№ 12661
гр. София, 12.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110124446 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от Б. Ч. П. против „Софийска Вода“ АД, с която е
предявен отрицателен установителен иск за признаване на установено, че Б. Ч. П. не дължи
на „Софийска Вода“ АД като наследник по закон на Лиляна И. Киричкова следните суми:
сумата от 3091.76 лв. – представляваща начислена сума за предоставени ВиК услуги за имот
в гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 309, ет. 1, ап. 1 с клиентски номер ********** за периода
17.05.2012 г. – 11.04.2022 г. и сумата от 1388.39 лв. – обезщетение за забава върху
главницата за периода от падежа на вземанията /30 дневен срок след датата на фактуриране/
до 11.04.2022 г. Твърди, че наследодателят й не бил в облигационни отношения с ответника.
Липсвала установена облигационна връзка. Сумите се претендирали без правно основание.
Размерът бил произволно определен. Липсвало потребление на вода, както и отчет на СТИ.
Твърди, че претендираната сума е погасена по давност. Моли за уважаване на предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Ответникът оспорва иска. Наследодателят на ищцата бил потребител на ВиК услуги на
ответника. Имотът бил водоснабден. Сумите били изчислени съобразно действащите
законова и подзаконова нормативна уредба. Били спазени Общите условия на ответника.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
1
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С определение от 06.08.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че по партида с клиентски № **********, открита при ответника, са
начислени посочените в исковата молба суми на името на ищеца за имот, находящ се в
гр.София, ж. к. „Люлин“, бл. 309, ет. 1, ап. 1.
Съгласно разпоредбата на чл. 124 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е
отрицателен установителен иск, с предявяване на който ищецът цели да установи, че
извънсъдебно претендираното вземане от ответника не съществува. При предявен
отрицателен установителен иск ответникът следва да удостовери съществуването на
претендираното от него право. Тъй като ищецът изобщо отрича претендираното от
ответника право ответникът трябва да изчерпи в заведения процес всички основания, въз
основа на които то е могло да се породи до постановяване на решението. Предявеният
отрицателен установителен иск е един без значение от това колко основания за
недължимост на сумата се сочат – решение № 60215 от 15.07.2022 г. по гр. д. № 3616/2020 г.
на IV г.о. на ВКС. Без значение за допустимостта на производството са и последващи
издадени в хода на процеса кредитни известия от ответника, с които след извършени
изравнение в последващи периоди, са извършвани служебни прихващания и са погасявани
суми в процесния период. Ищецът в съдебно заседание изрично е оспорил начина, по който
е извършено прихващането, а и същият твърди, че не дължи никакви суми в процесния
период, поради което и съдът следва да се произнесе по същество относно изначалната
недължимост на сумите, посочени във фактура № **********.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест и въведените от
ищеца твърдения, ответникът е следвало да установи при условията на пълно и главно
доказване, следните правопораждащи факти: съществуването на вземането си,
включително: качеството на ищеца на потребител на ВиК услуги, съобразно действащата за
процесния период нормативна уредба, обемът на реално доставените услуги за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Съгласно правилото на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
Съдът намира, че доколкото качеството собственик, съответно лице с учредено
вещно право на строеж или ползване е предпоставка за възникване на твърдяното от
2
ответника договорно облигационно отношение, то именно той носи тежестта да докаже, че
ищецът има това качество. В случая по делото не са ангажирани, респ. не са събрани
никакви доказателства, че Б. Ч. П., респ. нейният наследодател Лиляна И. Киричкова е
собственик или лице с учредено вещно право на строеж или ползване за обект – недвижим
имот, находящ се в гр.София, ж. к. „Люлин“, бл. 309, ет. 1, ап. 1. Въпреки дадената на
ответника с определение от 06.08.2022 г. изрична възможност да представи доказателства в
подкрепа на твърдението си, че страните са обвързани от договор за предоставяне на ВиК
услуги за процесния имот и период, такива не са представени. С определението от
06.08.2022 г. на ответника изрично е указано, че може в срок до съдебно заседание да
отправи искания за установяване на обстоятелствата, свързани с наличието на облигационно
отношение с ищеца/респ. неговия наследодател. Въпреки дадените указания ответникът не е
отправил доказателствени искания в тази насока. Ето защо, по делото е останало недоказано
обстоятелството, че Б. Ч. П., респ. нейният наследодател Лиляна И. Киричкова е собственик
или ползвател на имота, респ., че страните са обвързани от облигационно правоотношение
по доставка на вода за процесния имот, като само на това основание претенцията е
основателна и следва да бъде уважена.
Наред с това, ищецът изрично е заявил в исковата молба, че оспорва начина и
методиката, по която са начислени сумите по партида с клиентски № **********, като
счита, че същите са произволно определени от ответника и то в нарушение на приложимата
нормативна уредба, като нямало данни да е извършен отчет на сертифицирано средство за
търговско измерване.
За доказване на предоставянето на В и К услуги в процесния имот ответникът е
поискал изслушване на комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза. По делото
такава е допусната и приета, като съдът я кредитира като компетентно и обективно
изготвена. Съгласно заключението на вещите лица имотът е водоснабден и в него се ползват
ВиК услуги, като обемът на доставените ВиК услуги за процесния период е 1417,55 куб.м. В
о.с.з. от 18.10.2022 г. вещото лице Я. е разяснило, че на 24.07.2012 г. и по фактура от
23.10.2012 г. сумите за вода са отчетени въз основа на подадени самоотчети към „Софийска
вода“ АД, а останалите суми са изчислени на база разход за предишен период, т. е.
начислението е служебно, а не по показанията на водомерите в имота. Става ясно освен
това, че хартиените карнети, които са съхранявани при ответника са до м.01.2016 г., като
същите не носят подпис на потребителя. Наред с това не се установява при условията на
пълно и главно доказване, че процесните водомери са били годно измервателно средство.
Вещото лице изрично отбелязва в с. з. на 18.10.2022 г., че липсват данни, както за датата на
монтиране на процесните водомери, така и за тяхната техническа годност.
Предвид изложеното следва да се приеме, че липсват каквито и да било доказателства
за реално потребена от ищеца вода в процесния имот и съответно – за предоставени от
ищеца услуги – няма как да се приеме, че „Софийска вода“ АД е начислявало сумите за
процесния период в съответствие с действащата нормативна уредба. По делото не са
представени отчетите-карнети, като освен това те са съставени едностранно от „Софийска
3
вода“ АД и сумите са начислявани служебно на база предходни отчети, без да е ясно на
какво основание и защо не са снемани показания от водомерите в имота.
Според Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за сгради -
етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител
изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено
по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време.
Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след
това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в
присъствието на представител на потребителите. Датата и часът на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на
подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди деня на
отчитането.
Според чл. 35, ал. 1 от същата наредба показанията на водомерите се отчитат с
точност до 1 куб. м. за период, който се определя в общите условия или договора, но не по-
дълъг от шест месеца. В чл. 35, ал. 2 е посочено, че когато периодът на отчитане на
водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно
количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно
отчетените съответни периоди на предходната година, като след отчитане на показанията на
водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. В сл. 3
и ал. 4 на чл. 35 е предвидено, че достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера
за извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно
общите условия или договора; при невъзможност за отчитане на водомерите поради
отсъствие на потребителя или на неговия представител потребителят е длъжен да уточни с
оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от
една година от последното отчитане; при отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който
се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола
трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат
и длъжностни лица на оператора. При отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера разходът на вода
се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1, 0 m/s, за периода до
предишен отчет по алинея 1.
Ответникът е този, който следва да установи пълно и главно доказване как са
начисляваните ВиК услуги за съответния период и размерът на дължимите суми. Липсват
доказателства за начина на начисляване на процесните суми, респ., били ли са налице
основанията за начисляване на суми на база разход за предишен период. Липсват
доказателства да е спазена процедурата предвидена в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и
Общите условия. Липсва протокол за неосигурен достъп, който да е подписан от
4
длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел. Не се установява кога са били
монтирани водомерите в процесния имот и кога е била последната метрологична проверка
на водомерите въпреки изричните доводи в исковата молба /ако изтеклият срок на водомера
се отразява на неговата изправност, то съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
при констатирана нередовност на водомера оператора на ВиК услуги, съответно неговия
представител, първо трябва да даде предписание за отстраняване на повредата на водомера и
да определи срок за това, като демонтира пломбата на холендъра/. Не се установява и дали е
спазен начинът за начисляване на сумите по нормативно предвидения ред.
Предвид всичко изложено и поради недоказването на доставеното количество на ВиК
услуги до процесния имот, наличието на предпоставките за начисляване на суми на база
разход за предишен период, техническата годност на водомерите и спазването на
нормативните изисквания за начисляването на сумите, то предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и на това основание също следва да бъде уважен.
Наред с това, искът би бил основателен и на основание частично погасяване на
вземанията по давност. Предвид задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК , вземанията на
ответното дружество представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“
ЗЗД, тъй като се характеризират с „изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви“. Ето
защо, за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД давността започва да тече в деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия на ищцовото
дружество е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат месечните си задължения
за ВиК услуги в 30 –дневен срок след датата на фактуриране. Следователно задълженията на
ищеца за заплащане на стойността на ВиК услуги са възникнали като срочни. Задължението
е срочно, така че за да изпадне в забава длъжникът, не е необходима покана от кредитора.
Следователно, задължението по фактура от 22.01.2019 г. е станало изискуемо на 21.02.2019
г. и от този ден е започнал да тече тригодишният давностен срок – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т.
2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г./. При отчитането на спирането на срока по ЗМДВИП, то вземанията до тази
фактура се явяват погасени по давност предвид датата на подаване на исковата молба в съда
– 10.05.2022 г.
Нещо повече, предявяването на отрицателен установителен иск няма за последица
предвиденото в чл.116, б. „б“ ЗЗД и чл.115 б. „ж“ ЗЗД действие, поради което съдът следва
да се зачете и изтеклата погасителна давност в хода на висящия процес по предявения
5
отрицателен установителен иск от длъжника и за последващите фактури.
На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, поради което и акцесорният иск би бил
частично основателен.
По отговорността за разноски:
Ответникът не е признал иска, а изрично е оспорил същия с отговора на исковата
молба. Ето защо, разноски се следват на ищеца.
На ищеца ще се присъди на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 699.20 лв., от
които 179.20 лв. – заплатена държавна такса, и 520 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение в минимален размер, което не подлежи на намаляване на основание чл. 78,
ал. 5 ГПК.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б. Ч. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 87, вх. К, ет. 7, ап. 158, НЕ
ДЪЛЖИ на „Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, следните
суми: сумата от 3091.76 лв. – представляваща начислена сума за предоставени ВиК услуги за
имот в гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 309, ет. 1, ап. 1 с клиентски номер ********** за
периода 17.05.2012 г. – 11.04.2022 г., посочена във фактура № ********** от 21.04.2022 г.,
както и сумата от 1388.39 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от
падежа на вземанията /30 дневен срок след датата на фактуриране/ до 11.04.2022 г.
ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159,
ет. 2 и 3, да заплати на Б. Ч. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к.
„Младост 1“, бл. 87, вх. К, ет. 7, ап. 158 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 699.20 лв.
– разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6