РЕШЕНИЕ
№ 496
гр. Бургас, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20222120201230 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от Е.. АТ. АЛ. с
ЕГН ********** с адрес в ********** и с адрес за кореспонденция в гр.******** чрез
адв.И.Й. АК-Пловдив против наказателно постановление №21-0769-005091 от 03.12.2021г
издадено от началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас, с което за
нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 800 (осЕ.стотин) лева и е бил лишен от управление на МПС за
срок от 3 (три) месеца.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателят го обжалва като счита, че
същото е незаконосъобразно. Моли за отмяната на НП.
За открито съдебно заседание жалбоподателят е призован редовно, но не се явява. Не
се явява и негов представител. Не се претендират разноски, сочат се нови доказателства.
Административнонаказващият орган-редовно уведомен, като негов представител се
изпраща ЮК Желязкова надлежно упълномощена. Представя писмено становище и не сочи
нови доказателства. Претендират се разноски.
По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице и е срещу годен за обжалване акт. Спазен
е срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН (лист 9 и 10 от делото). Жалбата съдържа изискуЕ.ите от
закона реквизити, подадена е пред териториално и материално компетентен съд и
производството е редовно образувано.
1
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на жалбоподателя
представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Производството е започнало със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение серия GА и бланков №454358 от 06.11.2012г за нарушение
заснето с мобилна камера за контрол на скоростта на МПС тип TFR1-M с фабричен номер
510/07 и изготвен клип №27361, показан на водача при връчване на акта с приспадната
допустима грешка от -3% (лист 13 от делото).
На 17.08.2021г, в 11,40 часа, в град Бургас, на път първи клас ПП І-9, км.253+411, до
Природозащитен център „Пода“, водач на лек автомобил марка „Ауди А4“ модел „Олроуд
куатро“ с рег.№РВ ****Т управлявал с наказуЕ.ата скорост от 123 км/ч, при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26 за населеното място до 60 км/ч.
След установяване собственика на лекия автомобил-„Капитал ийст" ЕООД с ЕИК
********* с управител Е.. АТ. АЛ. с ЕГН ********** от гр.Пловдив (лист 16 от делото),
управителят на дружеството Е.. АТ. АЛ. с ЕГН ********** бил поканен (покана №760/2021г
на лист 20 от делото) да се яви в сектор ПП–Бургас за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. Поканата била получена видно от разписката на лист 20 на
22.10.2021г от жалбоподателя Е.. АТ. АЛ.. Преди това още на 30.09.2021г жалбоподателят
се явил в сектор ПП –Бургас и на място попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП (лист 21 от
делото), в която потвърдил, че на 17.08.2021г, в 11,40 часа фирменият лек автомобил с рег.
№ РВ ****Т бил управляван от него лично. На 30.09.2021г с попълването на декларация по
чл.188 ЗДвП от жалбоподателя (лист 21 от делото) станал известен нарушителят. От този
момент нататък в тримесечния срок по чл.34 ал.1 ЗАНН –на 06.11.2021г, бил съставен акта
за установяване на административно нарушение (лист 13 от делото), в който като правна
квалификация на нарушението е вписана нормата на чл.21 ал.2 от ЗДвП. Актът бил изпратен
за връчване на жалбоподателя А., който го получил на 29.11.2021г. Подписал го без
възражения и получил екзЕ.пляр.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили възражения по акта.
Като взел предвид акта и останалите писмени доказателства находящи се в
административнонаказателната преписка, административнонаказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление №21-0769-005091 от 03.12.2021 г. В него при пълна
идентичност на фактическата обстановка както в акта на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП
на жалбоподателя били наложени две кумулативни наказания –глоба в размер от 800 лева и
врЕ.енно лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца (лист 10 от делото).
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира
показанията на свидетелите В.П., Р.Д. и Н.Д. като ги счита за безпристрастни.
В това производство съдът прави преценка по правилността и законосъобразността
на воденото до този момент административнонаказателно производство.
2
Както актът, така и наказателното постановление са издадени от компетентни органи
(лист 30 и 31 от делото). От формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН и в сроковете на чл.34 ЗАНН. Посоченото място, на което е извършено
административното нарушение е в достатъчна степен индивидуализирано.
Нарушението е било заснето с видео-радарна систЕ.а за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения тип „TFR1-M с фабричен номер 510/07 притежаваща удостоверение да
одобрен тип средство за измерване от 24.02.2010 г (лист 22 и 23 от делото). Същата била
прЕ.инала последваща проверка и е била технически изправна (протокол за проверка №2-5-
21/28.04.2021г на лист 24 от делото). В настоящия случай, макар че нарушението е
констатирано без участието на контролен орган, е съставен акт за установяване на
административно нарушение, тъй като санкцията на чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП предвижда две
кумулативни наказания–глоба и лишаване от право да се управлява МПС. Недопустимо е в
този случай издаването на електронен фиш, тъй като той се издава в случаите, ако за
нарушението в ЗДвП е предвидено само наказанието глоба. Към момента на извършване на
административното нарушение в закона не е имало изискване за поставянето на знак Е-24 –
изискване на чл.165 ал.2 т.6 и т.7 и ал.3 от ЗДвП вр. чл.7 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 г за условията и реда за използване на автоматизирани техническо средства и
систЕ.и (отменен в сила от 16.01.2018г ). Съставен е били протокол съгласно Приложение
№1 към чл.10 ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г (лист 25 от делото). В него е
отразено, че за врЕ.ето от 09,00 до 12,00 часа е била поставена мобилната камера в лек
автомобил с рег.№А ******* КК, като в този период са били изготвени клипове с № от
27 281 до 27370 (като процесният клип с №27361 е сред тях). Представена е снимка за
разположението на процесния лек автомобил упрпавлявано то жалбоподателя на пътното
платно при изготвяне на клипа и е направена снимка на поставената в служебния автомобил
мобилна камера (на гърба на лист 15 от делото).
Съдът приЕ.а, че нарушението е доказано по несъмнен начин.
По несъмнен начин е установен субектът на административнонаказателна
отговорност. Жалбоподателят А. А. е посочен като правоприЕ.ник на на Е.. АТ. АЛ. от
08.03.2021г (лист 16 на гърба от делото). Последният, обече е посочил себе си в декларация
по чл.188 от ЗДвП като водач на процесното МПС (лист 21 от делото). Не са постъпили
възражения в тази насока.
В разпоредбата на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП (в редакцията й от ДВ бр.101 от 2016г в
сила от 21.01.2017г) действала по врЕ.е на нарушението, предмет на настоящото
производство, е била предвидена санкция глоба в размер на 800 лева. Следва да се
отбележи, че за извършеното нарушение предвидените в закона административни наказания
са определени като вид, размер и метод за изчисляване по абсолютен начин, поради което за
административните органи и за съда не съществува правна възможност да ги обсъждат, нито
да ги намаляват.
В хода на административнонаказателното производство не е нарушено правото на
защита на санкционираното лице.
3
Налице са доказателства за осъществен състав на нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 6, пр.
1 от ЗДвП. Фактите, въз основа на които може да се направи извод за съставомерност са
изложени както в АУАН, така и в наказателното постановление, и срещу тези факти
санкционираното лице е имало възможност да се защитава, и в
административнотаказателното и в съдебното производство.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към
чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи,
че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В конкретния случай, представителят на
административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение,
което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева.
При този изход на спора основателна е претенцията на наказващия орган за
присъждане на разноски, поради което и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да бъде
уважена и да бъде осъден жалбоподателя да плати в полза на ОДМВР-Бургас разноски за
ЮК възнаграждение в размер на 80 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд, V наказателен състав, на основание
чл.63 ал.1 предложение първо и ал.3 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0769-005091 от 03.12.2021г издадено
от началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас, с което за нарушение на
чл.21 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП на Е.. АТ. АЛ. с ЕГН ********** с
адрес в ********** с адрес за кореспонденция в гр.******** чрез адв.И.Й. АК-Пловдив е
наложена глоба в размер на 800 (осЕ.стотин) лева и е бил лишен от управление на МПС за срок от
3 (три) месеца.
ОСЪЖДА Е.. АТ. АЛ. с ЕГН ********** с адрес в ********** да заплати на ОДМВР-
Бургас разноски по ЮК възнаграждение в размер на 80 (осЕ.десет) лева съгласно
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд–гр.Бургас в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4