Решение по дело №17/2010 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 21
Дата: 23 юни 2010 г. (в сила от 13 юли 2010 г.)
Съдия: Лина Георгиева Чапкънова
Дело: 20102300900017
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 май 2010 г.

Съдържание на акта

                                              Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                           23.06 .2010 год.                       гр.Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд                             ­VІІ граждански състав

На  22 юни                                                          2010 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИНА ЧАПКЪНОВА

Секретар П.У.

Прокурор ………………………

Като разгледа докладваното от съдия Л.ЧАПКЪНОВА

търг.д. № 17 по описа   на 2010 година

за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството по настоящето търговско дело е образувано по искова молба на „Инком ПВ” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. Ж. Папазов № 9, ет.3, рег. с решение по ф.д. № 150/2001 г.на ЯОС, ЕИК *********, представлявано от управителя В. П. Г, ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Г.Д. *** Освободител № 5А, с адрес за призоваване: гр. Ямбол, ул. Цар Освободител № 5А – адв. Д., иск против „Доломит” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. Александровска № 111, ет.4, ЕИК *********, представлявано от управителя С. П. С. с цена на иска 98024.16 лв.

Ищеца твърди, че между него и ответното дружество съществуват трайни търговски договорни отношения по силата на които ищецът е доставял на ответника бетон от бетоновият си център, находящ се в гр.Стралджа и е осигурявал превоз на същия със собствен транспорт.За различните доставки са издадени данъчни фактури, като по част от тях са извършени плащания, а за продажбите по някои фактури не е извършено плащане.Фактурите са описани подробно по номер, дата на съставяне, вид на услугата и обща стойност с ДДС.Бетона е доставен с транспорт на ищеца и част от него е разтоварен с бетон помпа на продавача.Общата стойност на доставеният бетон и разходите по транспортирането му и изливането му за които са издадени данъчни фактури и незаплатен до момента според ищеца възлиза на сумата 98024.16 лв.Твърди се още, че  длъжникът е предупреден за изпадане в забава и в случай, че не заплати дължимата сума за бетона и неговото транспортиране същата ще бъде събрана по съдебен ред.Иска се постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата 98024.16 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска, като е заявена и претенция за разноски.

В срока по чл.367 ал.1 ГПК по делото не постъпи отговор от ответника, не се направиха възражения и доказателствени искания.

В с.з. ищеца, редовно призован чрез процесуалният си представител поддържа исковата молба, така, както е предявена.

Ответникът при редовно призоваване не изпраща представител в с.з.Със заявление вх.№ 1956/22.06.2010 год. чрез съда отправи предложение на ищеца за спиране на производството по взаимно съгласие на осн. чл.229 ал.1 т.1 ГПК, в което сочи, че очаква постъпление на сума в размер на 6 290913.48 лв. и да погаси задължението си към ищеца.В случай, че ищеца не приеме предложението за спиране да се приключи съдебното дирене и иска да бъде отхвърлен като недоказан.

Съдът след преценка на доказателствата и при съблюдаване на закона прие следното от:

Фактическа страна:

Видно от извършената служебна справка в търговския регистър ищеца и ответника са търговци по см. на чл.1 ТЗ, предвид надлежната им регистрация.По делото са приложени 16 бр. данъчни фактури съставени от ищеца, в които съответно той е посочен като изпълнител по сделката, а като получател е посочен ответника „***”ООД, гр.*** за доставка на бетон както следва:№ 1325/01.09.2009 год. за 6.5 куб.м. на стойност с ДДС 575.80 лв:№1296/04.09.2009 год. за 68 куб.м. на стойност с ДДС 7902.24 лв.:№1328/15.09.2009 год. за 38.2 куб.м. на стойност с ДДС 4438.68 лв.:№ 1330/26.09.2009 год. за 49.7 куб.м. на стойност с ДДС 6484.92 лв.:№ 1357/05.10.2009 год. за 2.3 куб.м. на стойност с ДДС 349.20 лв.:№ 1360/13.10.2009 год. за 60.8 куб.м. на стойност с ДДС 7627.92 лв.:№1363/19.10.2009 год. за 59.2 куб.м. на стойност с ДДС 7918.08 лв.:№ 1367/23.10.2009 год. за 30.5 куб.м. на стойност с ДДС 3713.40 лв.:№ 1370/30.10.2009 год. за 54.7 куб.м. на стойност с ДДС 7389.72 лв.:№1371/03.11.2009 год. за 35.7 куб.м. на стойност с ДДС 4725.78 лв.:№ 1387/11.11.2009 год. за 42 куб.м. на стойност с ДДС 5893.20 лв.:№ 1388/11.11.2009 год. за 36 куб.м. на стойност с ДДС 4116 лв.:№ 1392/18.11.2009 год. за 76 куб.м. на стойност с ДДС 10068 лв.:№ 1395/24.11.2009 год. да 121 куб.м. на стойност с ДДС 15288.60 лв.: № 1400/04.12.2009 год. за 51 куб.м. на стойност с ДДС 6732 лв. и №1403/16.12.2009 год. за 33.5 куб.м. на стойност 4618.62 лв.Общото количество на доставките с ДДС е на стойност 98024.16 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена на база преценка на всички ангажирани от ищеца писмени доказателства.

Правна страна:

Съобразно обстоятелствата, наведени в исковата молба и поддържаният петитум в производството е предявен иск с пр. осн. чл.79 ЗЗД вр. чл.318 и сл. ТЗ.Искът е допустим, а при преценка по същество се намери за основателен.Съображенията са следните:

Както вече се посочи в констативната част на решението страните са търговци по см. на чл.1 ТЗ.От ангажираните и неоспорени от ответната страна писмени доказателства-16 бр. данъчни фактури се установи, че същите са във трайни търговски договорни взаимоотношения при които ищецът в качеството си на доставчик е доставял на ответника в качеството на получател по сделката бетон, като доставката се е извършвала с транспорт на ищцовото дружество.Съгласно чл.318 ал.1 ТЗ търговска е продажбата, която според разпоредбите на този закон е търговска сделка.А след като е налице търговска продажба и ищецът е изпълнявал периодично задълженията си към ответника, то за последния възниква задължението да заплати цената на получената стока или услуга.По делото липсват доказателства, дори и твърдения, че ответното дружество е заплатило цената по описаните по-горе фактури.В самите данъчни фактури продавачът е посочил и начин на плащане-с платежно нареждане.Съобразно нормата на чл.327 ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при получаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.В конкретния случай купувачът е получил стоката и липсват доказателства за някаква друга уговорка между страните досежно плащането.Следователно за купувача ответник от деня на получаването на стоката е възникнало задължението за заплащането й.С неизпълнението на това свое задължение последният е изпаднал в забава и дължи на продавача обещетение съгласно правилото на чл.79 ал.1 ЗЗД равняващо се на цената на доставките  в размер на 98024.16 лв.

Ето защо съдът в настоящия съдебен състав намери иска за основателен и доказан и го уважава, ведно със законните последици.

За прецизност на мотивите съдът намира за нужно да посочи, че извежда крайният си извод досежно основателността на претенцията единствено и на база ангажираните от ищеца писмени доказателства.Ответникът въпреки предоставената му от съда процесуална възможност по чл.367 ГПК не депозира отговор на исковата молба, не направи възражения срещу иска и не ангажира доказателства, които да бъдат обсъдени от съдебния състав преди постановяване на решението.С оглед на това процесуално поведение на ответника съдът прецени, че е налице и мълчаливо признание на иска, както по основание, така и по размер.Вън от това със заявлението си вх.№ 1956/22.06.2010 год. адресирано до съда ответникът направи и писмено признание на иска, като заяви готовност след получаването на сумата от 6 290913.48 лв. да заплати задължението си към ищеца.При така възприетото процесуално поведение на ответника и при съблюдаване на относимите процесуални разпоредби от страна на съда, последният е в състояние да изведе обоснован извод за основателността на иска.

При този изход на делото следва да бъде уважена заявената претенция на ищеца за заплащане на разноски в размер на 6421 лв. съобразно приложен списък за разноските, за която сума ответникът следва да бъде осъден да му заплати.

 

При тази мотивация, ЯОС  

 

 

                                                              Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА  „Доломит ” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Александровска № 111, ет.4, ЕИК *********, представлявано от управителя С. П. С. да заплати на „Инком ПВ” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. Ж. Папазов № 9, ет.3, рег. с решение по ф.д. № 150/2001 г.на ЯОС, ЕИК *********, представлявано от управителя В. П. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Г.Д. гр. Ямбол Освободител № 5А, с адрес за призоваване: гр. Ямбол, ул. Цар Освободител № 5А – адв. Д. на осн. чл.79 ЗЗД вр. чл.318 и сл./ТЗ сумата 98024.16/деветдесет и осем хиляди и двадесет и четири и 0.16/лв., ведно със законната лихва считано от датата на завеждането на иска 11.05.2010 год. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 6421 /шест хиляди четиристотин двадесет и един/ лв.

 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд  Бургас.

 

 

 

 

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  п. не се чете