Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1959
гр. Бургас, 15.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно
заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Марина Николова
при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдията Николова
административно дело № 2688 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Дял
трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр.
с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, с ЕИК: ***, чрез П.Конакчиева – юрисконсулт и пълномощник срещу
ЗАПОВЕД № ДК-02-ЮИР-4/20.08.2018 год. на Началник на РДНСК – Югоизточен район.
С посочената ЗАПОВЕД е наредено да бъде премахнат установен незаконен строеж: „****
от **** ****в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 67800.1.313, ***, *** до ***, находящ се в
ПИ с идентификатор 67800.34.10, ***, *** (пред ПИ с идентификатор 67800.34.21, ***,
***), изпълнен от неизвестен извършител.
В жалбата се излагат възражения,
че оспорената заповед е немотивирана, издадена в нарушение на процесуалните
правила и материалния закон, както и в противоречие на действащата фактическа
обстановка и събраните по административната преписка писмени доказателства. Иска
се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание,
жалбоподателят се представлява от юрисконсулт, който поддържа жалбата и
ангажира доказателства.
Ответникът – Началник на РДНСК – Югоизточен район, редовно
уведомен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., оспорва жалбата и
претендира присъждане на разноски.
Административен съд - Бургас, осемнадесети
състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА, като подадена
в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ (заповедта е връчена по реда на §4 от ДР на ЗУТ),
от надлежна страна, имащо право и интерес от направеното оспорване (Определение
№ 3365/07.03.2019г.постановено по адм.дело № 1359/2019г. по описа на ВАС).
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. За
да достигне до този извод съдебният състав приема за установена следната
фактическа обстановка:
От представената по делото административна
преписка по издаване на оспорения административен акт се установява, че административното
производство по издаването му е започнало въз основа на постъпил в РДНСК -
Бургас сигнал за предприемане на спешни действия относно установено незаконно
строителство на територията на къмпинг „З.Р.“, находящ се в ПИ 67800.34.21, ПИ
67800.34.23 и ПИ 67800.34.24, м. „Света Марина“, гр.С, общ. С.
На 09.08.2018г. работна група към РДНСК –
Бургас е извършила проверка на строеж „Кабел ниско напрежение /НН/ от **** ****в
ПИ с идентификатор 67800.1.313, м. Г, *** до кабелен разпределителен шкаф /***/,
находящ се в ПИ с идентификатор 67800.34.10, м. „Св.Марина“, общ.С пред ПИ с
идентификатор 67800.34.21, м. „Св.Марина“, общ. С, преминаващ през ПИ с
идентификатори 67800.1.313, 67800.1.235, 67800.1.114, 67800.1.259 в ***, общ.С,
ПИ с идентификатор 67800.34.12, 67800.34.13, 67800.34.21 и 67800.34.10 в м.
„Св.Марина“, общ.С. За установеното от проверката е съставен констативен акт №
29/09.08.2018г. (л.74-77), според съдържанието на който строежът е собственост
на неизвестен, няма документ за собственост или за учредено право на строеж,
стоежът се изпълнява от неизвестен, възложителите на имотите, през които
минава, са неизвестни. Посочено е, че строителят е неизвестен, няма и строителен
надзор. Според констатациите на проверяващите за стоежа няма одобрен проект, в
т.ч. съгласувани и одобрени части на проект, няма съгласуване с контролни
органи, няма разрешение за строеж, нито протокол за откриване на строителна
площадка и за определяне на линия и ниво, няма и заповедна книга. Според акта
строежът е изграден след 2009г. Същият е III-та категория, съгласно чл.137,
ал.1, т.3, буква „б“ от ЗУТ и чл.6, ал.3, т.6 от Наредба №1 от 30.07.2003г. на
МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Изготвена е и окомерна скица –
л.77. Посочено е, че констатираното се явява основание за започване на
административно производство по реда на чл. 224 от ЗУТ за спиране на
строителството, а в скоби е посочено и за издаване на заповед за премахване по
реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ. Констативният акт е обявен по реда на §4 от ДР на
ЗУТ, за което по делото са представени копия на служебни бележки – л.82-83 от
делото. Според приложен по делото акт от 17.08.2018г. за резултатите от
обявяването на Констативен акт № 29/09.08.2018г., в законоустановения 7-дневен
срок от обявяването не е постъпило възражение срещу него – л.78.
