М О
Т И В
И :
Обвинението
срещу подсъдимия П.Л.Д. е по чл.290 ал.1 от НК за това, че на 11.06.2014г.,
пред Районен съд- Казанлък, в съдебно заседание по гражданско дело №876/2014г.
по описа на съда, устно като свидетел съзнателно потвърдил неистина относно
местопребиваването на Ж.Б. с ЕГН **********, на 15.04.2014г. в дома на Д. ***,
заявявайки: „Спомням си само, че той ми беше на гости на 15 април тази година“,
„..от 09.30 ч. до 21 часа на 15 април той беше в моя дом“, „…той прекара нощта
на този 15 април в моя дом…“, „…съм го виждал в София на 15 април сутринта…“
Подсъдимият
в с.з. не се признава за виновен.
Представителят
на РП Казанлък в с.з. поддържа обвинението.
От
събраните по наказателното производство доказателства, установени с
доказателствени средства по НПК- показанията на свидетелите Г.Г., А.Б., М.М., Г.Ч. и Л.П.;
приложените към делото писмени доказателства и доказателствени средства: заверени
копия от граждански дела на РС-Казанлък и ОС-Стара Загора/л.25-32 и л.104-134/;
материали по изискана и получена информация от мобилни оператори/л.132-141/, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за безспорно установена
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт на РП-Казанлък.
Предвид факта, че малолетната свидетелка Д.Ж.Б. не
бе разпитана в присъствието на педагог или психолог, съгласно императивната
разпоредба на чл.140 ал.1 от НПК, съдът прие, че нейните показания следва да
бъдат изключени от доказателствения материал и същите
не бяха взети предвид при постановяване на присъдата. След връщане на делото от
въззивния съд за продължаване на процесуално-следствените действия, по подаден протест
от прокурор срещу определение за прекратяване на съд. производство, настоящият
съд счете за неуместно да провежда нов разпит на Д.Б., тъй като по този начин би
травмирал детската й психика, а обстоятелствата, които следваше да бъдат
изяснявани от тази свидетелка, бяха установени с помощта на други
доказателствени средства.
ПО ФАКТИЧЕСКАТА
ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ:
Ж.Б. и Г.Г. били съпрузи повече от десет години, като бракът им бил
прекратен с влязло в сила решение по гр.дело №1785/ 2013г. по описа на
РС-Казанлък.Родителските права спрямо родените по време на брака деца- Д.Ж.Б. и
А.Ж.Б. били предоставени за упражняване на свидетелката Г., а ползването на
семейното жилище, находящо се в гр.Ш., ул.„С. Б.“ №*,
било разпределено между бившите съпрузи.
След прекратяване на брака, свидетелят Б.
нарушавал определения от съда начин на ползване на семейното жилище и в
определени случаи упражнявал домашно насилие над бившата си съпруга и децата, поради
което отношенията им били обтегнати.
Б. често пътувал из страната по работа и
отсъствал от град Ш.. След едно от пътуванията си- на 11.04.2014г. той се
прибрал в дома си. На 13.04.2014г. свидетелят Б., заедно с бившата си съпруга и
двете деца пътували до гр.Димитровград,където закупили домашен любимец- куче от
породата „немска овчарка“.
На 15.04.2014г. рано сутринта, Ж.Б. и Г.Г., заедно с двете им деца, били в дома си на горния адрес,
когато между бившите съпрузи отново възникнал вербален спор, като причина за
него били претенции на Б. за собствеността върху къщата. След заминаването на А.Б.
на училище, около 09.00 часа, спорът между родителите му продължил като този
път Ж.Б. започнал да обижда яростно свидетелката Г., като я ударил с ръка по
лицето. Разстроена, свидетелката излязла от къщата, като на улицата пред дома
си видяла своята позната съседка- М.М.. Последната,
която била чула от улицата крясъците и ругатните на Б., притеснена и от външния
вид на Г.- разчорлена, плачеща и обута с домашни чехли, я попитала какво се
случва. Г. й разказала за скандала с бившия си съпруг и за това, че същия й
нанесъл удар с ръка в лицето. Последната, понеже бързала за автобусната спирка,
посъветвала Г. да потърси помощ от органите на Полицията, като дори й
предложила да не се връща в къщата, а да отиде в нейния дом. Въпреки това
предложение, Г. се върнала в дома си, като се качила в стаята на сина си, за да
избегне срещи с Б..
