№ 6855
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110116791 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от [***],
ЕИК [***], срещу Н. С. Г., ЕГН **********, в качеството му на наследник на К. Н. Я.-
бивш собственик и титуляр на партида за топлоснабден недвижим имот- Апартамент [***],
находящ в [***], с присъединен абонатен № [***], с която моли от съда да бъде осъден
ответникът да заплати сумата от 1750,42 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 30.03.2022 г., до окончателното й
изплащане, сумата от 327,09 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г.
до 14.03.2022 г., сумата от 17,57 лв., представляваща главница за ДР за периода от
01.02.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба- 30.03.2022 г., до окончателното й изплащане, и сумата от 4,02 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 31.03.2019 г. до 14.03.2022 г.
В исковата молба ищецът [***], ЕИК [***], поддържа, че ответникът Н. С. Г., ЕГН
**********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в [***], с
присъединен абонатен № [***], по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна
енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия,
1
които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а
именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от
[***] на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към
процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на
месечните задължения в определения за това 45-дневен срок, след изтичане на срока, за
който се отнасят, като топлопреносното дружество начислява обезщетение за забава,
единствено върху задълженията по общите фактури, в случай, че не бъдат заплатени в
същия срок след издаването им.
Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от [***] съобразно сключения
между това дружество и сградата в етажна собственост договор.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави
искане за задължаване на Столична община да представи документи относно правото на
собственост върху процесния имот и информация относно кое лице го е декларирало и въз
основа на какъв документ.
Ищецът има искане и за привличане на трето лице-помагач, в лицето на фирмата за
дялово разпределение- [***], като обосновава правен интерес за това.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. С. Г.,
ЕГН **********, чрез особен представител адв. Д. Г. П.- САК, с която оспорва иска като
недопустим и неоснователен. Посочва, че по делото не са представени документи, които да
доказват правото на собственост върху имота в полза на К. Н. Я., нито такива, от които да е
видно, че е била открита партида на нейно име. Поддържа, че топлоснабдяването към
процесния имот било прекъснато поради демонтиране на радиаторите в апартамента.
Оспорва се ответникът да е ползвател на ТЕ. Оспорва да е получил фактура за процесния
период. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
С отговора на исковата молба се прави искане съдът да издаде съдебно удостоверение,
което да послужи на ответника пред ответника, за снабдяване със справка за дължимите
суми по пера за процесния период. Моли ищецът да бъде задължен да представи в оригинал
представените към исковата молба доказателства, изброени подробно от т. 1-6. Моли
ищецът да бъде задължен да представи Заявление за промяна/откриване на партида на името
на К. Н. Я. и препис от цялото й досие под опис. Моли съдът да задължи [***] да представи
посочените в т. 5 от исковата молба, на стр. 6 документи. Поддържа доказателствените
искания на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ, като моли да бъдат поставени допълнителни
въпроси.
Фирмата за дялово разпределение в лицето на „[***]“ ЕООД, като подизпълнител на
2
„[***], не са конституирани като трето лице-помагач, но като трето лице, неучастващо в
производството, по изрична молба на ищеца по реда на чл.192 от ГПК са представили по
делото всички находящи се при тях документи за извършваната услуга „топлинно
счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинната
енергия, относими към процесния топлоснабден имот и за посочения в ИМ период.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден
договор при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител - собственик,
основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на
топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищеца- доставяне на
топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла вода, сградна
инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат
наведени такива.
По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба в тежест на
ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай, че се установи
основанието за претендираните вземания, на ответника е указано да установи способ за
погасяване на задълженията си.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния
период/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на
топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно
която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови
нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с
топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване.
По делото, въпреки оспорването на качеството на потребител на ТЕ от страна на
ответника Н. С. Г., са приети множество доказателства, от които се извежда извод, че
конституирания като ответник е собственик на процесния топлоснабден имот по наследство
от своята майка К. Н. Я. /преди развода през 1980 г./съответно Г.. За идентичността на
имената К. Н. Я. и К. Н. Г., е прието надлежно издадено от СО, Район „[***]“ –
удостоверение за идентичност на лице с различни имена /на л.172/. Въпреки разминаванията
3
в собственото име на бившия собственик на процесния апартамент [***] и наследодател на
ответника Н. С. Г., а именно посочването й като К. и К. в различните документи, приети по
делото, съдът приема, че в случая се касае за едно и също лице, а използването на името К. в
някой документи е израз на допусната техническа или човешка грешка при изписването на
името на лицето, а не установява различие в идентификацията, която да се дължи на актове
за гражданско състояние. По делото не се установи в регистрите за гражданско състояние да
фигурира лице с имена К. Н. Я. /или Г./. Същевременно по делото използваното в
различните документи собствено име „К.“ и „К.“, с презимето и фамилия Н. Я. /Г./ се
свързва по безспорен начин с обитаването на процесния апартамент [***], находящ се в гр.
София, ж.к. [***]-[***] /адреса е идентичен с [***] в ж.к. „[***]-3“/. Така в приетата по
делото Заповед № А-О-08-1771/30.08.1978 г., апартамент [***] на ет.[***] в „[***]“ III м.р., е
бил определен като обезщетение за К. Н. Г., срещу отчуждения й собствен имот пл. [***],
местност „[***]“. От друга страна, вписаната като живуща в апартамент [***] на вх.В, в
[***] в ж.к. [***]-3 /на л.10/ К. Н. Я. е с посочен ЕГН **********, съответстващ на ЕГН на
лицето К. Н. Г. /Я./, видно от приетите по делото ЛРК /на л.174/, удостоверение за
идентичност на лице с различни имена /на л.172/, удостоверение за наследници и препис-
извлечение от Акт за смърт /на л.54,55/. Всички издадени фактури относно потребената в ап.
[***] топлинна енергия, приети по делото също са издадени на името на К. Н. Я., която се
явява майка и наследодател на ответника Н. С. Г.. От удостоверението за наследници на К.
Я. се установява, че същата е починала като „разведена“ и нейн единствен наследник се
явява именно сина й и настоящ ответник – Н. С. Г..
Косвено факта, че ответника Г. е свързан с процесния топлоснабден имот се явява и
изготвената по делото справка по Наредба № 14/2009 г. за постоянен и настоящ адрес на
ответника Н. С. Г., от която е видно, че същия е с регистрирани както постоянен, така и
настоящ адрес, съвпадащи с адреса на топлоснабдения имот – ап. [***] в гр. София, ж.к.
[***] – III, [***], а при опит да връчи съдебните книжа на адреса, призовкаря към СРС е
събрал сведения от живущи във вход [***] съседи на ответника, че лицето живее на адреса.
Въпреки косвения характер на приетите писмени доказателства относно
принадлежността на правото на собственост на процесния топлоснабден имот на
наследодателК. на ответника Г., а именно К. Н. Я., съдът приема, че в своята съвкупност
същите водят до еднозначния извод, че бивш собственик на процесния апартамент [***] и
титуляр на партида с аб. № [***] е К. Н. Я., респ. след нейната смърт на 21.12.2016 г.,
собствеността е преминала върху нейния единствен син и наследник по закон – Н. С. Г..
Приети по делото са 2 бр. Общи фактури с № [***]/31.07.2019 г. и №[***]/31.07.2020
г., в които са удостоверени данните за потребената ТЕ в имота, след извършен реален отчет
от ФДР в края на процесните отоплителни сезони, и е определена дължимата крайна цена за
консумираната през периода топлинна енергия, в общ размер от 1750,42 лв., от която сума
по прогнозни данни – 1099,244 лв. и от изравняване – 668,35 лв. /за доплащане/ и 58,02 лв.
/за възстановяване от разлика в цената на ТЕ/.
По делото е представен протокол от проведеното на 08.11.2004г. общо събрание на
4
етажните собственици на жилищна сграда, находяща се на горепосочения адрес, с приложен
към него списък, в който за апартамент [***] във вх. В е вписан бившия собственик К.
/грешно посочена като К./ Н. Я. /майка на ответника Н. Г./, която не е присъствала лично на
събранието, видно от липсата на положен срещу името й подпис, но в списъка е посочено,
че намиращите се в апартамента й радиатори са били изключени, което се потвърждава и от
заключението на приетата по делото СТЕ.
Видно от същото заключение по СТЕ, прието без възражения от страните, процесната
сграда, в която се намира апартамент [***] е била с непрекъснато топлоподаване за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.202019 г., като [***] ежемесечно е извършвала отчети на общ
топломер, който е от търговски тип и е преминал периодичен метрологичен контрол,
отчисляване са технологични разходи за сметка на ищеца, съгласно действащата методика.
Извършеното в периода дялово разпределение от „[***]“ ЕООД, като подизпълнител на
[***], е в съответствие с методиК. и нормативната уредба, и с проверените документи и
данни от уредите за сградата и апартамента. От заключението е видно също, че за абоната
през процесния период е изчислявана ТЕ единствено за топла вода, като за процесния
период е изчислена ТЕ за БГВ на база 1 брой потребител за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. и за 2 – ма потребителя за следващия отоплителен сезон, като са представени и
приети по делото 2 бр. Протоколи за непредоставен достъп от абоната за реален отчет.
Конкретните количества ТЕ за подгряване на битова вода са изчислени по т.5.2. от
Приложение към чл.61, ал.1, на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от 04.2007 г., като
разпределението между потребителите се извършвало въз основа на разхода на гореща вода.
Видно от приетите по делото /неоспорени от страните/ изравнителни сметки относими
към аб. № [***], за отоплителния период 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и от заключението на
приетата СТЕ, крайния резултат от изравняването е + 610,88 лв., която сума е за доплащане.
Видно от заключението по ССчЕ – основно и допълнително /също приети като
неоспорени от страните и кредитирани изцяло от съда/ по партидата на абоната съгласно
изравнителните сметки за отоплителния период, са осчетоводените суми за доплащане в
размер на +668,35 лв. , от която сума поради разлика в цената на ТЕ 58,02 лв. следва да се
възстанови на абоната. От посочената сума за връщане – 58,02 лв., 40,84 лв. е била
прихваната срещу месечното задължение на абоната за м.06.2020 г. С изравнителните
сметки за възстановяване, не са погасявани задължения, извън процесния период, като
съобразно с действащите цени на ТЕ през периода, утвърдени от ДКЕВР, общо начислени и
незаплатени суми за ТЕ възлизат в размер на 1750,42 лв. /от прогнозно начислени по
фактури 1099,25 лв. + изравнителни сметки от 668,35 лв./ - 58,02 лв. от разлика в цената на
ТЕ.
Вещото лице изготвило ССчЕ е установило, че няма данни абоната да е извършил
плащания на суми за ТЕ, касаещи процесния период. Съобразно действащите цени на ТЕ
през процесния период, утвърдени от ДКЕВР, общо начислените и незаплатени от абоната
суми за ТЕ, възлизат в размер на 1 750,42 лв., като са начислени и 17,57 лв. съгласно 15 бр.
фактури за стойността на извършената услуга по дялово разпределение /между 1,15 лв. и
5
1,18 лв. за месеците от 02.2019 г. до 04.2020 г./
Във връзка с поставения от съда изричен въпрос, с оглед въведените от ответника
възражения за погасяване на част от вземанията на ищеца по давност, съобразявайки и
извънредното положение в страната, обявено във връзка със световната Ковид пандемия,
вещото лице по ССчЕ е установило, че вземанията на ищеца, които са станали изискуеми
преди 21.01.2019 г. /ИМ е постъпила в съда на 30.03.2022 г., но давностните срокове са
увеличени с 68 дни поради извънредното положение и съответно погасени по давност/ са в
размер на 474,40 лв. (381,34 лв. за ТЕ + 93,07 лв. мораторна лихва върху главницата за ТЕ)
като същите са посочени подробно в Таблица № 1 към допълнителното заключението.
