№ 718
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело №
20231001000579 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1065 от 27.09.2022 г., постановено по т. д. № 1935/2021 г.,
СГС, ТО, VI – 14 – ти състав, е признал за установено, че „Джуи
Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД е извършило нарушение на правата на
RED Bull GmbH върху търговска марка на Европейския съюз № *********
чрез извършване от ответника на внос на оригинални стоки със същата марка,
задържани от ТД „Митници София“ с разписка за задържане № 0028734 от
27.08.2021 г. при неизчерпано право на маркопритежателя, осъдил е
ответника да преустанови нарушението, да заплати на ищеца сумата от 293,38
лв., представляваща разходи за правно обслужване във връзка с
производството по задържане на стоки с марка на Европейския съюз
№********* от митническите органи Териториална дирекция „Митница
София“ с разписка за задържане №0028734 от 27.08.2021 г. и е оставил без
разглеждане искането на последния за забрана на RED Bull GmbH да
осъществява вноса на задържаните стоки с посочената търговска марка и
искането за унищожаване на същите стоки за сметка на ищеца.
С Решение №1401/07.12.2022 г., постановено по делото, СГС е
1
отхвърлил молбата по чл.248 от ГПК на „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“
ЕООД за изменение на решението в частта за разноските като неоснователна.
С Решение №705 от 31.05.2023 г., постановено по делото, съдът е
допуснал поправка на явна фактическа грешка, като в диспозитива вместо
„ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „Джуи Интернешънъл ХК
Лимитед“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Слатина, ул. „Гео Милев“, №47А - Къщата на Д. за забрана на
RED Bull GmbH, Am Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See , Austria (Австрия) да
осъществява вноса на стоки с търговска марка на Европейския съюз №
*********, задържани от Териториална дирекция "Митница София" с
разписка за задържане № 0028734 от 27 август 2021 г. и искането за
унищожаване на същите стоки, за сметка на RED Bull GmbH, Am Brunnen 1,
D-5330 Fuschl am See, Austria (Австрия).” да се чете „ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на RED Bull GmbH, Am Brunnen 1, D-5330 Fuschl
am See, Austria (Австрия) за забрана на „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Слатина, ул. „Гео Милев“ №47 А - Къщата на Д. да осъществява вноса на
стоки с търговска марка на Европейския съюз № *********, задържани от
Териториална дирекция "Митница София" с разписка за задържане №
0028734 от 27 август 2021 г. и искането за унищожаване на същите стоки за
сметка на „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Слатина, ул. „Гео Милев“ №47
А - Къщата на Д..
В срок по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от „Джуи
Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД, против Решение № 1065 от 27.09.2022 г.
в частта, с която съдът е признал за установено, че „Джуи Интернешънъл ХК
Лимитед“ ЕООД е извършило нарушение на правата на RED Bull GmbH
върху търговска марка на Европейския съюз № ********* чрез извършване
от ответника на внос на оригинални стоки със същата марка, задържани от ТД
„Митници София“ с разписка за задържане № 0028734 от 27.08.2021 г. при
неизчерпано право на маркопритежателя, в частта, с която е осъдил ответника
да преустанови нарушението, в частта, с която „Джуи Интернешънъл ХК
Лимитед“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца сумата от 293,38 лв.,
представляваща разходи за правно обслужване във връзка с производството
по задържане на стоки с марка на Европейския съюз №********* от
2
митническите органи Териториална дирекция „Митница София“ с разписка за
задържане №0028734 от 27.08.2021 г., както и в частта за разноските.
Изложени са оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на решението в посочените части. Твърди се, че съдът е
допуснал съществени процесуални нарушения, водещи до неправилност на
решението, изразяващи се в това, че с доклада по чл.146 от ГПК съдът е дал
правна квалификация на предявените искове, както следва: чл.13, ал.2, т.3 от
ЗМГО вр. чл.9, ал.2, буква „а“ на Регламент (ЕС) 2017/1001 във вр. с чл.113,
ал.1 от ЗМГО вр. чл.116, ал.1, т.1-5 и ал.2, т.2 от ЗМГО, като на ответника не
е указана доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти, а с
решението съдът е дал различна правна квалификация на процесните искове,
а именно: чл.124, ал.1, предл.1 и 2 от ГПК вр. чл.13, ал.1, пр.1 и пр.2 вр. ал.2,
т.3 от ЗМГО относно установяването на нарушението, както и по чл.49 вр.
чл.45 ЗЗД по отношение на иска за обезщетение за вреди, като индиректно е
указал доказателствената тежест на ответника, като е приел, че същият не е
провел доказване на фактите, относно новата правна квалификация на
исковете, а именно че не се доказват факти, обосноваващи извод за
изчерпване правата на ищеца върху регистрираната марка. Сторено е
възражение за родова неподсъдност на спора на СГС основание чл.119, ал.1
от ГПК, тъй като исковете са подсъдни на СРС на основание чл.103 вр. чл.104
от ГПК. Въпреки посоченото се излагат съображения, че исковете следва да
бъдат квалифицирани като искове, предявени за защита на права по реда на
ЗМГО, а дадената с решението квалификация е неправилна. В тази връзка се
моли въззивната инстация да даде правна квалификация на исковете, да
разпредели доказателствената тежест между страните и да бъде указана
необходимостта от ангажиране на съответните доказателства. Изтъква се, че
изводът на съда, че исковете се основават на твърдение от страна на ищеца, че
правата му върху марката не са изчерпани, са неправилни, тъй като в исковата
молба ищецът никъде не е посочил, че правата му не са изчерпани, а ако се
приеме, че индиректно е направено твърдение за неизчерпване на правото на
марката за процесните стоки, което се оспорва, то предявеният иск за
установяване на нарушението е останал недоказан. В заключение се сочи, че
ищецът незаконосъобразно се домогва да ограничи конкуренцията на пазара в
Република България, чрез забрана на внос на стоки, произведени от негова
фабрика в трета за ЕС страна. С оглед изложеното моли за отмяната на
3
решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което
исковете да бъдат отхвърлени.
В срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба, в който са
изложени съображение за неоснователност на същата и се моли решението в
обжалваните му части да бъде потвърдено.
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК ищецът RED Bull GmbH е депозирал
насрещна въззивна жалба, с която обжалва Решение №1065/27.09.2022 г., в
частта, с която е отхвърлен иска за унищожаване на задържаните от
Териториална дирекция „Митница София“ 3840 кутии енергийни напитки с
марката „RED Bull“ с разписка за задържане №0028734 от 27.08.2021 г. Сочи,
че мярката за унищожаване на стоките, следва да е налична и в случаи на
паралелен внос, тъй като чл.116, ал.1, т.4 от ЗМГО не допуска тълкуване.
Моли се решението в тази му част да бъде отменено и искът за унищожаване
на стоките, предмет на нарушението, да бъде уважен.
В срок по делото е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от
„Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД, с който същата се оспорва като
неоснователна и моли решението в тази му част да бъде потвърдено.
В срок по делото е постъпила и въззивна жалба от „Джуи
Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД против постановеното по делото
Решение №1401/07.12.2022 г., като са изложени съображения за неправилност
на същото. Моли за отмяна на обжалваното решение , като бъде изменено
Решение № 1065 от 27.09.2022 г. в частта относно разноските и присъденото в
полза на ответника адвокатско възнаграждение бъде намалено поради
прекомерност до предвидения в Наредба №1 от 09.07.2014 г. минимален
размер.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от RED Bull GmbH, с
който същата се оспорва като неоснователна, поради което моли да бъде
отхвърлена.
С Разпореждане №1483/01.08.2023 г., постановено по настоящото дело,
съдът е оставил без движение насрещната въззивна жалба с вх.
№89568/23.12.2022 г. по описа на СГС, подадена от RED Bull GmbH, Am
Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See , Austria (Австрия), като е указал на RED Bull
GmbH, Am Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See , Austria (Австрия) в
едноседмичен срок, считано от получаване на разпореждането, да приведе
4
насрещната въззивна жалба в съответствие с изискванията на чл.260, т.3 и т.4
от ГПК, като посочи в какво се състои порочността на решението в
обжалваната част, както и в какво се състои искането.
В изпълнение на дадените указания в срок по делото е постъпило
Становище с вх.№18863/16.08.2023 г. по описа на САС, депозирано от RED
Bull GmbH, в което е посочено, че насрещната въззивна жалба е насочена
против постановеното по т.д.№1935/2021 г. Решение №1065/27.09.2022 г.,
поправено с Решение №705/31.05.2023 г., в частта, с която е оставено без
разглеждане искането на RED Bull GmbH за унищожаване на стоките,
задържани от ТД „Митници София“ за сметка на „Джуи Интернешънъл ХК
Лимитед“ ЕООД. Излагат се подробни съображения за неправилност на
решението в обжалваната му част и моли то да бъде отменено, а искът-
разгледан и уважен.
С Определение №610/09.10.2023 г., постановено по делото, настоящата
инстанция е приела въз основа на твърденията в исковата молба, а именно, че
се касае до оригинални стоки, които са предназначени за турския пазар, а не
са пуснати на територията на държавите-членки на ЕС, съответно на ЕИП, от
ищеца или с негово съгласие, т.е. по отношение на които не е изчерпано
правото на марка, че правната квалификация на предявените искове за
установяване факта на нарушение на правата на ищеца върху процесната
марки чрез осъществен внос на оригинални стоки – 3 840 кутии, обозначени с
търговската марка RED Bull, задържани от Териториална дирекция „Митници
София“ с разписка за задържане от 27.08.2021 г., без съгласието на ищеца, и
за осъждане на ответника да преустанови нарушението е по чл. 124, ал. 1, пр.
1 и пр. 2 ГПК във връзка с чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във вр. с чл. 17, ал.
1 ЗМГО, а искът за осъждане на ответника да заплати разходите за правно
обслужване във връзка с митническото задържане в размер на 293,38 лв. по
чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във вр. с чл. 17, ал. 1
ЗМГО. В тази връзка и предвид, че първоинстанционният съд с
определението по чл.146 от ГПК е квалифицирала исковете като иск с правно
основание чл.13, ал.2, т.3 от ЗМГО вр. чл.9, ал.2, буква „а“ на Регламент (ЕС)
2017/1001 във връзка с чл.113, ал.1 ЗМГО във вр. с чл.116, ал.1, т.1-4 и ал.2,
т.2 от ЗМГО за признаване за установено, че процесният внос съставлява
нарушение или застрашава от нарушаване правата върху марка на ЕС
№*********; чл.130, ал.1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 за постановяване на
5
забрана на ответника за осъществяване на вноса на стоките, предмет на
нарушението и за пускането им на пазара на територията на ЕИП, осъждане
на ответника да обезщети ищеца за разходите за правно обслужване и
постановяване на унищожение на стоките, предмет на нарушението за сметка
на ответника, без да се посочат релевантните разпоредби, а с решението си е
квалифицирал исковете като такива по чл.124, ал.1, предл. 1 и 2 ГПК вр. чл.
13, ал.1, пр.1 и пр.2 вр. ал.2, т.3 ЗМГО относно установяване факта на
нарушението, както и по чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД по отношение иска за
обезщетение, настоящият състав е разпределил доказателствената тежест,
съобразно дадената нова правна квалификация, като е указал, че по първия
иск в тежест на ответника е да докаже, че правото върху марката на ищеца-
маркопритежател е изчерпано, като ангажира съответните доказателства за
това, а в тежест на ищеца е да докаже, че правото му върху марката не е
изчерпано, като разполага с възможност да ангажира доказателства. По
втория иск с правна квалификация чл.49 ЗЗД вр. чл.13, ал.1, пр.1 и пр.2 ЗМГО
съдът е указал,че в тежест на ищеца е да докаже, че е извършил посочения
разход, който е в причинно-следствена връзка с извършения от ответника
внос на стоки. По отношение претенцията за унищожение на стоките, предмет
на нарушението, за сметка на ответника, съдът е изложил, че ще се произнесе
с решението си по същество.
В проведеното на 30.10.2023 г. открито съдебно заседание по делото
процесуалният представител на ищеца е заявил, че в отговора на исковата
молба липсват твърдения за настъпване на изчерпване на права и за съгласие
от „Ред Бул“ на пускане на процесните стоки на територията на Европейското
икономическо пространство, като счита, че по отношение на този въпрос дори
няма спор между страните. Сочи, че той се повдига едва във въззивната жалба
и сроковете за това са преклудирани. Представена е декларация от „Ред Бул“,
в която подробно се описва произхода на процесните стоки – къде са
произведени и за кой пазар за предназначени, и обстоятелството, че за
същите стоки не е предоставено разрешение за пускане на Европейско
икономическо пространство на нито едно лице. Изложено е, че процесните
продукти с техния партиден номер се продават единствено от дъщерно
дружество на Ред Бул ГМБХ в границите на Турция чрез дилъри, като
дъщерното дружество изисква договорни гаранции от своите контрагенти, че
тези стоки няма да се изнасят извън пределите на Турция. Процесните турски
6
кутии на енергийни напитки са разработени за турския пазар, означени са с
етикети на турски език, съответно те не биха могли да се продават на
територията на Република България. Това са косвени доказателства, че тези
стоки не са пуснати на пазара на Европейското икономическо пространство.
Сочи, че от материалите по делото се установява, че стоките са предмет на
търговска сделка и са предназначени да бъдат пласирани на пазара на ЕС.
Режимът на внос е пускане в свободно обращение, количествата са търговски,
вносителят също е търговец и е със седалище на територията на ЕС. Това
означава, че вносът е именно с цел пускане на стоките за продажба на
територията на ЕС, което се осъществява без съгласието на маркопритежателя
и поради това съставлява нарушение на неговите права. Допълва, че
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, в
която е оставил без разглеждане иска за унищожаване на стоките предвид, че
СГС е констатирал нарушения на права на Ред Бул ГМБХ. Според практиката
на съда на ЕС - унищожението на стоки е мярка, приложима и по отношение
на оригинални стоки. Претендира разноски в размер на 40 лв. държавна такса
и 9075 лв. адвокатски хонорар.
Процесуалният представител на ответника пък е сторил възражение във
връзка с разпределението на доказателствената тежест от настоящата
инстанция, досежно указанията, че в тежест на ответника е да установи
изчерпване правото върху марката, тъй като в исковата молба няма никъде
твърдение, че стоките са пуснати на пазара или са били предложени на пазара
за продажба. Твърди, че тези стоки не са предназначени за пускане на пазара
в Европейското икономическо пространство, което обстоятелство счита за
безспорно между страните. В този смисъл е поискано да се укаже да ищеца да
докаже, че процесните стоки са предмет на продажба или на предложение за
продажба, което предполага пускането им на пазара на Европейското
икономическо пространство. Поддържа стореното възражение за родова
неподсъдност на спора. Допълва, че в случай, че стоките са поставени под
митнически режим на външен транзит или митническо складиране и все още
не са пуснати в обращение, то маркопритежателят следва да докаже по
делото, че същите са предмет на продажба или предложение за продажба, а
по делото безспорно се установявало, че тези стоки не са предмет на
продажба, нито са били предмет на предложение за продажба. Претендира
разноски. Прави възражение относно искането на ищеца за присъждане на
7
разноски, тъй като не са представени доказателства за заплащане на
адвокатски хонорар на адвоката, който представлява дружеството.
Апелативен съд-София, след като разгледа и обсъди доводите и
възраженията на страните и съобразно данните по делото и приложимите
законови разпоредби, приема следното:
Жалбите са подадени в законоустановения двуседмичен срок, от
надлежни страни в производството- ищец и ответник, насочени са срещу
подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което се явяват допустими,
а като отговарящи на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и редовни, с
оглед на което следва да бъдат разгледани по същество.
От фактическа и правна страна съдът намира следното:
Производството пред СГС е образувано по искова молба на RED Bull
GmbH против „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД за 1.) признаване за
установено, че вносът, осъществен от ответника на 3 840 кутии енергийни
напитки с марката RED Bull, задържани от Териториална дирекция Митница
София с разписка за задържане № 0028734 от 27 август 2021 г. съставлява
нарушение или застрашава от нарушаване правата върху марка на
Европейския съюз № *********; 2.) постановяване на забрана за ответника за
осъществяване на вноса на стоките, предмет на нарушението, и за пускането
им на пазара на територията на Европейското икономическо пространство,
както и 3.) осъждане на ответника да обезщети RED Bull GmbH за разходите
за правно обслужване на ищеца във връзка с митническото задържане в
размер на 293,38 лв. и 4.) постановяване унищожение
на стоките, предмет на нарушението, за сметка на „Джуи Интернешънъл ХК
Лимитед“ ЕООД. Посочено е, че ищецът е носител на правата върху марка на
Европейския съюз № ********* и от страна на ответника е извършено
нарушение на права по см. на чл. 9 на Регламент (ЕС) 2017/1001 чрез вноса на
3 840 кутии с енергийна напитка с посочената марка. В резултат на
нарушението се твърди, че ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в
разходи за правно обслужване във връзка с производството по задържане на
стоки от митническите органи Регламент (ЕС) № 608/2013, съгласно
представените с исковата молба фактури за услуги на обща стойност 293,38
лв.
В срок е подаден отговор от ответника, с който оспорва исковете като
8
неоснователни, тъй като не е налице нарушение на правото на използване на
марката, доколкото вносът е на оригинални стоки. Оспорва и обусловените от
главния иск за установяване на нарушението искове. Не оспорва факта на
вноса на 3 840 1 кутии с напитки с процесната марка, задържани на ТД
Митници София с разписка № 0028734 от 27.08.2021 г. и че снимковият
материал по делото съответства на задържаните стоки.
При така заявения петитум и сторените от ответника възражения,
настоящата инстанция намира, че RED Bull GmbH е предявил претенция за
установяване на нарушението на правото върху марка RED Bull, изразяващо
се във внос на оригинални стоки- 3 840 кутии енергийни напитки без
съгласието на ищеца и да преустанови вноса на стоките, предмет на
нарушението и за пускането им на пазара на ЕИП, която е с правна
квалификация чл.124, ал.1, ал.1, пр.1 и пр.2 ГПК вр чл.13, ал.1, пр.1 и пр.2
ЗМГО вр. чл.17, ал.1 от ЗМГО; иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 293,38 лв., представляваща разходи за правно
обслужване на ищеца във връзка с митническото задържане с правна
квалификация чл.49 ЗЗД вр. чл.13, ал.1, пр.1 и пр.2 ЗМГО и иск за
унищожение на стоките, предмет на нарушението, за сметка на ответника.
Безспорно между страните по делото е, а и от представените писмени
доказателства се установява, че ищецът е носител на право на интелектуална
собственост- право върху търговска марка на Европейския съюз №
*********, фигуративна регистрирана в Службата на Европейския съюз за
интелектуалната собственост (EUIPO) със срок 19.04.2029 г. за стоки клас 32
по Ницската класификация ( извадка от регистъра на Служба на ЕС за
интелектуална собственост-л.12 по делото), както и вносът на 3 840 кутии
енергийни напитки с марката RED Bull в страната от Република Турция, за
които няма спор, че са оригинални. Безспорно по делото е и задържането на
процесните стоки от Териториална дирекция Митница София с разписка за
задържане № 0028734 от 27 август 2021 г.(л. 15- и сл. по делото).
Във връзка със спорните между страните въпроси, а именно твърди ли
се от ищеца и налице ли е пускане на стоките на пазара на Европейското
икономическо пространство и предложени ли са на пазара за продажба от
ответника, както и при условията на изчерпване на марката на
маркопритежателя ли е осъществен този внос, настоящият състав намира
9
следното:
На първо място, видно от съдържанието на исковата молба (стр.2 от
същата) е, че ищецът твърди, че задържаните от ТД „Митници София“ с
разписка за задържане № 0028734 от 27.08.2021 г. 3 840 кутии енергийни
напитки с марката RED Bull са оригинални и са предназначени за турския
пазар. В намиращото се на л.138 по делото Становище от RED Bull GmbH е
посочено, че в случая се твърди паралелен внос на стоки с процесната марка
при условията на неизчерпано право на маркопритежателя, тъй като стоките
не са пуснати на пазара на ЕИП от собственика на марката или с негово
съгласие, а са произведени за пазара в Република Турция. От изложеното
може да се направи единствения обоснован извод, че ищецът претендира
нарушаване на правото му върху марката поради внос на оригинални стоки
без негово съгласие и при липса на изчерпване на правото му върху марката.
Съгласно чл.17, ал.1 от ЗМГО (Oбн., ДВ, бр. 98 от 13.12.2019 г., изм. и
доп., бр. 92 от 27.10.2020 г.), която разпоредба е идентична по съдържание с
разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗМГО, отм., ДВ, бр. 98 от 13.12.2019 г.,
притежателят на правото върху марка не може да забрани използването за
стоки, които са пуснати на пазара на територията на държавите – членки на
Европейския съюз, с тази марка от него или с негово съгласие. В ТР 1 от
26.04.2012 г. по т.д. №1/2012 г. на ОСТК на ВКС е посочено, че разпоредбите
на чл.15, ал.1 ЗМГО и чл.7, §1 на Директива 89/104/ЕИО са с идентично
съдържание – двете правни норми ограничават изключителното право,
предоставено от марката, по отношение на оригиналните стоки, пуснати на
пазара от маркопритежателя или с негово съгласие. В Решение по Дело С-
173/98 СЕС е тълкувал разпоредбата на чл.7, §1 от Директивата, че за да има
съгласие по смисъла на посочената разпоредба, това съгласие следва да се
отнася до всяка отделна бройка от стоката, по отношение на която се
претендира изчерпване на права. Поради хармонизацията на националното
право с европейското и присъединяването на Република България към
Европейския съюз, националната правна норма, идентична на норма на
правото на ЕС, следва да бъде тълкувана съгласно даденото от СЕС тълкуване
на европейската правна норма. Изчерпването на правото върху марка е
регламентирано от законодателя като правна последица от регистрацията на
марката. Разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗМГО установява невъзможност за
притежателя на правото върху марка да забрани използването за стоки,
10
които са пуснати пазара с тази марка от него или с негово съгласие.
Изчерпването настъпва по силата на закона само по отношение на оригинални
стоки, пуснати на пазара, обхванат от териториалното изчерпване на правото,
от притежателя лично или с негово съгласие. Забраната за противопоставяне
на носителя на марката на използването е ограничена до първото пускане на
пазара на стоката, а контролът върху последващата търговска дейност със
стоката е допустим единствено в хипотезите на чл.15, ал.2 от ЗМГО.
Правилото на чл.15, ал.1 от ЗМГО съчетава правото на притежателя на
марката да я използва за срока на действие на регистрацията по чл.20 от
ЗМГО със свободата на търговския оборот. Въведените изключения по чл.15,
ал.2 от ЗМГО, допускащи намесата на носителя на правото в отношенията
между трети лица, отразява законодателната воля правните последици на
изчерпването да настъпват по отношение на всяка индивидуално определена
стока. Единствено отделната бройка от стоката би могла да е обект
последователно на първоначална /”първа”/ и на последващи продажби,
съответно търговски дейности. Ако изчерпването на правото настъпва с
пускането на пазара от притежателя на стоки от рода/вида, за който марката е
регистрирана, изключителното право върху марка ще остане незащитено за
остатъка от 10-годишния период за упражняването му. ОСТК приема, че при
осъществяване на търговска дейност от трети лица с оригиналните стоки,
когато правото върху марка е изчерпано в хипотезата на чл.15, ал.1 от ЗМГО,
притежателят на регистрираната марка не се ползва с гражданскоправна
защита, освен в случаите по чл.15, ал.2 от ЗМГО. При неизчерпано право, ако
използването на марката е извършено от трето лице при липса на съгласие на
носителя, което да се отнася до всяка една индивидуална бройка от стоката,
отговорността на ползвателя за накърняване на правото на маркопритежателя
е по чл.13, ал.1, пр.1 или пр.2 ЗМГО.
В цитираното тълкувателно решение е посочено още, че правото върху
марка по смисъла на чл.5 от Директивата е прогласено като предоставени на
притежателя изключителни права, както и забрана за използване в
търговската дейност на стоки с определени в нормата знаци и забрана за
извършване на изброени видове търговска дейност. Правото върху марка по
смисъла на чл.13 ЗМГО също е определено като изключително право, като са
очертани и правомощията на маркопритежателя, включени в съдържанието на
това право – използване на марката, разпореждане с марката и забрана за
11
използване в търговската дейност на стоки, носещи знака на марката.
Използването на марката, като правомощие, е свързано в чл.19 ЗМГО (сега
чл.21 ЗМГО) с реалното използване чрез поставянето върху стоките или
тяхната опаковка, както и в разпоредбите относно действието на регистрирана
марка, придобиване на правото, процедурите по регистрацията, отменяне на
действието, заличаването и др. Разпореждането с правото върху марка е обект
на регламентация в Раздел ІІІ на Глава ІІ – “Прехвърляне на правото върху
марка”, “Лицензионен договор”, “Правото върху марка като обект на
обезпечение”, “Правото върху марка като обект на особен залог” и
“Включване на правото върху марка в масата на несъстоятелността”.
Забраната за използване в търговската дейност на знак от вида на изброените
в чл.13, ал.1, т.1-3 ЗМГО е проведена, чрез изрично дефиниране и на това
понятие в ал.2 на чл.13 ЗМГО. Съпоставката на двете норми - на чл.5
Директивата и на чл.13 ЗМГО налага извода, че националният законодател е
предоставил 6 изключителни права на маркопритежателя, аналогични на
регламентираните от европейското право. По аргумент за противното, че
притежателят на правото върху марка не може да забрани използването за
стоки, които са пуснати на пазара на териториите на държавите – членки на
ЕС, съответно ЕИП с тази марка от него или с негово съгласие, следва, че в
общия случай може да действа забрана стоките да се пускат на пазара без
съгласието на маркопритежателя. Следователно тази забрана се включва в
съдържанието на изключителното право върху марка, т.е. марката не може да
се използва или да се извършват разпореждания с нея без съгласието на
притежателя на правото. Нормите на чл.7 от Директивата, респ. на чл.15, ал.1
ЗМГО, не прогласяват право, различно от изключителното право по чл.5 на
Директивата, респ. чл.13 ЗМГО, а ограничават упражняването на
правомощията, включени в съдържанието му, до първото пускане на пазара
на стоките. След “пускането на пазара” законът предвижда “изчерпване на
правото”, тъй като не са накърнени правомощията по използването или
разпореждането / в зависимост от това коя от функциите на марката е
засегната/. Правото върху марка не е изчерпано, ако с действията си
нарушителят е засегнал функцията за указване на произход. В този смисъл и
тълкуването на СЕС е, че изчерпването може да настъпи само по отношение
на пуснати на пазара оригинални стоки. Според националното право
накърняването на правата на маркопритежателя чрез засягане на
12
правомощията по използване и разпореждане с марката представлява
нарушение по чл.13, ал.1, пр.1 и пр.2 ЗМГО, ако не са изчерпани правата му
съгласно чл.15, ал.1 ЗМГО.
Следва да се посочи, че оригинални са стоките, които носят
регистрирана търговска марка, знакът на марката върху които е поставен със
съгласието на притежателя , независимо от качествените им характеристики.
Разграничението между “оригинални” и “неоригинални/фалшиви” стоки е
проведено в чл.1, ал.5, пр.1 от Наредбата за граничните мерки за защита на
права върху интелектуална собственост, приета с ПМС № 249/2000г. и в
чл.2.1/а/ и чл.3.1 от Регламент 1383/2003/ЕС.
В ТР 1/2008 г. от 15.06.2009 г. на ОСТК на ВКС е прието, че
паралелният внос представлява внос от трето лице на оригинални стоки,
пуснати на пазар, обхванат от териториалното изчерпване на правото върху
марка, без съгласието на притежателя на марката за осъществяване на вноса,
т.е. без договор със собственика и извън поддържаната от него
дистрибуторска мрежа. По аргумент за противното от правилото на чл.15,
ал.1 ЗМГО( сега чл.17, ал.1 ЗМГО), до настъпване на правните последици на
изчерпването, притежателят може да установи забрана за използването на
марката от трето лице по отношение на оригинални стоки. Паралелният внос
предполага използването в търговската дейност на оригинални стоки от трето
лице. Липсата на изчерпване на правото върху марка към момента на вноса
представлява накърняване на правомощието по разпореждане с марката -
чл.22 ЗМГО. Правата на притежателя на марката срещу паралелния вносител
и срещу всяко трето лице, извършващо търговска дейност по отношение на
стоки с неизчерпани права, се реализира чрез институтите на договорното
право и извъндоговорната отговорност
Значението на въпроса за паралелния внос, осъществяван от трето лице,
произтича от необходимостта да се определи съотношението между защитата
на правото върху марка като гаранция за оригиналния произход на стоката –
от една страна, и правото на свободна търговия в рамките на Единния пазар
на Европейския съюз и забраната за ограничаване на конкуренцията – от
друга.
В процесния случай, за да се ангажира отговорността на ответника
следва същият да е осъществил в търговската си дейност внос на оригинални
13
стоки на територията на Република България при неизчерпано право на
маркопритежателя върху марката и без неговото съгласие. Съдът намира, че
посоченият фактически състав е изпълнен, поради което счита, че ответникът
е извършил нарушение на правото на разпореждане с марката, собственост на
ищеца RED Bull GmbH. Това е така по следните съображения:
На първо място следва да се обсъди въпроса налице ли е внос на
оригинални стоки от ответника без съгласието на ищеца и използване чрез
извършване на търговска дейност със стоките. В тази връзка безспорно по
делото е, че ответникът е осъществил внос на територията на страната на
процесните напитки, като същият оспорва те да са предназначени за пускане
на пазара в ЕИП или да са предложени за търговия на пазара. Тези
възражения настоящият състав намира за неоснователни и непочиващи на
сърбаните по делото доказателства. На първо място това е така, защото,
ответникът „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД е търговец, като
видно от извършената от съда справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на
дружеството, предметът му на дейност е ресторантьорство, хотелиерство,
обществено хранене, кафетерия, сладкарство, оказионна и комисионна
търговия със стоки, произведени от фирмата или от други фирми, физически
и юридически лица, покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в
първоначален, преработен или обработен вид, внос, износ, както и всички
дейности, незабранени от законодателството. От изложеното следва, че
вносът на процесните 3 840 кутии енергийни напитки с марката RED Bull е
осъществен с търговска цел. Съгласно чл.286 от ТЗ, търговска е сделката,
сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие,
като според ал.3 от същата разпоредба, при съмнение се смята, че
извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. От
изложеното следва, че за приложение на презумпцията по чл. 286, ал.3 от ТЗ е
достатъчно сделката да е сключена от търговец в процеса на осъществяване
на търговската му дейност, т. е. свързана с упражняваното от него занятие, за
да се приложи субективният критерий. Трайно установена и
безпротиворечива е съдебната практика, съгласно която, ако ответникът
оспори, че конкретната сделка (в случая покупка на 3 840 кутии енергийни
напитки с марката RED Bull ) не попада в кръга на този критерий, той следва
да опровергае законовата презумпция и да докаже, че сделката не се намира в
причинна връзка с упражняваното от него търговско занятие (решение № 55
14
от 17.07.2019 г. по т. д. № 618/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 134 от
22.06.2015 г. по т. д. № 586/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 102 от
08.10.2009 г. по т. д. № 60/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 127 от
05.10.2011 г. по т. д. № 1027/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други). По делото
ответникът нито е посочил целта на вноса на енергийните напитки, нито е
представил доказателства в подкрепа на твърденията си, че вносът е
осъществен с цел различна от продажба на територията на ЕС и ЕИП, т.е. с
нетърговска цел. В допълнение следва да се посочи, че по делото не се твърди
и не са представени доказателства за „външен транзит”, напротив, видно от
писмо с рег.№ 32-280057/01.09.2021 г. на Агенция „Митници“, ТД Митница
София (л.15 по делото) режимът на внос на процесните стоки е пускане в
свободно обращение, количествата са значителни, които обстоятелства
косвено навеждат на единствения обоснован извод, а именно, че енергийните
напитки са внесени с търговска цел. Остава неясна каква друга би била
причината за внос на значително количество оригинални стоки,
представляващи енергийни напитки, осъществена от търговец, който по
дефиниция няма персонален субстрат.
На следващо място, за да се ангажира отговорността на ответника,
следва да се посочи, че от клетвената декларация, представена пред
настоящата инстанция, а и от приложения снимков материал на процесните
кутии енергийни напитки с марка RED Bull, става ясно, че същите не са
предназначени за разпространение на пазара на ЕС, нито за пазара на ЕИП,
което е видно и от партидния номер, отбелязан на дъното на кутията.
Установява се също, че напитките са произведени в Австрия и са продадени
на дъщерно дружество на RED Bull- RED Bull Gida Dagitim в Турция за
изключителна консумация на територията на тази държава, поради което и
кутиите за първи път са пуснати на пазара само в Турция, като ищецът никога
не е давал разрешение RED Bull Gida Dagitim да продава и предлага на пазара
директно или чрез други компании извън Турция, нито пък е дал съгласи на
ответника за внос на каквито и да е било енергийни напитки с марката. От
това следва безспорно, че 3 840 кутии енергийни напитки с марката RED Bull,
задържани от ТД „Митници София“ с разписка за задържане № 0028734 от
27.08.2021 г. не са били пуснати на територията на ЕС и ЕИП от ищеца RED
Bull GmbH или с негово съгласие. Доколкото представения писмен документ
не е оспорен от ответника по делото, а и се подкрепя от останалите по делото
15
доказателства, то съдът намира, че изявленията, сторени в него отговарят на
обективната истина. От изложеното може да се заключи, че по отношение на
процесните стоки не е изчерпано правото на марка по смисъла на чл. 17, ал. 1
ЗМГО, тъй като същите не са пуснати на територията на държавите - членки
на Европейския съюз, съответно на Европейското икономическо
пространство с тези марки от ищеца или с негово съгласие, поради което
може да забрани използването на посочените марки.
Въз основа на изложените съображения съдът счита, че по делото
безспорно и при условията на пълно и главно доказване се установява, че
ответникът е осъществил без съгласието на притежателя на марката внос на
оригинални стоки, знакът на марката върху които е поставен със съгласие на
притежателя , но при неизчерпано право на маркопритежателя- нарушение
по чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във връзка с чл. 17, ал. 1 ЗМГО, поради
което настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките за
основателност на предявените искове за установяване на факта на нарушение
на правата на ищеца върху търговска марка на Европейския съюз №
*********, фигуративна регистрирана в Службата на Европейския съюз за
интелектуалната собственост (EUIPO) със срок 19.04.2029 г. за стоки клас 32
по Ницската класификация, чрез осъществен внос на стоки - 3 840 кутии
енергийни напитки с марката RED Bull без съгласие на ищеца при
неизчерпано право върху марката и за осъждане на ответника да преустанови
нарушението на основание чл. 124, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 във връзка с чл. 13, ал.
1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗМГО.
По отношение предявеният иск по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 13, ал. 1,
пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗМГО за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 293,38 лв., представляваща разходи за
правно обслужване във връзка с производството по задържане на стоки с
марка на Европейския съюз №********* от митническите органи
Териториална дирекция „Митница София“ с разписка за задържане
№0028734 от 27.08.2021 г., настоящият състав намира, че същият е недоказан.
Видно от представените доказателства е, че RED Bull GmbH е издал фактура
№ LBG0883021/16.09.2021 г. (л.24 по делото) и фактура № LBG0931721/
30.09.2021 г. (л.25 по делото), но ищецът не представя доказателства
посочените в двете фактури суми да са реално заплатени. Поради това този
иск се явява недоказан, поради което неоснователен и като такъв следва да
16
бъде отхвърлен.
На следващо настоящият съдебен състав счита, че искът, предявен от
ищеца, за унищожаване на процесните стоки за сметка на ответника (право
по чл.116, ал.1, т.4 ЗМГО) е недопустим, тъй като на носителя на правото
върху търговска марка при нарушаване на правото на марка чрез внос на
оригинални стоки, по отношение на които не са изчерпани правата на
маркопритежателя, не е предоставена специалната искова защита по тази
разпоредба, съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2009 г. по тълк. дело
№ 1/2008г. и Тълкувателно решение № 1/11.05.2012г. по тълк. дело
№1/2011г., двете на ОСТК на ВКС, а институтите на договорното право и
извъндоговорната отговорност не предвиждат такива искове по отношение на
оригинални стоки. При тези мотиви, съдът намира, че обжалваното решение в
тази му част, с която съдът е оставил без разглеждане искането за
унищожаване на стоките за сметка на ответника, е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
На последно място, въззивната инстанция намира за неоснователна
жалбата, подадена от „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД против
Решение №1401/07.12.2022 г., с което е отхвърлена молбата му по чл.248,
ал.1 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че претендираното от ищеца
възнаграждение не е прекомерно, съобразявайки го с фактическата и правна
сложност на делото. Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на СГС,
поради което, на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях.
С оглед изложеното, първоинстанционното решение в частта, с която е
признато за установено, че „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД е
извършило нарушение на правата на RED Bull GmbH върху търговска марка
на Европейския съюз № ********* чрез извършване от ответника на внос на
оригинални стоки със същата марка, задържани от ТД „Митници София“ с
разписка за задържане № 0028734 от 27.08.2021 г. при неизчерпано право на
маркопритежателя и е осъдил ответника да преустанови нарушението е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Решението в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 293,38 лв.,
представляваща разходи за правно обслужване във връзка с производството
по задържане на стоки с марка на Европейския съюз №********* от
17
митническите органи Териториална дирекция „Митница София“ с разписка за
задържане №0028734 от 27.08.2021 г. е неправилно, поради което в тази му
част следва да бъде отменено, а искът отхвърлен като недоказан. Решението в
частта, с която съдът е оставил без разглеждане искането на RED Bull GmbH
за унищожаване на стоките за сметка на ищеца следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Претендираните от страните по делото разноски, следва да бъдат
разпределени, съобразно изхода на спора.
Относно претенцията на RED Bull GmbH за присъждане на разноски
следва да се посочи, че настоящият състав намира, че по делото не се доказва
претендираните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в
списъка по чл.80 от ГПК, да са реално заплатени в полза на процесуалния му
представител, което е и условия за тяхното присъждане. Този извод не се
променя от представените пред настоящата инстанция 2 броя фактури (л.48 и
л.50 по делото), нито от намиращото се на лист 52 по делото извлечение от
банкова сметка, тъй като видно от същите, насрещна страна по тях е Petosvic
Sarl, не и адв. Д. Б.. Неясна връзката на получателя на плащанията- Petosvic
Sarl, поради което и искането за присъждане на разноски за отговор на
въззивна жалба и отговор на жалба срещу решение за разноските е
неоснователно като недоказано. Искането за изготвяне на насрещна въззивна
жалба е неоснователно, поради неоснователност на същата.
В полза на ответника не следва да бъдат присъждани разноски за
настоящото производство нито за платена по сметка на САС държавна такса
във връзка с въззивната му жалба против Решение № 1065 от 27.09.2022 г.,
постановено по т. д. № 1935/2021 г., СГС, ТО, VI – 14 – ти състав, нито за
държавна такса във връзка с въззивната жалба против Решение
№1401/07.12.2022 г., доколкото и двете са неоснователни. Искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв. е
неоснователно, тъй като по делото не са представени доказателства за
реалното му заплащане.
Поради това, Апелативен съд-София, 15-ти състав
18
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1065 от 27.09.2022 г., постановено по т.
д. № 1935/2021 г., СГС, ТО, VI – 14 – ти състав В ЧАСТТА, с която е
признато за установено, че „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Гео Милев“
№47А- Къщата на Д., е извършило нарушение на правата на RED Bull GmbH,
Am Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See , Austria (Австрия), върху търговска
марка на Европейския съюз № ********* чрез извършване от ответника на
внос на оригинални стоки със същата марка, задържани от ТД „Митници
София“ с разписка за задържане № 0028734 от 27.08.2021 г. при неизчерпано
право на маркопритежателя.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1065 от 27.09.2022 г., постановено по т.
д. № 1935/2021 г., СГС, ТО, VI – 14 – ти състав В ЧАСТТА, с която „Джуи
Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Гео Милев“ №47А- Къщата на Д. е осъдено да
преустанови нарушението нарушението на правата на RED Bull GmbH, Am
Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See , Austria (Австрия) върху търговска марка на
Европейския съюз № *********, чрез извършен от ответника внос на
оригинални стоки със същата марка, задържани от Териториална дирекция
"Митница София" с разписка за задържане № 0028734 от 27 август 2021 г.,
при неизчерпано право на маркопритежателя.
ОТМЕНЯ Решение № 1065 от 27.09.2022 г., постановено по т. д. №
1935/2021 г., СГС, ТО, VI – 14 – ти състав В ЧАСТТА, с която „Джуи
Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Гео Милев“ №47А- Къщата на Д. е осъдено да
заплати на RED Bull GmbH, Am Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See , Austria
(Австрия) сумата от 293, 38 лева разходи за правно обслужване във връзка с
производството по задържане на стоки с марка на Европейския съюз №
********* от митническите органи Териториална дирекция "Митница
София" с разписка за задържане № 0028734 от 27 август 2021 г. и ВМЕСТО
19
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от RED Bull GmbH, Am Brunnen 1, D-5330
Fuschl am See , Austria (Австрия) против „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Гео Милев“ №47А- Къщата на Д. иск по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 13, ал. 1,
пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗМГО за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 293,38 лв., представляваща разходи за
правно обслужване във връзка с производството по задържане на стоки с
марка на Европейския съюз №********* от митническите органи
Териториална дирекция „Митница София“ с разписка за задържане
№0028734 от 27.08.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1065 от 27.09.2022 г., постановено по т.
д. № 1935/2021 г., СГС, ТО, VI – 14 – ти състав, В ЧАСТТА, която е
оставено без разглеждане искането на RED Bull GmbH, Am Brunnen 1, D-5330
Fuschl am See , Austria (Австрия) за унищожаване на 3 840 кутии енергийни
напитки с марката RED Bull, задържани от ТД „Митници София“ с разписка
за задържане № 0028734 от 27.08.2021 г. за сметка на „Джуи Интернешънъл
ХК Лимитед“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Гео Милев“ №47А- Къщата на Д..
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1401/07.12.2022 г., постановено по т.д. №
1935/2021 г., СГС, ТО, VI – 14 – ти състав.
Решението в частта, с която е потвърдено Решение № 1065 от 27.09.2022
г., постановено по т. д. № 1935/2021 г., СГС, ТО, VI – 14 – ти състав, В
ЧАСТТА, която е оставено без разглеждане искането на RED Bull GmbH,
Am Brunnen 1, D-5330 Fuschl am See , Austria (Австрия) за унищожаване на 3
840 кутии енергийни напитки с марката RED Bull, задържани от ТД
„Митници София“ с разписка за задържане № 0028734 от 27.08.2021 г. за
сметка на „Джуи Интернешънъл ХК Лимитед“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Гео Милев“ №47А- Къщата
на Д., подлежи на обжалване в едноседмичен срок, считано от връчването му
на страните.
20
Решението в останалата му част е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21