№ 1983
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря ЕМИ. ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от И. АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110216357 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 514167-F533846/27.05.2020 г., издадено от Л.П. Х. - началник на отдел
„Оперативни дейности” - София в ЦУ на НАП, на фирма, с ЕИК по БУЛСТАТ хххх,
представлявано от И. И.ов Б., за това, че:
На 07.01.2020 г. около 13:00 часа при извършване на проверка на търговски обект по
смисъла на §. 1, т. 41 от ПР на ЗДДС – механа „Битоля“, находяща се в гр. София, бул.
адрес, стопанисвана от фирма, с ЕИК по БУЛСТАТ хххх, било установено, че за извършена
контролна покупка на храна от обедно меню на обща стойност 15,85 лева, заплатено с
банкнота от 50,00 лева и върнато ресто 34,15 лева, не била издадена фискална касова
бележка от монтирано и регистрирано в НАП фискално устройство (ФУ) модел DATECS с
индивидуален № на ФУ DT749132 и № на ФП 02749132, регистрирано с потвърждение в
НАП № 4053192/02.03.2019 г., като плащането било прието за сметка на фирма от В.Й.А. -
сервитьор. Лицето едновременно с плащането не е представило на клиента фискална касова
бележка от наличното и работещо в момента на проверката ФУ, с което била нарушена
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, поради което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС,
на фирма е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от фирма, чрез процесуален представител, който
в подадената жалба и в с. з. моли НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Изтъква се, че в нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН АУАН бил
съставен в присъствието само на един свидетел, а не двама, каквото било законовото
изискване. Жалбоподателят смята, че НП било антидатирано и не било издадено в
1
шестмесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. По същество се изтъква, че не бил осъществен
състава на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и случаят отделно бил маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН предвид стойността на покупката, която сочила за нанесени вреди (ДДС) от 3,16 лева
и факта, че нарушението било извършено за първи път. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна помощ в размер на 500
лева.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Декларира се, че не била налице хипотезата
на чл. 28 от ЗАНН Прави се възражение за прекомерност на поисканото адвокатско
възнаграждение и се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на
който същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
приложеното по преписката заверено копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изп.
директор на НАП, относно компетентността на актосъставителя и АНО); налице е
съответствие между текстовата част на АУАН и НП; АУАН и НП са изготвени в сроковете
на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН; нарушените законови разпоредби са посочени в АУАН и
НП по достатъчно ясен и непротиворечив начин, тоест не се констатират нарушения по чл.
42 и 57 от ЗАНН.
По повод изложените доводи за антидатиране на атакуваното НП, следва да се посочи,
че същите определено се явяват изолирани, самоцелни и неподкрепени от каквито и да е
доказателства, поради което няма основание да се счита, че е налице нарушение на срока по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Връчването на вече издаденото НП не е обвързано с конкретен
законоустановен срок.
По отношение на възражението за ползването на един, вместо двама, свидетели по
АУАН в нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, следва да се посочи, че това законодателно
количествено изискване за двама свидетели се отнася единствено за случаите, при които
свидетелите не са такива по установяване на нарушението, а само по съставяне и връчване
на акта. В случая, видно и от показанията на актосъставителя Б., както и от отразеното в
протокола за проверка, посоченият свидетел в акта М. И. е участвала в проверката на място
в търговския обект. Тоест същата е свидетел по установяване на нарушението и няма пречка
АУАН да бъде съставен с посочването само на този свидетел.
3.Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
На 07.01.2020 г. около 13:00 часа инспектори по приходите към ЦУ на НАП, в лицето
на св. И. Б. и М. И. извършили проверка в търговски обект – механа „Битоля“, находяща се
в гр. София, бул. адрес, стопанисвана от фирма, с ЕИК по БУЛСТАТ хххх. Обектът
2
предлагал подробно обедно меню с поставени цени на храните, а клиентите били
обслужвани от В.Й.А. - сервитьор. В обекта имало пет маси, които били заети от клиенти.
Проверяващите си поръчали храна от обедното меню, като след консумирането й
поискали да заплатят сметката. Сервитьорът А. им представила бележка, която не била
касова, където била изписана стойността на храната - 15,85 лева. Тя била заплатена с
банкнота от 50,00 лева и върнато ресто 34,15 лева. Сумата била приета от А., без същата да
издаде фискален бон.
След като инсценирали напускане на заведението, проверяващите се върнали,
легитимирали се и започнали втората част от проверката. Установили, че обекта имало
монтирано и регистрирано в НАП ФУ модел DATECS с индивидуален № на ФУ DT749132
и № на ФП 02749132, регистрирано с потвърждение в НАП № 4053192/02.03.2019 г. При
изваден дневен финансов отчет (ДФО) било констатирано, че отчетът бил нулев и не била
регистрирана нито една продажба. В писмено обяснение сервитьорът В. А. написала, че не
издала касов бон в момента, тъй като бързала да обслужи работници, които също бързали, и
оставила издаването на бележките за по-късен момент. Изготвен бил опис на парични
средства в касата в момента на започване на проверката, които възлизали на 210,70 лева.
Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка №
0044753 от 07.01.2020 г.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетеля непосредствено участвал в
проверката И. Б., както и от приложените по преписката писмени доказателства – Протокол
за извършена проверка № 0044753 от 07.01.2020 г.; заверено копие от ДФО; заверено копие
от сметка на стойност 15,85 лева; заверено копие от лист с обедно меню; опис на парични
средства и писмено обяснение от В. А..
Гласните доказателства са в достатъчна степен подробни, хронологично подредени,
логични и вътрешно непротиворечиви, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло.
Свидетелят в достатъчна степен описа вида на търговския обект, закупената храна при
контролната покупка и обстоятелствата около неиздадената за това касова бележка.
Гласните доказателства кореспондират и на писмените доказателства, като в съвкупност с
тях допринасят за установяване на фактическата обстановка. Последната не се опровергава
от нито едно гласно или писмено доказателство.
При така установената фактическа обстановка Съдът безспорно констатира, че фирма
е било задължено по ЗДДС лице и като такова е стопанисвало търговски обект по смисъла
на §. 1, т. 41 от ПР на ЗДДС – механа „Битоля“, находяща се в гр. София, бул. адрес. В
посоченият търговски обект е било регистрирано и експлоатирано ФУ, функциониращо на
07.01.2020 г. около 13:00 часа (датата и часа на процесната проверка). С оглед фактите по
делото, безспорно е доказано, че при извършената контролна покупка на храна на стойност
3
15,85 лева не бил издаден едновременно с плащането фискален бон от намиращото се в
обекта и работещо ФУ, с което дружеството е осъществило формално нарушение на
изискванията на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС („Всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ ”). На посоченото нарушение съответства и приложената от
АНО относима санкционна разпоредба на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Макар АНО да не се е аргументирал, а само да е декларирал, че не са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, Съдът също счита, че няма основания случаят да бъде
третиран като «маловажен» по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради следните аргументи:
Вярно е, че нарушението е осъществено за първи път, но от него са произтекли (макар и
минимални от неплатено ДДС) щети за държавния фиск. Самата стойност на контролната
покупка не е пренебрежимо малка, което да оправдае извод за незначителната обеществена
опасност на нарушението. По-същественото обаче е, че видно от неоспорените гласни и
писмени доказателства (показанията на св. Б., писменото обяснение на сервитьора и
приложеното копие от ДФО) в обекта е имало множество клиенти, разположени на пет
маси, като в касата от заплатени сметки е имало парична наличност от над 200 лева.
Същевременно, видно от приобщения ДФО, за нито една от заплатените от клиентите
сметки за деня не е била издадена фискална касова бележка. Последното определено сочи,
че при контролната покупка не се касае за инцидентен неволен пропуск, а за продължителна
тенденция по неиздаване на фискални касови бележки за покупката на храна в обекта. С
оглед горното атакуваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед гореизложеното, искането на упълномощения юрисконсулт на АНО за
присъждане на разноски се явява основателно по аргумент на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН (в сила
към момента на изготвяне на настоящото решение), с оглед процесуалното
представителство в рамките на въззивното производство. В тази връзка, на основание чл.
63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ
(„Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“) както и с оглед съдебното решение, фирма
следва да заплати в полза на НАП сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА НП № 514167-F533846/27.05.2020 г., издадено от Л.П. Х. -
началник на отдел „Оперативни дейности” - София в ЦУ на НАП, на фирма, с ЕИК по
БУЛСТАТ хххх.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, фирма да заплати в полза на
НАП сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5