№ 260326 / 20.7.2021 г.
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
20.07.2021 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състаВ. в ОТКРИТО СЪДЕБНО заседание от 17.06.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора....................................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 2900 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.240 и сл. ЗЗД, обективно съединен с иск по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът, Търговско дружество ". М." ООД, ЕИК xxxx , с адрес на управление: г. П. у. Р. Д. б. 8. в. В. е. 6. а.. 71, представлявано от Лъвчо ДанаилоВ. чрез процесуалния си представител адвокат К.Т., вписана в ВТАК, е предявило иск срещу В.С.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx.
В исковата си молба твърди, че В.С.Д., ЕГН xxxxxxxxxx е сключила Договор за потребителски кредит № 27854 от 05.10.2018 г. с дружество ,,НД М.” ООД, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителски кредит и на основание стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на ответника и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за кредит, направено от ответника.
Договорът е сключен за предоставяне от Кредитора на Кредитополучателя на сумата в размер от 638 лева и влиза в сила с подписването му. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредита на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия към него. С подписване на Договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че Кредиторът го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях и желае договорът да бъде сключен. Предоставената сума посочена в договора, съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави сумата и създава задължение на Кредитора да върне същата, съгласно уговорените погасителни вноски, договорени между страните. Погасителните вноски съставляват изплащане на главница по договора, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 0 % Кредитът следва да бъде изплатен с 22 седмични вноски, всяка в размер на 29 лева Кредитополучателят е изплатил общо 169 лв. по кредита, като е извършила 5 броя плащания по погасителния си план и така остатъкът от вземането на кредитора е в размер на 469 лв. за главницата по кредита, ведно със законна лихва върху нея до окончателното погасяване на вземането, както и обезщетение за забава в размер на 83.64 лева, което представлява законната лихва за периода от деня след датата на падежа, а именно от 15.03.2019г. до датата на завеждане на настоящата молба- 15.12.2020г.
От представените доказателства се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения договор за предоставяне от ищеца на ответника на кредит под формата на заем, по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Уговорената сума е предадена на ответника, с което ищецът е изпълнил поетите с договора задължения. Кредитополучателят не е изпълнил поетите задължения, а вземането е с настъпил падеж, а именно 14.03.2019г. Следователно за ответникът възниква задължението да заплати на ищеца главницата по Договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея до окончателното погасяване на задължението, както и обезщетение за забава.
Моли съда да постанови решение, с което:
- Да се осъди В.С.Д., ЕГН xxxxЗ03297 да заплати на ,,НД М.“ ООД, ЕИК xxxx , сумата в размер на 469.00 лева /четиристотин шестдесет и девет/, представляващи неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 27854/05.10.2018г., ведно със законна лихва върху същата до окончателно изплащане на вземането.
- Да се осъди В.С.Д., ЕГН xxxxЗ03297 да заплати на ,,НД М.“ ООД сумата в размер на 83.64 лева /осемдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/, представляващи обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит между страните, в размер на законната лихва за периода от деня след датата на падежа, а именно от 15.03.2019г. до датата на завеждане на настоящата молба- 15.12.2020г.
- Да се осъди В.С.Д. да заплати на ,,НД М.“ ООД, направените по делото разноски, както и с оглед крайният изход на настоящото производство - направените от доверителя и разноски по обезпечаване на предявените искове.
Ответникът, В.С.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в срока, предвиден за отговор не взема становище по иска, не представя отговор, не прави оспорвания, искания, не сочи доказателства.
Редовно призована за насрочено съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на ищеца и на основание чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл.239 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Установено е безспорно по делото, че на 05.10.2018 година е сключен и подписан Договор за потребителски кредит № 27854 с дружество ,,НД М.” ООД и В.С.Д., като кредитополучател, като и е предоставен потребителски кредит в размер на 638.00 лв. Съгласно клаузите на договора кредитът се усвоява в пълен размер, като заемната сума се получава от кредитополучателя в брой с подписване на договора. Срокът за връщането е 22 седмици, размер на седмичната вноска – 29 лв. Погасителните вноски са равни и всяка съдържа главница и лихва, съгласно погасителен план. Падежна дата – 14.03.2019 г., първа вноска – 18.10.2018 г., ГПР – 47.78 %.
Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно - фактическият състав се завършва след като вещта бъде предадена /при заем за потребление се предава паричната сума/. Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, подписването му служи като доказателство за сключването му и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума. Обещанието за връщане на сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задълженото лице, не може да се цени и като особен документ за вземането по смисъла на чл. 77, ал. 2 ЗЗД. Тежестта да докаже съществуването на договора за заем е за страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца, което бе направено при пълно и главно доказване по отношение размера на претендираната главница.
При преценка съдържанието на сключения между страните договор, настоящият съдебен състав намира, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит, по смисъла на чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския кредит, в сила от 12.05.2010 г. По силата на този договор кредиторът под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Една от формите за предоставяне на потребителски кредит е предоставяне на заем и такъв е предмета на сключения между страните по делото договор. По силата на този договор ищецът е поел задължение да предостави на ответника определена парична сума срещу задължението на последния да я върне, като размера, начина и сроковете за връщане на сумата са уговорени с подписването на погасителен план. Съгласно Чл.9 ал.4 от Закона за потребителския кредит кредитор може да бъде всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива лица, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Безспорно установен и ненуждаещ се от доказване е наличието на договорно отношение между страните по повод на сключен Договор за потребителски кредит от 05.10.2018 г. Не подлежи на доказване усвояването на сумата по договора от кредитополучателя. На лист 5 от делото е приложен РКО № 65 от 05.10.2018 г., от който е видно, че на тази дата В.Д. е получила в брой сумата от 638.00 лв., като за основание е посочен кредит по договор № 27854 от 05.10.2018 г.
От друга страна, ответникът не взе становище в предвидения от закона срок и не представи отговор по предявения иск, не се яви и на насроченото съдебно заседание, без да иска разглеждането му в нейно отсъствие.
Съгласно разпоредбата на чл.133 ГПК, предвид не подаване писмен отговор от страна на ответника, не вземане становище, не направени възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на представените доказателства, той губи възможността да направи това по-късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на ответника.
В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл.239 ал.1 ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – същият е получил съобщение по чл.131 ГПК лично, лист 39 и 40 от делото; не е представил в срок отговор на исковата молба, редовно призован, но не се яви в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка – чл.238 ал.1 ГПК. С определението № 260605 от 10.05.2021 г., по реда на чл.140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – чл.239 ал.1 ГПК.
Процесуалният ред за постановяване на неприсъствено решение е установен в чл. 239, ал.1 от ГПК и предвижда, че на страните трябва предварително да са били указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание (т.1); на следващо място – искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца доказателства или да е вероятно е неоснователен с оглед направените възражения от ответника и подкрепящите ги доказателства (т.2).
По силата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че същото се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване – чл. 239, ал.4 от ГПК.
В процесния случай ответникът не представи отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК; не се яви в насроченото открито заседание по делото, за което е бил редовно призован; не е направено искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие; не е направила каквито и да е било искания, възражения, не ангажира доказателства за погасяване на задължението си.
В същото време данните по делото категорично сочат, че на ответника, както впрочем и на ищцата са разяснени последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, видно от приложените разписки от призовките им, връчени по законоустановения ред и надлежно оформени. Едновременно с това съдът намира, че с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства предявения иск е вероятно основателен. Налице са следователно предпоставките по чл. 238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което такова следва да бъде издадено, като основаващо се на наличието на горепосочените предпоставки, без да се мотивира по същество.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в производството, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК.
Ето защо и предвид изложеното искът се приема за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Предвид уважаването на главния иск не се следва произнасяне по евентуалния такъв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239, ал.1 и 2 във връзка с чл. 238, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.С.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на ". М." ООД, ЕИК xxxx , с адрес на управление: г. П. у. Р. Д. б. 8. в. В. е. 6. а.. 71, представлявано от Лъвчо ДанаилоВ. следните суми:
- 469.00 лева /четиристотин шестдесет и девет/, представляващи неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 27854/05.10.2018г., ведно със законна лихва върху същата, считано от 16.12.2020 г. до окончателно изплащане на вземането.
- 83.64 лева /осемдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/, представляващи обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит между страните, в размер на законната лихва за периода от деня след датата на падежа, а именно от 15.03.2019г. до датата на завеждане на настоящата молба- 16.12.2020г.;
- 1 087.50 лв., представляващи разноски в исковото и обезпечително производство.
НАСТОЯЩЕТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване – чл. 239, ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: