Определение по дело №351/2020 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 547
Дата: 26 юни 2020 г.
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20203130100351
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                  /26.06.2020г., гр.Провадия

 

   Провадийски районен съд, II състав, на двадедесет и шести юни две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                                                              Районен съдия: Елена Стоилова  

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 351/2020 г. по описа на РС гр.Провадия, за да се произнесе взе предвид следното::

 

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от П.К.Т. с ЕГН **********, с адрес *** лично и в качеството си на баща и законен представител на сина си П. Пламенов Т. с ЕГН ********** срещу Н.Л.Х. с ЕГН **********, с адрес ***.

Съдът, като взе предвид, че предоставеният срок по чл.131, ал.1 ГПК е изтекъл, намира, че на основание чл.140, ал.3 ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото, както и съдът да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. 

   Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:

В молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:  

Страните по делото П.К.Т. и Н.Л.Х. са бивши съпрузи, като бракът по между им е прекратен с одобрено от съда споразумение по чл.50 СК с решение № 150/20.07.2016г. по гр.д.257/2016г. на РС Провадия. По силата на споразумението родителските права спрямо родените от брака деца П. Пламенов Т. и Лора-Ния Танева са предоставени да бъдат упражнявани на майката Н.Х., местоживеенето на децата е определено при майката, бащата е осъден да им заплаща месечна издръжка в размер на по 105 лева на всяко едно от тях.

Майката Х. е подала искова молба с предявени искове за увеличаване размера на издръжката. Образувано е гр.д.1502/2018г. по описа на ПРС, по което е постановено решение № 135/27.05.2019г., с което е увеличен размера на присъдената издръжка на двете деца от 105 лева на 150 лева за детето Лора-Ния и от 105 лева на 180 лева за детето П.. Решението не е влязло в сила, тъй като е обжалвано от майката.

В исковата молба се твърди, че обстоятелствата, съобразно които са предоставени упражняването на родителските права върху децата и е определено местоживеенето им при майка им съществено са се променили. Твърди се, че майката не притежава необходимия родителски капацитет за правилното отглеждане на децата и методите й на възпитание не са добри за тях. Твърди се, че жилището, в което живеят децата в с.Добрина няма добри условия за тях.

Изтъква се, че от м.02.2020г. детето П. ***. Детето П. учи в Национална професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Сава Младенов“ в гр.Тететвен. Твърди се, че майката съжителства с друго лице в с.Добрина, което създавало стрес за децата, тъй като отношенията между тях били конфликтни. Парите, които изпращал молителят за издръжката им били ограничени от майката, което принудило молителя да изпраща допълнително пари и колети с храна до гр.Тетевен за сина си П..

На 05.02.2020г. ответницата заедно със съжителя си отишли в гр.Тетевен при детето П. и го карали да подписва документи, които детето не искало, нанесли му побой, обиждали го, взели му телефона, личната карта и парите и го оставили сам в гр.Тетевен.

От 08.02.2020г., когато била обявена грипна ваканция детето П. ***, като изцяло той го издържал. Майката не виждала със сина си.

Иска се изменение на решение № 150/20.07.2016г. по гр.д.257/2016г. на РС Провадия по отношение на лицето, което упражнява родителски права спрямо детето П. като се иска това да е бащата, иска се изменение на местоживеенето на детето като бъде определено такова при бащата в гр.Девня, бл.9, вх.В, ет.3, ап.38, определяне на режим на личен контакт между майката и детето П., осъждане на майката да му заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева считано от 08.02.2020г. както и присъждане на съдебно деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, от ответника е постъпил писмен отговор.

Твърди се, че предявените искове са недопустими предвид висящото между страните делото за издръжка в.гр.д.234/2020 при ВОС.

Твърди се, че описаното в исковата молба не отговаряло на истината, а цели да компрометира ответницата поради силно влошените отношения между нея и ищеца П.К.Т..

Твърди се, че от раждането майката изключително полага грижа за децата си. В дома й в с.Добрина има нужните условия за тяхното живеене.

Излага се, че дълго време след развода между страните молителят П.К.Т. не се интересувал от децата, а когато имал контакт с тях както той така и близките му – майка му и сестра му настройвали децата срещу ответницата, обиждали я.

В резултат на това децата се отдалечили от баща си. Двамата родители отишли да работят в чужбина след развода, тогава децата били гледани от майката на ответницата, която не възпрепятствала родителите на молителя да имат личен контакт с тях.

След завръщането си от чужбина ответницата отново поела грижите за децата като заедно със съжителя й им осигурявала добра семейна среда основана на любов.

Молителят П.К.Т. манипулирал сина си в резултат, на което той употребявал лоши думи, нахвърлял се върху сестра си и баба си, за да ги удря.

Ответницата твърди, че тя заедно със сина си избрали той да учи в Национална професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Сава Младенов“ в гр.Тететвен след проучване от страна на майката. Детето било записано в училището през м.юли 2019г..

Твърди се, че бащата през периода 2016г. – 2019г. не се интересувал от децата си, основно поддържал контакт с тях по телефона.

Майката получила снимки със сина си как пуши електронна цигара, наргиле, успехът му в училище паднал бил между 3.50 – 3.80. Бащата игнорирал тези проблеми, което се харесвало на детето. П. прекарал Коледа на 2019г. при баща си, а не както следвало да е при майка си.

На 05.02.2020г. майката заедно с партньора си отишли да видят П. в гр.Тетевен както и за да подпише пълномощно за въззивното обжалване на решението по делото за издръжка. Детето не искало да подписва пълномощното между него, майка му и съжителят й възникнал спор, те се удряли и викали. Майката взела чантичката на детето и разбрала, че той употребява марихуана. Майката се срещнала с директора на училището и го уведомила за поведението на сина си, искала да го премести в училище в гр.Провадия, но детето не желаело.

Майката твърди, че полага нужните грижи за сина си, записала го на езиков лагер през 2017г., закупила му скъп велосипед, ходили заедно на почивки, екскурзии, по ресторанти. Бащата не й оказвал подкрепа във връзка с възпитанието на П., а само насаждал омраза и агресия у него.

Твърди се, че ответницата учи висше образование в МУ в гр.Варна, което я възпрепятства да полага труд за повече от 4 часа. Твърди, че от 01.12.2019г. не работи по трудово правоотношение.

Ответницата не се противопоставя на изменение на  решение № 150/20.07.2016г. по гр.д.257/2016г. на РС Провадия по отношение на лицето, което упражнява родителски права спрямо детето П. като това да бъде бащата, местоживеенето на детето да бъде определено при бащата в гр.Девня, бл.9, вх.В, ет.3, ап.38, да й се определи режим на личен контакт с детето П., тъй като такова било желанието на детето. Възразява по иска за присъждане на издръжка, тъй като тя се грижела за другото общо дете на страните Лора-Ния.

Правна квалификация на предявените искове:

Предявен е иск с правно основание чл.59, ал.9 СК.

Иск по чл.149 СК.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва да се укаже на всяка от страните, че е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже, че страните имат общо дете П.Т., че има влязло в сила решение относно: лицето, което да упражнява родителските права по отношение на детето П.Т., личните контакти с другия родител, местоживеенето на детето, лицето което да заплаща издръжка и нейния размер, че обстоятелства са променени – че бащата е този, който полага грижите за сина си, че в дома му има необходимите условия за живот, че разполага с финансова възможност да се грижи за сина си, че има необходимия родителски капацитет, възможността на майката да заплаща претендираната издръжка.

Съдът на основани чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответника, че е прекратил трудовото си правоотношение на 01.12.2019г..

Съдът на основание чл.146, ал.2 от ГПК указва на ищеца, че не сочи доказателства относно възможността на майката да заплаща претендираната издръжка.

Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане на доказателствата.

   Представените от ищеца и ответника писмени доказателства касаят правилното решаване на спора и следва да бъдат допуснати.

На молителя следва да се допуснат исканите двама свидетели за доказване на неговите твърдения, детето П.Т. следва да се изслуша.

Предвид засягането в настоящото производство на права и законни интереси на непълнолетно дете, следва на основание чл. 15 ал. 6 от Закона за закрила на детето Дирекция „Социално подпомагане” – Девня да изготви социален доклад по делото.

   Водим от горното и на основание чл.140 ал.1 и ал.3 от ГПК, ПРС

                          

О П Р Е Д Е Л И :

 

   НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.07.2020 год. от 13:00 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДОПУСКА приложените към делото писмени доказателства.

ДОПУСКА на молителя двама свидетели при режим на водене за насроченото съдебно заседание.

ДОПУСКА до изслушване детето П. Пламенов Т..*** да изготви социален доклад по делото, който да представи в срок до 3 дни преди насроченото съдебно заседание както и да осигури свой представител, който да присъства при изслушването на детето.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.

НАПЪТСТВА страните към сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора, КОЕТО Е ПО-БЛАГОПРИЯТНО ЗА ТЯХ И ДЕТЕТО.

 УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на страните и на Д „СП” – Девня, на молителите и от отговора на исковата молба.

 

Определението не подлежи на обжалване. 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………….