ОПРЕДЕЛЕНИЕ№
Гр.Варна, …………………… 2019г.
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на двадесет
и първи юни през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ДАРИНА МАРКОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело №
32 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 от ГПК образувано по присъединена към производството по
въззивна жалба срещу решение № 736 от 11.10.2018г. по търг.дело № 1307/17г.
частна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със седалище гр.София срещу
определение № 4460 от 14.12.2018г., в частта му, с която молбата на дружеството
по чл.248 от ГПК за допускане на изменение на постановеното по делото решение в
частта му за разноските – в размер на 20лв. – депозит за свидетел, 300лв. –
депозит за САТЕ и 5лв. – държавна такса за съдебно удостоверение е оставена без
уважение.
Твърди че
при доказано регресно суброгационно право на дружеството и уважаване на
обратния иск следва в тежест на водача да бъдат присъдени и разноските, които
застрахователят е понесъл по главния иск във връзка с уважаване на претенцията
за присъждане на застрахователни обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди. Сочи че в този смисъл е разпоредбата на чл.500 ал.1 от КЗ, предвиждаща
правото застрахователят да получи от виновния водач платеното застрахователно
обезщетение, ведно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е
управлявал МПС под въздействието на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма, какъвто е процесният случай. Твърди че законодателят в нормата на чл.500
ал.1 от КЗ не прави диференциация на разноските дали те са такива, възстановени
от застрахователя на увреденото лице, които последното е направило в хода на
процеса за защита на упражненото си по съдебен ред право на обезщетение или са такива,
сторени от самия застраховател за защита срещу предявения иск. Излага, че във
всички случаи това са платени от застрахователя разноски, пряко и
непосредствено свързани с претендирането на застрахователно обезщетение за
вреди, произтичащи от виновното и противоправно поведение на застрахования
водач. Поради което и при наличието на доказано регресно основание ответникът
по обратния иск следва да бъде осъден да възстанови на застрахователя всички,
направени от последния разноски, свързани със задължението за обезщетяване на
вреди, които са следствие от виновното и противоправно поведение на
застрахования водач.
Моли съда
да отмени обжалваното определение, в частта му, с която молбата на дружеството
по чл.248 от ГПК за допускане на изменение на постановеното по делото решение в
частта му за разноските – в размер на 20лв. – депозит за свидетел, 300лв. –
депозит за САТЕ и 5лв. – държавна такса за съдебно удостоверение е оставена без
уважение.
В по
чл.276 ал.1 от ГПК писмен отговор от насрещната страна по частната жалба Й.К.Г.
*** не е депозиран.
Частната жалба е подадена от надлежна страна
в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.
По жалбата съдът намира следното:
Производството по търг.дело № 1307/17г. по
описа на ВОС е образувано по предявени искове с правно основание чл.432 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за обезщетения за
претърпени неимуществени и имуществени вреди. По молба на застрахователното
дружество като трето лице негов помагач е допуснат до участие Й.К.Г. и с
определение от 26.03.2018г. е приет за разглеждане предявен в евентуалност
искове на застрахователя срещу него за възстановяване на присъдено и изплатено
обезщетение, като исковете са предявени като частични, ведно с присъдени лихви.
Претендира осъждане и на всички направени по главния иск разноски.След
уважаване на главните искове първоинстанционният съд е уважил предявения срещу
третото лице обратен иск на основание чл.500 ал.1 т.1 от КЗ и е осъдил Г. да
заплати на застрахователя подлежащи на възстановяване от деликвента части от присъдени застрахователни
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в предявените от
застрахователя частични искове размери, при условие че присъденото обезщетение
на пострадалото лице Ж. бъде изплатено от застрахователя. При въззивното
обжалване от въззивната инстанция не е променен размера на присъденото по
главния иск застрахователно обезщетение.
По молба на ищеца по обратния иск по чл.248
от ГПК за изменение на постановеното решение по обратния иск в частта му за
разноските първоинстанционният съд е постановил определение № 4460 от
14.12.2018г., с което частично е уважил молбата на застрахователя и е осъдил Г.
да заплати юрисконсултско възнаграждение по уважените обратни искове в размер
на 300лв., както и присъдените срещу застрахователя суми представляващи
адвокатско възнаграждение и присъдени държавни такси при условие че същите
бъдат заплатени. С обжалваната в настоящето производство част от определението
е отхвърлил молбата по отношение на следните разноски
– 20лв. – депозит за свидетел, 300лв. – депозит за САТЕ и 5лв. – държавна такса
за съдебно удостоверение.
Въззивният
съд намира че за вземанията, предмет на производството по настоящата частна
жалба, не са част от разноските, направени от застрахователя по обратния иск,
поради което и решението в тази му част не може да бъде изменяно по реда на
чл.248 от ГПК.
Предмет
на предявен регресен иск от застраховател срещу виновния водач в която и да е
от хипотезите по чл.500 ал.1 от ГПК са вземания на застрахователя за платено
обезщетение, лихви и разноски. Действително нормата на чл.500 ал.1 от КЗ сочи
само платени разноски от застрахователя, и не прави разлика дали това са
разноски, които застрахователят е осъден да заплати на увреденото лице или
разноски, които застрахователят сам е направил в защитата по предявения срещу
него иск. И двете групи разноски са свързани със задължението на виновния водач
за обезщетяване на вреди, които са следствие на виновното и противоправно
поведение на застрахования водач. Но във всички случаи тези разноски следва да
бъдат предявени от застрахователя в обратния иск и са част от предмета на спора
по обратния иск. В настоящия случай в обратния иск застрахователят е поискал
присъждане само на разноските, които дружеството ще бъде осъдено да заплати във
връзка с разглеждането на главния иск, каквито са присъдените на основание
чл.78 ал.1 от ГПК разноски в ползи на ищцата по главния иск и присъдените
дължими държавни такси по главния иск в полза на бюджета. В петитума на
обратния иск няма искане за присъждане на направени от самия застраховател
разноски в производство, които съобразно нормата на чл.78 от ГПК са останали за
негова сметка. Поради което и при липса на петитум в приетия за разглеждане
обратен иск същите не могат да бъдат присъдени, както с решението по иска, така
и по реда на чл.248 от ГПК.
Разноски
по обратния иск, решението по които може да бъде изменяно по реда на чл.248 от ГПК са само разноските за държавна такса по обратния иск и юрисконсултско
възнаграждение, които са присъдени с решението и с определението по чл.248 от ГПК в необжалваната му част в настоящето производство.
Предвид на изложеното, макар и по други
съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4460 от
14.12.2018г. на Варненски ОС по търг.дело № 1307/17г. в частта
му, с която молбата на „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по чл.248 от ГПК за изменение
на постановеното по делото решение в частта му за разноските – в размер на
20лв. – депозит за свидетел, 300лв. – депозит за САТЕ и 5лв. – държавна такса
за съдебно удостоверение е оставена без уважение.
Определението подлежи на касационно
обжалване на основание чл.274 ал.3 т.2 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1
и ал.2 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от
настоящето определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: