РЕШЕНИЕ
№ 471
23.07.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
Секретар: Йорданка Попова
Прокурор: Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от съдия Бодикян административно дело №532 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84 ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на М.А.М.- гражданин на Египет, с адрес: ***, срещу Решение № УПХ 49/16.06.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините оспорващият да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. В жалбата се цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят твърди, че изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се съображения, че обжалваното решение било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно било от съдържанието на обжалваното решение, в него били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в Е., обстоятелствата, свързани със заплахите, на които оспорващият бил обект в Е.. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващия по същество. Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващият се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращия орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. Заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в Е., ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Счита, че евентуалното му връщане в страната му на произход, с оглед ситуацията в страната, би довело до заплаха за живота и сигурността му. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в Е.. Моли се да се има предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Видно от самия диспозитив на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, касаело се не за насилие, насочено спрямо личността на търсещия закрила, а за заплаха за личността поради ситуация на безогледно насилие, или иначе казано, липсвал личен елемент и съответно степен на персонализация на заплахата, съобразно който да се преценява заплахата или необходимостта от закрила. В тази насока било и Решението от 17 февруари 2009г. на Съда в Люксембург по дело №С-465/07г. тълкуване на разпоредбата на чл.15 (С) от Директива 2004/83/ЕО. Поради неправилното тълкуване на материалната норма, което приложил с оглед непълния текст на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ, административният орган стигнал до своя погрешен извод и постановил процесния индивидуален административен акт в нарушение на материалната норма на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващият счита, че обжалваното решение противоречало на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.
Ответникът - Интервюиращ орган в РПЦ – Харманли при ДАБ при МС (Емил Гочев), чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – Любимец при Дирекция „Миграция” под вх.№105450-830/26.05.2020г. и подадена чрез РПЦ – Харманли под вх. №395/02.06.2020г., заведени в ДАБ под рег. № УП 15544/02.06.2020г., чужденецът М.А.М. е поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Тъй като не разполагал с документи за самоличност, последната е била установена с Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М.А.М., гражданин на Е., роден на ***г. в Е., гр. А., …. Попълнен е Регистрационен лист към молбата, в който търсещият закрила бил записан като М.А.М., гражданин на Е., роден на ***г. в Е., гр. А., със същия постоянен адрес, религия –…., етническа принадлежност – …, професия – …., образование - …, ….
С Писмо рег. №УП 15544/02.06.2020г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. Становище не е представено към преписката.
На 03.06.2020г. с кандидата е проведено интервю, резултатите от което са отразени в протокол рег. № УП 15544/03.06.2020г. В хода на производството чужденецът е потвърдил казаното от него при попълване на регистрационния лист. Нямал други използвани имена. Притежавал само египетско гражданство. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Не можел да представи документи за самоличност, защото изгубил по пътя националния си паспорт. Имал издадени национален паспорт и ЛК от египетските служби. Напуснал легално Е. на 01.03.2020г., с виза за Т., където останал около два месеца в град И.. На 09.05.2020г. влязъл нелегално в България от Т., сам, укрит във влака и бил задържан на гарата в град Пловдив. Последният му адрес в страната му бил в град А.. Заявил, че не е …. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. За пръв път подавал молба за закрила тук, в България. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Посочил, че е арабин. Не е имал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група. Посочил също, че е ……. …. Не е имал проблеми заради изповядваната от него религия. Не е членувал в политическа партия или организация. Не е участвал в религиозни организации, общност, секта. Родителите му, …. му и … му … били в Е.. Имал … образование. Професията му била ….. Заявил, че главно заради икономически причини напуснал Е.. След като завършил своето образование през 2011 година, започнал упорито да си търси работа. Лошото било, че в Е. държавата не можела да осигури работа на младите хора, които се образоват. Три пъти кандидатствал за работа, но го отхвърляли с предтекста, че имало голяма безработица и по този начин нямало нормални условия за живот. Решил да тръгне някъде из Европа, например в България, за да може да се реализира като личност и да си намери работа. Нямало заплаха, отправена лично към него. Семейството му не било заплашвано. Върху него лично не било оказвано насилие. Заявил, че не би се завърнал в държавата си по произход, защото нямало бъдеще за него в Е.. Подал молба за закрила в Република България, защото чел във фейсбук, че човек може да се реализира и да си намери работа тук в България.
С Решение № УПХ 49/16.06.2020г. на Интервюиращ орган в РПЦ - Харманли е била отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на М.А.М., на основание чл.70, ал.1 във вр. с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.
На 23.06.2020г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 24.06.2020г.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 23.06.2020г., а жалбата е подадена на 24.06.2020г., следователно е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Е. М. Г., младши експерт в Регистрационно приемателен център – гр. Харманли, определен със Заповед №РД05-225/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48 ал. 1 т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство по общия ред се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 10 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорена процедура в производството по общия ред, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Регистрацията на чужденеца е извършена на 02.06.2020г. и към датата на издаване на процесното решение – 16.06.2020г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорена процедура се явява спазен.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не кредитира твърденията на жалбоподателя в тази насока. Събрани са наличните по случая доказателства, изяснени са всички заявени от кандидата обстоятелства във връзка с индивидуалното му положение, взета е предвид актуалната обща информация за държавата на произхода му и е преценена сигурността ѝ. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган в РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се установява и нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Действително, такова становище не е представено по делото. Следва обаче да се отбележи, че липсата му не обосновава незаконосъобразност на акта, доколкото същият е постановен по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай, съгласно разпоредбата на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ, такова становище не се изисква.
Не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на търсещия закрила. Напротив, много подробно се обследват всички заявени от лицето факти от личната му бежанска история, и подробно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 от ЗУБ в страната му на произход – Е.. Административната преписка е попълнена с достатъчно доказателства, въз основа, на които органът законосъобразно е постановил решението си.
Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е позовал интервюиращият орган (изм.ДВ бр.80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1 – се позовава на основания извън предмета на този закон и т.2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване.
В оспореното решение са изложени фактически твърдения както относно наличието на последните две основания, а именно, че чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и изложените от него причини излизат извън предмета на закона, така и съображения относно наличието на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка на посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи какво приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е сторено в обжалваното решение. Излагането на подробни съображения относно хипотезите за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, не прави решението немотивирано, нито мотивите му – противоречиви. Изложените в акта фактически обстоятелства са подробни, не са формални и бланкетни, и по мнение на настоящия съдебен състав надлежно мотивират явната неоснователност на подадената от чужденеца молба за закрила.
При извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира оспореното решение за законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за напускане на страната си по произход – Е., някоя измежду изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Чужденецът изрично е посочил като причина за напускането на Е. икономически причини и невъзможността за намиране на работа.
От така обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен.
Няма обективирани данни жалбоподателят да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, или предоставен хуманитарен статут, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.8 и ал.9 от ЗУБ.
Правилна е и преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия и не се установява в държавата си по произход той да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.
Жалбоподателят оспорва изводите на ответния административен орган за липса на материалноправни предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива.
Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Изложените обстоятелства в случая не са налице по отношение на оспорващия.
Административният орган е извършил преценката си въз основа на информацията за страната по произход, обективирана в Справка вх.№МД-325/16.06.2020г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно актуалното положение в Е. и е цитирал една част от изложените в справката данни в акта си. Направен е извода, че на територията на Е. не е налице въоръжен конфликт. Въз основа на това не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.
Настоящият съдебен състав намира така извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна. Предвид оценяването, че в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в Е. следва да е изключително, каквото то не се установява да е, видно от цитираната информация за обстановката там. От анализа на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията, съдържаща се в Справка вх.№МД-325/16.06.2020г. следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход.
По изложените съображения, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба - отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.М.- гражданин на Е., срещу Решение № УПХ 49/16.06.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: