Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
гр. Сливен, 31
януари 2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Сливенският военен съд на тридесет и първи януари две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в следния
състав:
ВОЕНЕН СЪДИЯ:полк.
ВОЛЯ ПЕТРОВ КЪНЕВ
при участието на секретар В.
Янчева и в присъствието на военен прокурор полк. Добрев, като разгледа докладваното от
военният съдия АНД № 1 по описа за 2018
година и на основание чл. 378 ал.4 т. 1 НПК
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА обвиняемата:
Ефрейтор първи клас Д.М.П. от в.ф. 48 670 – Каменец, обл. Варна, родена на *** ***,
българка, българска гражданка, със средно образование, неомъжена, неосъждана,
ЕГН **********
ЗА ВИНОВНА в това, че:
На 07.04.2017 година около
16.00 часа в канцеларията на „Началник секция“ при в.ф. 48 670 – Каменец, в
негово присъствие обидила с думи своя началник по смисъла на чл. 106 т. 2 от Устава за войсковата служба
на въоръжените сили на Република България - старши лейтенант Максим Драгомиров
Димитров, военнослужещ по Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България, наричайки го „страшен лейтенант
комплексар“ – престъпление по чл. 378 ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1 от НК, поради което и
на основание чл. 78а ал. 1 НК я
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и ѝ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „Глоба“ в размер на 1 000.00(хиляда)
лева.
Решението подлежи на протестиране и обжалване пред
Военно-апелативен съд на РБ, в
петнадесетдневен срок от днес.
ВОЕНЕН
СЪДИЯ: полк.
МОТИВИ: След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание
доказателствен материал по делото, съдът установи следното:
Ефрейтор първи клас Д.М.П.
от в.ф. 48 670 – Каменец, обл. Варна е завършила средно образование. На кадрова
военна служба в Българската армия е от 2004 година. Заема длъжност „Майстор по
ремонта към ремонтно-възстановителна секция“. Притежавала добра специална и
обща култура и съзнателно изпълнявала служебните си задължения. При изпълнение
на службата си, понякога допускала прояви на лично отношение към колегите и
началниците си.
На 07.04.2017 година, към
15.30 часа обвиняемата П. се намирала в канцеларията на началника на РВС - Варна,
заедно със свидетелят ц. сл. Маринов. Във връзка с възникнал комуникационен
проблем, ст. лейт. Максим Драгомиров Димитров от в.ф. 48 670 – Каменец отишъл
в канцеларията и попитал кои са дежурните служители към РВС – Варна с цел
отстраняване на възникналия проблем. Ц. сл. Маринов започнал да проверява дежурствата
по графика, като същевременно ефрейтор П. отговорила на поставения въпрос. Ст. лейт.
Димитров попитал обвиняемата дали е сигурна относно дежурните длъжностни лица,
след което се обадил по телефона на дежурния по СКВ-110 Варна, за да провери
информацията. Ефр. П. останала недоволна от поведението на ст. лейт. Димитров,
който се отнесъл с недоверие към казаното от нея и започнала да издава звуци,
демонстриращи досада. По този повод между ст.лейт. Димитров и ефр. П. започнал
разговор, при което ефр. П. се обърнала към ст. лейт. Димитров с думите „страшен
лейтенант комплексар“. Това било чуто от ст. лейт. Димитров и от ц. сл.
Маринов, като и двамата приели думите на обвиняемата като обидни и
неуважителни, спрямо висшестоящия по звание военнослужещ. След отправените към
него обидни думи, ст. лейт. Димитров напуснал стаята. По-късно същия ден той
отново се срещнал с ефр. П. и ѝ казал, че ще доложи за нейното поведение
на командира на формированието, на което обвиняемата отговорила, че не я интересува,
дали ще бъде наказана или не. Ст. лейт. Димитров докладвал за случилото се по
команден ред и след извършена проверка на ефр. П. било наложено дисциплинарно наказание.
Описаната фактическа
обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от показанията на
разпитаните по досъдебното производство свидетели и от приложените към делото
книжа.
С деянието си обвиняемата П.