Около 13.10 часа на 15.04.2014г. А.Б. се върнал
от училище у дома си. Виждайки състоянието на майка си, той попитал какво се е
случило и Г. му разказала за сутрешния инцидент между нея и баща му.
Въпреки скандала, в следобедните часове на 15.04.2014г.,
Ж.Б. й заявил, че все още я обича и желае да сложат ред в отношенията си. Г.
твърдо се противопоставила на тези негови желания и Б. излязъл от дома им с
лекия си автомобил, отправяйки се в неизвестна за нея посока.
След известно време, около 16.00 часа, Ж.Б. се
прибрал и извикал на двора сина си, за да прибере колата в гаража. Докато
младежът прибирал автомобила,свидетелката М.М. отново
минала по улицата, прибирайки се към дома си и видяла свидетеля Ж.Б. да дава
наставления на висок глас на сина си по прибирането на автомобила в гаража.
След 16.00 часа свидетелката Г. ***. Ж.Б.
останал в дома си заедно с двете си деца- А. и Д.. Последната се била прибрала
от училище около 18.00 часа.
Вечерта между Ж.Б. и двете му деца избухнал
скандал, породен от отказа на децата да отидат до квартален магазин и да
напазаруват на баща си.
Прибирайки се обратно в гр.Ш. около 21.10 часа
свидетелката Г. чула разправията между децата и Ж.Б. и опитала да се намеси, за
да предотврати ескалацията му, но била ударена с шамар в лицето от бившия си
съпруг, който й казал да се маха. А.Б. се опитал да защити майка си, но също
бил ударен от баща си. За да се спасят от агресията на Ж.Б., Г. и децата се
заключили в стая на горния етаж на къщата. Ж.Б. пък прекарал нощта на първия
етаж на дома си в град Ш., където спал на диван.
Свидетелката Л.П. разказва в с.з., че свидетеля Ж.Б.
на 15.04.2014г. е бил в дома си в град Ш., където тя лично го видяла.
От своя страна свидетелят Г.Ч. също потвърждава,
че на 15.04.2014г., около 20.00 часа е видял Ж.Б. на терасата на дома му,като разговарял
с някого 2-3 минути по телефона. Ч. наблюдавал Б. от двора на къщата си,
намираща се в близост.
За упражненото на 15.04.2014г. от страна на Ж.Б.
по отношение на децата и бившата му съпруга насилие, последната подала молба за
предоставяне на незабавна защита по смисъла на Закона за защита от домашно
насилие пред Районен съд-Казанлък. По подадената молба било образувано гр.дело №876/2014г.
по описа на същия съд. По гражданско производство било проведено съдебно
заседание с призоваване на молителката, Ж.Б. и двете им деца. В хода на същото
заседание били изслушани допуснатите от съда свидетели, сред които бил и
доведеният от Ж.Б.- П.Л.Д..Последният бил в приятелски и служебни отношения с Ж.Б.,
като двамата се познавали от няколко години.
В разпита си пред съда Д. заявил, че на
15.04.2014г. Ж.Б. ***. Подсъдимият заявил още:„Спомням си само, че Ж. ми беше
на гости на 15 април тази година“; „…от 09.30 часа до 21.00 часа на 15.04. той
беше в моя дом.“; „…той прекара нощта на този 15 април в моя дом.“
По така образуваното в РС-Казанлък гражданско
дело, освен П. Д., като свидетели били
изслушани и Г.Ч., Л.П.,М.М.,А.Б. и Д.Б., които
последователно и непротиворечиво изложили горната фактическа обстановка,
касаеща местопребиваването и поведението на Ж.Б. за процесната
дата- 15.04.2014г.
На 18.07.2014г. Казанлъшкият районен съд се
произнесъл с решение като издал заповед за защита, с която наложил определени
ограничения на Ж.Б.. В мотивите си съдебният състав изрично отразил, че не
кредитира показанията на П.Л.Д., като посочил, че те противоречат на целия
останал доказателствен материал по делото. Отчел е и близките приятелски
отношения между подсъдимия и Ж.Б., приемайки че първия от тях се е опитал да
подпомогне защитната теза на втория, създавайки му удобно алиби за процесната дата.
Така постановеното решение на РС-Казанлък било
обжалвано пред ОС-Стара Загора, където било потвърдено изцяло с решение №388 от
12.12.2014г. Въззивният съд
преценил, че правилно първата инстанция не е кредитирала показанията на подсъдимия
Д., като споделил и мотивите за това, така както са изложени по-горе.
Подсъдимият
Д. възразява срещу предявеното му обвинение и отрича да е потвърдил неистина на 11.06.2014г., пред
Районен съд- Казанлък, в съдебно заседание по гр.дело №876/ 2014г. по описа на
съда, относно местопребиваването на Ж.Б. на 15.04.2014г. В този смисъл са и
обясненията му, дадени в с.з.
Съдът
не кредитира обясненията на подсъдимия и приема възраженията му за неоснователни,
по следните съображения:
Всички
свидетели по гр.дело №876/ 2014г. на РС-Казанлък, включително и П.Д., са
разпитани от състав на съда, след като са им били разяснени правата и
отговорността за лъжесвидетелстване, по смисъла на чл.290 ал.1 от Наказателния
кодекс.
От протокол от с.з., проведено на 11.06.2014г., по гр.дело
№876/ по описа на Казанлъшкия районен съд за 2014г. е видно, че П.Д. е заявил,
че на 15.04.2014г. Ж.Б. ***, а именно: „Спомням си само, че Ж. ми беше на гости
на 15 април тази година“; „…от 09.30 часа до 21.00 часа на 15.04. той беше в
моя дом.“; „…той прекара нощта на този 15 април в моя дом.“
Видно
от материалите по изискана и получена информация от мобилни
оператори/л.132-141/, най-вече писмо с рег.№284003-1648/ 30.12.2014г. от „Теленор България“ЕАД с приложена разпечатка и СD, става
ясно, че местонахождението на Ж.Б. на 15.04. 2014г. е било различно от твърдяното
от подсъдимия.
Изложените дотук
съображения дават основание на съда да направи извода, че П.Л.Д., от обективна
и субективна страна, е осъществил състава на чл.290 ал.1 от НК.
От
обективна страна подсъдимият Д. пред съд, чрез активно действие е съобщил
невярна информация, относно действителното местопребиваване на свидетеля Ж.Б.
за времето от 11.04. 2014г. до 15.04. 2014г.
От субективна страна П.Л.Д.
е действал при форма на вината- пряк умисъл, единствения възможен при това
престъпление,което по юридическата си характеристика е формално такова на
просто извършване- в този см. е Решение №308/ 01.07.09- I н.о. на ВКС. Съзнавал
е, че твърди неистина и пряко е целял да затрудни съдебен орган при изпълнение
на законоустановената му функция- установяване
действителната фактическа обстановка по образувано дело.
Предвид
изложените дотук съображения съдът счита, че подс. Д. следва да бъде признат за
виновен и наказан по повдигнатото му обвинение.При определяне на наказанието за
това престъпление за смекчаващи вината му обстоятелства следва да се приемат
чистото съдебно минало и добрите характеристични данни. Като отегчаващо вината му
такова следва да се приеме липсата на всякакво критично отношение към
извършеното от него деяние. Следователно на този подсъдим следва да се определи
наказание при превес на смекчаващите вината му обстоятелства, които съда приема
за изключителни и да му се наложи наказание, с приложение на чл.55 ал.1 т.2
б.„б“ от НК, а именно- пробация, със следните пробационни мерки:
-задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от една година, два пъти седмично,
-задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и
-включване в програма за обществено въздействие
за срок от една година.
По тези съображения
съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: