РЕШЕНИЕ
Номер 19508.10.2020 г.Град Ихтиман
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ИхтиманПети наказателен състав
На 08.10.2020 година в публично при закрити врати заседание в следния
състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
Секретар:Адриана К. Хаджипеткова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Частно наказателно дело
№ 20201840200383 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 155 и сл. от Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по искане на Районна прокуратура – гр. Ихтиман за
задължително настаняване и лечение в специализирано заведение на
оствидетелстваната Р. С. А. . В искането се твърди, че в хода на проверката
били снети обяснения от различни лица, роднини и съседи на А. според които
психическото състояние в последно време се е влошило. Същата станала
агресивна, държала се неадекватно, оплаквала се, че иска да я убият, отвлекат,
заплашвала, че ще убие и отвлече различни лица и техни роднини. Била
видяна да държи туба с бензин, от която започнала да пръска по постройка и
замеряла с камъни полицейски служител. Представителят на РП – Ихтиман е
приел, че поведението на Арнаудова застрашава живота и здравето на
околните, а може да застраши и нейния живот. Моли съда да образува
съответното производство, да назначи експертиза и ако е налице
необходимост, да постанови решение, с което да настани за задължително
лечение лицето в специализирано заведение.
Искането е връчено на освидетелстваната Р. А. като в срока по чл. 158,
ал. 1 ЗЗ същата не е направила възражения и не е посочила доказателства.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Освидетелстваната Р. А. живее в с. Костенец. Същата има близки – С.
Хр., Д.Х. – нейни племенници, В.Хр. – съпруга на Д. Х., Е. Х. – дъщеря на
До.и В.Х.и В. Г.– братовчед.
Със свид. Д. Х. В. Х. и Е. Х. освидетелстваната е във влошени
1
отношения. Със С.Х. и В. Г.в поддържа епизодични контакти. От няколко
години освидетелстваната има непрекъснати ежедневни конфликти и трайно
влошени отношения с роднините и съседите си, като изключение частично
правят Св.Х. и В.Га.. Освидетелстваната е вербално агресивна. Проявявала е
и физическа агресия. Била е настанена за лечение в ЦСПЗ „Н. Шипковенски“
– гр. София с диагноза деменция. След изписването на 27.07.2020 г.
демонстрирала видимо подобрение за няколко дни. Впоследствие отказвала
да пие лекарства, роднините Св. и Д.Христови, не успели да упражняват
контрол и надзор върху приема на медикаменти. Вследствие на това
започнала да бъде вербално агресивна спрямо свидетелите Д. и В. Х., Св. Р. и
Б.П..
На 06-ти септември свид. Ек. Хр. гостувала в дома на своите родители –
До. и В.Хр. заедно с едногодишния си дин. Къщата им се намира в същия
двор, който живее освидетелстваната. Последната станала агресивна и
започнала да замеря с камъни прозорците на етажа от къщата, в които се
намирали свидетелите. Тези действия били възприети от свид. , Ек., Д. и В.
Х., Све. Ра. и Бо. Пе.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза се установява,
че освидетелстваната Р. С. А. страда от деменция, неуточнена. Параноидно-
халюцинаторен синдром /F 03/. Поради наличието на органични мозъчни
промени и при параноидни изживявания би могла да бъде опасна за своите и
на околните здраве и живот. Лицето не може да дава информирано съгласие
за лечението си. По мнение вещото лице психиатър се налага задължително
стационарно лечение за срок от 2 /два/ месеца в ЦПЗ „проф. Н.
Шипковенски“ – София. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
заболяването на освидетелстваната е форма на тежко личностно разстройство.
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено
установена, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласните
доказателствени средства: показанията на свидетелите Св. Х. Д. Хр., В.Хр., Д.
Хр.Ек. Хр., С. Р., Б. П. и В.Г., на които съдът дава вяра; писмените
доказателства и доказателствени средства. Събраните по делото
доказателства се подкрепят и допълват взаимно и напълно съответстват
помежду си досежно фактите и обстоятелствата, релевантни за настоящото
производство.
Не следва да се обсъждат показанията на свидетелите в частите,
досежно факти, които са осъществени преди постъпването на
освидетелстваната за лечение в ЦСПЗ „Н. Шипковенски“ – гр. София.
Обясненията на освидетелстваната не следва да се кредитират, тъй като
в тях се излагат твърдения за разпокъсани хронологично събития, които
нямат логическа връзка помежду си, а в частите, в които сочат на конкретни
факти от предмета на доказване са категорично оборени от показанията на
свид. Добромир, Вера, Е.Хр., Св.Р. Б. П.. Въпреки влошените
взаимоотношения на свид. Д. и В. Хр.и Св. Ра. и Б.П. с освидетелстваната,
показанията им следва да бъдат кредитирани. Същите са логични,
непротиворечиви, освен това изброените свидетели имат непосредствена
възможност да възприемат ежедневните действия на освидетелстваната.
2
Първите двама живеят в един урегулиран поземлен имот с освидетелстваната
Арнаудова, а вторите са нейни съседи. Влошените им отношения не са
положени на личностна основа, а на конкретните поведенчески прояви на
освидетелстваната следствие от развитото заболяване – заплахи с
престъпления, клетви и прочие. Всички посочени свидетели непротиворечиво
излагат, че след лечението в ЦСПЗ „Н. Шипковенски“ – гр. София
здравословното състояние било значително подобрено. Това сочи, че
свидетелите не разрешават междуличностни конфликти чрез показанията си,
а добросъвестно излагат възприятията си.
Показанията на посочените свидетели не се оборват от показанията на
свид. Св. Хр. и В.Г.. Последните излагат, че не са възприемали случаи, в
които освидетелстваната да е била физически агресивна, като това не
означава, че такива случаи не е имало, а единствено че не са ги възприели.
Съдът кредитира в цялост изготвената по делото съдебно-психиатрична
експертиза, като обективна, безпристрастна и компетентно изготвена. Вещото
лице подробно е мотивирало заключението си със съображения, които не
следва да бъдат преповтаряни.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка съдът прави
следните изводи от правна страна:
Съгласно чл. 155 от ЗЗ на задължително настаняване и лечение
подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за здравето, които
поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява
опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава
сериозно здравето им. Лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ са психичноболни с
установено сериозно нарушение на психичните функции или с изразена
трайна психична увреда в резултат на психично заболяване; както и тези с
умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна
деменция. От приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-
психиатрична експертиза безспорно се установи наличието на медицинския
критерий за задължително настаняване и лечение на освидетелстваната
Арнаудова, а именно че същата страда от деменция, неуточнена. параноидно-
халюцинаторен синдром /F 03/, което заболяване попада сред изброените в
чл. 146, ал. 1, т. 1 ЗЗ.
От събрания по делото доказателствен материал се установи наличието
и на юридическия критерий за задължително лечение, а именно поради
заболяването освидетелстваната може да извършат престъпление, което
представлява опасност за близките ѝ.
Провокирана от заболяването си освидетелстваната е хвърляла камъни
по прозорците на къща, в която се намират други лица сред, които майка с
невръстно дете. Последното освен предпоставка за унищожаване на чужди
вещи, създава като следствие реална опасност от телесно увреждане на
лицата, намиращи се в къщата. Впрочем, може да се направи извод, че тя
създава опасност с поведението си и за собственото си здраве, тъй като в
съдебно заседание демонстрира голяма рана на крака, която посочи пред
съдебния състав, че не третира, като изложи твърдения, че именно същата
рана била причината за постъпването в ЦПЗ „Николоа Шипковенски“.
3
Съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза при
освидетелстваната се наблюдава значителна промяна на поведението,
засягаща предимно контрола над емоциите, подтиците, потребностите и
когнитивните функции. Различните видове дейности, свързани с подтици и
потребности, се мотивират от моментни хрумвания, без съобразяване с
ограничения и норми на обществено поведение. В това състояние би могла да
бъде опасна за своите и на околните здраве и живот. заболяването е
необратимо, напредващо що се касае за когнитивно - паметовата сфера и се
нуждае от постоянни грижи. Дори и след провеждане на лечението е
възможно да има резидуални /остатъчни/ симптоми, които не могат да бъдат
повлияни медикаментозно, особено без надзор от близки. Според
заключението необходимо е успоредно с лечението да се положат усилия за
постъпки в дом за социални услуги за лица с душевни заболявания.
От изложеното може да бъде направен извод, че най-подходящо по вид
е предложеното с експертизата стационарно лечение за срок от два месеца,
което да бъде осъществено в ЦПЗ „Николоа Шипковенски“.
Освидетелстваната вече е лекувана там, запозната е обстановката, т.е.това не
би причинило неудобства, а медицинският персонал познава историята на
заболяването.
Предвид данните по делото племенникът на освидетелстваната С. Е. Х.
следва да бъде определен за лице, което да изразява информирано съгласие за
лечението, тъй като при разпита на двете лица в съдебно заседание не се
установи наличие на активен конфликт между тях. Освен това от изложените
в показанията им обстоятелства може да се направи извод, че
освидетелстваната не възприема Светлозар Христов като лице, което вреди
или спрямо което да е агресивно или параноидно настроена.
По мнение на настоящия състав близките на освидетелстваната следва
да вземат предвид посоченото в експертизата и да предприемат действия по
настаняване в специализирана институция за по-дълъг период по
предвидения в закона ред.
Предвид влошеното здравословно състояние на освидетелстваната,
разноските по делото следва да останат за сметка на държавата.
Водим от горното и на основание чл. 162, ал. 1 ЗЗ, съдът:
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА задължителното лечение на освидетелстваната Р.С..,
ЕГН ********** за срок от 2 месеца като ОПРЕДЕЛЯ СТАЦИОНАРНА
ФОРМА за провеждането му в ЦПЗ „Проф. Никола Шипковенски“.
На основание чл. 162, ал. 2 от ЗЗ, ОПРЕДЕЛЯ за лице, което да
изразява информирано съгласие за лечението, племенника на
освидетелстваната С. Е. Х. , с адрес с. Костенец, обл. Софийска, ул. „О.д“ №..
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
4
ПОСТАНОВЯВА направените по делото разноски да останат за сметка
на държавата.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от
днес пред Софийския окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на ЦПЗ „Проф. Никола
Шипковенски“ и на С.Хр. за сведение.
Препис от протокола да се издаде на служебния защитник, при
поискване.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5