ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……………../……………
гр.Варна
Варненският апелативен
съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ МАРИНОВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно ч. гр.
дело № 435/2019г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал.2,
предл. второ и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л.Р.А., ЕГН **********,
чрез процесуален представител адв.Е.Ф. против определение № 624/23.07.2019г.,
постановено по в.гр.д. № 461/2019г. на ОС – Добрич, с което производството по
делото е прекратено и подадената от Л.А. „въззивна жалба“ с вх. №
1242/27.05.2019г. срещу решение № 126/17.08.2018г. по гр.д. № 496/2016г. на
Районен съд – Тервел е изпратена за администриране на първоинстанционния съд,
на основание чл.306 ал.3 ГПК.
В жалбата се излагат оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че
изводът на окръжния съд, че атакуваното по реда на инстанционния контрол
решение на Районен съд – Тервел е влязло в сила, поради което подадената жалба
е просрочена и по съществото си съставлява молба по см. на чл.303 ГПК е
неправилен. Излагат се подробни аргументи, че жалбоподателят не е бил редовно
уведомен за постановеното от районния съд решение, поради което и подадената от
него въззивна жалба е депозирана в законоустановения 14-дневен срок. Иска се
отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия по разглеждане на въззивната му жалба.
В срока по чл.276 ГПК не са постъпили
отговори от насрещните страни.
Частната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, доколкото със същия се прегражда правото на въззивно обжалване, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна по
следните съображения:
Производството по в.гр.д. № 461/2019г. на ОС
– Добрич е образувано по жалба на настоящия жалбоподател, с която същият е
обжалвал постановеното от Районен съд – Тервел по гр.д. № 496/2016г. решение, в
частта, в която са уважени предявени срещу него и други съделители искове с
правно основание чл.76 ЗН. Наред с оплакванията по неправилността на
обжалваното решение, в така депозираната жалба са изложени и доводи относно
допуснати процесуални нарушения, касаещи призоваването на жалбоподателя в хода
на процеса, вкл. и редовността по връчването на съобщението за постановеното
решение и препис от същото.
С определението си от 23.07.2019г. въззивният
съд е приел, че решението в частта относно исковете с правно основание чл.76 ЗН
е влязло в сила, тъй като не е било предмет на воденото в.гр.д. № 515/2018г.,
образувано по жалби на други съделители срещу първоинстанционното решение в
частта му относно исковете за делба, както и че жалбоподателят Л.А. е бил
редовно уведомен за постановеното от районния съд решение и не е го е обжалвал
в предвидения за това срок. По тези съображения и с оглед наведените в жалбата
оплаквания за допуснати процесуални нарушения по призоваването му въобще в
първоинстанционното производство, ОС – Добрич е приел, че жалбата по същество
съставлява молба за отмяна на влязло в сила решение, поради което е прекратил
въззивното производство и е изпратил жалбата на районния съд за администриране
по реда на чл.306 ГПК.
Настоящият състав, като взе предвид
материалите по делото и твърденията на страната за допуснати нарушения вр.
връчването на съобщението за постановеното първоинстанционното решение, намира
горните изводи на въззивния съд за неправилни.
Съдебната практика е константна, че когато се
твърди порок в призоваването, касаещо влизането в сила на обжалваното решение
защитата не е по реда на чл.303 и сл. ГПК, независимо от наведените и други
оплаквания за нарушено право на участие при разглеждане на делото. В този
случай защитата на страната е именно чрез обжалване на решението по реда на
инстанционния контрол, защото при основателност на оплакването за нередовно
съобщаване това ще означава, че срокът за обжалване не е започнал да тече,
респ. решението не е влязло в сила /в т.см. Решение № 114/2012г. по гр.д. №
163/2012г., ІІІ г.о. на ВКС; Решение № 252/2016г. по гр.д. № 3548/2016г., ІІІ г.о.
на ВКС и др./.
Видно от приложеното заверено копие на
съобщение за постановено решение по гр.д. № 496/2016г. и за връчване на препис
от същото до жалбоподателя Л.А. е, че то е изпратено на адрес – с.Попгруево,
община Тервел /без посочен административен адрес/ и получено от лицето Хюлия Х.
Сали – братовчедка. Съгласно представените удостоверения постоянния и настоящ
адрес това лице към 2016г.-2018г. е с.Попгруево, ул.“Първа“ № 58, докато
вписаният в регистрите постоянен адрес на жалбоподателя към този период е
с.Попгруево, ул.“Първа“ № 9 и настоящ адрес от 2001г. в Република Турция.
Съгласно разпоредбата на чл.45 ГПК принципът
е връчването на съобщенията и призовките по делата да се извършва лично на
лицето или упълномощен от него представител. Връчване на друго лице е допустимо
само в хипотезите на чл.46 ГПК, като при връчване по адреса на призовавания
това друго лице може да бъде само пълнолетен член от домашните му
/домакинството/ или пълнолетно лице, което живее на адреса.
В настоящия случай, с оглед неопроверганите
данни за различните постоянни адреси на жалбоподателя и получилата съобщението
до него братовчедка Хюлия Сали, не може да се приеме, че същата е лице от
домашните или че живее на адреса. Следователно връчването е било нередовно, поради
което и означава липса на уведомяване, респ. започнал да тече срок за обжалване
на решението от жалбоподателя. Това означава, че спрямо него
първоинстанционното решение не е влязло в сила, поради което и подадената
въззивна жалба не е просрочена /доколкото няма данни към датата на подаването й
и считано от посочената дата за узнаване срокът по чл.259 ал.1 ГПК да е
изтекъл/.
Ето защо, като е приел обратното и е
прекратил производството по подадената от частния жалбоподател въззивна жалба,
въззивният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
отменен.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ
определение № 624/23.07.2019г., постановено по в.гр.д. № 461/2019г. на ОС –
Добрич и ВРЪЩА делото на въззивния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.