РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Благоевград, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210101503 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№1503/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е
образувано по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от П. С. Ц., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. и Й. Д. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес гр., чрез
адв. С. Б., против О представлявана от Кмета - М с административен адрес гр.Б, за
признаване за установено по отношение на ответника Община Благоевград, че ищците П. С.
Ц. и Й. Д. Ц. са собственици на основание давностно владение, осъществено от тях в
периода от 2007г. до сега, като към тяхното владение присъединяват и владението на
техните праводатели, считано от 1996г. до 2007г., на Поземлен имот с идентификатор
24367.77.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-
146/13.03.2019г. на ИД на АГКК, находящ се в с.Дъбрава, общ.Благоевград, обл.Благоевград,
местност „Телкиев Андък“, с площ на имота 524 кв. м. /петстотин двадесет и четири
квадратни метра/, вид територия: Земеделска, категория: 9 /девета/, с начин на трайно
ползване: Пасище, стар номер: 077003, при граници /съседи/: поземлен имот с 24367.77.2,
24367.77.331, 24367.93.332, 62699.63.195, 62699.63.20.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на основание давностно владение
на гореописания поземлен имот.
Твърди се, че на 01.11.2007г. ищците са станали собственици посредством покупко-
продажба на имот съседен на процесния, а именно поземлен имот с идентификатор
62699.63.20, който започнали да ползват и владеят заедно с процесния по делото съседен
имот с идентификатор 24367.77.3.
Твърди се, че техните праводатели са ползвали и владели процесния имот, като същият се
е използвал като градинка, а след 01.11.2007г. когато закупили ПИ 62699.63.20, ищците
започнали да ползват и владеят заедно с него и съседния с № 62699.77.3, който е предмет на
настоящия иск.
Твърди се, ищците са придобили собствеността върху същия на основание давностно
владение, към което присъединяват и владението на своите праводатели, считано от 1996г.
до 2007г.
Сочи се, че тъй като ищците не притежавали документ за собственост за процесния имот
- нотариален акт, решили да се снабдят с такъв по реда на чл.587, ал.2 от ГПК чрез
извършване обстоятелствена проверка от нотариус, и в тази връзка предприели
необходимите правни и фактически действия, като направили справка в общината и СГКК –
Б и установили, че имотът е записан като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед
№РД-10-121/28.07.2008г. на Областна Дирекция „Земеделие“ гр.Благоевград. Твърди се, че
1
процесният имот никога не е бил внасян в ТКЗС или друга организация, поради което не са
били налице предпоставките същият да бъде включван в земите по чл.19 от ЗСПЗЗ.
В отговора на исковата молба ответникът Община Благоевград оспорва предявения иск
като неоснователен.
Сочи се, че макар за имота, предмет на разглеждане в настоящото производство да няма
съставен Акт за общинска собственост, то на основание разпоредбата на чл.5, ал.3 от ЗОС
това не предствлява пречка за преминаването му в патримониума на Община Благоевград.
Твърди се, че съгласно Приложение №1 към раздел I, т.1 от Протоколно решение №3 от
25.07.2008г., Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ е определила като имот по чл.19, ал.1 от
ЗСПЗЗ територията, в обхвата на която попада процесният имот - същият е посочен под
номер 438, като имот с №77003, с площ 0.524 дка, с начин на трайно ползване - пасище,
мера, начин на възстановяване - в съществуващи стари реални граници.
Твърди се, че със Заповед №РД-10-121/28.07.2008г. на Директора на Областна дирекция „З
е одобрено Протоколно решение №3/25.07.2008г. на Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, на
която е възложено да определи земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища - земите, които
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните
срокове и които стават общинска собственост, като съгласно Приложение №1 към раздел II,
т.1 от протоколното решение са определени земите в землището на с.Дъбрава.
Твърди се, че придобиването на правото на собственост върху процесния имот от
Общината е станало по силата на закона – чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, като публичният характер
на поземления имот се предопределя от разпоредбите на чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС във връзка с
чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Поради това за процесната земя съществува забрана за придобиването
й по давност съгласно чл.7, ал.1 и ал.4 от ЗОС. Навежда се, че трайното ползване на имота
като „пасище“ го определя като имот, който служи за задоволяване на обществен интерес,
поради което не може да се придобива по давност.
По изложените съображения, се настоява за отхвърляне на предявения иск като
неоснователен.
В съдебно заседание ищецът П. Ц. се явява лично. Ищците се представляват от адв.С. Б.,
която поддържа иска и пледира за уважаването му като основателен и доказан.
В съдебно заседание ответникът Община Благоевград се представлява от юрк.Г, който
оспорва иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот №32, том 7, дело
№1628/24.10.1996г. Павел Методиев Топалов е придобил чрез търг недвижим имот,
намиращ се в землището на с.Рилци и с.Дъбрава, местност „Талкиево дере“ или „Талкиев
андък“, а именно земеделска земя 8630 кв.м., ведно с намиращите се в този имот овчарник с
жилища за овчари.
На 01.11.2007г. П. С. Ц. закупил от Павел Методиев Топалов и Мариана Бориславова
Топалова следния недвижим имот, находящ се в с.Рилци, общ.Благоевград - УПИ IV – 474,
кв.1 извън регулацията на с.Рилци, общ.Благоевград, съгласно застроително решение
одобрено със Заповед №312/19.04.2000г., доп.кадастрален план със Заповед
№1304/19.04.2001г. и двете на Кмета на Община Благоевград, с площ на имота от 840 кв.м.,
при съседи: асфалтов път, нива, УПИ III-474 и полски път, за което е съставен Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №156, том IV, рег.№8538, дело №683 от
1.11.2007г. на нотариус Красимира Минкова, рег.№415 в регистъра на НК. Горепосоченият
недвижим имот е идентичен на поземлен имот с идентификатор 62699.63.20 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-
189/27.03.2019г. на ИД на АГКК, последно изменение засягащо поземления имот от
07.08.2020г., с адрес на имота с.Рилци, местност местност „Телкиев Андък“, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско
застрояване до 10 м., при граници и съседи – поземлени имоти с идентификатори
62699.63.19, 24367.77.3, 24367.77.2, 24367.77.331, 62699.63.195, 62699.63.7. Въз основа на
Разрешение за строеж №93/21.03.2008г. в гореописания имот е построена Масивна жилищна
сграда, заснета с идентификатор 62699.63.20.1, въведена в експлоатация на основание
Удостоверение за въвеждане в експлоатация №95/09.11.2020г. Въз основа на Разрешение за
строеж №369/11.10.2011г. в гореописания имот е построена Сграда с предназначение
2
Складова база, заснета с идентификатор 62699.63.20.2, въведена в експлоатация на
основание Удостоверение за въвеждане в експлоатация №95/09.11.2020г., с площ от 19.40
кв.м., разположена до описаната по-горе жилищна сграда. Посочените две сгради в
поземления имот са собственост на ищците П. С. Ц. и Й. Д. Ц., съгласно Нотариален акт за
признаване право на собственост върху недвижим имот №112, том 1, рег.№1830, дело №107
от 01.06.2021г.
От заключението на вещото лице инж.Илиана Ваканина-Чучукова по изготвената съдебно-
техническа експертиза, както и от приобщените писмени доказателства, се установява
следното:
За района на СТЕ и процесния имот има изработена Едромащабна топографска карта /ЕТК/
в мащаб М 1:5000 от 1985г. – картни листа К-9-71 /211/. С разчитане на условните знаци се
вижда, че имотът представлява ливада.
Картата на възстановената собственост на землище с.Дъбрава е от 1997г. Картата на имотите
в съществуващи стари реални граници /СРГ/ и регистъра към нея, е изработена след
идентифициране на показаните на място граници по обявен в ДВ бр.47 от 10.06.1994г.
график. Въвода във владение на идентифицираните имоти в СРГ е извършен по обявен
график в ДВ бр.73 от 09.09.1994г. Имот №077003 е записан на 07.12.2000г. като земя по
чл.19 от ЗСПЗЗ – от тогава имотът придобива номер в КВС и започва да съществува.
През 2008г. на основание чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, с Протоколно решение №3 от 25.07.2008г. на
комисия, определена и назначена със Заповед №РД-10-079 от 13.06.2008г., изменена със
Заповед №РД-10-111 от 25.07.2008г. на Директора на ОД“З“ Благоевград, са определени по
землища имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, които да бъдат предадени в собственост на
Община Благоевград. Това протоколно решение е одобрено със Заповед №РД-10-121 от
28.07.2008г. на Директора на ОД“З“ Благоевград. В Приложение №1 към Раздел I, т.1 към
решението, в частта за землище с.Дъбрава, под №438, присъства имот №77003 - пасище,
мера от 0.524 дка, начин на възстановяване – в съществуващи стари реални граници, който
имот като остатъчен поземлен фонд е предаден на Община Благоевград.
Вещото лице е дало заключение, че няма данни имотът да е внасян в ТКЗС. Същият не е
заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
От приложените Скици е видно, че имотът представлява тясна ивица с неправилна форма
/л.24, л.72/. Вещото лице е дало заключение, че имотът представлява и очертава контактната
зона между землищата на с.Дъбрава и на с.Рилци.
Най-общо имотът може да бъде разделен на три части съобразно неправилната му
геометрична форма – на западна, средна и източна част.
Западната му част граничи с имота на ищците с идентификатор 62699.63.20 и е онагледена
на Фотоснимки №1 и №2 – тази част представлява стръмен скат, в който има шахта за
отпадни води и монтирани под земята канализационни тръби. Видно и от снимките, тази
част от имота е отделена от имота на ищците с телена ограда, по дължината на която
частично има засадени туи, както и с каменобетонен зид от юг, откъм главния път /подпорна
стена/, ограждащ имота на ищците. Самият скат не е ограден откъм пътя с ограда. В тази
част не могат да се паркират коли, защото е много стръмно.
Средната част на имота представлява тясна ивица с ширина около 3 м., намираща се между
главния път и ПИ с идентификатор 24367.77.2. Тази част от имота е онагледена на
Фотоснимка №3. В тази част се виждат канализационните тръби, водещи към шахтата –
Снимка 4. От снимката, както и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че посочената тясна ивица попада зад ограда. Видно е, че зад оградата се намира
въпросната тясна ивица от 3 м. и имота с идентификатор 24367.77.2, които не са разделени
помежду си и в които има овощни дървета /над 10-годишни/, като цялото място /ивицата по
дължината на оградата, и имот 24367.77.2/ е неподдържано. В тази средна част на имота има
и остатъци от бетонови отливки. Тази част от имота се намира на нивото на главния път,
докато имотът на ищците е с голяма денивелация спрямо пътя, разположен е над пътя. От
показанията на св.Николай Димитров се установява, че телената ограда на главния път е
слагана преди 30 години, както и че дърветата и храстите в тази част са саморасли.
Западната част на имота не е оградена, като видно от Приложение №4 към експертизата
същата е с форма на триъгълник и през нея преминава черен път, който се ползва от
живущите в целия квартал.
От показанията на св.Николай Димитров се установява, че предишният собственик на имот
3
62699.63.20 – Павел Топалов, е ползвал имоти 24367.77.2 и номер 24367.77.3 общо, като
един имот, в който извършвал стопанска дейност – имал база за производство на бетонови
изделия. В момента в така общо ползвания имот още имало остатъци от бетонови изделия.
Установява се още, че след като Павел Топалов продал имот 62699.63.20 на ищеца, го
уверил, че може да ползва и съседния имот, в който дотогава извършвал стопанска дейност,
но той се оказал собственост на сем.Захариеви.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приложените писмени
доказателства, от заключението на вещото лице по СТЕ /частично/, от показанията на
св.Николай Димитров, както и от показанията на св.Красимир Давидков /частично/.
Съдът не дава вяра на показанията на св.Красимир Давидков в следните части, в които сочи,
че: имотът на ищците и спорният имот са оградени с обща ограда по дължината на главния
път, като западната част на спорния имот /ската/ ищецът използва за паркинг, в който влиза
от главния път. Свидетелят първо сочи, че за да се влезе в тази част, в общата ограда към
пътя има портал, през който ищецът вкарва колата си, а след това сочи, че за да се влезе в
тази част /в ската/, се сваля ограда /маха се мрежата/. Съдът не кредитира показанията му и в
частта, в която свидетелят твърди, че след като е закупил своя имот през 2007г., ищецът е
засадил овощни дръвчета в спорния имот и ги поддържа.
Показанията на св.Давидков в тези части освен вътрешно противоречиви, са недостоверни и
поради противоречието им с останалите доказателства.
От експертното заключение, приложените снимки, и от показанията на св.Николай
Димитров се установи, че имотът на ищците с номер 62699.63.20, откъм главния път е
заграден с подпорна стена /каменобетонен зид/, поради голямата денивелация спрямо пътя.
Имотът на ищците на изток граничи с частта от спорния имот, представляваща стръмен
скат, като двата имота не са заградени с обща ограда откъм пътя. Тази част от спорния имот
не е оградена. Поради стръмния характер на терена тази част не може да се ползва за
паркинг, респ. липсва портал, мрежа и т.н., които да представляват вход към паркинг.
Напротив, установи се, че своебразен паркинг е обособен извън спорния имот и извън имота
на ищците – той се вижда на фотоснимка 2, и е разположен непосредствено до къщата на
ищеца /на изток от къщата/, като до него се стига по черния път, който преминава през
източната част на спорния имот и заобикаля от север имот 24367.77.2. Самият свидетел след
това в своите показания също сочи, че там е паркинга, ползван от ищците.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице инж.Илиана Чучукова в следните части, в
които в съдебно заседание експертът сочи, че: процесният имот се ползва като част от
дворното място на ищците; западната част на имота /ската/ се ползва като част от двора към
къщата на ищците и е залесена с туи; оградата на имота на ищците откъм пътя,
представляваща подпорна стена, „прекъсва“ там, където е шахтата /западната част от
процесния имот/ и тази ограда „продължава“ по дължината на 3-метровата ивица /т.е. че се
касае за обща ограда с частично прекъсване на мястото на ската/; че средната част на имота,
представляваща дълга ивица от 3 метра, се поддържа от ищците.
Горните изводи на вещото лице, направени при разпита й в съдебно заседание, освен че
водят до вътрешни противоречия в самата експертиза, противоречат на приложените
фотоснимки и на показанията на свидетелите. Необоснован е изводът, че западната част от
спорния имот /представляваща скат/ се ползва като част от дворното място на ищците, при
безспорно установения факт, видно и от снимките, че тази част представлява стръмен скат,
който няма земеделски характер, не се обработва и не може да се обработва, там не може да
се паркира и кола /а и се установи, че не се ползва за паркинг/ и е отделен от имота на
ищците с ограда и подпорна стена. Необосновани са и изводите, че тази част от спорния
имот била зелесена с туи. Видно от фотоснимките, както и от показанията на св.Димитров,
туите представляват жив плет, разположен по оградата между двата имота. В този смисъл
заграждането на собствения на имота ищец с жив плет не представлява действие по
поддържане и облагородяване на съседния имот. Отделянето на имотите с ограда показва, че
тази част от спорния имот не се ползва като едно цяло с двора към къщата на ищеца, тя не е
част от този двор. Изводите на експерта, че имотът на ищците и процесният имот откъм
пътя били оградени едва ли не с обща ограда, която е „прекъсната“ на мястото на ската,
също не могат да се възприемат. Установи се, че откъм пътя имотът на ищеца е заграден с
подпорна стена. Телената ограда не представлява „продължение“ на подпорната стена.
Телената ограда загражда съвсем различен имот от този на ищците, като двата имота са
4
отделени един от друг и са на голяма денивелация един спрямо друг. Установи се от
показанията на св.Николай Димитров, а и се вижда от приложените снимки – Снимка 3,
както и от Приложение 4, че имот 24367.77.3 в частта му, която попада зад оградата,
представлява една тясна ивица от 3 метра, разположена по дължината на оградата, която
ивица винаги се е ползвала като част от имот номер 24367.77.2 – те не са разделени помежду
си с ограда, а общо са оградени откъм пътя с телена ограда, сложена преди повече от 30
години. Това се потвърждава и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание, което
уточни, че за да стигнеш до тази ивица от 3 метра, разположена покрай оградата, трябва да
се мине отгоре през имот номер 24367.77.2. После вещото лице прави противоречиви
изявления, че всъщност можело да се мине и от друго място – откъм шахтата. Факт е, че при
огледа на място, извършен в присъствието на ищеца, тази ивица от 3 метра, е наблюдавана
от експерта от пътя, през оградата. Ищецът не е въвел вещото лице в имота, за който обаче
експертът е направил извод, че бил част от дворното място с къщата на ищеца.
Противоречиви и необосновани са и изводите на вещото лице, че тази ивица била
поддържана от ищеца, а назад имот номер 24367.77.2 бил неподдържан. В друга част сочи,
че всъщност ивицата била неподдържана и имало бурени. Вижда се и от фотоснимките –
Снимка 3 и Снимка 4, че зад оградата имотът е неподдържан и че няма граница между
между тясната ивица и имот 24367.77.2. В тази насока са и показанията на св.Димитров,
който заявява, че в тази част има саморасли дървета и храсти и остатъци от бетонови
контрукции от извършваната в имота преди години стопанска дейност от Павел Топалов.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен собственически иск с правно основание чл.124 от
ГПК. За уважаването на иска в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че е придобил собствеността върху процесния имот, подробно посочен в
исковата молба, в резултат на упражнявано давностно владение с намерение за своене, което
е било явно, необезпокоявано и непрекъснато за посочения в исковата молба период от
2007г. до предявяване на иска, към което са присъединили владението на своите праводатели
/продавачите по сделката, оформена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №156, том IV, рег.№8538, дело №683 от 2007г./, упражнявано от праводателите в
периода от 1996г. до 2007г.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Придобивната давност по смисъла на чл.79 от ЗС следва да се разбира като сложен
юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по
определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към
установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и
задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и
тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от
други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния
елемент от предметното им съдържание/. Субективният елемент на владението -
намерението за своене, възприеман като психическо състояние на лице, е по-трудно
доказуемо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция
в чл.69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се
установи, че я държи за другиго.
Ищците сочат като основание за придобиването на имот 24367.77.3 давностно владение –
били упражнявали фактическа власт върху него от 1.11.2007г. /когато са закупили съседния
имот 62699.63.20/ до момента, съответно заявяват, че присъединяват владението на
праводателите си П– продавачи по сделката, оформена с Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №156, том IV, рег.№8538, дело №683 от 2007г./, което владение
е започнало на 24.10.1996г. /когато Павел Топалов е придобил имот 62699.63.20 по силата на
Нотариален акт за продажба на недвижим имот №32, том 7, дело №1628/24.10.1996г./ до
прехвърлянето му на ищците на 1.11.2007г.
Съгласно чл.82 от Закона за собствеността владелецът може да присъедини към своето
владение и владението на праводателя си. Присъединяване на владение по смисъла на чл.82
от ЗС може да има само при универсално или частно правоприемство между предишния и
настоящия владелец.
При универсалното правоприемство владението на универсалния праводател се прибавя към
5
владението на универсалния правоприемник. Ако универсалното правоприемство е основано
на наследяване, наследникът по закон или завещание получава владението в деня на
откриване на наследството, без да има действия по предаването му. Продълженото от
наследника владение винаги е еднородно с това на наследодателя.
При частно правоприемство има прехвърляне на владяния имот от досегашния владелец на
настоящия по силата на договор за продажба, замяна, дарение, завет, публична продан на
недвижим имот или друг производен придобивен способ. За да има присъединяване на
владението на частния праводател към владението на частния приобретател, е необходимо
не само осъществяване на действително придобивно основание годно да прехвърли
собственост /сключване на действителна сделка, извършване на действителна публична
продан, завет и т.н./, но и извършване на действия по предаване на владението върху имота
от досегашния владелец или негови универсални правоприемници на новия владелец или
негови универсални правоприемници. При едностранното завладяване на имота от новия
владелец, без предаване по волята на прехвърлителя, разпоредбата на чл.82 от ЗС е
неприложима. При частното правоприемство, продълженото от частния приемник,
владението може да е еднородно или разнородно с това на частния праводател.
Тоест, присъединяването на владението е допустимо само при наличие на правоприемство
между двамата владелци: общо правоприемство /при наследяване/ или частно
правоприемство /когато вторият владелец получава владението върху определен имот от
предходния владелец на правно основание, което е годно да прехвърли собствеността върху
имота/. Или, във втория случай, за да може частният правоприемник да присъедини
владението на праводателя си, самото правоприемство следва да е действително /договорът
за прехвърляне на имота следва да е действителен, включително и да е сключен в
предвидената в закона форма за действителност /Решение №178/09.07.2014г. по гр.д.№4479
от 2013г. на ВКС; Решение №33/19.06.2018г. по гр.д.№1931 от 2017г. на ВКС; Решение
№958/15.12.2009г. по гр.д.№2246/2008г. на ВКС; Решение №699/02.11.2010г. по гр.д.№1572
от 2009г. на ВКС и др./.
В настоящия случай, частното продажбено разпореждане, обективирано в Нотариалния акт
от 1.11.2007г., не е годно да прехвърли собственост върху процесния имот 24367.77.3, тъй
като този имот изобщо не е предмет на сделката. Предвид това и доколкото липсва акт за
прехвърляне на спорния имот 24367.77.3, без значение се явява обстоятелството дали
продавачите са предали владението на ищците върху същия. Между ищците от една страна и
продавачите Паот друга страна не може да се осъществи присъединяване на владение при
частно правоприемство, при липса на действителен договор за прехвърляне на спорния имот
24367.77.3 в нотариална форма, както и не може да се осъществи присъединяване при
универсално правоприемство /ищците не са универсални правоприемници на предишния
владелец/.
Дори да се приеме, че продавачите Павел Топалов и Мариана Топалова са владели спорния
имот 24367.77.3, то това владение е било само по отношение на тази част от имота, която се
е ползвала общо с имот 24367.77.2 за производствена площадка на бетонови изделия /т.е.
частта от спорния имот, представляваща ивицата по дължината на имот 24367.77.2,
заградени с обща ограда откъм пътя/. От показанията на разпитаните свидетели се установи,
че при продажбата на имота праводателите са уверили ищците, че могат да ползват и
съседния имот, но се оказало, че е чужд – на Захариеви, което сочи на извод, че дори да е
имало владение, осъществявано от По същото е било смутено от действителните
собственици. Това владение е било и прекъснато след като същите са продали собствения си
имот 62699.63.20 на ищците, след като по делото не се установи след закупуването на имот
62699.63.20, в който ищците живеят в новопостроена сграда, да са владели и спорния имот.
Установи се, че между закупения имот, и граничещия с него процесен по делото имот,
ищецът е изградил подпорна стена и телена ограда с жив плет, което е индиция за липса на
владение и опровергава твърденията, че имотите се ползват общо като един. Самият спорен
имот като форма и разположение спрямо закупения имот показва, че двата няма как да се
ползват като един. В западната част спорният имот представлява стръмен скат, който не е
ограден и не се обработва, нито се ползва или може да се ползва за паркиране на коли.
Изграждането от ищеца на септична яма в тази част не носи признаците на владение,
каквото не носи и паркирането, след като не се касае за действия, които по естеството си
манифестират своене на чужд имот. Средната част на процесния имот се пада под закупения
6
имот 62699.63.20 /между тях има голяма денивелация/. Тази средна част представлява ивица
с ширина три метра, разположена по продължението на телена ограда, ограждаща чужд
имот – имот номер 24367.77.2. В тази част има храсти, саморасли дървета, същата не се
обработва и поддържа, в нея са разположени остатъци от бетонови изделия от извършваната
преди години стопанска дейност от Павел Топалов в имота. Не се доказа ищецът да
поддържа тази част, да е засадил дърветата, да се грижи за тях или да извършва друга
дейност, която да носи признаците на владение. През източната част от спорния имот пък
преминава път, ползван от всички жители на квартала. Чрез ангажираните гласни
доказателства ищецът не успя да докаже владение върху имота, което да е явно и
необезпокоявано в предвидения от закона срок. Показанията на св.Д потвърждават горните
изводи на съда какво представлява имотът и дали и как се ползва на място, а показанията на
св.Дсъдът не кредитира като недостоверни.
Като краен извод, по делото не се установи непрекъснато, явно и необезпокоявано владение
на ищеца върху претендирания имот в продължение на повече от 10 години, т. е. не може да
се приеме, че същият е упражнявал фактическа власт с намерение за своене, което да е било
изразено по явен и несъмнен начин. В тежест на ищцовата страна беше при условията на
пълно и главно доказване да установи горепосочените елементи от фактическия състав на
чл.79, ал.1 от ЗС, но по делото не беше проведено доказване в тази насока.
Предвид гореизложеното и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав приема, че ищецът
не се легитимира като титуляр на право на собственост върху спорния недвижим имот на
соченото придобивно основание - давностно владение. Поради това е безпредметно да се
обсъждат възраженията на ответната страна за конкуренция за собственически права. По
изложените съображения предявеният установителен иск се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплатят на ответната страна
сторените разноски в производството – 1100 лв. за експертиза и 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК,
предявен от П. С. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес гр., общ.Би Й. Д. Ц., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.Б общ.Б обл. Б чрез адв. С. Б., против Община
Благоевград, с ЕИК , представлявана от Кмета - М с административен адрес гр.Б за
признаване за установено по отношение на ответника Община Благоевград, че ищците П. С.
Ц. и Й. Д. Ц. са собственици на основание давностно владение, осъществено от тях в
периода от 2007г. до сега, като към тяхното владение присъединяват и владението на
техните праводатели, считано от 1996г. до 2007г., на Поземлен имот с идентификатор
24367.77.3, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-
18-146/13.03.2019г. на ИД на АГКК, находящ се в с.Д общ.Б, обл.Б, местност „Телкиев
Андък“, с площ на имота 524 кв. м. /петстотин двадесет и четири квадратни метра/, вид
територия: Земеделска, категория: 9 /девета/, с начин на трайно ползване: Пасище, стар
номер: 077003, при граници /съседи/: поземлен имот с 24367.77.2, 24367.77.331,
24367.93.332, 62699.63.195, 62699.63.20.
ОСЪЖДА П. С. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Би Й. Д. Ц., ЕГН **********,
с постоянен адрес гр.Благоевград, общ.Благоевград, обл. Блредставлявана от Кмета М,
сумата от 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/ за сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7
8