Съобразявайки възражението за давност, вземанията на ищеца, които са станали изискуеми
след 21.01.2019 г. и следователно са дължими от ответника, са в общ размер на 1624,85 лв. (
от която сума 1369,08 лв. за ТЕ; 17,57 лв. за ДР; 234,02 лв. за мораторна лихва върху
главницата за ТЕ и 4,02 лв. – мораторна лихва върху главницата за ДР).
При тази установеност от фактическа страна, с оглед приетите по делото, посочени
по-горе писмени доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 ГПК, както и от
заключенията на СТЕ и ССчЕ, съдът приема, че се установяват въведените с исковата молба
твърдения ответникът Н. С. Г. ., в качеството си на единствен собственик на
топлоснабдения имот – Апартамент [***], находящ се в гр. София, ж.к. „[***]-3“, [***], да е
потребител на доставяната до имота топлинна енергия и предвид нормата на чл. 150, ал. 1
ЗЕ да и обвързан от облигационни отношения с ищеца по Договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при Общи условия, както и че в имота на ответника се е
извършвала през процесния период 2018-2020 г. услугата „дялово разпределение“ от
избрана от ОбС на ЕС, ФДР, в лицето на топлинния счетоводител „[***]“ ЕООД. От
представените документи, касаещи дяловото разпределение в имота, се установява, че
действително в СЕС, в която се намира апартамента, собствен на ответника Г., е извършвана
дейност по топлинно счетоводство, а реалното отчитане на индивидуалните уреди за
доставеното и изразходвано количество ТЕ за отопление и топла вода в процесния имот, е
било възпрепятствано, единствено от поведението на потребителя, който не е осигурил
достъп за отчет на уредите. От приетите по делото доказателства представени от ищеца -
дялово разпределение за аб. № [***], Обща справка за начислените и дължими суми, общите
фактури и заключенията на експертизите, се установява, че стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., отразена в цитираната ОФ,
възлиза на сумата от общо 1750,42лв. Тази сума отговаря на реално консумираната
топлинна енергия за процесния период. Издадените месечни фактури на база прогнозни
количества потребена ТЕ са били сторнирани, като са издадени съответните кредитни
известия.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е
сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
Предвид установяването на качеството на потребител на ответника Н. Г., като
6
собственик на процесния имот и с оглед събраните по делото писмени доказателства съдът
приема за установено, че на ответника, на горепосочения адрес е доставяна топлинна
енергия при дялово разпределение в сграда, в режим на етажна собственост, и при отчитане
и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация и 1 бр. изравнителна сметка. Начислените при ищеца количества потребена от
ответника топлинна енергия са съответни на разпределената от ТНЛ при спазване
поднормативната уредба. Не се установи по делото да са правени рекламации от ответника,
във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия,
доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са
начислени сметките за процесния период.
По възражението за давност:
Предвид горния извод на съда за основателност на исковете, касаещи доставената, но
незаплатена ТЕ и мораторната лихва върху нея, следва да бъде разгледано своевременно
въведеното от ответника, в срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД, за изтекла
погасителна давност.
Според съда, възражението за давност по отношение на част от главницата е
основателно, а именно относно сумата, дължима за периода от 01.05.2018 г. до 21.01.2019 г.,
която съгласно справК. на ищеца, общите фактури, приети по делото като доказателства и
заключението на ССчЕ, прието като неоспорено по делото, възлиза на общо 381,34 лв.
Следователно, вземанията на ищеца, изискуемостта на които е настъпила преди повече от 3
години, от датата на подаване на исковата молба в съда, т.е. 3 години и 68 дни преди
30.03.2022 г., са погасени по давност и са недължими.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Вземанията на ищцовото
дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиК.. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за
цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп. кратка тригодишна
погасителна давност.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
7
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на ИМ пред съда на 30.05.2022г. В този смисъл, вземанията на
ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия и лихви са погасени за
месечните вноски с падеж преди тази дата. С исковата молба ищецът претендира
установяване на вземания преди тази дата, а именно от 01.05.2018 г. предвид на което
въведеното от ответника възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност, се
явява основателно за периода от 01.05.2018 г. до 21.01.2019 г. и в установения от в.л. общ
размер от 474,40лв., от която 381,34 лв. за главницата за ТЕ и 93,07 лв. за мораторната
лихва върху тази главница. За разлиК. до пълния предявен размер от 1369,08 лв. за
главницата за ТЕ иска се явява основателен и доказан.
Поради изложеното предявения иск за заплащане стойността на доставената до
топлоснабдения на ответника имот, топлина енергия до размер от 1369,08 лв., за които
задължения до приключване на съдебното дирене в производството пред тази инстанция,
ответника не е ангажирал доказателства да е заплатил, като основателен следва да бъде
уважен.
В останалата си част, поради погасяване на вземанията на ищеца поради изтекла
давност, или за сумата от 381,34 лв. иска следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от [***] и одобрени от комисията Общи условия за
процесния период да са обвързващи и за ответника Н. С. Г.. С разпоредбата на чл. 33, ал.2 от
същите се определя срок за заплащане на дължимата от купувача месечна цена на
доставената топлинна енергия – 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл.33, ал.4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва, само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по
ал.2, т.е. само върху задължението по Общите фактури. В този смисъл, въпреки, че
изискуемостта на вземанията по ежемесечните вноски, настъпва след изтичане на 45-дневен
срок след края на месеца, за който се отнасят, то неплащането им в срока, не води до
начисляване на лихви върху прогнозни суми. Напротив, обезщетение за забава се дължи
единствено върху стойността на задължението на потребителя, по общите фактури, в
случай, че не се плати в срока по чл.33, ал.4 от ОУ.
С доклада по делото, съдът е указал на ищеца, че по иска с правно основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД следва да установи 1.парично задължение на ответника; 2. настъпила забава на
последния за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/.
В случая важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл.
84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок /т.е. след 14.09.2020 г./
купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за
8
заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите
по чл. 86 ЗЗД. Върху непогасената по давност главница от 1369,08 лв., за посочения от
ищеца период от 15.09.2019 г. до 14.03.2022 г., дължимата мораторна лихва установена от
в.л. по ССчЕ възлиза на сумата от 234,02 лв./ до който размер иска ще следва да се уважи, а
за разлиК. от 93,07 лв., претенцията следва да се отхвърли като недоказана.
По иска за главница за дялово разпределение и мораторна лихва върху нея:
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
От представените от ищеца и ФДР „[***]“ ЕООД документи, касаещи дяловото
разпределение в имота, приети като доказателства и неоспорени от ответника се установява,
че действително за сградата, в която се намира апартамента, собственост на ответника Г., е
извършвана дейност по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество
ТЕ за подгряване на топла вода. От приетата по делото справка, отразяваща извлечението от
сметК. за аб. № [***] и ССчЕ, се установява, че фактурираната и незаплатена цена на
извършваната услуга по дялово разпределение от ФДР е 17,57 лв. Същото се претендира за
периода от м.02.2019 до м.04.2020 г., като първото от месечните вземания за м.02.2019 г. е
станало изискуемо в средата на м.04.2019 г. и следователно няма част от вземанията на
ищеца за ДР, която да е погасена по давност. Следователно и цялата начислена и
претендирана от ищеца в производството сума за ДР, се явява дължима от ответника.
Продавачът има право да начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва, когато задълженията на клиентите не са заплатени в срок от 30 дни от издаване на
месечните фактури.
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден
от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на таксата за услугата „Дялово разпределение“ и
дължи обезщетение в размерите по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В настоящия случай, вещото лице
изготвило ССчЕ е установило, че дължимия размер на мораторна лихва върху дължимата
главница за ДР от 17,57 лв., възлиза на сумата от 4,02 лв., до който размер иска се явява
основателен и доказан.
В заключение, съобразявайки доказателствата и в частност заключението по ССчЕ,
което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно, ответника дължи на ищеца
сумата от общо 1624,70 лв., от която сума 1369,08 лв. – главница за ТЕ за периода от
22.01.2019 г. до 30.04.2020 г.; 234,02 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ,
9
дължима за периода от 15.09.2019 г. до 14.03.2022 г.; 17,57 лв. – главница за ДР, дължима за
периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г. и 4,02 лв. – мораторна лихва върху главницата за
ДР, дължима за периода от 15.04.2019 г. до 14.03.2022 г., до които размери исковете се
явяват, основателни и доказани, и като такива ще следва да се уважат.
В останалата си част, поради погасяване на вземанията на ищеца поради изтекла
давност, или за сумата от общо 474,40 лв. /381,34 лв. за главницата за ТЕ и периода от
01.05.2018 г. до 21.01.2019 г. и 93,07 лв. – мораторна лихва върху погасената по давност
главница за ТЕ/ исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни.
Ищецът е претендирал такива и е представил списък по чл. 80 от ГПК. По делото има и
приложени доказателства за сторени такива от [***] в размер на 1145,72 лв., от която сума
145,72 лв. за платена държавна такса, 600,00 лв. – депозити за възнаграждението на в.л. по
СТЕ и ССчЕ и 400 лв. – депозит за възнаграждението на особения представител, назначен на
ответника. Отделно, предвид факта, че ищеца е представляван в производството от
юрисконсулт, на същия му се дължи и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, съгл. чл.78, ал.8 от ГПК, който съдът определя на 100,00 лв. Така общия размер на
разноските, сторени от ищеца в настоящото производство възлиза на сумата от 1245,72 лв.,
от която сума, с оглед частичното уважаване на исковете, на ищеца се следват разноски до
размер от 964,19 лв.
На ответника, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, съответно на отхвърлената част от
исковете също се следват разноски. По делото няма доказателства за извършени от
ответника съдебни разноски, поради което и съдът не следва да му присъжда такива.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ Н. С. Г., ЕГН
********** от гр. София, ж.к. [***]-[***], ап. [***] да заплати на [***], с ЕИК [***],
представлявана от [***] - изп. [***]ор, сумите, както следва:
- 1369,08 лв., представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия, доставена
през периода от 22.01.2019 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден имот находящ се в гр. София,
ж.к. [***]-[***], ап. [***] дължима за реално потребена топлинна енергия, ведно със
законната лихва от 30.03.2022 г., окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения от
[***], ЕИК [***], срещу ответника Н. Г., осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в останалата част до пълния предявен размер от 1750,42 лв. или за
сумата от 381,34 лв. и периода от 01.05.2018 г. до 21.01.2019 г., като неоснователен, поради
погасяването му по давност.
10
- 17,57 лв., представляваща стойност на услугата по дялово разпределение,
извършвана от ФДР в периода от м.02.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
30.03.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД Н. С. Г., ЕГН ********** от гр. София,
ж.к. [***]-[***], ап. [***] да заплати на [***], с ЕИК [***], представлявана от [***] - изп.
[***]ор, сумите, както следва:
- 234,02 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за ТЕ от
1369,08 лв., дължима за периода от 15.09.2019 г. до 14.03.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 327,09 лв. за мораторната лихва върху главницата за ТЕ или за
сумата от 93,07 лв., като неоснователен;
- 4,02 лв., представляваща законна лихва върху главницата за ДР, дължима за
периода от 15.04.2019 г. до 14.03.2022 г.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, Н. С. Г., ЕГН ********** от гр. София, ж.к.
[***]-[***], ап. [***] да плати на [***], ЕИК [***], сумата от 964,19 лв., представляваща
сторените от ищеца съдебни разноски в производството, съответно на уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11