На 20.08.2018 г. началникът на РДНСК
Югоизточен район е издал процесната заповед № ДК-02-ЮИР-4/20.08.2018 г., в
която са преповторени констатации от извършената проверка на 09.08.2018 г. и
издадения във връзка с нея констативен акт № 29/09.08.2018 г. Според заповедта
стоежът е извършен без одобрени инвестиционни проекти, без парцаларен план, без
разрешение за строеж в нарушение на нормите на 148, ал.1 от ЗУТ, чл.66, изр.
първо от ЗУТ и чл.137, ал.3 от ЗУТ във вр. с чл.119, ал.1, т.5 от ЗУТ, което
квалифицира същия като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ.
В обстоятелствената част на заповедта административния орган излага мотиви, че
строежът не представлява търпим строеж по смисъла на §127, ал 1 от ПЗР на
ЗИДЗУТ и §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, тъй като същият е изграден след 2009г., т.е
извън периода, регламентиран в цитираните материалноправни разпоредби. Според
съдържанието на заповедта, същата е обявена по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ,
като по преписката е налична и служебна бележка № ОС1434-4/20.08.2018г., №
ОС1434-5/20.08.2018г. и № ОС1434-6/20.08.2018г. – л.84-85.
В хода на съдебното производство по искане на
жалбоподателя са разпитани двама свидетели – Д.К.Я. и И.Д.П. и двамата работещи
за „Електроразпределение Юг“ ЕАД.
Според показанията на свидетеля Я., същата
работи в „Електроразпределение Юг“ ЕАД от 1988 г., като от 2006 г. е
ръководител група „Ново присъединяване“ в КЕЦ П. Заявява, че задълженията й
като ръководител са да подготвя всички процедури за изграждане на нови обекти
на територията на КЕЦ-а, да подготвя договорите за присъединяване и реализиране
на външното електрозахранване на всички тези обекти. Твърди, че от 2006г. електропроводът,
захранващ къмпинг „З.Р.“ винаги е бил прекаран кабелно подземно. Към момента, в
който е започнала работа в КЕЦ – П Я. заявява, че е съществувала кабелна линия
и не помни да е имало някакво друго захранване. Посочва, че доколкото знае в
миналото е била въздушна мрежата, която е присъединявана към къмпинг „З.Р.“, но
в течение на годините, поради строящ се наблизо комплекс, мрежата е
реконструирана. Заявява, че дружеството е „Д.“ ООД, а комплексът - „Л.“. Я.
уточнява, че кабелната линия е изграждана по времето, когато е реализиран този
комплекс – може би 2004 г. – 2005 г. Сочи, че в момента къмпинг „З.Р.“ се
захранва от **** „Л.“. Разказва, че преди 2006 г. **** ****е бил изграден, като
в периода на 2004 г. - 2005 г. е било самото изграждане, заради комплекса.
Твърди, че връзката между трафопоста и къмпинга е електронна, кабелна,
изградена към момента, когато е започната работа - 2006г. Заявява, че през 2009
г. не са изграждани кабелни връзки към къмпинга. Относно кабелната мрежа ниско
напрежение, която захранва къмпинг „З.Р.“ посочва, че същата е собственост на
дружеството и не е включена в присъединяването на обекта на комплекса, който
захранва, с който е сключен договорът за присъединяване. Заявява, че
дружеството изкупува главния захранващ кабел, самият трафопост и електромерното
табло, което захранва комплекс „Л.“. Излизащите към клиентите са ниското
напрежение. Я. твърди, че собственикът на комплекс ****– „Д.“ ООД е правила
реконструкция, като свързването на кабелите е било преди КЕЦ да стане
собственик.
Свидетелят П. споделя, че от 2000 г. работи в
„Електроразпределение Юг“ ЕАД като ел.монтьор поддръжка на всички съоръжения,
които са собственост на дружеството. Заявява, че навремето електропроводът,
захранващ къмпинг „З.Р.“ е бил въздушна линия ниско напрежение, като е имало
линия с медни проводници, които захранвали къмпинга. Някъде между 2005 г. - 2006
г. е направена подземна кабелна линията. Твърди, че къмпинг „З.Р.“ се е
захранвал със стълбове с меден проводник. Казвало се е „Въздушна линия ниско
напрежение къмпинг „З.Р.“, което е старо съоръжение, но не може да посочи
годината, в която е направено. П. твърди, че не знае дали през 2009г. са
изграждани присъединителни съоръжения за захранване на къмпинга. Посочва, че
старият трафопост, който навремето е захранвал къмпинга, се е казвал „Г“.
Свидетелят разказва, че трафопост „Г“ е захранвал с линия ниско напрежение
въздушна къмпинг „З.Р.“ и почивна база на водолази, различна от „Л.“. Твърди,
че новият трафопост се казва „Л.“. Намира се непосредствено до бившия стар
трафопост „Г“ и подземния кабел тръгва от трафопост „Л.“. П. споделя, че на
съществуващият в момента кабел е правен ремонт, тъй като няколко пъти е бил скъсан.
При така изложените фактически данни съдът по
молба на дружеството - жалбоподател е допуснал извършването на СТЕ вещото лице
по която, да отговори на следните въпроси:
1. Има ли данни за съществуващ стар ТП
„Бензиностанция" в ПИ с идентификатор 67800.1.235 по КККР на гр.С, да се
отговори захранвал ли е този трафопост електропровод ниско напрежение за
обектите в къмпинг З.Р., землище на гр.С съществувал към 2009г., да се обозначи
графично трасето от ТП „Бензиностанция“ посока къмпинг „З.Р.“?
2. Да се извърши
проверка на документите по административната преписка за одобряване на
инвестиционен проект и разрешаване на строителството и ползване на **** ****(сграда
с ПИ 67800.1.313.1) и да се отговори на въпроса по какъв начин е осъществена
връзката между стар ТП „Бензиностанция" и нов **** ****(сграда с ПИ
67800.1.313.1)? Има ли издадени строителни документи за изграждане на тази
връзка ?
3. Има ли одобрен инвестиционен проект и
разрешение за строеж за обект: Реконструкция на съществуваща въздушна мрежа
ниско напрежение от ТП „Бензиностанция“ в кв.1, *** и ако има и извършвана ли е
такава реконструкция и как?
Според експертното заключение, Трафопост
„Бензиностанция“ е елемент от скица № 5852/12.03.2009г. на Служба ГКК- Бургас
(приложена по делото, лист 25), разположен в ПИ с идентификатор 67800.1.235,
идентичен с Имот №010235 по КВС. Вещото лице е установило, че от този трафопост
е извършвано захранването на къмпинг „З.Р.“, землище на гр.С чрез електропровод
ниско напрежение, положен в границите на означения сервитут от ТП
,,Бензиностанция“ (стар) към к/г „З.Р.“, съгласно схема 2 (л.413 от делото).
Експертът заявява, че връзката между Трафопост **** 2х630КВА, „Г-нов“ (**** "Л.")
с ТП ,,Бензиностанция“ (стар) е предвидена да се изпълни с кабел 3 х NA2XS/F/2Y
1х95мм2 в кабелен изкоп по проект. Изпълнението е въз основа на Разрешение за
строеж № 208/21.06.2007 г. на гл.архитект на *** за обект: Трафопост ****
2х630КВА, „Г-нов“ и кабели 20КВ за **** с 1_кабели 20кв = 867м., находящ се в
УПИ II-1114, УПИ III-1251 и УПИ IV-1252 кв.1, м. Г, землище на гр.С. Посочва,
че с Разрешение за строеж № 137/13.05.2004 г. на гл.архитект на *** на обект:
Реконструкция на съществуващ въздушен електропровод 20КВ за ТП „Бензиностанция“
и реконструкция на съществуваща въздушна мрежа ниско напрежение от ТП
„Бензиностанция“ - 840м.л за 20КВ и 120м.л - ниско напрежение в поземлен имот
1114, ***, землище С е изградена кабелна мрежа НН с кабел NAY2Y 4x185 в рамките
на поземления имот, за която, според вещото лице, не може да се каже, че е част
от трасето на процесния кабел.(схема 3 – л.414 от делото).
В открито съдебно заседание на 31.10.2019г.,
при изслушване на СТЕ, вещото лице прави допълнителни уточнения по зададени му
от страните въпроси. Експертното заключение е прието от страните без
възражения.
След преценка на доказателствената съвкупност
в цялост, съдът достига до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Предмет на оспорване в
настоящото съдебно производство е Заповед № ДК-02-ЮИР-4/20.08.2018 г. на Началник
РДНСК – ЮИР, за премахване на незаконен строеж, издадена на основание чл.225,
ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ и Заповед №
РД-13-178/11.08.2014г. на началника на ДНСК.
Според съдържанието на
оспорената заповед, същата има за предмет премахване на незаконен строеж III-та
категория, съгласно чл.137, ал.1, т.3, буква „б“ от ЗУТ и чл.6, ал.3, т.6 от
Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ. Доколкото няма спор относно
категоризацията на незаконния строеж и при наличието на заповед № РД-13-178/11.08.2014г.
(л.55-56), съобразно която началниците на регионалните дирекции за национален
строителен контрол имат правомощието да издават заповеди за премахване на
незаконни строежи и съобразно чл.225, ал.1 от ЗУТ, съдът намира, че процесният
акт е издаден от компетентен орган.
Заповедта е издадена в
предвидената писмена форма. При издаване на заповедта обаче, съдът установи, че
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
довели и до нарушение на материалния закон.
На първо
място, съдът намира, че в оспорената заповед липсва пълно, ясно и точно
описание, извършено от административния орган на това какво представлява по
същността си строежът, чието премахване е постановено, което е равнозначно на
липса на индивидуализирането му. С диспозитива на оспорения акт е наредено да
се премахне установения незаконен строеж: „**** от **** ****в ПИ с
идентификатор 67800.1.313, ***, *** до ***, находящ се в ПИ с идентификатор
67800.34.10, м. „Св.Марина“, общ.С (пред ПИ с идентификатор 67800.34.21, ***, ***),
изпълнен от неизвестен извършител. Доказателствата по делото и
административната преписка сочат на неясен предмет на процесната заповед, с
която е разпореден за премахване незаконен строеж. Не става ясно от заповедта
дали се отнася до подземен или надземен – въздушен кабел ниско напрежение, тъй
като от представените по делото писмени доказателства, приетата СТЕ и от
разпита на свидетелите се установя съществуваща както въздушна, така и подземна
кабелна мрежа, изхождаща от посочения от органа в заповедта **** ****в поземлен
имот с идентификатор 67800.1.313 до кабелен разпределителен шкаф в ПИ с
идентификатор 67800.34.10, т.е установява се наличието и на други „кабели“, находящи
в посоченото в заповедта местоположение. Представената от административния
орган преписка по издаване на процесния акт отново не внася никаква яснота относно
описания в заповедта незаконен строеж. Липсва индивидуализация в достатъчна
степен относно размерите и параметрите на строежа. Според настоящият състав
строежът не е описан по начин, достатъчен за еднозначната му индивидуализация,
поради което не може да се извърши преценка за допустимостта на строежа, респ.
на части от него, по правилата и нормативите, действащи към момента на
извършването или според ЗУТ, което е самостоятелно основание за отмяна на
заповедта. Това съставлява нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5
от АПК . При издаване на заповедта по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ административният
орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да
установи освен вида и местоположението и всички относими към индивидуализацията
на строежа факти. От една страна, за това го задължават административнопроизводствените
правила, а от друга - установяването на тези факти е от значение за
последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила. Липсата на точно
описание на подлежащия на премахване обект води до невъзможност за определяне
предмета на незаконното строителство, както и на относимите за него правно
релевантни факти и норми.
Преценката за
законосъобразност на административен акт се извършва само въз основа на
фактите, които са изложени в него и не може да се допълват с установеното в
съдебното производство. Според съдът, така описания в оспорената заповед кабел
не е самостоятелен обект на техническата инфраструктура, а е част от кабелна
мрежа, т.е. неин елемент. От горното следва, че липсва годен обект за
премахване – строеж.
На второ място, съдът
счита, че административния акт е издаден и в нарушение на изискванията за
форма, предвидени в чл.59, ал.2, т.3 от АПК, тъй като заповедта няма адресат,
на когото да са вменени съответните задължения, като и от представените по
преписката писмени доказателства не може да бъде установено по ясен и
категоричен начин, че именно жалбоподателят е адресат на акта. Доколкото,
според Определение № 3365/07.03.2019г. постановено по адм.дело № 1359/2019г. по
описа на ВАС, дружеството „Електроразпределение Юг“ ЕАД има правен интерес от
оспорване на заповедта, то на същото като заинтересуваната страна, е следвало
да бъде съобщено надлежно за започване на административното производство -
нарушение на чл.26 от АПК. Аргумент в тази посока е и приетата нова и действаща
от 1.01.2019 г. разпоредба на чл. 168,
ал. 4 от АПК (ДВ – бр.77 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.), според която
съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички
случаи е когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване на
гражданин или организация, последните са били лишени от възможността да
участват като страна в производството по издаване на индивидуалния
административен акт.
Наред с горното, съдът намира че процесната заповед е
немотивирана, което в случая е довело и до нарушение на материалния закон.
Мотивирането на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност
на същия, които законът е установил, с оглед защита на правата и законните
интереси на гражданите и организациите в административното производство. Тази
гаранция се проявява в две насоки. От една страна с излагането на мотивите за
административния акт се довеждат до знанието на страните съображенията, които
са дали основание на административния орган за издаването му, което дава
възможност да осъществят в пълен обем правото на защита, а от друга наличието
на ясно формулирани мотиви прави възможен контрола върху законосъобразността и
правилността на акта, упражняван при оспорването му по административен ред и
пред съда. В този смисъл, липсата на мотиви или излагането им в недостатъчна
степен и пълнота представлява съществено нарушение на процесуалните правила за
издаване на административния акт и е основание за неговата отмяна, съгласно
чл.146, т.2 и т.3 от АПК.
Предвид всичко изложено по-горе, следва да се заключи,
че изложените в жалбата възражения се явяват основателни, а ЗАПОВЕД №
ДК-02-ЮИР-4/20.08.2018 год. на Началник на РДНСК – Югоизточен район следва да
бъде отменена.
При този изход на делото и в съответствие с
разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира направеното с жалбата искане
на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и на
юрисконсултско възнаграждение за основателно. В тежест на ответника следва да
се присъдят разноски в общ размер от 835.00 лева, представляващи внесени държавни
такси в общ размер на 215 лева /л. 14, л. 9 от адм. дело № 1359/2019 по описа
на ВАС и л. 12 от адм. д. № 13402/2018 по описа на ВАС/, възнаграждение на вещо
лице и депозит свидетели в общ размер на 420 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от горното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, осемнадесети
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № ДК-02-ЮИР-4/20.08.2018 год. на Началник на РДНСК –
Югоизточен район, с която е наредено да бъде премахнат установен незаконен
строеж: „**** от **** ****в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 67800.1.313, ***,
*** до ***, находящ се в ПИ с идентификатор 67800.34.10, ***, *** (пред ПИ с
идентификатор 67800.34.21, ***, ***), изпълнен от неизвестен извършител.
ОСЪЖДА РДНСК – Югоизточен район да заплати на „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, с ЕИК: ***, направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение
в общ размер от 835.00 /осемстотин тридесет и пет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: