№ 13811
гр. София, 13.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110152944 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. Б. К., чрез адв. К. Д.,
срещу В. С. М. и В. Ц. Ц..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и
страните са направили доказателствени искания, на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал.
3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че за
периода от 29.09.2017 г. до 09.06.2020 г. с ответниците и с неговата баба Т.Иа са били
съсобственици на недвижим имот – апартамент ** с идентификатор № ******** находящ се
в гр. София, ж.к. К.с“, блок *******, с площ от **** кв.м. Твърди, че в периода 29.09.2017 г.
– 09.06.2020 г. е притежавал 2/36 идеални части от посочения недвижим имот. Сочи, че
имотът бил придобит през 1977 г. от баба му и покойния му дядо в режим на съпружеска
имуществена общност, като през 1996 г. същите отчуждили 2/3 идеални части от процесния
апартамент в полза на баща му Б. К.. Поддържа, че след смъртта на дядо му през 2007 г. е
настъпило наследствено правоприемство по отношение на имота в полза на баба му, леля му
С.К и баща му. Посочва, че идеалните части от имота, притежавани от баща му били
изнесени на публична продан поради наличието на непогасени парични задължения, като
същите били придобити поравно от ответниците, в размер от по 13/36 идеални части за
1
всяка от тях. Твърди, че със съставен протокол № 705/19.04.2016 г., по описа на ЧСИ Ренета
Милчева, бил извършен въвод във владение на имота по отношение на ответниците.
Ищецът сочи, че въпреки изрична уговорка имотът да бъде използван общо от всички
съсобственици, ответниците ограничили ползването му от страна на останалите, като в тази
връзка сменили ключовете за имота и монтирали охранителна система. Твърди, че
многократно били осъществявани неуспешни опити от страна на останалите съсобственици
да осъществят контакт с ответниците с цел предоставяне на достъп до имота и обективиране
на претенция за заплащане на обезщетение поради лишаване от правото им да ползват
същия. Твърди, че с нотариална покана от 12.05.2016 г. Т. К.а и С.К, в качеството им на
съсобственици, отправили искане до ответниците за осигуряване на достъп до имота или за
заплащане на обезщетение относно лишаването от правото им да ползват същия. В тази
връзка сочи, че бил съставен констативен протокол от 25.08.2016 г. от нотариус Дарина
Стойкова относно явяването на представители на съсобствениците на имота в нотариалната
кантора. Счита, че от съдържанието на протокола се установявало, че представителят на
ответниците заявил, че доколкото по отношение на ползването на имота бил налице
сключен договор за наем, нямало как да бъде осигурен достъп, като изразил готовност да
бъде заплащана припадащата се част от наема в полза на останалите съсобственици. Сочи,
че впоследствие ответниците представили протокол от 19.04.2016 г., в който обективирали
волята си относно смяната на входните заключващи брави на жилището, съответно
поставяне на СОТ система и отдаване под наем на имота. Твърди, че въпреки отправената
покана и явяването на представил на ответниците пред нотариуса, исканията на останалите
съсобственици останали неудовлетворени. Посочва, че след извършена справка в Служба по
вписванията се установило, че бил налице вписан договор за наем между ответниците и
Петър Владимиров Георгиев, с уговорен двугодишен срок, срещу наемна месечна цена от 50
лв. и поето от наемателя задължение да извърши основен ремонт в имота. Счита, че
стойността на договорения месечен наем била симулативно ниска, като обръща внимание и
на обстоятелството, че наемателят бил адвокатски сътрудник в кантората на адвокат С. М. -
баща на В. М.. Ищецът твърди още, че с влязло в сила Решение № ******** г. по гр.д. №
******, по описа на *-в, Софийски районен съд, била допусната делба на процесния имот
при квоти за страните, както следва: за Т. К.а – 8/36 ид. части, за С.К – 2/36 ид. части и за
ответниците идеални части в размер на 13/36 за всяка от тях. Сочи, че в производството
срещу ответниците били предявени искания по сметки по реда на чл. 346 ГПК за
обезщетение във връзка с лишаване на правото на останалите съсобственици да ползват
имота. Твърди, че в хода на производство процесуалният представител на ответницата В. М.
представил договор за наем на процесния имот от 16.07.2018 г., сключен между посочената
и „У ЕООД, при договорена наемна месечна цена в размер на 770 лв. Сочи, че в хода на
делбеното производство насрещните страни обективирали искания за подобрения в имота,
извършени от предходния наемател в изпълнение на задълженията му по договора, но
такива не били установени в хода на делото. Поддържа, че в рамките на делбения процес по
силата на договор за продажба на наследство от 29.09.2017 г. ищецът придобил от леля му
С.К 2/36 идеални части от процесния имот. По силата на договора извежда процесуалната си
2
легитимация за предявяване на исковите претенции, като началният момент, от който
предявява исканията си е датата на придобиване на описаните 2/36 от процесния имот.
Посочва, че към настоящия момент имотът бил собственост на И.Д по силата на влязло в
сила постановление за възлагане на имота от 09.06.2020 г., изготвено въз основа на
извършена публична продан. Твърди, че с оглед изхода на извършената съдебна делба и
предявените искания за сметки, ответниците погасили вземанията, присъдени в полза на Т.
К.а и С.К чрез превод на дължимото по негова банкова сметка. От посоченото счита, че
същите са имали възможност да изпълнят и претенциите, заявени в настоящото
производство, но поради неизпълнението им бил налице правен интерес от завеждане на
производството. Ето защо моли съда да осъди ответниците при съобразяване на разделната
им отговорност за сумата от по 225 лв., дължими от всяка от тях, представляващи сбор от
вземанията му за обезщетение за лишаването му от правото да ползва имота в рамките на
притежаваните от него 2/36 идеални части, за периода 29.09.2017 г. – 15.07.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
погасяване на вземането. В условията на евентуалност обективира искане за осъждане на
ответниците за заплащане на сумата от по 225 лв., за всяка от тях, представляваща сбор от
получените от тях доходи за наем, имащи характера на реализирани ползи от вещта,
съобразени с припадащата се част в негова полза, за периода 29.09.2017 г. – 15.07.2018 г.,
ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателното заплащане на
вземането. На следващо място, претендира осъждането на ответниците за сумата от 499 лв.,
дължима поотделно от всяка от тях, представляваща сбор от получените доходи за наем,
припадащи се към притежаваните от него 2/36 идеални части от процесния имот, за периода
16.07.2018 г. - 26.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземанията. В условията на евентуалност моли да
бъдат осъдени ответниците да му заплатят сума от 499 лв., дължими поотделно от всяка от
тях, представляваща сбор от вземанията му за обезщетение за пропуснатите ползи от
лишаване на правото му да ползва имота в рамките на притежаваните 2/36 идеални части за
периода 16.07.2018 г. – 26.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземанията. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата В. Ц. Ц., чрез адв. С., е подала отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.
Потвърждава изложената в исковата молба фактическа обстановка относно закупуването на
идеални части от имота, извършената делба, наличието на съсобственост между страните в
производството по отношение на процесния имот за посочения период, както и
последващата публична продан. Твърди, че в рамките на периода 29.09.2017 г. – 26.06.2020
г. не е получавала доходи от наем от съсобствения имот. Отбелязва, че видно от приложения
към исковата молба договор за наем от 16.07.2018 г., страна по същия, в качеството на
наемодател, била единствено ответницата В. М.. Сочи, че не е получавала доходи от наем и
с оглед възникналото наемно правоотношение от 24.04.2016 г. Поддържа, че всички суми по
посочените договори са постъпвали в полза на ответницата В. М., която е извършвала
едностранно разпоредителни действия с процесния имот. В тази връзка, счита, че
3
претенцията на ищеца за реализираните ползи от вещта следва да бъде насочена единствено
спрямо В. М.. По отношение на претенциите на ищеца за присъждане в негова полза на
обезщетение за лишаването му от правото да ползва имота, твърди че доколкото самата тя
не е имала достъп до имота, съответно не е била страна по договор за наем за периода от
29.09.2017 г. до 26.06.2020 г., претенциите на ищеца спрямо нея са неоснователни. В
допълнение сочи, че ищецът не е отправял покана спрямо нея, в която да бъде обективирано
искането му за осигуряване на достъп до имота, респективно за заплащане на припадащата
му се част от уговорения месечен наем по наемното правоотношение. Твърди, че съгласно
съставения Протокол за опис на недвижим имот от 26.08.2019 г. от ЧСИ Орлин Мендов,
ищецът е бил оставен във владение на процесния имот. В условията на евентуалност, в
случай че съдът уважи предявените искове, релевира възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираните вземания. Възразява срещу размера на
претендираното адвокатско възнаграждение, като счита същото за прекомерно и моли съда
да намали същото до нормативно установените минимални стойности. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата В. М., чрез адв. М., е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че ищецът не
е имал качеството съсобственик на процесния имот в рамките на заявения от него период,
доколкото договорът за продажба на наследство бил вписан на 30.11.2017 г., като предвид
чл. 212, ал. 3 ЗЗД, същият можел да бъде противопоставен на третите лица само след датата
на вписването му. От изложеното прави извод, че ищецът може да претендира припадащата
му се част от вземанията по наемното правоотношение считано от 30.11.2017 г. Признава, че
имотът е отдаван под наем, като твърди че периода изложен от ищеца не отговаря на
действителния, в който са били налице наемни правоотношения. Сочи, че част от
получавания месечен наем е използвала за заплащане на дължимия местен данък по
отношение на съсобствения имот, поради което след приспадане на посоченото е получавала
сума на стойност 693 лв. Твърди, че до настоящия момент ищецът не е отправял покана за
заплащане на обезщетение за лишаване от правото му да ползва имота, съответно не е
посочвал банкова сметка, по която ответницата да изпълни, поради което счита, че не е в
забава. Поддържа, че отправената покана от Т. К.а и С.К не полза ищеца в качеството му на
правоприемник на идеалните части от съсобствеността, прехвърлени с договора за продажба
на наследство от С.К. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните вземания. Счита, че исковата молба е
нередовна доколкото е неясна в частта относно какви месечни стойности се претендират от
ищеца. Не оспорва, че имотът е отдаван под наем съгласно приложените към исковата молба
договори за наем. Оспорва искането относно присъждане на сумите в размер на 225 лв. и
499 лв., на основание дължимо обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот,
както и претендираната лихва. Счита, че доколкото по отношение на процесния имот е било
налице отдаване на ползването му под наем в полза на трети лица, обезщетение на
посоченото основание не се дължи. Посочва, че на 26.08.2019 г. ищецът е оставен във
владение на имота от ЧСИ Орлин Мендов, съответно не е лишаван от ползването му.
4
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са от К. Б. К. срещу В. Ц. Ц. и В. С. М. пасивно субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на всяка от
ответниците да заплати на ищеца сумата в размер на по 225 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от правото на ползване на 2/36 идеални части от съсобствен имот,
представляващ апартамент ** с идентификатор № ******** находящ се в гр. София, ж.к.
К.с“, блок *******, с площ от **** кв.м., за периода 29.09.2017 г. – 15.07.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до
окончателното погасяване на вземането.
Предявени са в условията на евентуалност от К. Б. К. срещу В. Ц. Ц. и В. С. М.
пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за
осъждане на всяка от ответниците да заплати на ищеца сумата в размер на по 225 лв.,
представляваща ползи за 2/36 ид. части от отдаването под наем на общата вещ - апартамент
** с идентификатор № ******** находящ се в гр. София, ж.к. К.с“, блок *******, с площ от
**** кв.м., за периода 29.09.2017 г. – 15.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното погасяване на
вземането.
Предявени са от К. Б. К. срещу В. Ц. Ц. и В. С. М. пасивно субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС за осъждане на всяка от
ответниците да заплати на ищеца сумата в размер на по 499 лв., представляваща ползи за
2/36 ид. части от отдаването под наем на общата вещ - апартамент ** с идентификатор №
******** находящ се в гр. София, ж.к. К.с“, блок *******, с площ от **** кв.м., за периода
16.07.2018 г. – 26.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното погасяване на вземането.
Предявени са в условията на евентуалност от К. Б. К. срещу В. Ц. Ц. и В. С. М.
пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС за
осъждане на всяка от ответниците да заплати на ищеца сумата в размер на по 499 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на 2/36 ид. части от
съсобствен имот, представляващ апартамент ** с идентификатор № ******** находящ се в
гр. София, ж.к. К.с“, блок *******, с площ от **** кв.м., за периода 16.07.2018 г. –
26.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
– 30.09.2022 г. до окончателното погасяване на вземането.
III. Обстоятелства, които се признават:
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че:
5
1/ в периода 30.11.2017 г. – 26.06.2020 г. ищецът и ответниците са били съсобственици
при квоти - 2/36 ид. части за ищеца и по 13/36 за всяка от ответниците по отношение на
недвижим имот, находящ се в гр. София. ж.к. К.С“, бл. *, вх. *****
2/ процесният имот е бил отдаден по наем от В. С. М., в качеството й на наемодател,
на „У ЕООД, в качеството му на наемател, съгласно договор за наем от 16.07.2018 г., за
което е получавала чисто сумата в размер на 693 лв.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест по исковете с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС е да докаже по делото пълно и главно, че в рамките на процесния
период ответниците са реализирали доходи от отдаването под наем на съсобствения имот в
резултат и от ползването на притежаваните от ищеца идеални части, от ползването на които
К. Б. К. е бил лишен.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест по исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС
е да докаже по делото пълно и главно факта, че е поканил писмено ответниците да му
предоставят достъп или да му заплащат обезщетение за пропуснатите ползи поради
лишаване от правото му да ползва имота; че ответниците са ползвали лично целия имот по
начин, който възпрепятствал ищеца от лично ползване, както и ползата, която ищецът е
пропуснал да реализира след поканата през процесния период.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и
главно фактите, които твърди, че имат за последица спирането и/или прекъсване на
погасителната давност.
УКАЗВА на ответницата В. Ц., че в нейна доказателствена тежест е да докаже по
делото пълно и главно факта, че на ищеца е осигурен достъп до процесния имот за исковия
период.
УКАЗВА на ответницата В. М., че в нейна доказателствена тежест е да докаже по
делото пълно и главно факта, че на ищеца е осигурен достъп до процесния имот за периода,
през който не е имало сключен договор за наем.
V. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговорите на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събиране на поисканите от страните гласни доказателства чрез разпит на
по един свидетел при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание, които да
6
дадат показания единствено относно обстоятелството от кого и по какъв начин е ползван
имотът през исковия период.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника В. Ц. за задължаване на В. М. да
се яви в съдебно заседание, за да даде отговор на поставените в отговора на исковата молба
въпроси, както и да представи копие от годишните си данъчни декларации, тъй като не са
необходими за правилното решаване на спора.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от
9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Б. III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИСИ от отговорите на ответниците да се връчат на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с тях в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание, освен ако за изпълнението на някои от указанията е указан от съда по –
кратък срок.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.06.2023г., от
14:25 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7