е осъществила престъпния състав на чл. 378 ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1 от НК. Както
обвиняемата, така и потърпевшия ст. лейт. Димитров са военнослужещи по Закона
за отбраната и въоръжените сили на Република България, както е посочено в чл. 371
б. „а“ от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 106 т. 2 от Устава за войсковата
служба на въоръжените сили на Република България военнослужещите, притежаващи
офицерски звания са началници на всички военнослужещи със сержантски и войнишки
звания. По този начин ст. лейт. Димитров е бил началник на ефр. П. по смисъла
на чл. 378 ал. 2, предл. 1 от НК. Наричайки офицера „страшен лейтенант комплексар“
в негово присъствие, ефр. П. е уронила честта и достойнството му. Израза
„комплексар“ в обществените отношения се използва за охарактеризиране на лица, притежаващи
определени характерови пороци, като чувството
за малоценност, обуславящо стремежа
им към власт, което детерминира тяхното поведение. Променяйки званието
от „старши“ в „страшен“ показва подигравателното отношение към воинските звания
и спазването на воинската чест. По този начин, а именно като обида и
подигравателно отношение към воинския ред, дисциплина и личността на офицера били
възприети думите на обвиняемата, както от потърпевшия Димитров, така и от
страна на свидетеля ц. сл. Маринов, който присъствал на разговора и възприел
същия. Видно от цялостното поведение на обвиняемата при този инцидент и
последвалата по-късно среща между двамата и разменените реплики, следва извода,
че ефр. П. пряко е целяла с думите си да покаже неуважение към уставните
изисквания за подчиненост и военна чест, засягайки личната и офицерска чест и
достойнство на ст. лейт. Димитров. В армията като строго йерархична структура,
проявата на воинска чест и уважение е изрично регламентирана, както в
посочените от прокурора текстове на чл. 111 т.5 и чл. 112 т. 1 от Устава за
войсковата служба на въоръжените сили на Република България, така и в много
други разпоредби на Устава и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България. С оглед на това и обидата по чл. 378 ал. 1 НК е специален състав
спрямо обидата по чл. 146 ал. 1 НК. Това престъпление се намира в гл. 13 раздел
1 от НК наименуван „Престъпления против подчинеността и военната чест“, като
обект на посегателство са обществените отношения свързани с Уставните
изисквания за отношенията между военнослужещите, подчинеността в армията и
изискванията за спазване на военната чест, като предмет на посегателството е личната
чест и достойнство на военнослужещите. В случая законодателят акцентира върху
специално предвидените в гл. 13 НК качества на субекта на престъпление и не
толкова върху личността, колкото върху служебното положение на засегнатото лице
като военнослужещ и началник според Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България и Устава за войсковата служба на въоръжените сили на
Република България. От доказателствения материал по делото и от постановлението
на прокурора става ясно, че обидните думи са били изречени в хода на диалог
между двамата, нямащ общо с уставните изисквания за взаимоотношения между
военнослужещите. Целия разговор е бил в неуважителен и неуставен тон, а при последвалата
среща, обвиняемата не е проявила каквато и да било критичност към деянието.
Такава безкритичност към собственото поведение, ефр. П. демонстрира и в съдебно
заседание, заявявайки при последната си дума, че иска да бъде оправдана, а не
делото да се прекрати по други причини. Всичко това води до извода, че не се
касае за маловажен случай по смисъла на чл. 9 ал. 2 НК.
За извършеното от ефр. П.
деяние, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до три години и
обществено порицание. П. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна
отговорност. В резултат на извършеното от нея не са настъпили имуществени
вреди. Налице са предвидените в чл. 78 ал. 1 от НК предпоставки за
освобождаването ѝ от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание „Глоба“.
При определяне размера на
наказанието, съдът взе предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство
липсата на критичност към извършеното, а като смекчаващи отговорността
обстоятелства добрите характеристични данни за обвиняемата, обстоятелството, че
същата е самотна майка и наложи наказание в минималния, предвиден в закона
размер, а именно 1000.00 /хиляда/ лева.
Съдът не споделя становището
на защитата, че в случая следва да бъде прекратено наказателното производство
на основание принципа „nе bis in idem“ в светлината на Тълкувателно решение № 3
от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК; разпоредбата на чл.
4, § 1 Протокол № 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи, както и с оглед на приключила служебна проверка и наложено
дисциплинарно наказание на обвиняемата със заповед № ЛС-79/15.08.2017 г. на
командира на в. ф. 28 870 – София.
По настоящото дело не се
касае за конкуренция на две наказателни производства. С цитираната заповед на
ефр. П. е било наложено дисциплинарно
наказание по реда на глава седма, раздел единадесети от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България. В чл. 243 ал. 1 от Закона е отразено
изрично, че нарушителят на военната дисциплина се наказва с дисциплинарните
наказания по този закон, независимо от предвидената имуществена,
административно-наказателна или наказателна отговорност. Не се касае за
противоречие между чл.
4, § 1 Протокол № 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи и вътрешното законодателство, тъй като наложеното дисциплинарно
наказание не представлява административно-наказателно производство с характер
на наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че според чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се
обжалва по реда на Административно-процесуалния
кодекс, а не по реда на ЗАНН, а според чл. 252 дисциплинарната проверка се
извършва по ред, определен в ППЗОВСРБ, а не по реда на ЗАП. Във връзка с общо
посочения аргумент и без посочване на конкретна практика, че в общите съдилища
вече се спазва принципа „nе bis in idem“ при такива казуси, съдът прецени, че дисциплинарната
отговорност по ЗОВСРБ, е съпоставима с дисциплинарната отговорност по Кодекса
на труда. До настоящия момент настоящият състав не е запознат с казус,
определящ дисциплинарно наказание по Кодекса на труда по повод извършено
нарушение на трудовата дисциплина, като наказателно по смисъла на чл.
6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и чл. 4 от
Протокол № 7. Текста на чл. 186 от КТ е аналогичен на текста на чл. 243 ал.
1 ЗОВСРБ.
Не са налице и посочените в ТР № 3/2015 г. на ОСНК признаци
за преценка дали едно производство е наказателно по смисъла на чл.
6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от
Протокол № 7, известни като тест "Енгел" или критерии
"Енгел". Съгласно решението на ОСНК тези критерии, а именно:
1. Квалификация на деянието
по националното право;
2. Характер и естество на
нарушението и
3. Вид и тежест на предвиденото наказание (суровост на възможното наказание), са стабилно утвърден в практиката на ЕСПЧ способ за проверка при определянето на наказателния характер на обвинението по всяко конкретно дело, а к
ато интегрална част от правото на ЕКПЧ, тези критерии са пряко приложими от компетентния по делото съд на национално равнище. Прилагайки тези критерии, настоящият съдебен състав намира, че същите не са налице. Липсва
първия критерий - квалификацията на деянието по националното право. Макар
този критерий да е само формален и да има значение само на "отправна точка",
при преценката му съдът прецени систематичното място и класификацията на
дисциплинарното нарушение, допуснато от П. в производството по вътрешното
законодателство. То не е квалифицирано като наказателно, и за да прецени дали
трябва да се квалифицира като такова по смисъла на чл.
6, § 1 от Конвенцията и чл. 4
от Протокол № 7, съдът изследва и другите два критерия "Енгел",
касаещи изводи за наказателен характер на обвинението и/или на предвидената
санкция.
Не е налице и в
торият критерий, свързан с характерът и естеството на нарушението,
който изисква да се изследват вида на защитените обществени отношения, обект на
нарушението. В Тълкувателното решение изрично е посочено, че при определянето
на същността на нарушението се разглежда кръгът от адресати на съответната
разпоредба, тъй като характерна черта на наказателното обвинение е насочеността
на правната норма към неограничен кръг адресати, а не към група със специален
статут. Нормите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България,
включващи и дисциплинарната отговорност на военнослужещите, са насочени към
група лица със специален статут – военнослужещи, а не към неограничен кръг
адресати.
Съдът прие, че не е налице и т
ретият критерий - видът и тежестта на предвиденото от съответната
приложима норма наказание. Този критерий изисква сходство на предвидените в чл.
244 от ЗОВСРБ наказания с наказанията за извършено престъпление. Както е
посочено от ОСНК репресивната цел е конститутивен елемент на наказателната
санкция, какъвто репресивен елемент не се съдържа в наложената на ефр. П.
санкция и в останалите посочени в чл. 244 ЗОВСРБ санкции и не отговарят на характеристиките
на примерно изброените санкции в Тълкувателното решение.
Воден от тези съображения,
съдът постанови своето решение.
Мотивите се написаха на
31.01.2018 година.
ВОЕНЕН СЪДИЯ: полк.