Р Е Ш Е Н И Е
№ 371
гр. Велико Търново, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
Весела Кърчева |
изслуша докл***аното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10345 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът, Заместник Директорът на ТД на НАП - Велико Търново, чрез представителя си е
обжалвал като неправилно решение №540 от 27.11.2023 година, постановено по АНД
№984/2023 година по описа на ВТРС.
От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според
касатора решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушен закон -
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Основните оплаквания са за неправилна преценка на съда на оспореното
пред него НП с оглед на формалната му законосъобразност и неприложимостта на
института по чл.28 от ЗАНН. Сочи, че неправилно съдът приема, че НП е формално
незаконосъобразно, доколкото същото съдържа законовите реквизити, а дата на
извършване на нарушението се извлича от съдържанието на обстоятелствената част
на НП. Осмен това съдът неправилно прилага чл.28 от ЗАНН, доколкото става въпрос за висока обществена опасност на нарушението. Моли
решението на въззивният съд да се отмени, като се
постанови други, с което да се потвърди като законосъобразно наказателното
постановление, издадено от него. Претендира разноски, като прави условно
възражение за разноските на насрещната страна.
Ответникът по касация, П.В.Г. - К.,
чрез представителя си ***.Д. и в представения писмен отговор на касационната
жалба и в пледоарията си по същество отрича основателността на касационната
жалба. Претендира разноски.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил
като незаконосъобразно наказателно постановление №704400 –F703609 от 30.05.2023 година на касатора, с което на настоящият ответник
по касация на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125, ал.1, вр.
с ал.5 от с.з. е наложена глоба от 500 лв.
ОТ фактическа страна е установено от съда, че АУАН срещу К. е съставен
за това, че последната, в качеството си на задължено по ЗДДС лице, регистрирано
по този закон, не е изпълнила в срок задължението си да подаде СД по ЗДДС за
данъчен период месец март на 2023 година в срок до 18.04.2023 година, тъй като
такава СД е подадена на 24.04.2023 година. Не е било спорно, че въпросното лице
е дерегистрирано по този закон от 17.03.2023 година.
От самата СД по ЗДДС е видно, че за въпросният данъчен период не е деклариран като
резултат за периода нито ДДС за внасяне, нито ДДС за възстановяване.
От правна страна съдът е приел на първо
място, че АУАН не е съставен при условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и нарушава изискването
на чл.43, ал.1 от този закон. Посочено е, че вписаният в акта свидетел, който
следва да е свидетел при установяване на нарушението, не е положил подпис в
АУАН. Изискването на чл.43, ал.1 от ЗАНН според съда е процесуална гаранция за
достоверността, обективността и безпристрастността на фактическите констатации,
съдържащи се в обстоятелствената част на акта. При това посоченият акт не е
годен според съда да сложи начало на законосъобразно проведена
административно-наказателна процедура.
Извън това съдът е приел, че от съдържанието
на обстоятелствената част на АУАН, която обстоятелствена част е буквално
възпроизведена и в процесното пред него
НП, не става ясно коя е точната дата на
извършването на нарушението, дали е 24.04.2023 година или 19.04.2023 година. Посочената
липса е квалифицирана като нарушаване на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като се засяга правото на защита на привлеченото лице. Според съда не
може елемент от обективният състав на нарушението да бъде извличан от данните в
преписката предвид характера на наказателното постановление, което е юрисдикционен акт.
Най – сетне съдът е приел, че тежестта на
нарушението е минимална, тъй като същото е извършено за пръв път /липсва повторност, доколкото другото НП касае търговско дружество/,
липсват данни за други извършени от субекта нарушения, закъснението за
подаването на декларация е само три работни дни, липсата на вредни последици,
липсата на цел на нарушението, която да представлява избягване на заплащане на
задължения.Съдът се е позовал на
дефиницията на чл.93, т.9 от НК, като е посочил, че конкретното нарушение е на
практика със степен на обществената опасност на деянието и дееца, която е с
много по нисък интензитет на предвидената за състава на претендираното
нарушение.
Решението е правилно.
Съставът на нарушението по чл.179, ал.1 от
ЗАДД предвижда следното: “Лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията
по чл. 125, ал. 1 или декларацията по чл. 125, ал. 2, или не ги подаде в
предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са
търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични
търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.“. От самата норма е видно, че
изпълнителното деяние се реализира чрез бездействие, което може да е или липса
на активно поведение, което се изразява в подаване на СД или в проявяването на
такова поведение но извън нормативно предвидените срокове. В случая става
въпрос за СД по ЗДДС за месец март на 2023 година, като разпоредбата на чл.125,
ал.5 от ЗДДС сочи, че СД и отчетните регистри по закона се подават до 14-о
число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
В процесният случай СД и отчетните регистри е
следвало да се подадат до 18.04.203 година включително /доколкото 14, 15,16 и
17 са били неприсъствени дни/, като това е станало в първият присъствен дена на
следващата седмица – 24.04.2023 година. По този начин от формална страна
действително е осъществен състава на чл.179, ал.1, предложение второ от ЗДДС,
доколкото задълженото лице е подало СД извън срока по чл1.25, ал.5 от ЗДДС.
Въпреки горното, споделим е извода на въззивният съд за приложимостта на чл.28 от ЗЦАНН в
процесният случай. Според чл.28, ал.1 от ЗАНН „За маловажен случай на
административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя,
като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. С предупреждението наказващият орган
прилага чл. 20, ал. 2 – 4 и чл. 21.“.
В случая правилно е съобразено от районният
съд, че конкретното деяние е с обществена опасност на деянието и дееца, които
са със значително по-нисък интензитет от съобразените от законодателя при
формулирането на състава на чл.179, ал.1, предложение второ от ЗДДС. На първо
място, става въпрос за деец, който никога не е наказван по този закон /правилно
съдът е съобразил, че другото постановление касае юридическо лице/, като
впрочем от данните по делото е видно, че става въпрос за възрастна жена, която
е и пенсионирана. На второ място, касае се за подаване на СД за непълен месец,
в рамките на който лицето е дерегистрирано по ЗДДС
към средата на този месец, като от СД личи, че нито е начисляван, нито е
приспадан ДДС в рамките на този непълен за субекта данъчен период. Никакви вреди
за фиска, дори и
потенциални такива, не са идентифицирани от приходната администрация.
Липсват данни декларирано от ответницата по касация ДДС да не е внесен навреме,
като липсват данни и за умишленото и поведение. Най – сетне, в случая се касае
за закъснение за подаване на релевантната СД за данъчен период м.март на 2023
година от само три присъствени дни, което закъснение е сравнително
незначително. Съвкупността на посочените обстоятелства правилно е оценена от
районният съда като обосноваваща прилагането на чл.28, ал.1 от ЗАНН.
Макар и част от другите изводи на районният
съд досежно неспазването на формата на НП да не се споделят от касационната
инстанция, в крайна сметка е налице маловажност на деянието на ответницата по
касация, при което не е следвало да и се налага санкцията по чл.179, ал.1 от ЗДДС.
Правилното решение следва да остане в сила.
Следва на ответника по касация да се заплатят
сторените пред касационната инстанция разноски, които възлизат на 500 лв.
ефективно заплатено ***окатско възнаграждение.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав, същото
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №540 от 27.11.2023 година, постановено по АНД
№984/2023 година по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на П.В.Г. ***, ЕГН **********,
разноски за касационната инстанция в размер от 500 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.