РЕШЕНИЕ
№ 260026
гр. Пловдив, 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА
АНТОНОВА
при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА
КРАЧОЛОВА и в присъствието на прокурора КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ, като разгледа
докладваното от съдия В. Антонова ВЧНД № 81 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 48 ЗЕЕЗА.
С решение №
260036/08.02.2021 г., постановено по ЧНД № 229/2021 г. по описа на ПОС е било допуснато
изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на 22.12.2020 г. от Районен
съд – М., ФРГ по дело № 267 Js 213967/20, като В.И. К. е предаден на
съдебните власти на ФРГ по наказателно дело № ***с цел осъществяване на наказателно
преследване за престъпление по Наказателния кодекс на издаващата държава.
Със същия съдебен акт е била взета и мярка за
неотклонение задържане под стража спрямо исканото лице до окончателното му
фактическо предаване на съдебните власти на издаващата държава.
В
законоустановения петдневен срок е постъпила жалба от защитника на исканото
лице – адв. В.Т. с оплакване за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.
Релевират се доводи за
липсата на реквизити в издадената ЕЗА и наличието на опасност за живота и
здравето на исканото лице поради опасността от заразяване поради обявената
пандемия. Оспорват се и наличието на опасност от укриване на исканото
лице.
От въззивния съд се иска да отмени
първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да откаже изпълнението
на ЕЗА чрез предаване на исканото лице.
Окръжна прокуратура – Пловдив не е ангажирала
становище във връзка с подадената жалба.
В съдебно заседание пред
настоящата съдебна инстанция, исканото лице и неговият защитник поддържат
подадената жалба.
Представителят на Апелативна
прокуратура – Пловдив, намира жалбата за неоснователна като предлага да се
потвърди първоинстанционното решение.
Пловдивският апелативен съд, след като взе
предвид изложените във въззивната жалба доводи, съобрази становищата на
страните и извърши проверка за правилността на постановеното решение, счете
жалбата за неоснователна.
За да постанови обжалвания
съдебен акт Пловдивският окръжен съд е приел, че са налице всички положителни
абсолютни и факултативни основания по ЗЕЕЗА за изпълнение на европейската
заповед за арест по отношение на исканото лице.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло
доводите на първоинстанционния съд, за това че издадената ЕЗА отговаря като
форма и съдържание на всички изисквания, визирани в разпоредбата на чл. 37, ал.
1, т. т. 1-6, ал. 2 и ал. 3 от Закона за
екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/.
От ЕЗА е видно, че отговаря по форма и
съдържание на чл. 37 ал. 1 и ал. 3 от ЗЕЕЗА, респ. на чл. 8 от Рамковото решение на Съвета на ЕС от
13.06.2002 г. относно ЕЗА и процедурите за предаване между държавите-членки. Издадена
е в писмена форма и съдържанието й е съгласно формуляра към посочения закон.
Заповедта е придружена е със заверен превод на български език и съдържа данни
относно самоличността и гражданството на исканото лице, наименование, адрес,
телефон, факс и електронен адрес на издаващия орган. Посочено е, че ЕЗА се
издава въз основа на заповед за задържане на Районен съд М. по конкретно
цитирано дело с цел провеждане на наказателно преследване. Описани са
характерът и правната квалификация на престъплението, за което се иска
предаване на К. с цел провеждане на наказателно преследване - обвинен е във взломна кражба, наказуема по немския
Наказателен кодекс. Посочени са и обстоятелствата, свързани с деятелността на
исканото лице, включително време, място и степен на участие на исканото лице в
престъпното деяние. Предвиденото в искащата държава наказание за това престъпления е лишаване от свобода до 10
години. Предаването на К. се иска за разследване на посоченото деяние, което е престъпление и по Наказателния кодекс на
Република България По чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от посочения
кодекс. В този смисъл е налице двойна наказуемост за престъплението, което се
явяват такова и по НК на Република България, предвиждащо също наказания
лишаване от свобода. Коректно е съобразено, че съставлява престъпление и по
наказателния кодекс на Република България с предвидена от законодателя санкция
от три до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до
½ на имуществото на дееца, с което е изпълнено условието на чл. 36, ал. 2
от ЗЕЕЗА и наказуемостта по немския наказателен закон не касае хипотезите на чл.
41, ал. 2 от ЗЕЕЗА за допускане на изпълнението на европейска заповед за арест.
Изпратената ЕЗА конкретизира кога е извършено
престъплението, дадено е описание на същото и е посочено в какво се състои
участието на К.. Отразени са характера и правната му квалификация по смисъла на
реквизитите, предвидени в чл. 37, т. 4 и
5 от ЗЕЕЗА. Уточнен е максималният размер на предвиденото наказание, за което
се посочи, че е лишаване от свобода до 10 години – в този смисъл е изпълнено условието,
визирано в чл. 37, т. 6 и чл. 36, ал. 1
от ЗЕЕЗА.
Настоящият съд намира, че както е посочила и първата
инстанция, не са налице нито абсолютните
основания по смисъла на чл. 39 от ЗЕЕЗА за отказ за предаване на исканото лице,
нито факултативните основания за отказ по чл. 40 от ЗЕЕЗА. Престъпленията, за
които е издадена ЕЗА, не са амнистирани в Република България, когато попадат в
нейната наказателна юрисдикция, исканото лице не е осъдено за същото
престъпление с влязла в сила присъда на българския съд или съд на трета държава
членка, нито изтърпява или е изтърпяло наказание за тези престъпления, не се
явява малолетно лице, съгласно българското законодателство.
Не са налице основания за отказ по чл. 40,
ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА, тъй като престъплението, описано в ЕЗА не се сочи да е
извършено изцяло или частично на територията на Република България, поради
което не са налице основания за преценка от страна на решаващия орган, че на
искащата държана няма да се предостави възможност да упражни своята наказателна
юрисдикция.
В съответствие с материалите по делото
първият съд е посочил, че от извлечението от регистъра на прокуратурата на
Република България, няма данни за висящи досъдебни производства на територията
на страната ни спрямо К..
Следва да се посочи от настоящата инстанция,
че в случая е било спазено и изискването на чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА, като във
връзка с европейската заповед за арест са били дадени необходимите гаранции за
връщането на българския гражданин на територията на Република България, ако му
бъде наложено наказание лишаване от свобода.
Видно от текста на изпратеното до окръжна
прокуратура писмо /л. 18 гръб от приложената по делото на първия съд преписка/,
немските власти са гарантирали по издадената от тях ЕЗА, че ако уличеният К. бъде
осъден и му бъде наложено наказанието лишаване от свобода, той ще бъде върнат в
България с цел изпълнение на наказанието. Съобразно чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА във
връзка с поетите от немските съдебни власти гаранции, следва исканото лице да
бъде върнато на Република България на неин ГКПП за сметка на издаващата
държава.
Доводите на защитата за липсата на опасност
от укриване на исканото лице нямат отношение към настоящото производство, тъй
като съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 7, изр. 2 от ЗЕЕЗА във всички случаи,
когато допуска изпълнение на ЕЗА съдът взема мярка за неотклонение на
задържаното под стража на исканото лице до фактическото му предаване на
издаващата държава.
Не могат да бъдат споделени и аргументите на
защитата за отлагане на изпълнението на ЕЗА или изпълнението й под условие, тъй
като в случая не са налице данни за висящи наказателни производства на
територията на Република България. Не представлява подобно основание посочената
от страна на защитата причина, мотивирана със страха от заразяване с COVID 19. Не се сочат основания извън наличието на
всеобщия страх от заразяване, като следва да се има предвид поради особеностите
на изтъкнатата ситуация, в действие са санитарни и други здравни мероприятия,
които се прилагат от всички европейски държави.
Предвид
гореизложеното, настоящият съд намира, че решението на Пловдивския окръжен съд относно
допускането на ЕЗА и предаването на исканото лице следва да бъде потвърдено, като
във връзка с него в действие следва да остане взетата спрямо исканото лице мярка
за неотклонение задържане под стража.
За пълнота следва да бъде добавено, че на
основание чл. 65, ал. 1 от ЗЕЕЗА разноски в настоящото производство не се възлагат,
тъй като се поемат от изпълняващата държава, тъй като са направени на
територията на Република България.
Ето защо, на основание чл. 48 от Закона за
екстрадицията и задържането под стража, Апелативен съд - Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260036/08.02.2021
г., постановено по ЧНД № 229/2021 г. по описа на ПОС, с което е допуснато
изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на 22.12.2020 г. от Районен
съд – М., ФРГ, като В.И. К. с ЕГН: ********** е бил предаден на компетентните
съдебни власти на издаващата държава с цел осъществяване на наказателно
преследване по наказателно дело № ***.
ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо исканото лице В.И. К. с ЕГН: ********** мярка за
неотклонение задържане под стража.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.