№ 6585
гр. С., 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110171768 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 вр. чл. 498, ал. 3 КЗ от
ищеца Б. ЛЮБ. В. против ЗК „Лев инс“ АД за претърпени имуществени вреди в
размер на 1091,09 лева, в следствие на реализирано ПТП от 14.09.2017г. в гр. С. на бул.
„Цар Борис ІІІ“, причинено по вина на застрахования при ответника по задължителна
застраховка ГО водач Г.С., управлявал л.а. „Р. К.о“ рег. № ...
Ищецът твърди, че в следствие на маневра обратен завой л.а. „Р. К.о“ рег. №
...удря попътнодвижещият се мотоциклет на ищеца „....“, рег. № .... като му причинява
имущестевни увреждания, за чието репариране заплатил сумата от 1857 лв на
автосервиз „Д. М.“ ЕООД на 16.12.2020г. Навежда, че за процесонто ПТП бил съставен
КП за ПТП с пострадали лица. В последствие виновният водач с Решение от
16.10.2018г. по НОХД № 10936/2018г. по описа на СРС, 8 състав бил признат за
виновен за извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 НК като на
основание чл. 78а НК бил освободен от наказателна отговорност като му било
наложено административно наказание глоба 1000 лв. и наказание лишаване от
управление на МПС. Решението е влязло в сила на 26.10.2018г. Ищецът твърди, че
предявил извънсъдебна претенция към ответника за изплащане на обезщетение за
имуществени вреди, по което била образувана щета № 0000-5000-20-251364. По
образуваната щета ответното дружество изплатило на ищеца сумата от 765,91 лв. на
09.09.2021г., като останала дължима сумата от 1091,09 лв., която ищецът претендира в
настоящото производство Моли съда да уважи предявените искове и претендира
присъждане на разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ЗК „Лев инс“ АД, в
който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че във връзка с отправена
от ищеца претенция по процесното ПТП е изплатил на последния обезщетение в
размер на 765,91 лв., с което счита, че е изпълнил задължението сък ищеца в цялост.
Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като навежда възражение за
съпричиняване, като поддържа, че ищецът е управлявал ППС движейки са на пътното
платно на нерегламентирано място – в нарушение правилата за движение, в лента за
насрещно движение, като не е спазвал странична дистанция, изпреварвал е на
забранено място, което е допринесло за настъпилите имуществени вреди. Оспорва иска
по размер като твърди, че същият не отговаря на действително претърпените вреди,
като сочи, че е завишен. Излага, че изплатеното обезщетение съответства на
действителната стойност на вредата с оглед и действителната стойност на мотоциклета,
независимо, че първоначално експертите на ответника са определили за изплащане на
обезщетение в размер на 1887,90 лв. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.
Претендира сторените в производството разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 вр. чл. 498, ал. 3 КЗ.
В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея
твърдения, на които основава своите искания или възражения.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че в
причинна връзка с противоправно поведение на застрахования при ответника водач е
претърпял твърдените имуществени вреди и техния размер, както и че ответникът е
застраховал гражданската отговорност на делинквента към датата на настъпване на
вредите.
В тежест на ответника е да докаже, че е платил, както и възражението си за
съпричиняване, че ищецът е управлявал ППС движейки са на пътното платно на
нерегламентирано място – в нарушение правилата за движение, в лента за насрещно
движение, като не е спазвал странична дистанция, изпреварвал е на забранено място,
което е допринесло за настъпилите имуществени вреди.
С приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът е застраховал
гражданската отговорност на л.а. Р. К.о с рег.№ ...към исковия период, както и че е
изплатил на ищеца във връзка с образуваната по негова претенция щета № 0000-5000-
20-251364 сумата от 765,91 лв. Отделените за безспорни обстоятелства се подкрепят
изцяло и от представените по делото писмени доказателства.
2
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически
факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът приема за установено по делото, че на 14.09.2017 г., около 11;30 часа в гр.
С., на бул. „Цар Борис“ 3, в района на № 201 А, водачът Г.С. Стоянов, при управление
на лек автомобил марка „Р. К.о“, с рег. № .... предприема извършването на маневра за
обратен завой в нарушение на разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 25, ал. 1,
вр. с чл. 63 ЗдвП като с действията си предизвиква пътнотранспортно произшествие с
попътно движещ се мотоциклет „Ямаха“, модел „..., с рег. № ...., собственост на ищеца
Б.В., в следствие на което по процесния мотоциклет са нанесени имуществени вреди.
