МОТИВИ към АНД №549/2020
г.:
Срещу А.Б.Т. е започнато наказателно производство
затова, че на 11.12.2018 г.
в 14.07 ч. от с.Мало Конаре, обл.Пазарджик от мобилен телефон, ползван от А. ***
поставена в него СИМ карта с №**********, ползвана от Н.М.М. ***, е предал към
„Единен европейски номер за спешни повиквания 112" невярно повикване за
помощ /пожар/ с думите: "Еми тука една къща до нас гори...в с.М. К.....почти
е вече крайно,дъските се хванаха,всичко...", като се е представил за Г. И.
А. - престъпление по чл.326, ал.1 от НК.
Въз основа на събраните по това
производство доказателства Пазарджишка районна прокуратура е приела с Постановление от 26.03.2020 година, че по отношение на подсъдимия А.Б.Т. за
извършеното от него
престъпление са налице основанията за прилагане на чл.78а от НК, поради което е внесла
делото заедно с горецитираното постановление в Пазарджишкия районен съд с
предложение за освобождаване на подсъдимия
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.
Производството
пред Пазарджишкия районен съд е по чл.375 и сл. от НК.
В съдебно
заседание подсъдимият А.Т. не се явява.
Сл.
Защитник поддържа становище, че подсъдимият следва да бъде оправдан, тъй като
не е доказано авторството на деянието.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди събраните по делото гласни и
писмени доказателства, прие за установено следното:
През 2018 г.
свидетелката Н.М. се сдобила с мобилен телефон м. "..", ползван от
нея с поставена СИМ карта с номер **********. През зимата на същата година
апарата се развалил .Свидетелката М. дала СИМ картата на съседско момче –
свидетеля А. Ю.А., който да я ползва на неговия мобилен телефон с уговорката в
случай, че синът й се обади от Германия да я потърси и даде да се чуе с него. На
10.12.2018 г. свидетелят А. А. бил с приятели в махалата в с.М. К., сред които
и подсъдимия А.Т., който поискал мобилния телефон на свидетеля А., за да слуша
музика. Последният му го дал и отишъл при чичо си в местно кафене. Вечерта
свидетелят А. се прибрал, а телефонът му с поставена СИМ карта с номер
********** останали във владението на подсъдимия А.Т.. На следващия ден около
14 ч. подсъдимият решил да се „помайтапи" като се обади на тел.112, който
знаел, че е безплатен и подаде невярно повикване за помощ. В 14.07 ч. набрал
телефон за спешни случаи 112. Обаждането било прието от дежурен оператор в
Регионален център 112 Кърджали. Пред нея подсъдимият се представил с имената
Георги Иванов А. и заявил, че къща в с.Мало Конаре гори с думите: "Еми
тука една къща до нас гори...в с.Мало Конаре....почти е вече крайно, дъските се
хванаха, всичко...“. В диалог с оператора продължил да твърди горното и описва
заявения от него пожар, местонахождението му,наличието на хора пред горящата
къща и т.н..
Разговорът
бил с продължителност от 01.26 м. В 14.08 ч. електронния картон за инцидента
бил изпратен на ОД на МВР и РУ Пазарджик. В 14.09 ч. дежурният РУ Пазарджик
вписал информацията в електронния картон, че инцидентът е приет и веднага бил
препратен в РД ПБЗН Пазарджик. В 14.10 ч. към с.М. К. тръгнал екип па ПБЗН от
четири пожарникаря, сред които и свидетелят Ц.Г. със специален автомобил „Веко
Еврокарго" с ДК №…, пълен с четири тона вода и включен звуков и светлинен
сигнал. В 14.20 ч. екипът пристигнал в центъра на с.Мало Конаре, където подсъдимият
заявил, че ще чака. След като не установили горяща къща, пожарникарите се
свързали с оператора на тел.112, който от своя страна с даващия повикването и
като се убедил, че сигналът е фалшив върнал тази информация на екипа на ПБЗН,
който се прибрал обратно в РД в гр.Пазарджик. Малко по-късно след обед
малолетно дете от махалата отишло при свидетеля А. А. и му казало, че подсъдимият
е звънял на тел.112. Свидетелят А. А. отишъл при подсъдимия А.Т., взел си
телефона, като в повикванията установил действително налично изходящо такова
към телефона за спешни повиквания. Попитал защо го е направил, на което Т. не
дал смислени обяснения.
Тази фактическа обстановка съдът
прие въз основа на показанията на свидетелите Ц.Г., П.П., дадени в хода на
съдебното следствие, показанията на свидетелите Н.М., А. А., депозирани на
досъдебното производство и прочетени на основание чл.378, ал.2 във връзка с чл.283
от НПК, техническа експертиза и писмените доказателства приложени към делото и
прочетени по реда на чл.378, ал.2 във връзка с чл.283 от НПК.
Не е спорно по делото, както
несъмнено се установява то показанията на свидетелите П. и Г. и заключението на
техническата експертиза, че подадения сигнал на инкриминираната дата към тел.112
за горяща къща в с.М. К. неверен.
Според е единствено въпросът дали
подсъдимият е автор на деянието, подавайки неверния сигнал за тревога.
В тази насока съдът цени
показанията на свидетеля А. А.. Същият дава ясни, подробни и убедителни
показания че предоставил телефона си на подсъдимия Т., който останал в негово
владение и на инкриминираната дата. Когато бил уведомен от дете, видяло лично
подсъдимия и разбрало, че същият звъни на тел.112, свидетелят веднага отишъл
при Т. и си взел телефона. При проверка на изходящите повиквания се оказало, че
наистина има позвъняване на тел.112. В последствие, когато телефона вече бил у
него получил обаждане от тел.112, на което отговорил заявявайки че няма пожар и
този, който се е обадил е излъгал.
Тези негови показания се
подкрепят от заключението на техническата експертиза свалила съдържанието на аудиофайловете
от постъпилите на инкриминираната дата повиквани към тел.122. Видно е и от регистрационните картони, че в
14:13:41 ч. е регистрирано обаждане на оператора към телефона от който е
получен сигнала с №**********, при което обаждащият се /в случая А. А./ заявява, че не
той е подал сигнала, а „братовчед“ му, който му бил взел телефона.
Освен това показанията на
свидетеля А. съвпадат с показанията на свидетелката М., която заяви че е била
предоставила СИМ картата си с карта с №********** на свидетеля А., като в
последствие разбрала, че същата е предоставена от последния на подсъдимия,
който подал неверен сигнал за пожар.
Като се вземе предвид периода от времето
на първото регистрирано повикване, с което
е подаден сигнала в 14:07:11 ч., съобщението до свидетеля А. от
неизвестно дете, че подсъдимият звъни по тел.112, отиването на свидетеля А. до
мястото където се е намирал подсъдимия, който е държал телефона и го е върнал
на А., до полученото второ повикване, на което А. е отговорил в 14:13:41 ч.,
който е 5 м и 30 сек, то несъмнено може да се направи извод, че именно
подсъдимият е подал неверния сигнал за пожар.
Защитата в пледоарията си
изтъкна, че не са събрани всички необходими доказателства за изясняване на
обективната истина, като конкретно се спря на липсата на изготвена фоноскопска
експертиза за изследване на идентичност между гласа на подалия сигнала и гласа
на подсъдимия.
Подобно твърдение е не само
несъстоятелно, но и противоречи на правните принципи и логика.
На първо място защитата, както и
присъдата следва да почиват само на доказателствата по делото, събрани по
установения в НПК процесуален ред. Недопустимо е съдът при постановяване на
присъдата да се позовава на предположения, наведени от евентуално съществуващи
доказателствени средства, които обаче не фигурират в кориците на делото и не са
приобщени към доказателствения материал.
На първо място следва да се има
предвид, че на досъдебното производство е допусната такава експертиза, но
подсъдимият не се е явил за снемане на сравнителен материал, поради което не е
било възможно подобно изследване.
Съдът при водене на съдебното
следствие, съобразно принципа за разкриване на обективната истина заложен в
чл.13 от НПК, несъмнено би назначил подобна експертиза, която без съмнение щеше
да е от съществено значение за разкриване на обективната истина, но подсъдимият
не се яви в съдебното заседание, което отново направи невъзможно събирането на
материал за фоноскопско изследване.
Следва да се има предвид, че
съгласно чл.12 от НПК съдебното производство е състезателно и страните по него
- както прокурора, така и подсъдимият и неговият защитник имат равни процесуални
права, а и задължения да сочат необходимите според тях доказателства за
изясняване на обективната истина.
Не на последно място не могат да
се черпят права от липсващи по делото доказателства, особено, ако за
невъзможността на етапа на съдебното следствие да бъдат събрани по реда на НПК
е спомогнал позоваващият се, както е в настоящия случай.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, по отделно и в тяхната съвкупност прие, че
подсъдимият А.Б.Т. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на чл.326, ал.1 от НК, като на 11.12.2018 г. в 14.07 ч. от
с.Мало Конаре, обл.Пазарджик от мобилен телефон, ползван от А. *** поставена в
него СИМ карта с №**********, ползвана от Н.М.М. ***, е предал към „Единен
европейски номер за спешни повиквания 112" невярно повикване за помощ
/пожар/.
При извършване на деянието
подсъдимият е действал при пряк умисъл. Съзнавал е всички обективни и
субективни признаци на деянието и е искал настъпването на обществено опасните
последици.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Т. за извършеното от него
деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът прецени и обществената
опасност на конкретното деяние, която е висока, като се има предвид
общественоопасни последици.
При преценката на обществената
опасност на подсъдимите, съдът взе предвид характеристичните данни на същите,
които са негативни.
Разпоредбата на чл.326, ал.1 от НК предвижда наказание за извършеното престъпление лишаване от свобода до две
години.
Видно от събраните по делото
доказателства подсъдимият А.Т. е неосъждан. Не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен
на обществена опасност.
При тези данни съдът счете, че са
че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на същите на административно
наказание глоба.
Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът прецени чистото им съдебно минало, положителните характеристични
данни, а като отегчаващи създаденото напрежение и неудобство за служителите на
пожарната служба, отзовали се на повикването и направените разходи за
транспорта на пожарния автомобил.
В този смисъл съдът на основание
чл.378, ал.4, т.1 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК освободи А.Б.Т. от наказателна отговорност за
престъплението по чл.326, ал.1 от НК и му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1 500 лева, платими по сметка на Районен съд Пазарджик.
При определяне размера на глобата
съдът се съобрази със семейното, материално и имотно състояние на подсъдимия и негативните
последици от извършеното.
Предвид осъдителното решение и на
основание чл.189, ал.3 от НК в тежест на подсъдимия А.Т. бяха присъдени
направените разноски по делото в размер на 359.94 лева, платими по сметка на ОД
на МВР Пазарджик.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: