№ 347
гр. Пловдив, 16.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Частно наказателно дело
№ 20225330201259 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал.3 от НПК.
Районна прокуратура-град Пловдив с Постановление от
15.02.2022година е прекратила наказателното производство по дознание №
734/2016год. по описа на Второ РУП ОДМВР – гр. Пловдив, което е
образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.
131, ал.1, т.12 вр. чл.120 ал.1 от НК.
Срещу Постановлението за прекратяване на наказателното
производство е подадена жалба от пострадалия П. М. Г.. Същият, чрез
пълномощника си адв. М. счита, че така издаденото Постановление за
прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и делото да се върне с указания за задължителното
прилагане на закона.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и след преценка на
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, продадена в срока по чл.243 ал.3 от
НПК, а разгледана по същество е неоснователна.
В хода на разследването е установено следното:
На 26.09.2015год. свидетелите П.Г. и Н.Б. отишли на централната жп
гара в гр.Пловдив с намерението да пътуват с влак до гр.София. Двамата си
закупили билети. Когато погледнали информационното табло в чакалнята на
гарата за да се уведомят кога и на кой коловоз пристига влака видели, че
1
същия се движи с 20 мин. закъснение. Докато чакат решили да отидат в
кафето на гарата за да се нахранят. Десет минути преди времето в което било
обявено пристигането на влака двамата излезли на перона за да чакат. Тогава
установили, че влака е пристигнал и потеглил. Ядосани от случилото се и от
това, че некоректно подадената информация на информационното табло е
довела до провал на плановете им за пътуване до гр.София двамата свидетели
решили да потърсят сметка на виновния за това служител на гарата. Първо се
отправили към касите и там пожелали да получат компенсация за изпуснатия
влак. Касиерката с която разговаряли им предложила да им презавери билета
за следващ влак или да им върне парите, но те отказали и пожелали да се
срещнат с началника на гарата за да се оплачат. Касиерката ги насочила към
офиса му. Вместо обаче да отидат в стаята на началника на гарата, двамата
свидетели попаднали в стаята на инструктор превозни бригади, която се
намирала на втория етаж на сградата на гарата.
В същото време в посоченото помещение се намирали св.СБ. -началник
влак в БДЖ пътнически център Пловдив и св. И.Б. -инструктор превозни
бригади. Св.Б. седял зад бюрото в стаята, а свБ. стоял прав непосредствено
зад него.
Когато св.Г. и св.Б. влезли в стаята, св.Г. започнал на висок глас и с
нападателен тон да се разправя със свидетелите Б. иБ., като желаел да получи
компенсация за това, че е изпуснал влака за гр.София поради некоректно
подадена информация на информационното табло на гарата. След като св.Б.
изслушал претенцията на св.Г. му казал, че е това, че е изпуснал влака е по
негова вина и е безпредметно да подава жалба. Св.Г. ядосан от чутото с
юмрук ударил монитора на компютъра набюрото на което седял св.Б. и
продължил яростно да вика къмБ. и Б..
В хода на разследването са били оформени три групи свидетелски
показания относно действията на свБ. и начина по който св.Г. е получил
травматичните увреждания. Първата група са свидетелитеБ., Б. и св.З.М.
които твърдят,че след като ударил монитора св.Г. се обърнал и се опитал с
бърз ход да напусне помещението, като докато излизал се спънал в кабела на
вентилатора и паднал. При падането си повлякъл вентилатора, който още
работейки паднал върху него и наранил ръката му. Втората версия за
случилото се е изложена от пострадалия Г., който твърди, че когато тръгнал
2
да напуска помещението е бил настигнат от свБ., който първо го хванал в
областта на гърдите от към гърба му, а когато първия се завъртял към него го
блъснал с ръце към стената където се ударил последователно във вентилатора
и стената. Трета версия на случилото се изложил св.Б., който пък е заявил, че
свБ. е блъснал св.Г. ь областта на гърдите само веднъж, в момента в който
последния с викове е ударил с юмрук монитора на бюрото до което е седялБ..
За проверка трите версии очертани от свидетелските показания по
делото е била назначена комплексна физико - медицинска експертиза, според
която на П. М. Г. на 26.09.2015г. са причинени следните травматични
увреждания: оток, охлузване и кръвонасядане в тилната област на главата,
разкъсно - контузна рана 2 см. по задната повърхност на лявата мишница над
лакътя, контузия на дясната лакътна става по клинични данни. Раната на
лявата мишница му е причинила разстройство ва здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК. Останалите увреждания са му причинили болка И
страдание. Всички констатирани увреждания са причинени от действието на
твърди тъпи и тъпо - ръбести предмети. Раната на лявата мишница прилича на
прорезна, но нейните несъвършено гладки ръбове, както са описани, сочат, че
тя е възможно да се получи от периферния ръб на перката на работещ
вентилатор, дори и ако тя не е метална. В подкрепа на този извод е липсата на
остри предмети в мястото на събитието.
Приема се следният механизъм на причинивяне на телесните
увреждания: след като Г. ударил монитора, тръгнал да излиза през вратата,
увлякъл вентилатора и паднал по лице. При падането вентилаторът се счупил
и горната половина паднала върху Г.. Този механизъм може да обясни
контузията на десния лакът, ако падащият е направил опит да се предпази.
Лявата мишница безспорно е била увредена от въртящата се перка при
условие, че няма предпазна решетка. Горната задна част на вентилатора,
възможно тежаща 2-3 кг., след удара на перката в лявата ръка е получила
допълнителен момент на ускорение в посока към земното притегляне, и ако е
попаднала в тилната област на главата е годна да причини описаните
увреждания -оток, охлузване и кръвонасядане. Липсата на увреждания по
лицето може да се обясни с инстиктивно поставяне на дясната ръка напред в
опит за предпазване.
В последствие е била назначена Комплексна повторна съдебно-
3
медицинска и физико-медицинска експертиза видно от заключението на
която: при инцидента на 26.09.2015г. на П.Г. е било причинено оток,
охлузване и кръвонасядане в тилната област на главата, разкъсно-контузна
рана 2 см по задната повърхност на ляват^и мишница над лакътя, контузия на
дясната лакътна става по клинични данни. Разкъсно-контузна рана 2 см по
задната повърхност на лявата мишница над лакътя е довела до разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Отока, охлузването и
кръвонасядането в тилната област на главата и контузията на дясната лакътна
става по клинични данни по отделно и по съвкупност са му причинили болка
и страдание без разстройство на здравето. Описаните травматични
увреждания са причинени от удар или притискане със' или върху твърд тъп
предмет или неговото тангенциално действие, както и от действието на твърд
тъп предмет с добре изразен ръб. Раната на лявата мишница, ‘ която е със
сравнително гладки ръбове и остри ъгли, прилича на порезна, но нейната
морфология сочи, че тя може да се причини от действието на твърд тъп
предмет с добре изразен ръб. Уврежданията на П. Г. са разположени по
задните повърхности на главата и горните крайници. При падане по лице е
възможно да се контузи дясната лакътна става при опит з предпазване, но
вещите лица очакват при тази хипотеза да има и други увреждания, а и няма
физически правдоподобен механизъм за получаване на другите увреждания.
Физически правдоподобния механизъм за получаване на описаните
травматични увреждания е при залитане и падане назад. За целта трябва да е
било упражнено въздействие в предната част на тялото в посока назад,
например блъскане в гърдите. Уврежданията могат да се получат само от
енергията на падащо назад тяло, не е необходимо въздействието да е с голяма
сила, стига да е достатъчно, за да се получи загуба на равновесие.
От изложеното по-горе прокурорът е направил извода, че не са били
събрани достатъчно и категорични доказателства от които да се направи
несъмнен извод, за това с действията си СБ. да е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 131 ал.1 т.2 вр. чл.130
ал.1 от НК. За да е осъществено престъплението по посочения текст е
необходимо дееца умишлено да причини на другиго телесно увреждане, в
случая такова квалифицирано като лека телесна повреда. Твърденията на
пострадалия П.Г. за механизма на получаване на констатираните по тялото му
телесни увреждания, а именно след като е бил блъснат и ударен от СБ.,
4
остават изолирани и неподкрепени от останалия събран по делото
доказателствен материал.
На второ място прокурорът е посочил, че ако приемем,че по безспорен
и категоричен начин е било установено, че на 26.09.2015 год. СБ. е причинил
от обективна страна на пострадалия П.Г. травматични увреждания, които се
квалифицират като леки телесни повреди по смисъла на чл.130 ал.1 и ал.2 от
НК, то за да се стигне до този извод следва да се кредитират единствено
показанията на св.Н.Б., които са описали механизъм единствено възможен от
гледна точка на физиката и биомеханиката и много подробно описан в
изготвената по делото СМЕ. След анализ на неговите показания обаче се
налага и втория съществен извод по делото, а именно ситуацията в която св.Г.
е получил травматичните си увреждания, в момента в който силно ядосан е
нанесъл удар по монитора на бюрото в помещението, точно в този момент
св.СБ. с едно единствено движение го е бутнал на зад при което Г. е изгубил
равновесие и е паднал. Именно след анализ на действията на СБ. може да се
направи извода, че същите са били насочени към отблъскване на П.Г. от
мястото на което се е намирал и действията които е извършвал, за да бъдат
предотвратени по-тежки последици /увреждане на имущество/, т.е. умисъла
на св.СБ. е бил да попречи на по нататъшните действия на пострадалия, а не
да му причинява телесно увреждане, последното не е бил целен резултат отБ..
Поради това прокурорът счита, че може да се приеме, че причиняването
на телесните повреди на П.Г. е извършено от СБ. по непредпазливост, тъй
като същия изблъсквайки го не е искал да му причини телесно увреждане
/обществено опасните последици/, но е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването му. Причиняването на лека телесна повреда по непредпазливост
не е криминализирано от Наказателния кодекс на Република България, т.е. не
съставлява престъпление, ето защо и настоящото производство ще следва да
бъде прекратено поради липса на извършено престъпление от общ характер.
Съдът, като прецени изложените в прокурорския акт изводи, намира
същите за обосновани, законосъобразни, почиващи на доказателствата по
делото и представляващи правилно приложение на материалния закон.
Всъщност настоящото Постановление е четвърто по ред, постановено
по реда на чл.243 от НПК, след като вече на три пъти становището на
прокурора е било предмет на проверка от съдебни инстанции. Понастоящем
5
наистина са положени усилия да се изпълнят указанията на ПРС и ПОС във
връзка със събиране на допълнителни доказателства по делото. В тази връзка
следва да се посочи, че изцяло се споделят доводите, изложени в
Постановлението относно наличието или не на съставомерно деяние по
посочената правна квалификация от НК от обективна и субективна страна,
които тук не следва да се преповтарят. По отношение на това обстоятелство
следва наистина да се възприеме становището, че деянието наБ. не
осъществява от обективна и субективна страна състава на престъплението
нанасяне на умишлена телесна повреда. В тази връзка по делото са били
събрани и подложени на подробен анализ в процесното Постановление
всички възможни доказателства. Въз основа на тях и най-вече на описания в
съдебно-медицинските експертизи възможен механизъм на причиняване
уврежданията на пострадалия, следва да се приеме, чеБ. наистина е действал
не с цел да увреди здравето на Г., а за да възпре собствените действия на
последния и да го накара да напусне стаята. Още повече, че твърденията наБ.
в изложения смисъл изцяло се подкрепят от останалите гласни и писмени
доказателства по делото, включително и заключенията на съдебно-
медицинските експертизи.
По настоящото дело нито едно доказателство не може да подкрепи
тезата за наличие на какъвто и да било умисъл за причиняване на телесна
повреда при осъществяване на действията наБ..
Предвид гореизложеното и обжалваното постановление на Районна
прокуратура-Пловдив се явява законосъобразно, а изводите изложени в него-
съответстващи на събраните в хода на разследването доказателства, поради
което следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.
Поради това и на основание чл.244 ал.5 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 15.02.2022година за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 734/2016год. по описа на Второ РУП
ОДМВР – гр. Пловдив, което е образувано и водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
6
получаване на съобщението за изготвянето му пред ПОС.
Препис от настоящото определение да се изпрати на Районна
прокуратура – Пловдив и П. М. Г..
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7