Тези факти се установяват и от Решение от 16.10.2018г. по НОХД № 10936/2018г.
по описа на СРС, 8 състав, с което подсъдимият Г.С. Стоянов е бил признат за виновен
в това, че на 14.09.2017 г., около 11:30 часа, в гр. С., при управление на лек автомобил
Р. К.о“, с рег. № .... по бул. „Цар Борис“ 3, в района на № 201 А, нарушил правилата за
движение по пътищата визирани в чл. 5, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 63
ЗДвП, като реализирал ПТП с попътно движещия се от ляво по бул. „Цар Борис“ 3
мотоциклет „Ямаха“, модел „..., с рег. № .... и по непредплазливост причинил средна
телесна повреда на Георги Лониев Осенски- престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2
НК като на основание чл. 78а НК бил освободен от наказателна отговорност като му
било наложено административно наказание глоба 1000 лв. и наказание лишаване от
управление на МПС. Видно от отбелязването решението е влязло в законна сила на
26.10.2018 г.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите
в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите:
извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична
е разпоредбата и на чл. 300 ГПК.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския
съд и има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на
извършителя, защото именно те са били предмет на изследване в това
производство. Присъдата обвързва гражданския съд относно всички елементи на
престъпния състав, както и за правната квалификация на деянието. Тя може да се
противопостави на всички, независимо дали са участвали в наказателния процес.
Останалите постановки в присъдата, са извън обхвата на чл. 300 от ГПК. Такива други
констатации, направени с присъдата, с които гражданския съд не е обвързан, са
съпричиняването. (В този смисъл ТР № 5/05.04.2006 г. по гр. д. № 5/2005 г. на ОСГТК
на ВКС; Решение № 53/02.11.1981 г. по н.д. 0 41/1981 г. на ОСНК на ВС; Решение №
55/30.05.2009 г. по т.д. № 728/2008 г. на ВКС, ТК, І-во т. О.; Решение № 22/05.05.2011
г. по т.д. № 368/2010 г. на ТК, І-во Т. О.; Решение № 25/17.03.2011 г. по т.д. № 411/2010
г. на ВКС, ТК, ІІ-ро Т. О.). Поради изложеното в цитираната задължителна съдебна
3
практика в настоящото производство не следва да се обсъжда механизма на настъпване
на ПТП, като съдът го приема за установен съобразно влязлото в сила решение,
относно място, време и вина за настъпването му.
От същата се установява наличие на противоправно поведение на водача на лек Р.
К.о“, с рег. № ...., който при управлението му на посоченото място, дата и час, поради
нарушение на правилата за движение по пътищата реализирал ПТП, при механизма
описан в решението и исковата молба, в резултат от което са настъпили описаните
имуществени вреди за ищеца. В тази връзка е установена пасивната материално-правна
легитимация на ответника, като застраховател по предявените искове.
С оглед приетия за окончателен доклад, в който са отделени за безспорни
цитираните по-горе факти и обстоятелства и влязлото в сила решение от 16.10.2018г.
по НОХД № 10936/2018г. по описа на СРС, 8 състав, спорът се е концентрирал само по
отношение на размера на претърпените имуществени вреди и въведното от ответното
дружество възражение за съпричиняване. Във връзка с това по делото е било прието и
неоспорено заключение на вещо лице по допусната САТЕ, съгласно което стойността,
която е била необходима за възстановяване причинените вреди на мотоциклет „Ямаха“,
модел „..., с рег. № .... към датата на ПТП била в размер на 2 415,86 лева, изчислена на
база релевантната стойност – средни пазарни цени, който размер е над претендирания
от ищеца, поради което предявения иск се явява изцяло основателен. Експерът е
посочил в изготвеното заключение, че при определяне на цените на детайлите са
използвани цени на алтернативни резервни части, при стойност на сервизния час от 17
лева за 2017 г.
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика - т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика
по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290
ГПК практика (решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение №
159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.
д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т.
о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение №
153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. №
762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т.д. № 316/2011 г., на ВКС, ТК,
ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
4
настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия,
което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на
ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС
(решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т.
д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012
г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е
прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения.
Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения
на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само
ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по
реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II
т. о. и решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието,
че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с
оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда
евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно
ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
5
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване.
Ответникът, чиято е тежестта, не доказа твърдението си, че към момента на настъпване
на събитието ищецът е управлявал ППС движейки са на пътното платно на
нерегламентирано място – в нарушение правилата за движение, в лента за насрещно
движение, като не е спазвал странична дистанция, изпреварвал е на забранено място,
което е допринесло за настъпилите имуществени вреди. От неоспореното и прието по
делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира като обективно и всестранно
изготвено се установява, че водачът на мотоциклет „Ямаха“, модел „..., с рег. № .... се е
движил по бул. „Цар Борис“ 3 в платното предназначено за движение на ППС в
посока от бул. „Никола Петков“ към бул. „Овча Купел“ в близост до двойната
непрекъсната лента, с което по никакъв начин не е нарушил правилата за движение по
пътищата, нито пък по някакъв начин е допринесъл с поведението си за до
увреждането като неблабоприятен резултат. Видно от заключението е и че същия не се
е движил с превишена скорост, а скоростта на движение е била около 40 км/ч.
Обстоятелство, че вещото лице в проведеното О.С.З на 01.06.2022 г. посочва, че
„ударът е частичен в лентата за насрещно движение“ не променя извода на съда, тъй
като вещото лице е категорично, че водачът на мотоциклета се е движил преди удара в
платното предназначено за движение на ППС в посока от бул. „Никола Петков“ към
бул. „Овча Купел“. Експертът допълва, че мястото на ударът е определил на база
съдебното решение, тъй като това е единствения документ, свидетелстващ за мястото
на удара. Посочва, че не са регистрирани спирачни следи и находки върху самото
платно на движение, поради което от техническа гледна точка не би могло да се
определи къде точно е мстото на удара. Вещото лице дава заключение на база анализ
на приложения доказателствен материал и характеристиките на пътния участък, че
водачът на лекия автомобил, преди да предприеме маневрата завой в обратна посока, е
имал възможност да възприеме мотоциклетиста в лявото огледало за обратно
движение, да се съобрази с местоположението му, да изчака преминаването му и тогава
да предприеме маневрата. Както бе посочено по-горе, релевантен за съпричиняването и
за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат, какъвото принос в
рамките на настоящото производство не бе установен.
С оглед на изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С право на разноски разполага само ищецът, който е претендирал присъждането
им, представил е списък по чл.80 ГПК. Същият е освободен от заплащането на
държавна такса, сторил е разноски за заплатен депозит за САТЕ в размер на 150 лева и
6
е представляван от адвокат, който претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата, като съгласно цената на иска съдът определя
възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК , ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Софийски районен съд, сумата от 50 лева, представляваща държавна такса, от
внасянето на която ищецът е бил освободен.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Лев Инс” АД, ЕИК .... със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „С. ш” № ... ДА ЗАПЛАТИ НА Б. ЛЮБ. В., ЕГН
********** със съдебен адрес: гр. С., ж.к. М., бл., ет. оф. на основание чл. 432, ал. 1
КЗ сумата 1091,09 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди
– щети върху мотоциклет мотоциклет „Ямаха“, модел „..., с рег. № .... в следствие на
реализирано ПТП от 14.09.2017г. в гр. С. на бул. „Цар Борис ІІІ“, причинено по вина на
застрахования при ответника по задължителна застраховка ГО водач Г.С., управлявал
л.а. „Р. К.о“ рег. № ..., ведно със законната лихва от датата на искова молба 15.12.2021
г. до окончателно плащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Лев Инс” АД, ЕИК .... със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „С. ш” № ... ДА ЗАПЛАТИ НА Б. ЛЮБ. В., ЕГН
********** със съдебен адрес: гр. С., ж.к. М., бл., ет. оф. , на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 150 лева- разноски за депозит за САТЕ в исковото производство.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Лев Инс” АД, ЕИК .... със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „С. ш” № ... ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Ц.С. В.,
САК, сумата от 360,00 лева с ДДС за предоставена на ищеца безплатна правна
помощ и съдействие по делото на ищеца, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Застрахователно дружество Лев
Инс” АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С. ш” № ... да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 50 лева за държавна такса по
гр.д. № 71768/2021 г. по описа на СРС, 36 гр. състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8