Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260022
гр.
Силистра, 17 март 2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският районен съд, гражданска колегия в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНЕТ БОРОВА
при секретаря М. Л. като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 1080 по описа за 2019 година на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД във вр.с чл. 288, ал.12 от КЗ.
Ищецът “Гаранционен
фонд” гр.София претендира от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 7 000.00 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждането на иска 30. 07. 2019 г. до окончателното изплащане на
сумата и направените деловодни разноски.
Ответникът В.Ю.В.
с ЕГН ********** ***, представляван от законния си представител М.А.И. ЕГН ********** е подал писмен отговор, с който оспорва
наличието на пасивна процесуална легитимация с оглед липсата на доказателства
за приемане на наследството на починалия по опис и предвид факта, че ответникът
е малолетен. В хода на производството,
предвид приетото междувременно наследство по опис, ответникът прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат и моли същото да бъде съобразено,
както и възражение за прихващане, като счита, че остава задължение в размер на
7.11 лева.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, доводите и становището на
страните, намира за установено следното:
На 18. 11.
2012 г. около 02.30 часа, излизайки от
с. Ч. при допуснато ПТП наследодателят на ответника е причинил неимуществени
вреди на С. Д. Х. Видно от представените по делото констативен протокол за ПТП
с пострадали лица от 18. 11. 2012 г., протокол за оглед на пътно – транспортно
местопроизшествие от 18. 11. 2012 г. постановление за прекратяване на НП от 01.
04. 2013 г., както и от останалите събрани по делото доказателства, безспорно
се установява, че ответника виновно е причинил вредите, като нарушил правилата
за движение, управлявайки автомобила след употреба на алкохол и с несъобразена
с пътната обстановка скорост и е причинил ПТП. Отговорността на ищеца произтича
по силата на закона – чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ, тъй като ответника няма
сключена застраховка “Гражданска отговорност”, което е безспорно между
страните. Причинените на пострадалия вреди са обезщетени от “Гаранционен фонд”
гр.София, които видно от представения протокол по щета № 210002 / 07. 01. 2015
г. са в размер на 10000 лв.
Въз основа
на спогодба от 16. 12. 2015 г. на ищеца е заплатена сумата от 3000.00 лева от М.А.И.,
подписала спогодбата в качеството си на законен представител на ответника.
С оглед
предвидената в чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ възможност за Гаранционния фонд при
виновно причиняване на вредата да ангажира регресната отговорност на виновния
водач, до наследника на последния е изпратена регресна покана изх.№ ГФ- РП-933
/ 16. 11. 2015 г., получена на 20. 11. 2015 г. Задължението на ответника не е
изпълнено в дадения му срок, поради което съдът счита, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен. Безспорно установени по делото са
обстоятелствата относно настъпилото застрахователно събитие, причинените неимуществени
вреди / относно техния размер от ищеца са представени доказателства, които не
са оспорени от ответника, който на свой ред не ангажира други такива/, виновно
поведение на водача, липса на сключена застраховка “гражданска отговорност” и
изплатено обезщетение от Гаранционния фонд, т.е. налице са всички предпоставки
за уважаване на предявения иск.
Независимо
от изложеното, с оглед факта, че ответникът е малолетен наследник на починалия деликвент, и в хода на производство
се е развило производство по чл. 61 във вр. С чл. 49, ал. 1 от ЗН, в което наследството е прието по опис, приложими
са разпоредбите на
чл. 61, ал. 2 и чл. 60, ал. 2 от ЗН, поради което претенцията следва да бъде
уважена само до размера от 7,11 лева и отхвърлена в останалата й част.
Предвид
изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски,
които съобразно уважената част от исковата претенция възлизат на 0.28 лева, а
ищецът следва да заплати на ответника съобразно отхвърлената част от
претенцията разноски в размер на 679.31 лева - адвокатски
хонорар за исковото производство, определен по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА във вр. с
чл. 36, ал. 2 от ЗА. Цитираната разпоредба установява правото на процесуалния
представител на страната, получила безплатна правна помощ да получи адвокатско
възнаграждение, при това в размер, не по – нисък от определения в Наредба № 1 /
/ 09. 07. 2004 г. за МРАВ, като по силата на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за МРАВ съдът определя възнаграждението на
процесуалния представител в размер на 680.00 лева.
Мотивиран от
тези изводи, СРС
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Ю.В. с ЕГН ********** ***, представляван
от законния си представител М.А.И. ЕГН ********** да заплати на “ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” гр.София, ул.”Граф
Игнатиев” № 2, ет.4, представляван от изпълнителните директори Б. И.М. и С. Г.
С. сумата от 7.11 / седем лв. и 11ст./ лева, представляваща изплатено
обезщетение по щета № 210002 / 07. 01. 2015 г. за нанесени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 30. 07. 2019 г. до окончателното изплащане на
сумата и деловодни разноски в размер на 0.28 / нула лв. и 28 ст./
лева, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част като неоснователен.
ОСЪЖДА “ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” гр.София, ул.”Граф Игнатиев” № 2,
ет.4, представляван от изпълнителните директори Б. И.М. и С. Г. С., да заплати на адвокат В.В. ***, сумата от 679.31 / шестстотин седемдесет и девет лв. и 31 ст.
/ лева, представляваща
определено от съда възнаграждение за предоставена в полза на ответника В.Ю.В. с
ЕГН ********** безплатна
адвокатска помощ по исковото производство по гр. дело № 1080 / 2019 г. по описа
на СРС, на осн. чл. 38, ал.1
ЗА.
Решението
подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: