гюрлюк“, вид
на територията: земеделска, категория 3, с начин на трайно ползване: нива, с
площ 10002 кв.м., стар номер 157016, собственост на Й.Р.Й., от А.Й.М. и И.Д.М.,
поради това, че имотът се държи без основание.
Жалбоподателите твърдят, че оспорената заповед е
неправилна и незаконосъобразна,
постановена при съществени нарушения на
административно производствените правила,
както и постановена в противоречие с материално-правните разпоредби.
Излагат доводи, че при издаване на административния не са изпълнени изискванията на разпоредбите
на чл.26 и чл.35 от АПК. Посочва се
и противоречие с материалния закон –
противоречие с разпоредбата на чл.34 от ЗСПЗЗ. Предвид изложените подробни
доводи в жалбата, жалбоподателите молят съдът да отмени изцяло заповедта като
незаконосъобразна.
В с.з.
редовно призовани, се явява
процесуален представител- адв.Л.М. от ТАК, която моли съда да отмени атакуваната заповед на посочените в
жалбата доводи, в т.ч. и на осн. чл.34, ал.6 от
ЗСПЗЗ. Претендира и за направените разноски.
Ответникът - Община П., представлявана от Кмета д-р Л.В, в дадения от съда
14-дневен срок не депозира писмен отговор. В с.з. ответната страна се представлява от ю.к.Х.Г.
и ю.к. П.Р., които считат жалбата за
неоснователна, а заповедта за правилна и
законосъобразна. По същество молят съда да
потвърди атакуваната заповед на кмета на общината, а жалбата да бъде
оставена без уважение.
Заинтересованата страна- Й.Р.Й. ***, депозира писмен отговор по жалбата, с
което излага подробни доводи, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна. Заявява, че не е
уведомяван от кмета на Община П., за това, че има внесена сума в размер на
1100.00лв., като в тази връзка изразява съгласие същата да му бъде изплатена ,
и издадената и оспорена заповед от кмета
да бъде отменена. В с.з. редовно
призован се явява лично и заявява отново, че
не е уведомяван за внесената сума.
По същество на спора не изразява становище и предоставя на съда.
Съдът, след съвкупната преценка на всички
събрани по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
От приложеният договор
за наем на земеделски земи от 18.02.2016г., вписан с вх.рег. №631/18.02.2016г.,
акт № 68, том II на СВ при ПпРС, се установява, че Й.Р.Й. и А.С.Р. под наем на
т А.Й.М. и И.Д.М. собствената си земеделска земя-Нива, с площ от 10.002 дка,
трета категория, местност „Гюрлюк“, в землището на с.П., общ.П., за срок от
7 години, срещу годишна наемна цена в размер на 40.00лв. за дка, или
в общ размер от 400.00лв.
Видно от приложеното
решение №004/13.09.1994г. на ОСЗ-П., тази земеделска земя е възстановена на
наследниците на Р Й.Р. -А.С.Р.-съпруга, поч. на
19.04.2017г. и Й.Р.Й.-син, който след смъртта на майка си е единствен собственик на земята, съгласно
представеното удостоверение за наследници, изх.№1925/12.06.2018г., изд. от
Община П..
С нотариална покана от 23.02.2018г., Й.Р.Й.
уведомил наемателите на имота А.Й.М. и И.Д.М., че поради неплащане на дължимата
сума в размер на 400.00лв. по посочения
договор за наем, за периода от 18.02.2017г. до 18.02.2018г. разваля така
сключения договор. Уведомил ги още, че не желае същите да влизат и обработват
имота му през 2018г. Видно от приложената разписка поканата е получена от А.Й.М.,
на 09.03.2018г. На 23.03.2018г. Й. подал заявление до
АВ за вписване на
развалянето и прекратяването на горепосочения договор за наем,
като същото било вписано с вх.рег.№
797/23.03.2018г., акт № , том II на СВ
при ПпРС.
Поради това, че не му
било предадено владението на този имот, Й. подал жалба до Районна прокуратура гр. П., която
с Постановление от 06.12.2018г. отказала да образува досъдебно производство.
След този отказ, на 21.12.2018г., Й.
подал заявление до кмета на Община П.,
със искане да бъде издадена заповед по чл.34 ал.1 от
ЗСПЗЗ, за изземване на горепосочения
имот от двамата жалбоподатели.
Във връзка с така подаденото заявление, кмета на Община П. издал
заповед №3-19-32/18.01.2019г., с която назначил комисия, която следвало в срок до 24.01.2018г. да извърши проверка
относно твърденията в заявлението. Във връзка с така поставената задача,
комисията изискала информация от ОСЗ-Земеделие и СВ при ПпРС,
които дали отговори, с приложени документи- описаните по –горе договор за наем,
нотариална покана, заявление за вписване на разваляне на договор и декларация
по чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ Й.Р.Й.,
който заявил процесната земя за ползване , в реални
граници, през стопанската 2018/2019г.
Във връзка с установеното,
назначената от кмета на общината комисия изготвила доклад от извършената
проверка от 28.02.2018г., в който доклад
отправила предложение до кмета на общината да издаде заповед за изземване на имота, по
реда на чл.34 от ЗСПЗЗ.
Въз основа на това предложение е
издадена и атакуваната Заповед № 3-19-123/05.03.2019 г.
на Кмета на Община П., издадена на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ, с която е наредено да се изземе имот с идентификатор ******с
адрес: с. П., общ. П., обл. Търговище, м. „Гюрлюк“, вид на територията: земеделска, категория 3, с
начин на трайно ползване: нива, с площ 10002 кв.м., стар номер 157016,
собственост на Й.Р.Й., от А.Й.М. и И.Д.М., поради това, че имотът се държи без
основание. В заповедта е определен и начина на изземване, а именно в 7-дневен
срок, от датата на получаване на заповедта от ползвателите, същите имат право
да внесат по банкова сметка ***о годишно рентно
плащане за землищата на общината през предходната година за времето на
неправомерното ползване. Посочено е, че в случай на плащане се спира
изпълнението на заповедта, а собственика следва да се уведоми в 3-дневен срок
за правото му да получи депозираната сума. В
случай, че в 10-дневен срок от получаване на уведомлението собственикът
изрази писмено съгласие за получаване на сумата, то издадената заповед следвало
да се счита за отменена.
Видно от отбелязването тази заповед е връчена на А.Й.М., на 15.04.2019г.
На 18.04.2019г., жалбоподателите внесли по
сметка на Общината сумата от 1100.00лв. представляваща трикратния размер на
средното рентно плащане за землището на с.П.,
съгласно Заповед №РД-05-2939/08.08.2018г., ведно с протокол към нея, издадени от Директора
на ОДЗ-Търговище, съгласно приложената към преписката молба от двамата с
вх.№94А-2087-1/18.04.2019г.
На същата дата двамата жалбоподатели
подали и жалба срещу издадената заповед, въз основа на която е
образувано и настоящото производство
Няма доказателства за това собственикът на земята да е уведомен от общината
за правото му да получи така внесената сума, както и да е искано изричното му
писмено съгласие за това.
При така установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, против
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК -14 дневен
срок за оспорване, пред надлежен съд и отговаряща на изискванията за редовност
по чл.150 и чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:
Съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт, с
оглед изискванията на чл.146 от АПК, и на основание чл.168, ал.1 от АПК
проверява същата въз основа на представените от страните доказателства, като не
се ограничава само с посочените в жалбата основания. Към момента на
постановяване на настоящото съдебно решение съдът, на основание чл.142, ал.1 от АПК извършва преценка на административния акт в съответствие с
материално-правните разпоредби към момента на издаване на оспорената заповед.
Предмет на оспорване е заповед по чл. 34, ал. 1 от
ЗСПЗЗ, съгласно който: “ По искане на собствениците или на ползвателите на
правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се
изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от
лицата, които ги ползват без правно основание ”. В тази връзка съдът приема, че атакуваната заповед като индивидуален
административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на
установената от закона писмена форма.
При
издаването й обаче са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка наведените от жалбоподателя
доводи изцяло се споделят от настоящият състав на съда. Това е така по следните
съображения:
Тъй като е особено производство, уредено в
специален материален закон-ЗСПЗЗ, същото се
развива между собственика на земята , административния орган и
неправомерно ползващия имота. Последният
не само има право, но и следва да участва в това административно
производство. Това е така, тъй като се касае
за административен акт, който обективира
властническо волеизявление на административен орган и който засяга права и
законни интереси на отделни граждани и организации. Именно заради това,
жалбоподателите имат право да участват в това производство и да упражнят всички
правомощия дадени им от закона за защита на засегнатите им с акта права и законни интереси. В този
смисъл съдът счита, че в пълна степен за това особено производство, важат общите правила, установени в АПК за издаване на административни актове, които
правила са императивни и неспазването на някое от тях е достатъчно основание за
отмяна на обжалвания индивидуален
административен акт. С оглед на
изложеното по горе съдът приема, че при
издаване на цитираната по горе заповед
на кмета на Община П. са нарушени императивните изисквания на чл.26, чл.34,
чл.35 от АПК. Това е така тъй като жалбоподателите не са уведомени за започване
на административното производство по силата на
чл.26, ал.1 от АПК. По този начин не им е била дадена възможност да
участва в административното производство – чл.34 от АПК. Предвид, че
заинтересованите лица не са участвали в административното производство,
административният орган е нарушил и чл.35 от АПК, а именно да установи всички факти от значение за
решаване на въпроса и е издал акта без да обсъди възможните възражения и
становища на страните по образуваната
административната преписка. Жалбоподателите са били лишени и от възможността да
дадат пояснения, ако това е необходимо
за изясняване на случая, или за изпълнение на предприетите действия,
съгл.изискванията на чл.45 от АПК.
Всички тези посочени и констатирани от
съда нарушения на административно
производствените правила са отменителни
основание по силата на чл.146, т.3 от АПК и само въз основа на тях следва да се
отмени атакуваната заповед на кмета на Община П..
Освен това
съдът намира, че издадената заповед на
кмета на Община П. се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена на още едно
основание.Видно от заповедта, кмета е определил начина на изземване като е
дал 7-дневен срок, от датата на
получаване на заповедта от ползвателите, същите
да внесат по банкова сметка ***о годишно рентно
плащане за землищата на общината през предходната година за времето на
неправомерното ползване. Посочено е, че в случай на плащане се спира
изпълнението на заповедта, а собственика следва да се уведоми в 3-дневен срок
за правото му да получи депозираната сума. В
случай, че в 10-дневен срок от получаване на уведомлението собственикът
изрази писмено съгласие за получаване на сумата, то издадената заповед следвало
да се счита за отменена.
Безспорно в
дадения им 7-дневен срок, ползвателите са се възползвали от дадената им
възможност, и по сметка на общината са
внесли трикратния размер на средното годишно рентно
плащане за землището на с.П. в размер на 1100.00лв., за което надлежно са
уведомили и административния орган. Същия обаче вместо да изпълни процедурата
по ал.6 на чл.34 от ЗСПЗЗ (посочена и описана в самата заповед), и да уведоми
собственика за правото му да получи така
внесената сума, както и да е изискано изричното му писмено съгласие за това, е
изпратил жалбата ведно с преписката до РС-П.. Изрично собственика на имота-Й.Й.
в становището си до съда от 20.12.2019г., както и в с.з. заяви, че не е уведомяван от Общината за
внесената сума и правото му да я получи, както и че е съгласен същата да му
бъде заплатена. В този смисъл по силата на разпоредбата на чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ
така издадената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Предвид така изложените съображения, съдът приема,
че Заповед № 3-19-123/05.03.2019 г. на Кмета на Община П. се явява незаконосъобразна, и като такава
следва да бъде отменена.
Искането на жалбоподателя за възстановяване на
направените разноски следва да бъде уважено предвид изхода на спора, и на
основание чл.143, ал.1 от АПК. Ответникът следва да възстанови действително
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200.00
лв., и
10.00 лв. за заплатена държавна
такса, или в общ размер 210.00лв.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 3-19-123/05.03.2019г. на Кмета на Община П., издадена на
основание чл. 34 от ЗСПЗЗ, с която е
наредено да се изземе имот с идентификатор ******с адрес: с. П., общ. П., обл. Търговище, м. „Гюрлюк“, вид
на територията: земеделска, категория 3, с начин на трайно ползване: нива, с
площ 10002 кв.м., стар номер 157016, собственост на Й.Р.Й., ЕГН **********, от А.Й.М.,
ЕГН ********** и И.Д.М., ЕГН **********,
и двамата с настоящ адрес: ***, поради това, че имотът се държи без основание.
ОСЪЖДА Община П., със седалище: гр. П., обл. Търговище,
пл. „А. С.“ № , представлявана от Кмета д-р Л ВДА ЗАПЛАТИ на А.Й.М.,
ЕГН ********** и И.Д.М., ЕГН **********,
и двамата с настоящ адрес: *** СУМАТА
210.00лв. (двеста и десет лева и 00ст.), представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в
14 - дневен срок от връчването му на страните, пред Административен съд-
гр.Търговище .
СЪДИЯ: